14 702 резултата
Младият рибар
Имало едно време един млад рибар. Той бил по-скоро млад, отколкото рибар. Това му било първото излизане в морето. Станал рано още по тъмно, нахлузил си една моряшка фланелка (така бил гледал от филмите), изпушил няколко арди без филтър и се качил в лодката. Почнал да гребе в посокa хор ...
  1217 
АДАМ И ЕВА
Пееха сладкогласи славеи, гората ехтеше омаяна от дивните им песни и привечерната прохлада лягаше заслушана върху тревата. Цялата природа сякаш беше потопена в музика. Приглася­ше ù ромонът на малката рекичка в ниското.
Само лесничеят оставаше извън вълшебството на лятната вечер. Приседна ...
  1373 
- Шах и мат! - доволно обяви Мър Мър.
- Това не се ли казваше в шаха? - замислено се почеса по носа Ко Те.
- Именно - потвърди брат му.
- Но ние играем на шашки! - възкликна Те.
- Така ли? - учудено сви рамене Мър. - Объркал съм се... ...
  544 
- Разкажи ни пак оная история.
- Коя история? - Рафе отпи глътка от водката си.
- Оная, за бай Иван, кавалджията.
- Ааа, Господи, откъде се сети за нея? Това беше толкова отдавна.
- Ами виж колко е снежно навън. Винаги, когато има толкова сняг и е толкова безлюдно и тихо, се сещам за тази история. ...
  1025 
- Защо не говориш? - попита госпожица Дреам, като през това време направи крачка и го погледна със странния си поглед, очаквайки отговор.
Дреам стоeше все така смутен на този неудобен стол и мислеше как да реши дилемата - дали да остане с госпожица Дреам, или да сложи край...
Малкото му сърце се беш ...
  958 
Вакуумът винаги ме е впечатлявал. От малък съм посвещавал часове наред, за да го разучавам. Вакуумът е измислен от НАСА и от СКА (съветска космическа агенция) по време на студената война. Студената война пък е измислена от основателите на НАСА и СКА. Следиш ли мисълта ми. Навремето имах един съсед, ...
  1082 
Имаше около 45 минути до тръгването на автобуса. Тя се замота и купи вестник и двойно еспресо без захар. Както винаги се изнерви от несръчността и бъбривостта на кафеджийката. Не, тя не бъбреше с нея, а с позната, минала да се видят и да се оплаче от свекърва си.
Беше ли си взела четката за зъби? Бя ...
  1050 
КИРЕТО
От малката къщичка в края на селото излезе нисък, набит мъх. Той взе подпряната на стената брадва и тръгна, но за миг спря. "Да не си забравя лъжата!" - си каза и закрачи по сънената улица. Насреща му изскочи стрина Гана, беше посърнала. Попита я какво я е разтревожило толкова рано.
- Внучето ...
  1374 
“… Още в люлката с робски присъди засенени са детски лица”
Оня ден пътувам в автобуса и случайно дочувам разговор. На седалката пред мен са седнали двама пенсионери и четат забравен вестник, коментирайки на глас. Няма как да си запуша ушите, нито къде другаде да се изместя, а и разговорът им ми стан ...
  2003 
Времето усилено се опитваше да се затопли... Пролетта бе почти тук - ей я там зад ъгъла... Снегът вече се топеше на весели капчуци...
- Аауамнфт - широко се прозя Ко Та Рак, а след дълга протяжка въздъхна: - Възможно ли е да ме мързи толкова!
- Възможно е - заключи Но Щен Вълк и се намести по-удобно ...
  571 
„Наистина лудите са измислили любовта. С поема и тромбон до сърцето ти ще стигна... Ще излезем и ще полетим, любима.”
І. С ГЛАВАТА НАДОЛУ
„ Не знам какво заглавие да напиша.
В писмото ти ме попита има ли нещо ново около мен. Нещо - не. Има някой. И цялата новост е изпълнена само и единствено от него ...
  859 
ОТЧУЖДЕНИЕ
Вятърът фучеше зъл и сърдит. Хората тичаха насам-натам, търсеха завет и защита от освирепялата стихия. В пролетния ден и улицата, и градинката пред ресторантчето бяха необичайно пусти. През широкото стъкло на заведението. Любка наблюдаваше навън. Наслаждаваше се на тишината, на белотата н ...
  1126 
Той вървеше по прясно утъпканата пътека. До преди седмица я нямаше, но всекидневното посещение на самотната скала създаде пътека. Младият мъж знаеше, че тази скала ще доведе до неговата смърт или поне до тази на физическата обвивка. Тя беше символът на края и на началото, на щастието и на безмерната ...
  1004 
Нощна гара
Беше топла и красива лятна вечер, часът, когато светлината на белите улични лампи се смесваше със зеленото ухание на дърветата и им придаваше безкрайно нежен и резедав цвят. В такива минути човек не трябваше да бърза заникъде.
Свилен въздъхна и погледна часовника си – до влака оставаше ощ ...
  893 
КУПЕН ДЯДО
Пред сладкарницата беше спряла каруцата на Сандю Йорда­нов. Едрият сив катър тропаше нетърпеливо и въртеше опашка да пъди мухите, заяли го рано, още преди изгрев слънце. На пейката до мал­ката градинка с разцъфналите рози седеше стопанинът на катъра. В краката му смирено лежеше едро рунта ...
  850 
I
I’VE GOT MY MIND SET ON YOU
(“OLDIES” BONUS-TRACK 3)
I got my mind set on you, I got my mind set on you,
I got my mind set on you, I got my mind set on you. ...
  1082 
Докато излизаше от рехавата горичка, където беше ходил по себе си, Малчо чу отдалеч, че някой вика името му. Спря и се сниши. Измежду редките дървета различи, че е жена. Катереше се по стълбичката към чардачето, от което той наблюдаваше нивата със селските бостани. Горещият летен ветрец издуваше лек ...
  1785 
Театрален дебют
Дори когато говорим за висши и низши видове удоволствия,
изкуството стои пред нас с каменно лице, защото то иска да
се движи във висшето и в низшето и желае да не му се
пречи, щом успява с това да доставя удоволствие на хората. ...
  1186 
Те бяха еднакви. Вълци единаци. ТЯ беше висока, обичаше живота, искаше семейство и деца, а той издаваше първия си албум.
Нещата са еднакви. Театърът беше за Мина "светая светих", той смяташе дома за свещен.
Обичат да се излежават до късно. ТОЙ обича да я прегръща дълго и топло, иска я дълго в леглот ...
  717 
Той беше Строител. Винаги бе мечтал да бъде такъв. И когато мечтата му се осъществи, започна да строи. Мечтаеше да построи целия свят. И затова обичаше своята професия. Работеше много. От сутрин до здрач. Влагаше в работата цялото си сърце и душа и тя му се отплащаше за това. Богато му се отплащаше. ...
  1531 
Не искам да драскам нахвърляни думи. Искам да разкажа и да почувствате с мен тези мисли, изписани с треперещи пръсти. Това е историята за едно приятелство, едно силно приятелство... за отражението на себе си в друг. Аз почвам:
Той я срещнал случайно в изгубеното време и с неловки думи. Били в света, ...
  898 
САМОТА
Всичко от градината беше прибрано. Земята се стелеше в нозете ù пуста и няма. Хладен вятър прошумоля в листата на стария клонест орех и разроши посивялата ù коса. Разпиляха се пожълтели листа по изсъхналата трева. На върха на оголелите клони на крушата блестяха като златни малки слънца няколк ...
  1133 
- Вода? - попита Отшелникът, щом видя видимо уморения си посетител.
- Да, благодаря - с благодарност приех бистрата течност и с наслада отпих, все пак пътят дотук горе си бе бая дългичък. - Хъм! - замислено изсумтях, защото усетих някакъв непознат примес във водата. - Какво имаше вътре?
- Ще разбере ...
  563 
- Голямо богатство ще е! От мене да го знаете! – с разтреперан от вълнение глас започваше любимата на цялото ни село тема някой.
- Сигурно, щом е скрито толкова добре, та никой до днес не го е намерил – клатеше глава друг.
- Чувал съм за него още от дядо си, пък той го знаел от своя баща. В двора на ...
  1275 
ПОСЛАНИЕТО НА ЧИЧО
Два-три дни хремата ме мъчи. Направи и съня ми труден. Все пак в кратките паузи на спокойно, малко по-свободно дишане, успявах да позадремя. В болния ми сън дойде чичо, който отдавна не е между живите.
- Оперираха ме и ме изписаха от болницата. Дойдох си, но не съм добре аз.
Стоях ...
  792 
От няколко месеца баща му не пиеше. Вкъщи цареше спокойствие и тишина. Дори понякога го чуваше да подсвирква игриви мелодии в банята и се питаше каква може да е причината. Майка му бе неизменно същата – недоволна, мрачна, заядлива. Но дори тя напоследък някак омекна, откакто баща му се промени. Пари ...
  3881  53 
ПРЕСА
Огледа се през рамо, пресече главната и влезе в Морската градина. Тръгна по неосветена алея, пак се огледа и забави ход. Минаваше полунощ. Седна на пейка и запали цигара - дръпна дълбоко и издиша шумно. Заби лакти в коленете и подпря главата си с ръка. Преследването мина като клип под притворе ...
  1513  28 
Слънцето бавно се топи в бледите очертания на хоризонта. Огнените му отблясъци красиво се стичат към морето... Тя малка и щастлива... Тича боса по пясъка... И баща ù е с нея... Понася я на ръце и тя се чувства като принцеса в балната зала на морския цар... Двамата гледат една издадена нащърбена скал ...
  1156 
Случайности
Океанът бучеше черен и прииждаше на талази, като поглъщаше всичко, което се изпречваше на пътя му. Вечерта беше тъмна, луната - скрита зад облаци, а звездите проблясваха от време на време. Плажът бавно се покриваше с вода, защото приливът настъпваше.
В далечината се виждаха светлините на ...
  1037 
И л ю з и я
1.
Понякога съдбата затваря очи, усмихва се и решава да си направи експеримент. Киска се самодоволно, протяга ръце и грабва две души. Ей така – напосоки. Блъска ги в някакво пространство и после гледа какво ще стане. Нищо, че е съдба – тя също има нужда от уроци и когато разпределя случк ...
  900 
Седях на пясъка, гледайки небето. Чувах голямата и шумна тълпа около мен, звука на китарата, която някой беше донесъл, пукането на запаления огън. Потреперих нервно, а вятърът се вкопчи в косата ми, играейки си с нея като с малко дете. Ето ме тук. Мирисът на пушек и море ме опияняваше, караше ме да ...
  715 
Пролетта се пукна, обаче явно не го знаеше, защото цяла нощ валя сняг и натрупа толкова много, колкото не се случи да натрупа нито веднъж през почти отминалата вече зима... Този факт от своя страна беше нещо, което други не знаеха, за това, когато сутринта Ко Та Рак излетя на бегом през вратата, не ...
  1600 
БАЩА
На запад небето гореше запалено от залеза. Изморено от дългия ле­тен ден, слънцето бързаше да се оттегли в покоите си отвъд хоризонта. Последните му коси лъчи багреха в червенина загорялото лице на зами­сления мъж. Обикновено той изпращаше залеза с тъга по отминалия ден, че още една частица от ...
  839 
Давеше се. Не можеше да диша. Дробовете ù пареха, очите ù пареха, всички я пареха.
39.9 - не е на добре. Увиха я в мокър чаршаф, започна да се тресе и да се мята. Не ù стигаше, водата не ù стигаше. Чаршафът я жулеше, пареше, пареше... белите ù дробове закрещяха, натикаха ù тръба в устата, а тя я дав ...
  1055 
Вечната Лунна Любов
Автор: InesInes
1 Глава - Откровени думи
Беше почти привечер. Вълните бяха силни, духаше лек ветрец, беше тъмно, само светлината на луната се отразяваше върху вълните. Беше толкова тихо. Единственият звук, който се чуваше, беше как вълните са разбиваха в скалите. Но след малко чу ...
  668 
Единственият затвор
Бягах като луд. Тичах през поредния прекалено дълъг коридор. Чувах ги... Десетки гласове със остри нокти и зъби, опитващи се да ме хванат. Следвах коридора, внезапен завой и започнах да се изкачвам по някакви стълби. Чувах как гласовете се отдалечават. Да! Успявах да им избягам, ...
  1025 
Обграден от шест сиви и олюпени стени… Не знам колко време измина, откакто съм на това място. Имам чувството, че тук времето не върви. Всичко е спряло завинаги. Не помня как влязох тук и защо. Съдейки по мястото, предполагам, сигурно ще е заради нещо ужасно, което аз трябва да съм извършил. Името ми ...
  729 
ПОРТРЕТЪТ
Призори поривистият вятър наду двойната си флейта, напъна се да помете лепкавия мрак, облепил с тишина стените на къщите и дува­рите, оплел се в клоните на старите дървета, отпуснал се тежко в морна дрямка по осланените поляни. Звукът на флейтата отекна в най-ниските октави, завъртя се в к ...
  820 
Разказ на ужасите! Да не се чете от лица под 18 години!
Борис спа до късно. Това беше редовният следобеден сън от два до четири, но този ден се събуди в пет и нещо. Хапна два сандвича, изпи две бири и тръгна на своята следобедна разходка, въпреки снега, който беше натрупал.
Прибра се към шест и поло ...
  849 
Минаваше осем вечерта. Вървеше по една от централните софийски улици, забързана към метрото.
По женски суетно се взираше, пътьом, в отражението си във витрините. Забързана. Замислена. Мислеща. Загрижена. Планираща. Проиграваща варианти в главата си.
Разминавайки се с почти неостаналите неприбрали се ...
  1742 
Предложения
: ??:??