40 630 резултата
С рев на следващата година дойде и Даниел, неговото има е вече по-модерно Даниел, като баба си Дани, дошло от Йорданка.
Ако беше само Йордан, еха , като на библейската река, но и Сара се спря на Даниел.
И отново щастливи родители, щастливи баба и дядо. Една зла съседка казала из махалата ''Здрави де ...
  537 
Силни чувства изпитваше царят сега. През ума му минаваха ред произшествия и велики преврати, ознаменували предидущите царствувания и неговото през XX век, а неговий поглед сякаш се впиваше в бъдещето, като да иска да види тайните, които то криеше в дълбокий си мрак...
Иван Вазов, „Последният ден на ...
  354 
Те се обичаха точно една единствена седмица, която започнаха като всяко начало с плам и бързо се разгоряха в страстта на всичките познати им пози, а думите им бяха ароматно постлани с обещания, красиви като цветовете на пепел от рози. Времето им стигаше да го правят по няколко пъти, после вечер засп ...
  714 
А животът неотклонно следваше своя път и правила.
Сара и Джордж усшешно издържаха изпитите по английски TOEFL, SAT, по компютърна грамотност, предстоеше им изпит и по български език. Свободни умове, неангажирани като нас в сплетни, завис, заяждане, попиваха всичко казано им от преподавателите. Даже ...
  607 
Най-добрите ми приятели са моите слънчеви приятели, които ме правят щастлива. Защото когато имам нужда, те винаги ще са до мен. Една година вече съм до тях и съм много доволна от този факт. Радвам се, че съдбата ми даде шанса да ги познавам. Никога няма да забравя моментите, прекарани с моите най- д ...
  1058 
Химичен поет (Натриев хлорид)
С химията бяхме като куче и котка в чувал. Хем не се обичахме, хем трябваше да съжителстваме заедно. Формулите за мен бяха мъчение, а изравняването на химични уравнения ми се струваше по-тежка задача дори от влизането без билет в лятното кино. Измислях какво ли не, за д ...
  668 
В парка беше странно тихо. Само шумът на листата от вятъра и далечната песен на кукувица. Може би тази разходка е последна.
Сбогуваше се със своя дом Земята.
Сетивата му изострени до последно виждаха и чувстваха най-дребните неща. Хаотичното бродене на мравките. Танцът на две влюбени горски дървениц ...
  250 
В една област лоши хора се опитали да провалят учебния процес сто пъти. Компетентните органи разкрили една четвърт от извършителите – тоест, 25%.
На другата жодина обажданията за тревога били 200, но от тях 50 случая са разобличени. Два пъти повече.
На третата година, след усилена работа по разследв ...
  245 
Не смеех да ги кача в колата и двамата, и да обиколим из страната събота и неделя, опасно е и за тримата. Ако ни проверят,аз уж служител на Агенцията , а трафикант на емигранти, те уж подали документи, а отново бегълци. И за това събота и неделя надувахме главите на майка и татко, а те милите се рад ...
  620 
Най-прекрасното нещо е да си ученик, когато знаеш, че и учителят ти е ученик.
Не си поставяй идея фикс да водиш слепец, защото накрая той ще те води.
Сексът е хубаво нещо, докато не откриеш, че е нищо.
Винаги мисли, че другият е над теб и може да падне отгоре ти.
Хубаво е да си харесван, особено от ...
  574 
''Скромността краси човека'' - сериозно?!?
Най-скромен е мъртвецът, но кой би възкликнал: ''красавец!''.
''На лъжата краката са къси'' - а, стига бе...?!?
Гледам лъжецът е бегач на дълги разстояния с препятствия. И добре се справя.
''Който пее, зло не мисли'' - сигурно ли е?!? ...
  697  21 
Животът винаги ни оставя вратичка през която да излезем, ако случайно сме се озовали в сложна и на пръв поглед, дори много трудна ситуация. В такава се бях озовала, когато завършвах основното си образование.
За директор на училището ни назначиха, дошъл наскоро със семейството си учителят Иванов. Жен ...
  641  27 
1. Маскирах се, като задник... и се слях с тълпата...
2. Прочетох книгата на живота си... и разбрах, че съм слаб автор...
3. Често се чувствам глупав... но никога умен...
4. Докато търся решение... често откривам допълнителни проблеми...
5. Понякога ми е през оная работа... за всяка работа... ...
  368  12 
Докторе, страшно кашлям…
- Пиете ри? Пушите ли?
- Да – пия и пуша…
- Веднага спрете!
- И да остана с едната кашлица за развлечение?! ...
  245 
Най- трудната. Онази, от която бяга сънят ти и която носиш. Чувстваш я близка, гравирана е в същността ти. Крачката към мечтата, която живее редом с теб. Защото знаеш, че трябва да се движиш. Напред...Движението във всичките си форми е спасение за духа.
Дърпа те някой... Още преди да си застанал на ...
  349  14 
Грешка – смешка
Когато бях дете, беше много трудно да се получи номер за домашен телефон. Чакаше се с години за самостоятелен или дори за дуплекс – два телефонни номера с разлика една цифра. Интересното беше, че докато единият номер говори, другият не можеше. Трябваше да изчака съседът да спре разго ...
  708 
Спря се до Самодивското. После Продан отстъпи назад и опря гръб до високия дъб.
Чу се тъпан да бие…Силно и отривисто…Щеше да събори небето…Тръпки го побиха. Изтръпна…
Буммм…таа…тааа… Бумм…таааа….тааа…
Уплашен, разтресен… той се сви зад дървото и разтърка очи. Не се виждаше тъпанджия…
И гайда засвири ...
  756  24 
Седяхме и гледахме залеза. Ръцете му галеха раменете ми и предизвикваха буря от емоции. В един миг, докато ми обясняваше между докосванията как е минал денят му в невероятните юлски 40 градуса прошепна “Мисля те, скъпа.”
От начало реших, че фразата му излъчва загриженост, но женската ми същност знае ...
  261 
Спокойствието днес предотвратява всички несгоди и болести. Живей си като Юрая Хийп – снизен, пълзящ, на топло в калта и си свиркай… Впрочем, и свирките носят кеф и позиция сред евроатлантическите подгъзници…
Мислех тая седмица да подмина ставащото у нас. Не е необходимо да захапеш лайното, за да се ...
  299 
В приемателния център успяхме отчасти да постигнем вярска поносимост, а аз бях еднакво любезен с всички независимо от религиите които изповядат. Бях се върнал от двуседмичните курсове организирани от Агенцията, поразпитах някои познати за мигрантите, един вид вписват ли се в новата обстановка, обади ...
  282  10 
Искам да разбера защо се случи така. В предишното ми кратко "произведение" щрихирах случка от преди много години. Едно от нещата, което ми е най-странно, е защо за двадесет и повече години почти не се съм се сещал за нея. Още по-страннното е, че помня детайлите, обаче някак си не я усещах.
Тя ми пре ...
  166 
Безграничната глупост отдавна е в Шенген.
Имигрантите не пресичат държавните граници, а границата между бедността и богатството.
И за неписаните закони трябва грамотност.
И на Брайл да са написани законите българската Темида пак няма да ги прилага
Скучно ми е вече от чалгата във всичко наоколо.
  586 
Беше горещ петъчен следобед, господарката го изпрати към крайните земи – предния ден тя, заедно с останалите герои беше повела армиите и избила всички чудовища в околията.А днес тя разпрати проучвателите, начело с него, да видят дали някой се е осмелил да дойде отново в земите ѝ.
Крайните планини – ...
  524 
На вратата се почука и след разрешението ми влезнаха двама души. Поканих ги с ръка да седнат
- Аз съм от Агенцията за бежанците и трябва да ви задам въпроси от анкетата, а вие да отговаряте точно, от това зависи и статуса, който ще ви бъде даден по-късно...Имате ли някакви документи
- Ля, мафиш / не ...
  331 
Да живееш живот в плен без да осъзнаваш. Зад решетки невидими за теб. Живот, който те поробва и от който няма измъкване. Това е, когато си в плен на въображението. Мислиш си, че си свободен, но всъщност умът ти е сложил невидима примка на врата я затяга всеки път щом опиташ да живееш в реалността.
Ж ...
  280 
Бях до теб...
подкрепях те,
ала ти не ме забеляза.
Отидох си
и започна все да ме търсиш ти. ...
  241 
Симо водеше кончето към чешмата, когато видя едно девойче нагазило в коритото да плиска с крака. Чуваше смехът й отдалеч. Спря се. Беше се вгледал в нея.
Трябва да е от селото, колко весела, шумна … помисли си той. Каква е хубавелка…засмяна… Краката й – бели, пъргави…ама, че лудетина…
Симо беше тръг ...
  383  13 
- Каза, че ще ме изненадаш със страхотна манджа, а то… Редко, месо почти няма…
- Ама, скъпи, взех рецептата от готварската книга на баба ти. Нали я хвалеше каква готвачкта била? И карах по написаното: „Вземете месо за един лев…“
хххх
- Защо се подлъгах по теб, защо? Какви свестни мъже имаше…
- Скъпа ...
  249 
Някакви босове в просветата решили три училища в града, където присъствам, да станат от СОУ-та на прогимназии.
Идеята се пръкнала на среща с неизвестни бизнесмени. Които пожелали децата да се подготвят за работа във фирмите им, а не да получават някакво общо образование.
Какви и кои са тия бизнесмен ...
  531 
Лято е. Годината 2012. Нашите са на море, аз – на вилата. Зимнина правя, китки поливам, за две кучета се грижа. Обажда ми се по някое време съседката. Без хляб останала. Аз хляб не ям, ама пусто – цигари нямам. На два километра от вилата ни има село. Иии речено-сторено, слагам каишката на Кико (кана ...
  620 
Туп… Туп… Туп… Туп…
Ритмично, отмерено, със задъхване…
Всъщност, задъхването идваше не от бастуна, а от хилавите гърди на баба Пена. В съпровод на магарешките крачки. Муньо беше на солидна възраст, даже побеляваше – доколкото може да побелее сиво магаре. Все пак, беше в тон със стопанката си. Обичаш ...
  243 
Пробудих се изведнъж...Нещо се е случило нередно ли. Отчетливо, като че ли някой потропва навън, или сънувам.
До мен в леглото спеше жена ми Сара, Самира, или и тя сънуваше кошмари, тялото й потръпваше, изпъваше крака и ръце, дишаше по-тежко
Милата тя. Погалих лицето й, със завивката покрих рамото й ...
  647  15 
Господин и госпожа Веневи бяха около четиридесет годишна двойка и от близо година живееха в провинцията. Бяха изоставили панелката си в града и бяха сбъднали мечтата си да живеят на село. Къщата им изглеждаще приветлива и слънчева, с голям двор. Там чиновничката Венева беше засадила различни видове ...
  1281  25 
По съмнало, работният ден навлизаше в своята сила. Слънцето издигнато над студения хоризонт, отатък тръстиките не вещаеше топлина. Работниците допиваха кафетата си, пуснати от близкия автомат и опъваха жадно от цигарите, набучени между грубите им пръсти. И все пак за януари не бе така студено. Липса ...
  272 
1. Маскирах се като задник... и показах истинското си лице...
2. Сам не вярвам на себе си... а всички ми имат доверие...
3. Изгубих се в мислите си... и открих, че нямам такива...
4. Животът ми предложи много избори... избрах ли правилните обаче?...
5. Прописах поезия рано... и още си оставам дете в ...
  591 
Още оттогава я обичах, отче, така я обичах, че в детинската своя любов си казвах сред лято: ако тя поиска сняг, ще се изкача нагоре в планината, под върха Мусала ще стигна и в шепите си сняг ще донеса. И посред зима си казвах: ако тя ми поиска теменуги, ще избягам, ще ида в долна земя, там, където н ...
  293 
Това се случи през 1996 година. Беше чудно лято, средата на юли. С моята прекрасна годеница отидохме на море в Мичурин*, за да продължим по- рано започналия вече меден месец. Над къмпинг "Нестинарка", при едноименния залив, беше разположена голяма почивна
база на гр. Сливен, състояща се предимно от ...
  367 
Ехо за малко да изпусне асансьора. В последния момент протегна ръката си и лъчите на сензора я засякоха и спряха плъзгащите се врати. С характерния си мек шепот се отвориха гостоприемно и тя влезе в просторната кабина.
Все още задъхана от бързането по дългия коридор на шестедесет и шестия етаж на ше ...
  267 
В този същия миг приех Неговата заповед – да поема нова душа. В столичния град на голяма държава върху Неговата земя…
Бебето лежеше върху някога бяла постелка. Мърляво, оплескано… Няма да описвам, земните хора добре знаят колко красиво и грозно е появяването на новия човек. Бебе…
И тогава прозрях в ...
  238 
Чакам луната да се издигне в небето, за да прогледна.
За да виждам, не е достатъчно да имам очи – трябва ми светлина.
За да чувам, ми трябва звук.
За да усещам, ми трябва допир.
За да чувствам, ми трябва някой. Някой, когото да обичам. ...
  264 
Предложения
: ??:??