14 695 резултата
Първи на срещата пристигна Страхът. Много го беше страх да не би да закъснее, пък и беше свикнал да огрява всяко събитие с присъствието си. Огледа се внимателно наоколо, за да се увери в първенството си и сетне доволно потъна в едно кресло. За него беше много важно да е винаги пръв.
В това време нещ ...
В това време нещ ...
501
След като изслуша всичко, което имаха да му казват в участъка, Ставрос за малко пак не получи инфаркт. Този път от изненада. Изглежда някой си правеше шеги с него и то лоши шеги. Той се беше настроил да го помъмрят малко заради случката с блонди и вече обмисляше колко този път да даде или се чудеше ...
676
1
- Едно, две, клекни, скочи!!! - дереше се Сянка. - Три, четири, отклони, удари!!!
- Уф, аф... - пуфтеше Ко Та Рак.
- Оф, уф... - тормозеше се и Черната Пантера Ра.
- Пет, шест, клекни, ритни!!! - викаше сянката. - Седем, осем, блок, скок!!!
- Рррр - скочи Но Щен Вълк. ...
- Уф, аф... - пуфтеше Ко Та Рак.
- Оф, уф... - тормозеше се и Черната Пантера Ра.
- Пет, шест, клекни, ритни!!! - викаше сянката. - Седем, осем, блок, скок!!!
- Рррр - скочи Но Щен Вълк. ...
747
Лежах на медицинската маса, подпряна на лакти, и наблюдавах притеснено как една симпатична русолява лекарка реже гипса ми с някаква странна на вид машинка. Побиваха ме тръпки от неприятното жужене, но иначе се чувствах прекрасно – скоро кракът ми щеше да е свободен.
Лекарката завърши външния разрез ...
Лекарката завърши външния разрез ...
779
Щом излезе от казармата, Борислав обиколи градските кръчми и след като натрупа големи вересии, започна да си търси работа. Не след дълго попадна в една тютюнева фабрика, където по цял ден се размотаваше с гаечни ключове в ръцете и джобовете си. Под живия му поглед машините в цеха пееха, а въздухът т ...
1281
23
- Ко?!
- Какво? - сънено измърмори котакът.
- Ама какво правиш?! - възмути се приятелят му. - Трябваше отдавна да си дошъл, а ти си спиш най-спокойно!
- Хъм - изхъмка Ко То Рак. - Нали срещата беше за пет следобяд?
- Да! - недоволно изръмжа Но Щен Вълк. ...
- Какво? - сънено измърмори котакът.
- Ама какво правиш?! - възмути се приятелят му. - Трябваше отдавна да си дошъл, а ти си спиш най-спокойно!
- Хъм - изхъмка Ко То Рак. - Нали срещата беше за пет следобяд?
- Да! - недоволно изръмжа Но Щен Вълк. ...
773
2
Арета чакаше на гарата. Тежките куфари, които носеше, се впиваха с тежките си дръжки в нежните ù женски ръце. Не смееше да ги пусне. Наоколо винаги дебнеха хайдути, които чакаха някой да се загледа на различно място. Затова и момичето бе така предпазливо. Тя бе височка, руса. Тялото ù бе стройно, кр ...
929
3
Да, може да се каже, че той е най-добрият ми приятел. От години. Човек, комуто мога да позвъня и посред нощ, ако имам нужда от помощта му. Или пък просто от компанията му, за да се напием, например.
Тя просто не трябваше да се жени точно за него. Беше моето момиче, откак изобщо започнах да забелязва ...
Тя просто не трябваше да се жени точно за него. Беше моето момиче, откак изобщо започнах да забелязва ...
1260
1
Ставрос се пробуди внезапно от необичайния шум, идващ някъде долу, от кухнята. С мъка отвори докрай очите си и погледна към часовника на нощното шкафче. Беше вече обяд. Това поне е обичайно. Едва стана от леглото с натежала глава и залитайки, заслиза по извитите стълби. Повдигаше му се. За кой ли пъ ...
702
1
Старата пещ
Острието на кирката се забива в тялото ми и ми причинява непоносима болка. Мъжът, който купи старата къща, няма нужда от мен. За какво му е една стара рухнала пещ. Сводът ми е паднал, вратичката счупена и захвърлена под стряхата на схлупената вече къща. В лятната кухня, където са нощвите ...
Острието на кирката се забива в тялото ми и ми причинява непоносима болка. Мъжът, който купи старата къща, няма нужда от мен. За какво му е една стара рухнала пещ. Сводът ми е паднал, вратичката счупена и захвърлена под стряхата на схлупената вече къща. В лятната кухня, където са нощвите ...
2238
2
Посвещавам на моята приятелка.
Не спирай да вярваш в любовта, рано или късно и тя ще повярва в теб.
Нощта беше тъмна, беззвездна. Само преминаващите коли осветяваха за секунди лицето му. Но истината, дори на тъмно, беше кристално ясна. Тя се вгледа в очите му - тъмни, беззвездни... И нея я нямаше та ...
Не спирай да вярваш в любовта, рано или късно и тя ще повярва в теб.
Нощта беше тъмна, беззвездна. Само преминаващите коли осветяваха за секунди лицето му. Но истината, дори на тъмно, беше кристално ясна. Тя се вгледа в очите му - тъмни, беззвездни... И нея я нямаше та ...
1331
2
Стоях на балкона с кафето си в ръка и усещах злобните хорски погледи, вперени в мен. Не ме интересуваше нищо. Лесно е да критикуваш околните, особено когато не знаеш проблемите им. Аз в очите им бях едно нищо. Човешко същество, което няма право на чувства.
Разбира се, животът ми преди беше различен. ...
Разбира се, животът ми преди беше различен. ...
1302
26
- Ние имаме една поговорка - каза една вечер Ко Та Рак. - "&(*%#$@@!%^"
- Хъм - изсумтя Гар Ван. - И какво значи?
- Не знам - извинително сви рамене котакът. - Не разбирам древен котакански...
- Хъм - отново изсумтя сенчестата.
- Превежда се - обади се Но Щен Вълк. - "По-добре два рилона с лапата, о ...
- Хъм - изсумтя Гар Ван. - И какво значи?
- Не знам - извинително сви рамене котакът. - Не разбирам древен котакански...
- Хъм - отново изсумтя сенчестата.
- Превежда се - обади се Но Щен Вълк. - "По-добре два рилона с лапата, о ...
669
Мразя съботното почистване! Досадна и неблагодарна работа, която обаче няма кой друг да свърши.
След закуската и кафето, съпругът ми изчезна на кварталното игрище да рита топка с приятели, а щерките се измъкнаха с гаджетата си със заръката да не се преуморявам. Така че всичко чакаше мен. Бърсане, ми ...
След закуската и кафето, съпругът ми изчезна на кварталното игрище да рита топка с приятели, а щерките се измъкнаха с гаджетата си със заръката да не се преуморявам. Така че всичко чакаше мен. Бърсане, ми ...
1284
3
Запознах се с Йохан преди около десетина години в едно квартално кафене. Пихме по бира и се заприказвахме. Германец, женен за българка. Идвал в България всяко лято през отпуската за по един месец и много му харесвало.След първите встъпителни думи попита дали случайно не владея немски. - Не – отговор ...
730
2
Прозвището "поета", което му бяха лепнали, идеше от дълбините на крехката му детска възраст. Бяха му възложили отговорната задача да изрецитира няколко куплета на едно училищно тържество и тъй като това бе първата му сценична изява, искаше да бъде безупречен. Нещо повече - тайно мечтаеше да впечатли ...
1214
9
СРЕЩА С МЪРТВИТЕ
Когато четем някоя книга или дори отделен разказ, нерядко мнението ни по засегнатите в нея въпроси, малко или много се различава от това на автора. Според мен това е съвсем нормално. В крайна сметка всеки има, по-скоро трябва да има, собствено мнение, което в никакъв случай не е зад ...
Когато четем някоя книга или дори отделен разказ, нерядко мнението ни по засегнатите в нея въпроси, малко или много се различава от това на автора. Според мен това е съвсем нормално. В крайна сметка всеки има, по-скоро трябва да има, собствено мнение, което в никакъв случай не е зад ...
3375
12
- Хей, Гар Ван - каза една вечер Ко Та Рак. - Чувала ли си поговорката "Вълкът козината си мени, но нравът - не"?
- Ами, да - сви рамене сенчестата. - Защо питаш?
- И Но Щен Вълк я чу днес - ухили се котакът. - И знаеш ли той какво каза?
- Какво? - послушно попита Гар Ван.
- Каза, цитирам "И нравът ...
- Ами, да - сви рамене сенчестата. - Защо питаш?
- И Но Щен Вълк я чу днес - ухили се котакът. - И знаеш ли той какво каза?
- Какво? - послушно попита Гар Ван.
- Каза, цитирам "И нравът ...
771
2
Той я мамеше, а тя го знаеше. Мамеше я от дълго време. Не, не, от самото начало на брака им го правеше. Седемнадесет години вече. Алина и Петър - семейство образец за типичен и смазващ, криворазбран патриархат. Тя се правеше, че не знае за всичко това. От срам ли, от страх ли, от отчаяние, че няма к ...
839
4
Избиха ме нервите, събрах си багажа и заминах за Пловдив. Видях се с Асен, напушихме се като тъпанари, той ме изпрати до автогарата, където обърнахме по биричка и след час яхнах рейса. Седях до някакъв дядо, който изобщо не беше заинтересован от персоната ми, което беше добре – и на мен не ми дремеш ...
1005
1
с благодарност към В.Х. за идеята
Мария трепереше. Вече цял час ходеше по улиците, а бебето в количката започна да проплаква все по-често. Даваше му водичка и се усмихваше едва забележимо на чаровното личице. Знаеше, че скоро ще трябва да смени памперсите и да нахрани детенцето си. Може би в някоя т ...
Мария трепереше. Вече цял час ходеше по улиците, а бебето в количката започна да проплаква все по-често. Даваше му водичка и се усмихваше едва забележимо на чаровното личице. Знаеше, че скоро ще трябва да смени памперсите и да нахрани детенцето си. Може би в някоя т ...
1861
16
- Ние мразим омразата и обичаме любовта - безметежно се ухили Хи Пи.
- Ъъъ... - почеса си носа Черната Пантера Ра. - Това не е ли малко противоречиво...?
- Оммм... - напяваше Ла Ма.
- Оммм... - мантреше и Но Щен Вълк.
- Ха! - възкликна Хи Пи. - Краставите кучета се намират. ...
- Ъъъ... - почеса си носа Черната Пантера Ра. - Това не е ли малко противоречиво...?
- Оммм... - напяваше Ла Ма.
- Оммм... - мантреше и Но Щен Вълк.
- Ха! - възкликна Хи Пи. - Краставите кучета се намират. ...
759
ИЗ „АЗБУКА НА МНИМИТЕ БЪЛГАРИ”
КОЛКО СТРУВА ДУШАТА ЕДИН НА ПАТРИОТ?
Снощи един политик от нова една партия в предизборното студио призова:
„Братиа българе, пътриоти ли сте, що ли? Докога ше търпим тез, дето ни ограбват? Който е пътриот и душа има българска, без време да дойди при нас в партия НППЗБ. ...
КОЛКО СТРУВА ДУШАТА ЕДИН НА ПАТРИОТ?
Снощи един политик от нова една партия в предизборното студио призова:
„Братиа българе, пътриоти ли сте, що ли? Докога ше търпим тез, дето ни ограбват? Който е пътриот и душа има българска, без време да дойди при нас в партия НППЗБ. ...
1178
1
- И не я питайте нищо, сестро, раната ù още кърви! Болно ù е.
- Няма, чичо Ставри. Няма! Ще я сложим даже при сестра Ана. Тя е глухоняма. А, напоследък е нещо болнава, та Елица нека се грижи за нея!
- А, така, чедо! Тя това го най умее. Ще се оживи бедното ù сърце. Добро е то! Аз си знам!
Старецът с ...
- Няма, чичо Ставри. Няма! Ще я сложим даже при сестра Ана. Тя е глухоняма. А, напоследък е нещо болнава, та Елица нека се грижи за нея!
- А, така, чедо! Тя това го най умее. Ще се оживи бедното ù сърце. Добро е то! Аз си знам!
Старецът с ...
758
9
Сянка се бе облакътил на перилата на кораба и отнесено зяпаше морските вълни, той много обичаше да гледа танца на морето и винаги отделяше време за това, когато беше там.
Още някой се бе подпрял на перилата, всъщност Черната Пантера Ра се беше разпльокала, провесила предни лапи през преградата и чес ...
Още някой се бе подпрял на перилата, всъщност Черната Пантера Ра се беше разпльокала, провесила предни лапи през преградата и чес ...
790
АВТОПОРТРЕТ
Чешит!
Ами голям!
За по-нежно му викахме Чешо.
После се появи и едно „дон”, та стана дон Чешо. ...
Чешит!
Ами голям!
За по-нежно му викахме Чешо.
После се появи и едно „дон”, та стана дон Чешо. ...
978
4
Елица тънеше с всеки изминал ден, все повече и повече в разруха и поквара. И в дългове. И в безпаметност. Часовникът, отмерващ щастието ù, беше спрял завинаги. Стрелките му невярващо бяха замръзнали от неподправен ужас върху циферблата, показвайки часа на злополуката. За Ели всичко беше свършило в о ...
838
5
“Ръмят светулки.
В звездочел юнак
превърнаха
бостанското плашило!”
Беше среден ръст, някъде около метър и седемдесет. Хубав мъж. Побеляващата му коса предаваше някаква тежест на запазеното, почти момчешко, бледо лице. Но най-необикновеното в него, бяха очите му. Бадеми. Няма по-точно описание. Като ...
В звездочел юнак
превърнаха
бостанското плашило!”
Беше среден ръст, някъде около метър и седемдесет. Хубав мъж. Побеляващата му коса предаваше някаква тежест на запазеното, почти момчешко, бледо лице. Но най-необикновеното в него, бяха очите му. Бадеми. Няма по-точно описание. Като ...
1373
8
Прозвуча ми като обещание.
Прошепна го, произнесе го само с устни. И сякаш отпреди го знаех, чувствах, че ще го каже. Добре си бях научила урока - да не вярвам на думи, които не чувам - едва казани, от страх, че ще останат голи - ей така, просто прошепнати - без смисъл, без чувство, без обич. Хвърле ...
Прошепна го, произнесе го само с устни. И сякаш отпреди го знаех, чувствах, че ще го каже. Добре си бях научила урока - да не вярвам на думи, които не чувам - едва казани, от страх, че ще останат голи - ей така, просто прошепнати - без смисъл, без чувство, без обич. Хвърле ...
734
1
Седнали сме четирима, като каре за белот, пред малкия сив павилион. Седим, ама седим яко на светло зелени, клатещи се от старост пластмасови столове. Някакви бутилки бира с почти изпито, топло съдържание се мъдрят пред нас, засилвайки обхваналата ни скука. Около размътените ни глави в морната юлска ...
844
В небе, изградено от мечти, звездите са просто сълзи на разочарованието. Поне така казваше мама, така и не схванах какво се опитваше да ми каже с това, но знам едно. Виждам светлина в тунела, може да е моето спасение, а може и да е влак, засилил се към мен. Всичко започна така, както и най-вероятно ...
1536
3
Елица беше красавицата на випуска. На туй отгоре беше и отличничка. Всички ù предричаха бляскаво бъдеще. Учителите не преставаха да я хвалят и да се гордеят с нея като техен възпитаник. Беше незаменим приятел и отдушник на всички с проблеми. Усмивката ù сякаш беше най-ярката отличителна черта и без ...
800
6
Излезе.
Бавно. Смутено.
Извини ми се.
От вратата. Преди да я затвори.
Притеглих цигарите. Не обичам да казвам не. ...
Бавно. Смутено.
Извини ми се.
От вратата. Преди да я затвори.
Притеглих цигарите. Не обичам да казвам не. ...
697
1
-Вън от двора ми! Да не си стъпил тук, мръснико гаден! – крещеше, че чак се пенеше дядо Панчо, размахвайки кривака си подир Аньо.
-Ама синът ти, ама Лазо ме покани, че зърно от вас ще купувам бе, селски… Успокой се, няма да те обирам – успя да се обади Аньо.
-На тебе нивга и нищичко няма да продам! ...
-Ама синът ти, ама Лазо ме покани, че зърно от вас ще купувам бе, селски… Успокой се, няма да те обирам – успя да се обади Аньо.
-На тебе нивга и нищичко няма да продам! ...
1569
40
Б У Р Я Т А
През 2007 година разказът получи
Втора награда в раздел Проза на
Националния Конкурс по случай
Основаването на Българските читалища ...
През 2007 година разказът получи
Втора награда в раздел Проза на
Националния Конкурс по случай
Основаването на Българските читалища ...
870
4
От няколко дена валеше.
Ситно, студено.
Навън беше прогизнало.
Изгубих представа за времето, пък и не ме интересуваше. Бях потънал в работата си и почти не излизах навън.
Идвах тук, когато трябваше да решавам нещо трудно, което искаше да съм сам и нищо да не ме отвлича. Мястото беше забутано дълбоко ...
Ситно, студено.
Навън беше прогизнало.
Изгубих представа за времето, пък и не ме интересуваше. Бях потънал в работата си и почти не излизах навън.
Идвах тук, когато трябваше да решавам нещо трудно, което искаше да съм сам и нищо да не ме отвлича. Мястото беше забутано дълбоко ...
1134
3
-Обичам те!
Тези думи излязоха от гърлото ми, като огромна буца, оставяща в себе си само горчивия вкус на очакването. Бях готов да приема всичко от нея, но не и това, което последва.
Тя се обърна към езерото, гледаше с чист, смирен поглед, очите ù бързо се напълниха със сълзи и една се стече по дясн ...
Тези думи излязоха от гърлото ми, като огромна буца, оставяща в себе си само горчивия вкус на очакването. Бях готов да приема всичко от нея, но не и това, което последва.
Тя се обърна към езерото, гледаше с чист, смирен поглед, очите ù бързо се напълниха със сълзи и една се стече по дясн ...
753
1
Представям на вашето внимание поредния „Портрет“. Картината е на художника Андрей Маркин -“Дама в белом“
Надявам се да ви хареса продължението на тази история…
Б.
Разказ на Никола
Това е разказ за човека, които вече знае по какъв начин се възстановява пациент след операция на тежко гръбначно увреждане. ...
Надявам се да ви хареса продължението на тази история…
Б.
Разказ на Никола
Това е разказ за човека, които вече знае по какъв начин се възстановява пациент след операция на тежко гръбначно увреждане. ...
497
2
Просто повярвай!
Далеч от реалността има един свят, изпълнен с вълшебство и хармония. Малцина го бяха виждали. Но се говори, че който стъпи там, не се връща. Всички мислят, че този свят е дело на черната вещица Касандра и на нейната черна магия, но не е така! Откъде знам ли?! Нека ви разкажа.
Когато ...
Далеч от реалността има един свят, изпълнен с вълшебство и хармония. Малцина го бяха виждали. Но се говори, че който стъпи там, не се връща. Всички мислят, че този свят е дело на черната вещица Касандра и на нейната черна магия, но не е така! Откъде знам ли?! Нека ви разкажа.
Когато ...
1033
Тя беше тъжна. Животът беше отнел всичко и всички от нея. Всяка секунда беше мъчение, всеки ден - наказание, но тя не се предаде. Не и досега.
Спомените минаваха през главата ù като замъглени картини. Още от детството си губеше всичко - бавно, но сигурно. Сега седеше насред счупено огледало. Виждаше ...
Спомените минаваха през главата ù като замъглени картини. Още от детството си губеше всичко - бавно, но сигурно. Сега седеше насред счупено огледало. Виждаше ...
1068
2
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
