14 695 резултата
Приключи ли полската работа, баща ми тръгва през деня с овцете, а дядо - през нощта.
Къща, земя, животни - по старшинство и документи се водят на дядо, на баща ми – нищо!
Заранта дядо подкара животните към поляната до гробищата, заградена с бодлива тел.
Дядо - (с нескрита радост) Това е „стопанският ...
Къща, земя, животни - по старшинство и документи се водят на дядо, на баща ми – нищо!
Заранта дядо подкара животните към поляната до гробищата, заградена с бодлива тел.
Дядо - (с нескрита радост) Това е „стопанският ...
740
1
Беше вече лято. Един ден отново се запътих към махалата, в която се беше заселил моят приятел. Пък и да се срещна с монах Селестиян… Малкият изоран път беше огрян от слънцето, обграден с цъфтящи шипкови и къпинови храсти. Слънцето галеше гората наоколо, птичките пееха, животът беше хубав. В раницата ...
681
6
Стоя надвесен през парапета на балкона и зяпам правилните очертания на бетонната площадка долу. Само едно бързо движение и ще полетя надолу – стремглаво, безшумно, докато не се чуе едно глухо „туп”. За съжаление, не мога да го направя. Въжетата, които ме свързват с този свят, все още са прекалено зд ...
1126
1
Във всяко едно поколение се ражда по едно специално момиче, но в тази приказка ще разкажем за едно точно определено.
Въпросното момиче не се е родило под щастлива звезда, няма феи кръстници, няма зли вещици, нито руси принцове. Просто едно специално момиче. Тя няма кой знае какви дарби, ако я съди о ...
Въпросното момиче не се е родило под щастлива звезда, няма феи кръстници, няма зли вещици, нито руси принцове. Просто едно специално момиче. Тя няма кой знае какви дарби, ако я съди о ...
1285
4
ОРЕЛЪТ И ЗМИЯТА
Орелът кръжеше високо и виждаше всичко като на длан под себе си. Той засичаше всяко движение на тварите долу и стремглаво се спускаше към забавилата да се скрие плячка.
Змията често го гледаше от дупката си и съскаше злобно, когато видеше орелът да се рее свободно из небесната шир. Т ...
Орелът кръжеше високо и виждаше всичко като на длан под себе си. Той засичаше всяко движение на тварите долу и стремглаво се спускаше към забавилата да се скрие плячка.
Змията често го гледаше от дупката си и съскаше злобно, когато видеше орелът да се рее свободно из небесната шир. Т ...
1723
2
Изминаха няколко седмици след раздялата и с Виктория. Всяка вечер от тогава Алекс сънуваше целувката м/у Вики и идиота, който и беше отнел любовта. Всяка сутрин тя се будеше разплакана. Алекс сега живееше при Мартин, който се грижеше за нея.
Виктория беше мрачна, не се интересуваше от нищо, не ходеш ...
Виктория беше мрачна, не се интересуваше от нищо, не ходеш ...
562
1
Снегът беше навсякъде. Бяло, бяло, бяло… Колата ми беше здраво закъсала в преспите, нямах достатъчно гориво и вече се виждах как замръзвам като новогодишна ледена висулка в този пущинак. Някъде нагоре трябваше да е онази махала, към която бях тръгнал. На гости на един стар приятел, с който не бяхме ...
606
4
Не успях да запитам…
Преди да отворя уста…
Плаче! Опитва да протегне ръка. Не може.
Плаче! Кълне! Нарежда:
- Проклет да е! Защо си отиде? Защо ме изпревари? На кого ме остави? Защо не ми каза, какво да правя? За какво ни беше всичко? Защо? Мълчи! ...
Преди да отворя уста…
Плаче! Опитва да протегне ръка. Не може.
Плаче! Кълне! Нарежда:
- Проклет да е! Защо си отиде? Защо ме изпревари? На кого ме остави? Защо не ми каза, какво да правя? За какво ни беше всичко? Защо? Мълчи! ...
702
5
Седемдесет коли, мили Боже!... Седемдесет, не шейсет и девет или петдесет… И този прекрасен есенен ден, погален от слънцето, вместо голямо „благодаря” за избора на дата. Днес всичко е бизнес.
И цветя, колко много цветя… Какво разточителство!... Бих си купил мезонет, ако ги продам на някоя сватба на ...
И цветя, колко много цветя… Какво разточителство!... Бих си купил мезонет, ако ги продам на някоя сватба на ...
1174
10
Аз гоня, ти бягаш. Глупава игра. Защо трябва да те гоня? Казваш "Защо не?". Защото не искам, ето защо. И пак не мога да спра. Тичам и тичам, а ти се подаваш с усмивка зад ъгъла и побягваш на някъде. Глупава игра...
Лежах в леглото и дишах тежко. Погледнах отново часовника. Точно седем. Аз самия бях ...
Лежах в леглото и дишах тежко. Погледнах отново часовника. Точно седем. Аз самия бях ...
1442
Без капка цвят
Бледа слънчева светлина пробива оловните облаци и придава очертания на бетонните фасади. Сутрешната мъгла е хвърлила своя воал върху града. Всичко е сиво. Ставам с неимоверни усилия от леглото, треперя от студ, но това сякаш не ми прави впечатление. Тътрузейки крака, отивам до кухнята ...
Бледа слънчева светлина пробива оловните облаци и придава очертания на бетонните фасади. Сутрешната мъгла е хвърлила своя воал върху града. Всичко е сиво. Ставам с неимоверни усилия от леглото, треперя от студ, но това сякаш не ми прави впечатление. Тътрузейки крака, отивам до кухнята ...
1067
8
Още един окъснял разказ...
Рисунката е пак от първите ми опити с компютърното
рисуване.
Б.
Избутвам с ботушите снега от дървените стъпала на стълбата.Тук някъде трябва да е греблото, дето служи за тая работа, но сега не го виждам… А! Да! Ей го де е преместено! Но сега няма да се връщам да го взема! ...
Рисунката е пак от първите ми опити с компютърното
рисуване.
Б.
Избутвам с ботушите снега от дървените стъпала на стълбата.Тук някъде трябва да е греблото, дето служи за тая работа, но сега не го виждам… А! Да! Ей го де е преместено! Но сега няма да се връщам да го взема! ...
629
2
Напълно разбираемо е Вашето любопитство, преди да започнете да четете по-долу написаното, кой съм аз, що за „птица” съм и заслужава ли си да отделяте, или по-точно да изгубите безвъзвратно част от тъй-скъпоценното Ви време, за да се потопите в поредната литературна помия. Казвам „разбираемо”, защото ...
964
ОГНЕНО НАПАДЕНИЕ
Повелителят на огъня Жар забелязал огнената красота на Дениса. Той живеел недалеч на огнен остров. Там никой не припарвал. Било горещо и каменисто. Растения и животни не виреели на това място. Жар препускал с огнената си колесница в небесното пространство и видял себеподобна красави ...
Повелителят на огъня Жар забелязал огнената красота на Дениса. Той живеел недалеч на огнен остров. Там никой не припарвал. Било горещо и каменисто. Растения и животни не виреели на това място. Жар препускал с огнената си колесница в небесното пространство и видял себеподобна красави ...
835
1
Макар и толкова малка, Румяна поне знаеше телефона на полицията и адреса си. По принцип служителите на реда пренебрегваха обажданията от деца, мислейки, че са шеги. Този път обаче нещата изглеждаха сериозни и скоро двама полицаи бяха пристигнали на мястото.
Румяна им отвори вратата плачеща и почти н ...
Румяна им отвори вратата плачеща и почти н ...
773
1
Авторът винаги има право
(10)
Мечти за осиновяване
Мила Мария,
Днес в Испания също е голям празник. Не, не е Йордановден, не е и Ивановден. Шести януари е денят на тримата влъхви, (източните царе, които видели витлеемската звезда и тръгнали да носят дарове и се загубили, естествено, нали са мъже и м ...
(10)
Мечти за осиновяване
Мила Мария,
Днес в Испания също е голям празник. Не, не е Йордановден, не е и Ивановден. Шести януари е денят на тримата влъхви, (източните царе, които видели витлеемската звезда и тръгнали да носят дарове и се загубили, естествено, нали са мъже и м ...
1123
10
Аз - Продай ми тая прашка!
Той - Струва скъпо...
Аз - Колко?
Той - 1000.
Аз - Да речем я изгубиш и аз я намеря, ти ще платиш ли толкоз? ...
Той - Струва скъпо...
Аз - Колко?
Той - 1000.
Аз - Да речем я изгубиш и аз я намеря, ти ще платиш ли толкоз? ...
639
2
Дядо и неговият внук се разхождали в обраслата нагъсто с дървета и храсти гора, когато момчето изведнъж с любопитен поглед попитало: „Дядо, какво е щастие?”. Старият човек замислено огледал мястото, на което се намират, търсейки лъчовете светлина, които пробиват преградата на листата. Леко заслепен ...
935
2
Той и Тя бяха заедно отдавна. От 12 години обаче бяха и официално съпруг и съпруга. Животът им бе низ от перипетии - преминали през силни емоции, през непоправими нещастия и през какво ли още не, те останаха заедно. Връзката им ту изтъняваше, ту се заздравяваше, ту се оплиташе с други връзчици - е, ...
1042
3
Когато домът ти стане гробище
Не може цял живот да търпиш и да чакаш.
Действай! Действай!
Тя вървеше в тъмното на път за вкъщи. Много необичайно, но Румяна не носеше нито ръкавици, нито шапка. Ръцете ù изтръпваха от зимния студ. Държеше ги свити в джобовете си. Знаеше, че скоро ще се прибере вкъщи и ...
Не може цял живот да търпиш и да чакаш.
Действай! Действай!
Тя вървеше в тъмното на път за вкъщи. Много необичайно, но Румяна не носеше нито ръкавици, нито шапка. Ръцете ù изтръпваха от зимния студ. Държеше ги свити в джобовете си. Знаеше, че скоро ще се прибере вкъщи и ...
795
Беше късна есен. От ония, в които паяжините се влачеха като ленти из въздуха. Околността беше украсена с шам от дебела скреж, а студът хапеше дори в представите. Градът беше сив, небето – смесено със земята, и реалността се намираше там, където човек смяташе, че е стъпил – на мръсна тротоарна плоча, ...
434
НИЩОЖНА СЛУЧКА
Понякога сравнявам щастието с висока стълба. И виждам там как на първите стъпала обилно се разлива нискокачествен алкохол, придружен с примитивно задоволени страсти и натъкмени за тях чалги.
Погледна ли нагоре, докъдето ми стигат очите, го оприличавам на съвършената музика. Но за жало ...
Понякога сравнявам щастието с висока стълба. И виждам там как на първите стъпала обилно се разлива нискокачествен алкохол, придружен с примитивно задоволени страсти и натъкмени за тях чалги.
Погледна ли нагоре, докъдето ми стигат очите, го оприличавам на съвършената музика. Но за жало ...
770
Момичетата седнаха на масата в кухнята. Вики опита да докосне ръката на Алекс, но момичето отдръпна своята.
- Алекс, той ме целуна, повярвай ми, моля те!!! - с насълзени очи каза Вики.
- Разбираш ли колко много ме нарани? Осъзнаваш ли каква болка ми причини. Сякаш сърцето ми се разби на милиони парч ...
- Алекс, той ме целуна, повярвай ми, моля те!!! - с насълзени очи каза Вики.
- Разбираш ли колко много ме нарани? Осъзнаваш ли каква болка ми причини. Сякаш сърцето ми се разби на милиони парч ...
640
Мамка Му здраво стискаше последния си Лев, останал в джоба му. Стискаше го и си мислеше: "Мамка му, преди години що стотинки и левчета дрънкулкаха из джобовете ми!... А сега?... Кво да правя с тоя Лев? Къде да го инвестирам?... Дали да не изпия едно кафе... с късметче?... Не-е, не съм чак такъв прах ...
572
2
*Разказът е отличен с Втора награда в Националния литературен конкурс, посветен на творчеството на Никола Вапцаров, град Благоевград – декември 2011г., в раздел Проза.
Кой му лепна този прякор, не се разбра. Ала се оказа като втора кожа за буйния тинейджър с непокорен характер. Не бе любимец нито на ...
Кой му лепна този прякор, не се разбра. Ала се оказа като втора кожа за буйния тинейджър с непокорен характер. Не бе любимец нито на ...
1768
18
Тя беше дъщеря на Севера - с нежна кристална душа, скрита в крехката обвивка на леденото ѝ тяло. Денем обичаше да бъде сред снежните полета на бащината империя и да участва в играта на ветреца по разпилялата се навред безкрайност. Нощем се прибираше в двореца, завиваше се с космическия студ, сковал ...
767
2
1
Дъбова шума
5.
Мъглата се спусна по баирите, потече от капчуци и водосточни тръби и се разля по улиците на притихналия град. Слънцето се опита за кратко да ѝ противостои с отслабнали лъчи, след което с едно последно вяло проблясване се скри зад платото на запад. В настъпилия млечно сив сумрак градът ...
5.
Мъглата се спусна по баирите, потече от капчуци и водосточни тръби и се разля по улиците на притихналия град. Слънцето се опита за кратко да ѝ противостои с отслабнали лъчи, след което с едно последно вяло проблясване се скри зад платото на запад. В настъпилия млечно сив сумрак градът ...
1369
13
Седем часа, сутринта е. Слънцето свенливо наднича през тесния прозорец. Усещам с цялото си същество нежната му ласка и с радост установявам, че светлината му вече изобщо не дразни очите ми. Как съм могъл да пропускам красотата на деня, без да се спирам, за да ú се насладя. Приемал съм я за даденост. ...
877
1
2
Ръцете ù са месести, а лактите - заоблени като самуни. Ловко чевердисва огромния къс тесто. Подхвърля го нагоре, той пада върху ламаринения плот. „Пляс” изохква от болка, а тя като че ли иска да стрие и костите му - грабва го отново. Мачка, усуква, върти, закръгля, после разточва и разстила върху пл ...
1002
2
Един петък, един сън и един единствен въпрос
Този следобед, след училище, се разхождах по плажа. Беше късна есен, но времето беше слънчево, а вятърът не ме пронизваше през тъмнозеленото ми палто. Вълните на морето се плъзваха с типичния си съскащ звук по пясъка, но не достигаха краката ми. Ходех с м ...
Този следобед, след училище, се разхождах по плажа. Беше късна есен, но времето беше слънчево, а вятърът не ме пронизваше през тъмнозеленото ми палто. Вълните на морето се плъзваха с типичния си съскащ звук по пясъка, но не достигаха краката ми. Ходех с м ...
1279
1
Можеше да гледа жени дълги часове наред, без да помръдва. Гледаше ги търпеливо, унесен в лениви мисли, съсредоточено, като художник, който иска да запомни всичките им движения и черти, преди да ги е нарисувал. Гледаше ги с неподправен интерес, както плахо дете вижда мечтана играчка, както се разглеж ...
1443
6
Сигурна съм, че повечето от вас знаят колко е полезно да се живее здравословно.Но много хора пренебрегват този факт и то най-вече от мързел. Аз лично съм се убедила, че най-доброто, което човек може да направи за себе си, е да се погрижи за добрата си физическа и психическа форма, именно водейки здр ...
4091
4
- Пушката!... Тенчо иска пушката – крещи някой на пожар и удря по пътната врата.
Децата замряхме - Тенчо е баща ни.
Мама и баба застинаха - беше млад сватбарин от друго село.
- За к'во ти е пушка? - пита баба през притворената врата.
- На мен не ми тряба… - запахна момъкът. ...
Децата замряхме - Тенчо е баща ни.
Мама и баба застинаха - беше млад сватбарин от друго село.
- За к'во ти е пушка? - пита баба през притворената врата.
- На мен не ми тряба… - запахна момъкът. ...
688
1
Събудих се рязко, както винаги, когато сънувам кошмар. Приседнах в тясната кушетка, разтрих очи и изругах наум. От няколко години съм в армията, а кошмарите продължават, макар и рядко, да ми прекъсват съня. Подсъзнанието е коварно нещо. Затваряш очи с надеждата да си починеш, но вместо това си прину ...
697
1
Авторът винаги има право
(9)
Нова Година
–Мъничкото ми то!-суетеше се около масичката Искра.- Ако не бях те донесла тук, ония чичковци, градинарите, щяха да те изхвърлят! Нали видях как намятаха всичко окастрено в камиона!...Приличаме си с теб, знаеш ли, ни корени, ни връх...Не увесвай бодлички, сви ...
(9)
Нова Година
–Мъничкото ми то!-суетеше се около масичката Искра.- Ако не бях те донесла тук, ония чичковци, градинарите, щяха да те изхвърлят! Нали видях как намятаха всичко окастрено в камиона!...Приличаме си с теб, знаеш ли, ни корени, ни връх...Не увесвай бодлички, сви ...
1102
10
Мъникът 2
Ервант Дилоян беше белязан от природата още при своето раждане. Роди се “седмаче” и като че ли това предопредели съдбата му. Всички други деца от Каршиака бяха родени на деветия месец от бременноста на майките си, само Ервант беше избързал, за да се бави след това през целия си живот. Той ...
Ервант Дилоян беше белязан от природата още при своето раждане. Роди се “седмаче” и като че ли това предопредели съдбата му. Всички други деца от Каршиака бяха родени на деветия месец от бременноста на майките си, само Ервант беше избързал, за да се бави след това през целия си живот. Той ...
774
3
Мрак. Тишина, от която оглушаваш. Тръпки. Поглед, забит в нищото. Изправяш се бавно. Навеждаш се, за да вземеш падналият лист хартия и усещаш пронизваща болка - точно отляво. Позната, за жалост. Затваряш очи, докато болката изчезне. И тогава виждаш отново Онези очи - познати, любими, желани. Изгубен ...
1180
4
Огледална любов
Беше 07:00 часа. Гара “Павлов” беше пълна. Жени, мъже, деца тичаха наляво и надясно и поглеждаха към таблото с разписанията на влаковете, за да се ориентират. Всички носеха куфари и сакове, издути като балони. Влачеха колички, чанти и чадъри. Сблъскваха се един в друг, без да им прав ...
Беше 07:00 часа. Гара “Павлов” беше пълна. Жени, мъже, деца тичаха наляво и надясно и поглеждаха към таблото с разписанията на влаковете, за да се ориентират. Всички носеха куфари и сакове, издути като балони. Влачеха колички, чанти и чадъри. Сблъскваха се един в друг, без да им прав ...
749
1
*
Татко - Другарят Димитров…
(Втренчихме очи в баща ми да чуем какво е казал Вождът!)
… умрял!
Всички - …! ...
Татко - Другарят Димитров…
(Втренчихме очи в баща ми да чуем какво е казал Вождът!)
… умрял!
Всички - …! ...
504
1
Случи се последната нощ на декември – нощта срещу Нова година. Вечерта бе спокойна. През отворения прозорец нахлуваше хладен и приятен въздух. Заедно с него проникваха и нотите на онази нежна и леко тъжна мелодия. Звукът галеше тялото и душата на младото момиче, заслушало се в нея и го караше да зат ...
775
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
