14 703 резултата
Изправи се рязко на леглото, свирепо освобождавайки се от палещите ръце на Ада. Мислите му се взривиха на милиарди парченца счупено стъкло, разкъсвайки мозъка му. Стегна мускули и опъна жилите си, за да се превърне в гротеска статуя на Болката, и с последни сили смачка паяците на кошмара, които пълз ...
  788 
Мараня
Селото беше до морето. Спрях с мотора да похапна и почина.
Беше рано сутринта, през лятото, когато чувстваш особената бистрота на тишината. Кръчмата беше още затворена, затова приседнах на една от дървените пейки отвън да изчакам стопаните да дойдат. Имах достатъчно време да мълча и да гледам ...
  1102 
Авторът винаги има право
(4)
Ръченица
–Нали снощи се заканваше, че днес ще спиш до обяд.-мърмореше си Искра, докато се суетеше около кафеварката и тостера.- Мадрид още спи, какво друго да прави в тоя дъжд ... Пък и цяла Испания днес празнува деня на майката...
Грабна табличката с димящата още филия ...
  1088 
Защо се учудваш? А, защото нямам вид на току-що слязла от страниците на „Плейбой” ли? Намираш ме прекалено нежна и мила с тези невинни сини очи и тъмни къдрици? Отгоре на всичко и тази трапчинка отляво съвсем хлапашки вид ми придава, къде се е чуло и видяло фатална жена на ангелче да прилича. Онези ...
  1439 
  1165  10 
Първото нещо, което изпита, когато отвори очи и се огледа, беше негодувание. Опита се да анализира състоянието си съобразно заобикалящата го крайно потискаща гледка, но изводът, до който стигна, бе толкова абсурден, че заряза тая работа. Вместо това се отдаде на справедлив гняв.
Що за болница беше т ...
  815 
Истинското име на Лабаджанов
Лабаджанов ме чакаше пред кантората, почти винаги бит и насинен, но винаги с бодър дух и огромната енергия на луд, който обича до бой България. Сам се бе нарекъл “Ботев” и не позволяваше да го наричат другояче, не само защото беше от Козлодуй и не само защото знаеше наиз ...
  920 
Тази вечер беше първата вечер на Мила в града. Макар и изморителното пътуване да я беше накарало да спи през светлата част на деня, сега тя стоеше пред огледалото и се взираше в другата част от себе си. Очите ù се разшириха пред мисълта, че сега започва всичко отначало, изтривайки всички спомени, ко ...
  1184 
ужаси +18
...................
Излезе навън, за да се разтъпче. Мразът отново го бе сковал. Видя, че мъглата се е вдигнала още нагоре и че иззад автомобила планината лека-полека се спускаше надолу. Влезе пак вътре, изключи от скорост и бутна ръчната спирачка. "Хюндай"-ът не помръдна.
Той слезе и забу ...
  1091  12 
Авторът винаги има право
(3)
За него, глупчото!
Искра отметна бялото дантелено перденце на прозореца и започна да вдига металните щори.Уж го направи внимателно, да не събуди съквартирантите, но въпреки това шумът отекна в главата ѝ и тя ги остави спуснати до средата.,,Има нещо специално в тъмнината- ...
  1517 
Веднъж една жена ме спря на тротоара, там, постлан някъде под пожълтелите есенни листа на малкия провинциален град, и ме попита дали това е правилната посока за гарата. Това беше правилната посока, но тя водеше към още няколко посоки, всяка от които отваряше път към още няколко. Накратко – пътят до ...
  1364 
Мълчаливо стояха край смъртния му одър – двама сина и една дъщеря. Беше ги повикал, за да се сбогува с тях, защото усещаше, че краят му наближава. Каза им, че няма да преживее нощта, и те знаеха, че ще бъде така. Познаваха го достатъчно добре, за да вярват на всяка изречена от него дума.
В стаята ца ...
  901 
Някой се опитва да разбие с чук плочките в банята на съседния апартамент. Звуците трещят като изстрели и се чуват чак долу, във фоайето. По пътя си събарят премръзналите чаши в празния бар, килват шапката на пиколото и продупчват последния брой на „Тримогили нюз”, подпрян в ъгъла на стойката за чадъ ...
  1042 
Усещане за ...... / 4 /
1
Стоеше безмълвен, взирайки се в далечината.
Усещаше влажното, нежното докосване на океанския бриз по кожата си и тялото му леко потръпваше от вечерния хлад.
Наблюдаваше океана пред себе си и сякаш се загубваше в необятността му... ...
  812 
Беше изминала една година, откакто Явор бе поемал ей така към непознатото. За това време, несъмнено се бяха случили доста интересни неща с още повече повратни моменти. Началото на пътя бе близо, а с всяка секунда сърцето му препускаше все по-силно и по-устремено. Сигурно чак хората на метри от него ...
  573 
Душата на Ваня
На Ваня ù липсваше връзката с Бога и тя подсъзнателно се стремеше към него.
Междувременно Ваня чистеше, готвеше, переше, простираше, гладеше, гледаше двете си малки деца и ги готвеше за училище, работеше на две места, пазаруваше на старите си родители, а най-накрая, късно вечер, миг п ...
  841 
Ръцете ú бяха студени. Столът се впиваше в бедрата ú. Адски неудобно. И после спекулумът... И той бе студен и груб. Заболя я! Отправи остра забележка към гинеколожката. Тя надигна глава, погледна я учудено и каза:
- Тия опашки пред кабинета ми не са, защото прегледът е най-приятното нещо на света! С ...
  643 
Европа
Живеем в Сердика. В един блок на петия етаж. Стар и мръсен, празен апартамент. В хола - диван, в спалнята - спалня, в кухнята - маса. И навсякъде хлебарки. Току-що си продадохме телевизора. Нищо нямаме и ние, освен трите сака с дрехите ни и един леген. Червен. И пред нас, пред блока - тополит ...
  922 
Сънят
Тъмнозелените, кадифени завеси бяха спуснати. Прозорците затворени, за да се изолира шумът от преминаващите по булеварда коли. В стаята беше тихо. Слънчевата светлина не успяваше да си пробие път през завесите, но все пак осветяваше, макар и слабо стаята. Тя спеше - дълбоко и непробудно, за пр ...
  769 
Часът за свиждане бе приключил. Голямата светла стая се изпразни. Обитателите на психиатричната клиника на улица „ Джеймс Баучер” 46 си отдъхнаха. Никой от тях не обичаше вторниците и времето за свиждане в тях. Жаклин обходи с поглед тихото помещение. Тя работеше тук вече трета година. Първоначално ...
  952 
„Скъпо дневниче, днес…”, „скъпо дневниче” ли, кви ги пиша и аз, може ли да бъде по-гейско?” – последва дълбока въздишка, след което Виктор се просна на дивана и сложи ръце под тила си. Загледа се в тавана и се замисли:
- Ама и аз почнах като тъпите американци на психолог да ходя. Да се е*а в глупака ...
  2626 
( Посветен на дъщеря ми)
-А бре, Петре! Ке се спънеш, па ке се пребиеш, бе! – смееше се весело Недка. Драго ù беше да го гледа как уж върви напред, а пък цял се е извърнал назад към нея. Тя седеше на малката скамейка отпред до вратата. С една ръка засеняше очите си от слънцето, а с другата неволно п ...
  1247 
Тя го обсеби от първия миг, в който я зърна.
Ако беше малко по-голям, сигурно щеше да се досети, че става дума за така наречената "любов от пръв поглед". Но тогава още не знаеше нищо за любовта. Тя просто му се стовари изневиделица и го свари съвършено неподготвен.
Това, че момичето беше от неговия ...
  729 
Хотел SIX FEET UNDER
Побелялата, възрастна жена отиде до входната врата на апартамента си, влачейки стойката на системата, която се вливаше като река във вените ù, за да ù донесе облекчение на агонията ù. Наведе се и вдигна писмата – бяха основно сметки и рекламни брошури. На едната рекламна брошура ...
  1023 
- Сянка, внимавай!
- Какво? Къде? - панически се огледа сянката.
- Още не, спокойно - махна с ръка Гар Ван. - Само внимавай, не искам да пострадаш... като пак си опърлиш веждите, например.
- Хъм! - замислено изсумтя Сянка. - Не съм си пърлил веждите!!!
- Ооо, вярно - щракна с пръсти сенчестата. - Он ...
  665 
Сияние от влюбени ръце
Беше точно преди 10 години. Имаме колеги от Девин, които ни поканиха да им погостуваме за седмица. Не се двоумихме много. Яхнахме няколко коли и отпрашихме към Родопа. Наистина фантастично преживяване. Все едно бяхме в някаква виртуална програма извън реалността. Всичко наокол ...
  1602 
Няма да ви разказвам красива любовна история. Нито някоя измислена, а такава истинска! В друг разказ бих започнала с описанието на природата или забележителност, но тук ще разказвам направо.
Навремето бяха петчленно семейство (майка, баща и три дъщери), но животът си тече и всеки поема по своя път. ...
  1422  19 
Едва се измъкна от ужасния лабиринт в центъра на града. Когато остави зад себе си бездушните рекламни светлини, навлезе в периферията. Почти тичаше, проклетият сакат крак го бавеше. Тесните изровени улици се опитваха да го объркат. Кривяха се в злобни усмивки оградите, а къщите се спотайваха в сенки ...
  1013 
ужаси
..............
Таксито се движеше плавно по заснежените и тъмни софийски булеварди и Калин с усмивка наблюдаваше падащия върху предното стъкло сняг, осветяван от оранжевите светлини на уличните лампи. Беше около полунощ и движението бе доста разредено. Тук-там се появяваха бели и червени светл ...
  1022  14 
От онази нощ изминаха много години. Нейните последни думи останаха завинаги в паметта му. Сутринта, обличайки се бавно, Тя му каза:
- Вече знаеш коя съм. Не мисли за мен, радвай се на всеки миг от живота. Когато ми потрябваш, аз сама ще те намеря. Зная, че тази среща не те плаши, защото си странник. ...
  875 
ДЖАМИЯТА
Било отдавна. Пловдив е носил турското име Филибе. Османците вече властвали над красивия град. В обществените сгради се настанили победителите. Християнското общество в града се управлявало от старейшина и той отговарял пред турската власт за раята.
Не избегнала тежката участ и катедралната ...
  731 
... След като изтреби лошия материал и изчисти нацията, Премиерът се почувства безкрайно уморен и самотен - като Бог...
Годината бе 2022. На земята му останаха около 2 милиона жители - предимно роми... В затънтените планини се срещаха тук-там овчари и кравари, но те не се брояха...
Премиерът бе сам ...
  519 
От прозрачния плик, лежащ на масата в следствието, червенееше ножката на Зефир. Пламъкът на свещта пробягваше по краищата на пречупения кръст върху урната. В ума на младия мъж, мислите падаха като пера на болни гарвани. Бе стиснал слепоочията си, докато наум изброяваше изровените дупки в плътта на д ...
  1604  44 
С Ъ Д
Дъждът грижливо измиваше следите от сълзите ми. Вървях вглъбена . Животът течеше покрай мен без да ме докосне - като че ли се намирах в друго измерение.
Изправена бях на съд пред себе си.
Прокурорът (разумът) започна обвинителна си реч с безпристрастен глас:
- Предполага се, че си поживяла дос ...
  966 
- Татко, как си? Харесала съм ти едни сини мокасини! Много са удобни, ще видиш!
(Това е Анито! От Амстердам чак! Сетило се милото, че миналия месец имах рожден ден!)
- Ани! Как си, миличко? Как е Константин?
- А! Константин е добре! На яхтата е с Арко!
(Той, Арко, не му е баща, ама е по-добър от нег ...
  692 
ужаси, +18
Трябваше да достигне до него! Въпреки че съзнаваше евентуалната опасност, която можеше да последва и която би могла да повлияе пагубно върху психиката му, той знаеше, че никога няма да се откаже! Понеже тази цел си я бе поставил от години и нямаше да може да се примири със себе си, докато ...
  1326  11 
Решението
Есенният вятър пръскаше листата, падащи от дърветата и ги завихряше по улицата. После ги събираше на малки купчинки и пак ги разпиляваше далеч от мястото, където бяха паднали. Улиците бяха почти опустели, защото хората бързаха да се приберат след работния ден и да приготвят с близките си в ...
  928  21 
Просто „здравей”
Заспят ли звезди,
умират мечти...
Беше прохладен майски ден. Пред площада на философите, както шеговито беше наречен, поради множеството статуи на древни елински мислители, играеше мим.
В ролята си на жива статуя, оцветен в бронзов цвят, той стоеше неподвижно в изразителна поза редо ...
  1197 
Чичо ми определено е един от най-странните екземпляри, които познавам. Носи рядко срещаното име Фердинанд, но всички познати го наричат Ферди. Ние, неговите най-близки хора, които сме запознати съвсем отблизо с колоритната му личност, помежду си с мило чувство за хумор го наричаме Луци, от Луцифер. ...
  957 
За нея
Всичко свърши... както всяка приказка, така и тази имаше своя край. Останали само спомени, кратки моменти, напомнящи колко добре ми беше с теб. Наистина колко спомени... за толкова кратко време се опознахме толкова добре, знаем толкова неща един за друг и прекарахме незабравими мигове. Не се ...
  848 
Предложения
: ??:??