14 694 резултата
На сватбата дойдоха две бивши приятелки на младоженеца и един бивш приятел на булката (нейната първа ученическа любов). Идеята да ги поканят, малко ексцентрична наистина, принадлежеше на младоженката - актриса в местния театър, с която съпругът ù - адвокат, леко неохотно се бе съгласил.
Двете жени б ...
  1049 
Заваля. Капките бавно се пронизваха през клоните на дърветата и се сливаха със земята. Пролетният дъжд подплаши играещите деца и те се затичаха към блоковете си.
‘И тая криеница не я доиграхме...‘ помисли си Митко.
Компанията се разотиде, играта се развали, а над навъсеното априлско небе останаха са ...
  4441 
Сънувах го… Беше по–красив от всякога и най–хубавото: беше мой… Говорехме с часове, смеехме се и се забавлявахме, докато не я видях - нежно-груба сребърна халка на безименния му пръст… Стоеше красиво, но грубо напомняше: Не го докосвай, той е мой… Върху халката беше изписано име… Името на другата... ...
  1031 
Всичко... Какво бе всичко? Животът, смъртта, денят, нощта, залеза, зората... За мене всичко се криеше в едно просто шестбуквено име. Неговото име... Име, което ме преследваше навсякъде и не ме оставяше да го забравя... Име, което не можех да притежавам и поради твърде високата му цена. Цена, непосил ...
  956 
Старият манастирски монах беше излязъл на сутрешната си обиколка в околността. Той заобиколи черквата и пое по един тесен път, водещ надолу към реката. След като се огледа, забеляза в далечината силует. Отецът се приближи и видя, че е момиче - младо, петнадестгодишно някъде. Къдравата му черна коса ...
  1661 
"Трябва да спра цигарите..." Помислих си, докато гасях поредния фас. Този ужасен навик ми беше останал от студентските години... Спомням си как ненавиждах цигарите. И как обичах дългата си коса. Какви къдрици имах.
***
Всички тези спомени ме връхлетяха в деня, в който видях причината да си отрежа ко ...
  1291 
Тя го чакаше да се върне. Гледаше мълчаливо през прозореца и за нищо не мислеше. Масата беше готова - салата, чаши, чинии за супа, за основното, прибори. Салфетки... А, салфетките беше забравила. Стана, отвори шкафа, камбанката, закачена на дръжката му, иззвъня и извади жълтите салфетки. В този моме ...
  1428 
Стоях на ВИП-сепарето, бавно отпивах мартинито си. Съсредоточеният ми обикновено поглед, днес блуждаеше.
Вдясно от мен, на голямата сцена по средата, усилено течеше поредният конкурс за млада сексапилна красавица. Бяха толкова близо до мен, а всъщност на километри. Толкова бях уморена от тези програ ...
  1093 
И тази сутрин, както обикновено, но непонятно защо, беше мрачна и студена. Птичките се бяха сгушили в гнездата си, опитвайки се да стоплят мъничките си деца. Улиците бяха пусти и много рядко се мяркаха някакви заблудени минувачи, бързащи за никъде, но все пак забързани, все едно гонят щастието. Прир ...
  1226 
„Кал, кал и пак кал! Ей тая пуста кал, цял живот не мога да се изчистя от нея. Тъкмо си купя нови обувки и хоп – стъпя в калта, заради някоя дупка по пътя или „плуваща плочка”. Какво пък, нали съм с нови обувки, маркови, трябва да се окалям хубаво, така...„
- Това е глупаво, смени канала...
Той не о ...
  1288 
Виждам го как пресича улицата. Леко притичва, замята дългите си ръце и крака, навежда се да прибере в близкото кошче някоя захвърлена хартия. Около дългото му тяло се е омотал възмръсничък шлифер. Вади гребен и сресва в движение белите си коси, после отново се забързва напред. Вече ми се струва, че ...
  787 
This is our kingdom, the final refuge of beauty,
This is our world of dreams forgotten and fables untold
The Moon and the Nightspirit
Трябваше да минат отвъд реката, сред дърветата. Струпаха колелетата едно върху друго в храстите встрани от пътя, завързаха ги с веригата на Камен и ги скриха, доколко ...
  1141 
Разказ на ужасите!
Категорично се забранява да се чете от лица под 18 години, лица със слаби сърца или лица със слаба психика, заради острите и вулгарни похвати!
Той я имаше! Тя бе негова тази вечер, само и единствено негова. Беше чакал този миг години наред, които му се струваха като векове, дори к ...
  3662  33 
Михаил
Всеки в града познаваше Михаил. С наперената си походка, внимателно зализаната назад коса, острия език и суетния нрав този 22-годишен младеж лесно се набиваше на очи. Крехката му възраст не му беше попречила да работи в могъщо предприятие. Живееше в скъпо имение в покрайнините, но обичаше веч ...
  692 
Малкото момиче се свиваше от страх под напора на пращящите във въздуха звуци. Бледи искри прогориха кожата ù и наелектризираха въздуха. Наклонената от жегата трева се надигна, подобно на настръхнала козина, и погали крачетата ù.
Калая даде знак на дракона да престане. Предчувстваше, че всеки миг ще ...
  1018 
Сякаш грижите на целия свят се бяха покачили на гърба ú и тежаха като проклятие. Имаше чувството, че от часове пълзи по тротоара от спирката до жилището си. Нищо и никакви двайсет метра на равно, а какво усилие ú костваха...
Виеше ú се свят, а в устата ú плуваше цялата гама на горчивия вкус...
На пе ...
  1456  24 
Облаци. Дим. Пушек. Вдишване. Издишване. И отново – желанието за още никотин. Затваря очи в продължително и бавно изсмукване. Пауза. А сега дълго обогатяване на пространството с цигарен дим…
Тя стои там сама. Младо момиче на четиринадесет с къса тъмно-кафява коса, боядисана отгоре и на бретона в леш ...
  1267 
Представи си пълна чаша с вино. Кристална чаша с широко столче, без следи от пръсти по нея, четвърт пълна с ароматно тъмнорубинено вино. Представи си, че надигаш чашата, поднасяш я към носа си и вдишваш... Усещаш аромата на плод, позната миризма, вкусна, но не можеш да назовеш точно кой е плодът. Ус ...
  1013 
Последна песен
Беше късна майска вечер. Улиците в града се осветиха от безброй лампи.
По средата на площада един самотен възрастен мъж свиреше жални мелодии на цигулката си и пееше. Облечен в изпокъсано зелено палто и измачкани панталони, той беше вперил поглед в лъка, отмервайки внимателно всеки та ...
  1592 
Лагерът - края
- Ммннф... - уморено се протегна Шира, щом се прибра у дома. Денят му беше тежък и дълъг, толкова дълъг, че се бе проточил в цели два дни. Котаракът вече предвкусваше омайния вкус на възглавницата си, когато се натъкна на неочаквано затруднение.
- Хър... фиу... хър... фиу... - тихичко ...
  712 
Бях на 23 години. По голяма част от личното си време прекарвах в самота и четене на книги.
Почти нямах приятели, а и доста често се чувствах като аутсайдер.
Като ученик в техникума, се изявявах в часовете активно и получавах отличните оценки на учителите, но за сметка на това съучениците ми не одобр ...
  949 
„Уважаеми пътници, остават още 17 километра”
Искам да махна всичкия този мрак - както чистачките измиват стъклото. Дъждът упорито продължава да се сипе и да го залива, но те съсредоточено, в такт с бурния Вагнер, звучащ в ушите ми, чистят ли, чистят.
А иначе капките са толкова красиви, като стъклени ...
  667 
Вечни очи
Имало едно време едно далечно село, в което всички хора се държали грубо един към друг. Те само се обиждали, кълнели и злословили. Сред тях изпъквала Гергана – тя винаги била в лошо настроение, биела децата си без причина и дори останалите я отбягвали. Злият ù характер нямал равен.
Веднъж ...
  755 
- Утре сме канени на рожден ден при сестра ми – госпожа Проза, небрежно и сякаш на себе си, го подхвърли, като пресяваше трети път брашно за къпана питка. Всяка събота в продължение на над шестдесет години госпожа Проза месеше брашно с кубче мая, половин литър прясно мляко и четири яйца. Печеше питк ...
  1370  46 
Отровени души
Предният прозорец на къщата се отвори и оттам се показа момиче със сламеноруса коса и ярки, дълбоки очи. Любопитният ù поглед обходи двора. Махна един немирен кичур коса от лицето си и извика:
- Мамо, татко! Хайде, излезте навън! Знаете ли колко е хубаво времето...
Никой не ù отговори. ...
  839 
Беше късен делничен следобед. Градчето, изпълнено с живот, се радваше на собственото си активно съществувание. Мърморенето на колите, глъчката от многобройните разговори и хилядите други странични шумове се сливаха в едно, за да се превърнат в един чуден, гласовит хор. Нескончаемото музикално произв ...
  1392  10 
Уроците на Любовта
Срещата с директора на малката фирма за пластмасови изделия приключи според очакванията му, към 16,30 часа. След краткото сбогуване, той се качи на автомобила и реши да поседне в някое бистро в центъра на малкия град, да си почине и да подиша познатия му от детството въздух. Той б ...
  1201  29 
Вера
Приближих се да погледам през прозореца. Навън есенните листа играеха своето ветрено хоро сред торнадо от пъстри цветове. Голите клони плахо се люшкаха, а небето сивееше мрачно. Започна да вали.
Отместих очи от пейзажа и отново проучих помещението: белите мухлясали стени, старата апаратура, дър ...
  675 
Вече пътувахме към фермата за коне на чичо Владо. Баща ми беше много запален по конните състезания, впоследствие с израстването си аз също се привързах към този спорт. Харесвах конете и недоумявах едно нещо...
Защо "Кон" ...? Толкова грациозни и красиви животни а с толкова грубо име. Мислех си как з ...
  1081 
Беше пролетен ден. Един необикновен ден. От онези, в които се знае, че ще вали. От онези когато слънцето се скрива изведнъж и започва да вали. Главната улица на град Пловдив бе пълна с хора както винаги, имаше хора минаващи, хора влюбени и хора чакащи. Гледката беше като сцена от романтичен филм, ко ...
  891 
Този разказ е писан по мотиви от творба на писателя Деян Енев в курс по творческо писане и е един вид производна на неговия разказ ,,Заложна къща". Дано ви хареса.
Калин Бандеров седеше на бюрото в кабинета си и решаваше кръстословица.
Погълнат от ребуса, без да вдига очи, чу как звънчето на вратата ...
  1648 
Не биваше да бъдат там. Смътно осъзнаваха този факт, но всъщност не разбираха защо. Освен това беше интересно.
-Колко яко.
Гошко се тръшна в креслото зад руля. За да хване кормилото с двата края, трябваше да разпери ръце.
-Виж, върти се много лесно.
-Ако Киро дойде... - започна Пешо, обаче нямаше ид ...
  1886 
-Какво ви дъл-дължа? Все пак сте се за-запознали с материалите по делото, за-загубили сте си времето… - с леко заекване и поглеждайки някак свенливо попита младата жена, седнала срещу бюрото на адвокат Вескова.
-Казах ви, че делото е водено некомпетентно от колегата и са изпуснати всички срокове за ...
  1025  12 
НЕПРЕДВИДЕНА СРЕЩА
Трябваше да отида в Техеран във връзка с годишното събрание на ИБТК (Ирано-Бългериан Транспорт Къмпъни). С мен пътуваха още трима души - Александър Бумбаров (Бумбето), Васил Вушев (доверения юрист на Славчо Първанов) и Томчо Томов (гл. счетоводител на СО МАТ)
Поради липса на дирек ...
  1224 
Няма по-неприятна ситуация от тази да напуснеш театър по никое време.
Нямах обяснение за неадекватните действия или бездействия на един директор. Бях изумен: Донев, вместо да бъде наказан за симулация, всъщност беше „възнаграден”! Не разбирах защо вместо служебна благодарност, аз пък бях професионал ...
  1058 
Потвърдена диагноза
Беше часът на сутрешната визитация. Главният лекар, придружаван от дежурния и сестрите на смяна, обикаляше по болничните стаи и лично преглеждаше листовете с изследвания. Доктор Василев, завеждащ отделението по белодробни заболявания, едър достолепен мъж към шестдесетте, следваше ...
  1192  17 
Здравейте, аз съм български студент по руска филология. Ще ви разкажа една много интересна история, която се случи с мен през май месец. Тази история стоеше в перифериите на реалността.
В края на семестъра ме пратиха на конференция в Петербургския университет, за да представям Софийския – университе ...
  1700 
"Дали да се обадя?" - питаше се гласно Иван. Отдавна скъсаха с връзката си, но той все още мислеше за Мая. Тя го изостави. Отиде с първия му приятел, Павката. Как можа да направи това? Явно, не го е обичала истински! А първата ù дума беше: ”Обичам те, любов моя.” И така винаги, когато се срещнеха, к ...
  687 
Донко Найденов- donkooooo и Екатерина Маркова - up-1- level
1
Гари се прибираше от работа! Това не бе нещо необичайно за него а напротив - повтаряше се почти всеки ден. Ходенето до работата и до вкъщи бяха за него едни досадни мероприятия, губещи ценното му време. В самото начало, преди четири годин ...
  1258  11 
Понякога просто седях в стаята ми, размишлявайки дали си струва. Преместих леглото, гардероба и креслото, но не се промени нищо особено. Предполагам, че стаята стана малко по-приятна. Но все пак много неща в нея липсваха. Липсваше и нещо огромно, не знаех какво. Намирам за досадно да се говори за ли ...
  511 
Предложения
: ??:??