40 844 резултата
Нощта бавно се спускаше над земята. Последните лъчи на величественото слънце вече едвам докосваха лицето й. Денят вървеше към своя край. Но това щеше да бъде край, поставящ началото на нещо ново. Ярките и различни по своя размер звезди, вече започваха да изпълват със светлина притъмняващото небе. Пт ...
  946 
Грабнах пак бинокъла и се скрих зад един храст. Вече ми писна да дебна, очите ме заболяват от взиране. Нищо не се вижда. Щорите са пуснати и няма движение отвън. Ехеее…вътре сто на сто има движение…развиват някаква дейност де, иначе защо Олга ще идва до тук. По едно време реших да видя дали е заключ ...
  1333  10 
Така пишеше в менюто, това си поръчах от любопитство. По-логично, все пак, от поръчката на снаха ми – жената на брата, която поиска цаца. Към бирата, разбира се.
Предположих, че елените хвърлят хайвера си около вировете, дето се въди тая цаца. И еленчани берат реколтата от планината, та я поднасят н ...
  553  11 
ГЛАВА ОСЕМНАДЕСЕТА
ДЕЛИО РАЗКАЗВА ИСТОРИЯТА СИ
- Роден съм в Пила – каза Делио след ново кратко мълчание – от ранните си години помня малко. Израстнах в един от най-бедните квартали, в едно сиропиталище. Нямам родители. Имаше един кратък период от живота ми, в който усилено се опитвах да открия прои ...
  923 
Преходите бяха тежки.
От Старосел до Скалните манастири близо до Русе. А от Малкия крайдунавски Париж като трета точка по настоящем гоним Кръстова Гора. Почти пристигаме. Говорим си общи неща около натрупаното като снимков материал и свършеното като цяло до момента. Същевременно коментираме къде е п ...
  1120 
След като свърши лятото, с жена ми решихме да отидем на море.
По-евтино е. Взехме влака и отпрашихме на юг. С малко пари, малко дрехи и малко очаквания бяхме по-весели и щастливи от всички онези, другите с повече пари, повече дрехи и повече очаквания.
Влакът аварира по пътя и виснахме да чакаме на н ...
  664 
Лежах в болничната стая и чаках да мине визитацията. Около мен всичко е бяло, толкова бяло и стерилно, че тръпки ме побиват. За утре е планирана операция на главата ми, по-точно на мозъка. Ако кажа, че не ме е страх, ще излъжа… Страх ме е толкова много, че като пипалата на паяк страхът пълзи по мен, ...
  1125 
Известен ловец излязъл на лов за лъвове в саваната. Славел се той с безпогрешния си мерник. Много лъвове убил през своя над половинвековен живот. Може би колкото Джон Хънтър. А може би дори и повече. Но не ги убивал, за да търгува с тях, а само заради едната ловна страст. Обичал тръпката на дебненет ...
  1209 
14.
- Хубаво, де – попита Василев – Защо му трябва на Симеонов да те следи? Защо желаят да знаят къде ходим, с кого се срещаме? Нали могат да поискат рапорт за свършената работа, защо трябва да ни унизяват със следене?
А рапорт поискаха. Когато влязох в управлението, дежурният ми предаде молбата на ...
  575  12 
Някой ден бих ти разказала как в четири сутринта аз броя всички спомени, които не успяхме да си подарим, строя кула от фантазии, върху която да стъпя щом ме залее цунами от болка по липсата ти. Бих ти разказала как взимам свръх доза от чужди докосвания, в чужди легла, а сетивата ми изпадат в абстине ...
  967 
Тя обичаше да сяда в този ресторант, защото почти винаги беше празен, а в градината брезите хвърляха сянка по масите и ѝ създаваха усещане за гора. На тревата до нея Август и Септември играеха на карти, а от отворената врата на игралната зала наблизо, лъхаше на отлежал ром. Топлият вятър я близна по ...
  726  22 
2.
- Не може да искате това от мен! - ядоса се Френцов. - Идете в полицията и съобщете!
- Не можем да отидем и да кажем: "Дойдохме да крадем, но намерихме труп"! Предвид репутацията ни, най-много да получим и обвинение в убийство.
Говореше Олег. Неджатин беше приседнал в единия ъгъл и само наблюдава ...
  1460 
Нина хапна надве-натри. Не я сдържаше на едно място.
- Хайде, изпий си и сока - мама седеше на масата и въртеше пръст по телефона си, но и хвърляше по едно око.
Томи бъркаше в купата и ядеше усърдно зърнената си закуска. Нина надигна чашата с портокалов сок, изпи го бързо, грабна куклата си и стана ...
  1241  29 
Делио стигна до последните къщи на един краен квартал, един от най-бедните в Маринео. Тук въздухът бе напоен с миризмата на старо, прогнило дърво и задушлива водна пара, носеща се от шумящата на двайсет метра разстояние голяма река. Реката се казваше Леар. Тя извираше от високите части на Момо и пре ...
  914 
Снимах. Снимам. Ще снимам.
Виждах. Виждам. Ще виждам.
Снимах всичко и всеки.
Черно-бялото бе превзело душата ми.
Виждах света около мен. Хващах го. Улавях го. Запечатвах го, за да го разгадая. Исках да го изуча, да му направя дисекция. Дали исках да го живея?! Не знам, може би! Макар, че по-интересн ...
  1631 
I
- Петър Коцев?
- Да. Аз съм – изправих се.
- Последвайте ме.
Тръгнах след младата жена, излизайки от чакалнята и влизайки във вътрешността на Районното полицейско управление. Изкачихме два етажа стълби и продължихме по дълъг безличен коридор със зацапани стени, пропит от миризма на държавно учрежд ...
  3764  41 
Аз няма да съм човекът, който се самосъжалява. Насърчавам и теб да не го правиш! Ние не сме такива хора. Дори да ни стане жал за самите нас, в някакъв труден момент от натрупани обстоятелства - това не сме ние. Ние сме идиоти. От онези идиоти, които са жертви, но нямат привелегията на жертвата. От о ...
  804 
Мирко намери четирима за тази работа. По изгрев слънце три каруци тръгнаха към планината. Зелено и росно, свежо и тихо…Планината не беше се пробудила още от прегръдката на нощта. Трополяха колелата по пътя, а той се виеше нагоре и нагоре. До извора на Пъргавица ще стигнат. Запряха каруците и подхван ...
  904 
До звънеца в парламента допълзя,
не е охлюв вече, а ламя.
Кротък, като агне бе.
Днес е кмет, кат лъв реве.
Заврян зет - латентен поет. ...
  400 
10.
Затворих папката, сложих я на купа отляво. И взех предпоследната отдясно. Още малко – и ще съм готов с тях. Но някаква особена полза нямаше. Предупреди ме и цивилният колега, който придружаваше сержанта с чантата. Просто материали, свързани с „битоваците“, както се изрази той, в града. Аз направ ...
  555  15 
Седнал по турски на плажа под чадър, той боцка пържени тиквички по гръцки и отпива от кристаленото узо. Спокоен е, вятърът полъхва и гъделичка обръснатата му глава, той отпуска шкембе и му е радостно и благо. Морето е близо, когато изпие това бокалче, ще се топне, ще се охлади и пак ще се върне.
– О ...
  1422  11 
Целият ни живот се събира в едно тире,
издълбано в мраморна плоча.
Не си заслужава толкова много
да се мразим!
Нека се обичаме!
  515 
- Гледай си в краката – трънливите храсти започнаха да остават следи по сивкавия титан на долните му крайници. Не може да избегне всичките преплетени бодливи къпини и често му се налага да изпълнява сложни акробатични движения, за да запази равновесие.
- Равновесието е в генезиса на Панайот. Андрей ...
  736 
Моят опит като хомосексуален
Идеята за написване на този разказ дойде, след като прочетох книгата на Младежка ЛГБТИ организация „Действие” – „Смелостта да бъдеш”, в която са поместени историите на жени с хомосексуална ориентация. За съжаление обаче, моята история, бидейки гей-мъж, доста се отличава ...
  14370 
- Баща ми лежи у дома. Наели са медицинска сестра да се грижи за него. На морфин е. Олга също живее в къщата, но си продължава живота и чака стария да издъхне, за да пипне паричките и имотите му. Ще ти дам адреса. Олга трябва да изчезне, нещастен случай ли, не знам и аз какво ще и се случи… ти избир ...
  646 
Вятърът си играеше с изпадалите листа по улицата. Небето беше посивяло като коси на стара жена. Започна да вали. И въздухът замириса на пръст. Хората по главната приличаха на мравки, които щъкаха насам-натам. Марта се беше разбързала, закъсняваше за срещата. Говореше по телефона за да уточни последн ...
  744 
5.
Спряхме на една пряка от управлението, до малката градинка. Точно в средата й, до тревясала могилка с катерушка, люлка и пясъчник, ползван за тоалетна от динозаври – ако се съди по вкаменелостите в него, имаше дървена барака. Казано направо – резултат от архитектурен аборт. Пред нея бяха струпани ...
  606  13 
За специалистите по надзор на свободата на словото и фантазиите. Тази история е напълно измислена – чух я в градската баня, но не видях кой разказваше, защото имаше много пара, очите ми бяха сапунисани, наоколо се буташе бая народ…
И хич не съм съгласен с изложеното в нея, ама я чух. Пък не мога да ...
  575 
В ПОДЗЕМНОТО ЦАРСТВО
Небето ставаше все по-тъмно и по-тъмно. Хана вдигна навъсен поглед нагоре. Бе тръгнала за гъби сутринта, когато слънцето грееше на безоблачното небе. А чак сега стигна по-отдалечена и рядка гора с много манатарки, масловки и други вкусни гъби. И трябва ли да остави всичките и да ...
  917 
- Лек път, миличка!
- Чао, мамо!
- И много да се забавляваш! Все пак ще си с деца на море! – пошегува се мама. – Обичам те!
- И аз теб! – махнах и от влака.
Е, най-после заминавах. След шест часа щях да съм в Слънчев бряг на новата ми работа като аниматор. Нямах търпение да пристигна. Обожавах морет ...
  501 
Част 2
Решаваме че ще го приложим. А в мига в който тя се успокоява, нежно но и малко лукаво ми прошепва:
- Знаеш ли има и още нещо което ми е омръзнало! И за него също имам идея!
- Брех! Днес си пълна с идеи! Какво е? Да не би да искаш управата на хотела да смени пердетата в стаята?
- Неее! Тях дор ...
  1101 
Луната слабо осветяваше уличката. Олег беше приклекнал в храстите. Приятелят му Неджатин премяташе въжето през оградата. Бяха се запознали в затвора и сега, когато и двамата бяха на свобода, продължиха дружбата си като сътрудничество с криминален характер. Обирите, които извършваха, бяха дребни и вс ...
  633 
Здравей, приятелко от далечна Чукотка,
Питаш ме какво е това портокал и какъв вкус има. Ще се опитам да ти обясня, макар че ми се струва трудно.
Това е южен плод с кръгла, като топка форма, обикновено голям колкото женски юмрук. Кората му е твърда и леко грапава, почти като замръзнал пясък. Има най- ...
  803 
ГЛАВА ДВАНАДЕСЕТА
ДЕЛИО СЕ ВРЪЩА КЪМ МИНАЛОТО
Знаеше, че домът, към който се е запътил, не е далеч, затова не взе коня си. А и по-добре щеше да се опази от наблюдателните нощни пазачи, ако се движеше пеша.
Вървеше между къщите с лека стъпка, една неразличима сянка в мрака. Чувстваше се странно, сяка ...
  896 
Майор Сергей Викторович Глухарьов. Това беше името на милиционера, с когото трябваше да работя. Ако трябва да съм честна – налагаше ми се да работя с него. Да се пита Хесер защо и докога е все едно да се чудиш защо слънцето изгрява от Изток. Маг от неговия ранг дори не би ме удостоил с отговор. Така ...
  1131 
Искам да ти кажа само:
- Стига черно мислене!
Позволи ми красотата на живота да ти покажа. За това че не подозираме как всичко около нас сияе когато сме заедно, позволи ми да ти разкажа.
- Диалектиката определя човека!
- "Искаш, но не можеш да обичаш или обратното"? От липсата на логика в държанието ...
  520 
ГЛАВА ДЕСЕТА
ПЪТЕШЕСТВЕНИЦИТЕ ПРЕЖИВЯВАТ ОПАСНОСТ
Делио се възстановяваше бързо и на следващата сутрин рано продължиха пътя си през Височините. Раненият друн, който също се чувстваше вече сравнително добре, щеше да ги придружи до Маринео. Делио му обеща да намери пълна информация за състоянието, в к ...
  836 
/Приказката е написана по картината Вълшебната планина на palenka /Пепи/
https://otkrovenia.com/bg/kartini/vylshebnata-planina
Живеело едно малко плъхче в полето със своето семейство. Родителите му го пазели и не му давали да излиза на открито. Понеже било любопитно плъхчето не ги слушало. Вечер тай ...
  1997  11 
НАЯВЕ СЛАБАК, НА СЪН ЮНАК: НАЧАЛОТО
Живееше някога едно момче, единствено дете на много грижовни родители. Роди се преди времето си, боледуваше често и си остана слабичко и нежно, въпреки грижите на близките си. Милян, така се казваше той, много искаше да тича с другите деца, да играе по цял ден и д ...
  540 
На масата лежи дебела книга с кулинарни рецепти. Вестник, поизмачкан и с дата отпреди няколко месеца. Калъфка за очила. Още една книга се вижда, но в далечния край на масата. Тя е захлупена с кориците нагоре, сякаш някой я е оставил набързо, за да свърши нещо неотложно и да се върне. Тихо. Слънцето ...
  714  14 
Предложения
: ??:??