14 722 резултата
Мразя съботното почистване! Досадна и неблагодарна работа, която обаче няма кой друг да свърши.
След закуската и кафето, съпругът ми изчезна на кварталното игрище да рита топка с приятели, а щерките се измъкнаха с гаджетата си със заръката да не се преуморявам. Така че всичко чакаше мен. Бърсане, ми ...
  1320 
Запознах се с Йохан преди около десетина години в едно квартално кафене. Пихме по бира и се заприказвахме. Германец, женен за българка. Идвал в България всяко лято през отпуската за по един месец и много му харесвало.След първите встъпителни думи попита дали случайно не владея немски. - Не – отговор ...
  745 
Прозвището "поета", което му бяха лепнали, идеше от дълбините на крехката му детска възраст. Бяха му възложили отговорната задача да изрецитира няколко куплета на едно училищно тържество и тъй като това бе първата му сценична изява, искаше да бъде безупречен. Нещо повече - тайно мечтаеше да впечатли ...
  1222 
СРЕЩА С МЪРТВИТЕ
Когато четем някоя книга или дори отделен разказ, нерядко мнението ни по засегнатите в нея въпроси, малко или много се различава от това на автора. Според мен това е съвсем нормално. В крайна сметка всеки има, по-скоро трябва да има, собствено мнение, което в никакъв случай не е зад ...
  3410  12 
- Хей, Гар Ван - каза една вечер Ко Та Рак. - Чувала ли си поговорката "Вълкът козината си мени, но нравът - не"?
- Ами, да - сви рамене сенчестата. - Защо питаш?
- И Но Щен Вълк я чу днес - ухили се котакът. - И знаеш ли той какво каза?
- Какво? - послушно попита Гар Ван.
- Каза, цитирам "И нравът ...
  800 
Той я мамеше, а тя го знаеше. Мамеше я от дълго време. Не, не, от самото начало на брака им го правеше. Седемнадесет години вече. Алина и Петър - семейство образец за типичен и смазващ, криворазбран патриархат. Тя се правеше, че не знае за всичко това. От срам ли, от страх ли, от отчаяние, че няма к ...
  858 
Избиха ме нервите, събрах си багажа и заминах за Пловдив. Видях се с Асен, напушихме се като тъпанари, той ме изпрати до автогарата, където обърнахме по биричка и след час яхнах рейса. Седях до някакъв дядо, който изобщо не беше заинтересован от персоната ми, което беше добре – и на мен не ми дремеш ...
  1016 
с благодарност към В.Х. за идеята
Мария трепереше. Вече цял час ходеше по улиците, а бебето в количката започна да проплаква все по-често. Даваше му водичка и се усмихваше едва забележимо на чаровното личице. Знаеше, че скоро ще трябва да смени памперсите и да нахрани детенцето си. Може би в някоя т ...
  1888  16 
- Ние мразим омразата и обичаме любовта - безметежно се ухили Хи Пи.
- Ъъъ... - почеса си носа Черната Пантера Ра. - Това не е ли малко противоречиво...?
- Оммм... - напяваше Ла Ма.
- Оммм... - мантреше и Но Щен Вълк.
- Ха! - възкликна Хи Пи. - Краставите кучета се намират. ...
  799 
ИЗ „АЗБУКА НА МНИМИТЕ БЪЛГАРИ”
КОЛКО СТРУВА ДУШАТА ЕДИН НА ПАТРИОТ?
Снощи един политик от нова една партия в предизборното студио призова:
„Братиа българе, пътриоти ли сте, що ли? Докога ше търпим тез, дето ни ограбват? Който е пътриот и душа има българска, без време да дойди при нас в партия НППЗБ. ...
  1220 
- И не я питайте нищо, сестро, раната ù още кърви! Болно ù е.
- Няма, чичо Ставри. Няма! Ще я сложим даже при сестра Ана. Тя е глухоняма. А, напоследък е нещо болнава, та Елица нека се грижи за нея!
- А, така, чедо! Тя това го най умее. Ще се оживи бедното ù сърце. Добро е то! Аз си знам!
Старецът с ...
  775 
Сянка се бе облакътил на перилата на кораба и отнесено зяпаше морските вълни, той много обичаше да гледа танца на морето и винаги отделяше време за това, когато беше там.
Още някой се бе подпрял на перилата, всъщност Черната Пантера Ра се беше разпльокала, провесила предни лапи през преградата и чес ...
  825 
АВТОПОРТРЕТ
Чешит!
Ами голям!
За по-нежно му викахме Чешо.
После се появи и едно „дон”, та стана дон Чешо. ...
  983 
Елица тънеше с всеки изминал ден, все повече и повече в разруха и поквара. И в дългове. И в безпаметност. Часовникът, отмерващ щастието ù, беше спрял завинаги. Стрелките му невярващо бяха замръзнали от неподправен ужас върху циферблата, показвайки часа на злополуката. За Ели всичко беше свършило в о ...
  855 
“Ръмят светулки.
В звездочел юнак
превърнаха
бостанското плашило!”
Беше среден ръст, някъде около метър и седемдесет. Хубав мъж. Побеляващата му коса предаваше някаква тежест на запазеното, почти момчешко, бледо лице. Но най-необикновеното в него, бяха очите му. Бадеми. Няма по-точно описание. Като ...
  1404 
Прозвуча ми като обещание.
Прошепна го, произнесе го само с устни. И сякаш отпреди го знаех, чувствах, че ще го каже. Добре си бях научила урока - да не вярвам на думи, които не чувам - едва казани, от страх, че ще останат голи - ей така, просто прошепнати - без смисъл, без чувство, без обич. Хвърле ...
  748 
Седнали сме четирима, като каре за белот, пред малкия сив павилион. Седим, ама седим яко на светло зелени, клатещи се от старост пластмасови столове. Някакви бутилки бира с почти изпито, топло съдържание се мъдрят пред нас, засилвайки обхваналата ни скука. Около размътените ни глави в морната юлска ...
  871 
В небе, изградено от мечти, звездите са просто сълзи на разочарованието. Поне така казваше мама, така и не схванах какво се опитваше да ми каже с това, но знам едно. Виждам светлина в тунела, може да е моето спасение, а може и да е влак, засилил се към мен. Всичко започна така, както и най-вероятно ...
  1586 
Елица беше красавицата на випуска. На туй отгоре беше и отличничка. Всички ù предричаха бляскаво бъдеще. Учителите не преставаха да я хвалят и да се гордеят с нея като техен възпитаник. Беше незаменим приятел и отдушник на всички с проблеми. Усмивката ù сякаш беше най-ярката отличителна черта и без ...
  817 
Излезе.
Бавно. Смутено.
Извини ми се.
От вратата. Преди да я затвори.
Притеглих цигарите. Не обичам да казвам не. ...
  702 
-Вън от двора ми! Да не си стъпил тук, мръснико гаден! – крещеше, че чак се пенеше дядо Панчо, размахвайки кривака си подир Аньо.
-Ама синът ти, ама Лазо ме покани, че зърно от вас ще купувам бе, селски… Успокой се, няма да те обирам – успя да се обади Аньо.
-На тебе нивга и нищичко няма да продам! ...
  1588  40 
Б У Р Я Т А
През 2007 година разказът получи
Втора награда в раздел Проза на
Националния Конкурс по случай
Основаването на Българските читалища ...
  876 
От няколко дена валеше.
Ситно, студено.
Навън беше прогизнало.
Изгубих представа за времето, пък и не ме интересуваше. Бях потънал в работата си и почти не излизах навън.
Идвах тук, когато трябваше да решавам нещо трудно, което искаше да съм сам и нищо да не ме отвлича. Мястото беше забутано дълбоко ...
  1144 
-Обичам те!
Тези думи излязоха от гърлото ми, като огромна буца, оставяща в себе си само горчивия вкус на очакването. Бях готов да приема всичко от нея, но не и това, което последва.
Тя се обърна към езерото, гледаше с чист, смирен поглед, очите ù бързо се напълниха със сълзи и една се стече по дясн ...
  792 
Представям на вашето внимание поредния „Портрет“. Картината е на художника Андрей Маркин -“Дама в белом“
Надявам се да ви хареса продължението на тази история…
Б.
Разказ на Никола
Това е разказ за човека, които вече знае по какъв начин се възстановява пациент след операция на тежко гръбначно увреждане. ...
  517 
Просто повярвай!
Далеч от реалността има един свят, изпълнен с вълшебство и хармония. Малцина го бяха виждали. Но се говори, че който стъпи там, не се връща. Всички мислят, че този свят е дело на черната вещица Касандра и на нейната черна магия, но не е така! Откъде знам ли?! Нека ви разкажа.
Когато ...
  1074 
Тя беше тъжна. Животът беше отнел всичко и всички от нея. Всяка секунда беше мъчение, всеки ден - наказание, но тя не се предаде. Не и досега.
Спомените минаваха през главата ù като замъглени картини. Още от детството си губеше всичко - бавно, но сигурно. Сега седеше насред счупено огледало. Виждаше ...
  1124 
ПЛЯС... Звучното пляскане се получи, когато ширавата лапа се срещна с ширавото чело, в резултат на сериозната доза слисване, което получи самия Шира, когато влезе в кухнята си...
- Но... но... но... - заекна Шира, вяло размахвайки лапа в опит да обхване с жест кошмара ред очите му.
- Виж ти - невъзм ...
  800 
Спомням си летата при баба и дядо - градинката пред блока, от която късах цветя за баба, а тя ме прибираше 10 минути по-рано вкъщи, приятелчетата ми, с които играехме на народна топка и на измислен детски белот, бабките с бастуните, които се караха, че чоплим семки на земята и, разбира се, слънчевот ...
  669 
Посвещава се на всички изстрадали души, които остават неразбрани, подобно на William Bruce Rose.
Всичко е относително. Приятелството, любовта, животът. Всяка една частица, която преминава през човешките ръце, били те груби или нежни, е относителна и изпълнена с една горчива субстанция, наречена ирон ...
  795 
- Един адепт на острието - обясняваше Скиталецът. - Трябва да умее да прави с оръжието си какво ли не. Например... - човекът прошепна нещо в ухото на Но Щен Вълк, който ядеше ябълки от купата в ъгъла на доджо и връщайки се в центъра на залата с чинийка в ръка, кимна на вълка, който хвърли към него е ...
  822 
Стената на Мълчанието
Денят, подобно на другите й работни дни, не бе лишен от напрежение. Независимо от прецизната подготовка, все пак изкачаха дребни пропуски в организацията, допуснати, макар и незначителни, грешки от страна да доставчици и партньори, неочаквани допълнителни изисквания, дори необо ...
  1410 
ПРЕДИ НЯКОЛКО ДНИ
Началото на юни е. Денят е необичайно жарък за това време по крайбрежието. Термометрите гонят рекорди, като надхвърлят 32 градуса. Такива жеги са характерни за юли-август по морския бряг. Но прогнозите са за предстоящо лошо време. Аз имам почивен от работа ден. Не изтърпявам горещи ...
  1320 
24 процента
Бойка Милке е отскоро повторно омъжена и обича съпруга си. Той е чистокръвен германец (ариец?), само дето малко е сляп. Малко.
Бойка е много щастлива с Карл, въпреки недъга му и разликата в годините. Всъщност само девет. Открила го докато работела в старческия дом в гр. Хаусбург, провинц ...
  799 
"Да гледаш как някой друг върши дивотии си остава вечно безплатно удоволствие."
Мрънкалото
"Ако не познаваш тъмната си страна - не си цял."
Ръмжачът
- Тогава още се учех - заяви Ко Та Рак. ...
  884 
Вървя замислен по леко стръмния сокак на едно почти изоставено старопланинско село, скътано в дебрите на планината.
Времето e прекрасно, а слънчевите лъчи обгарят с нежността си кадифената ми кожа.
Въпреки горещото време във въздуха се чува песента на птиците,
съпроводена с нежната музика на щурците ...
  1012 
ПАДЕНИЕ И ПРЕЧИСТВАНЕ
В този ранен, съботен час Павел се събуди в добро настроение. Пролетта бе разлистила дърветата, а пойни птички посрещаха с песен идващия ден. Предстоеше му пътуване до родното село и това го правеше припрян и щастлив. Беше си приготвил багажа предната вечер. Оставаше да напазар ...
  732 
Ти беше всичко. Беше ти и Слънцето. Беше ти и Луната. Беше ти всичко за мен. Имах аз един сън, но в тъга беше облечен той. Един сън? Сякаш преди не съм те сънувал. Но тук аз не мислих за чувството, което всички влюбени е завладяло и душите им е превзело. Дори няма да го спомена. Сънят ми тихо шепнеш ...
  840 
… да не се чете ношем и от непълнолетни!
Защо тогава ми разказа това?
Защо на мен?
Бяхме обикновени познати.
Дори и едно кафе не бяхме изпили заедно. Почти не го познавах. Четях материалите, които пишеше във вестника. Беше грамотен журналист. И той толкова ме познаваше. Кой знай! То тия драскачи са ...
  716 
Умиращият бивол
на всички, които гаснат самотни...
Диагнозата увисна във въздуха като Дамоклев меч, впил пръсти в тънкия косъм на Времето. Не, че се страхуваше от Смъртта, която го бе спохождала вече веднъж през младежките години, но се разделиха като влюбени, осъзнали липсата на сходство в характер ...
  3475  56 
Предложения