Проза - авторски хумористични и еротични разкази, фентъзи и романи

Изпитание на волята, духа и обичта 1

.... или '' Пътят Ел Камино - Изпитание на волята, духа и обичта ''
Колата ни спря на транзитния паркинг, имаме ограничено време за безплатен престой, иначе било доста скъпо удоволствие да се шляеш и изпращаш някого из залата заминаващи.
- Така, да попитам само, паспорт, самолетен билет, документите ...

PetarStoyanov

Проза » Разкази, Други

2025-04-04T22:21:12+03:00 561 1 10

Приятелите ...

. . Истинските приятели, според Мечо Пух, са дар от Бога… „Приятел е този, който знае всичко за теб и те обича въпреки това“- Шекспир... Една от най-важните връзки в живота е истинското приятелство и то едно от най-хубавите неща, които могат да се случат на човека ... Истинският приятел те обича так ...

dorageorg

Проза » Други

2025-04-04T20:51:05+03:00 373 3 11

Цирк в цирка

Докато се разхождаха в хубавия есенен следобед покрай голямата поляна до техния блок, Нора внезапно извика:
⸺ Пони!
⸺ А! – изненадано се обърна и Ники. – Пони!
На голямото зелено празно място работници разпъваха конструкцията на цирк, а съвсем близо до тротоара, по който вървяха, най-безгрижно пасеш ...

inakrein

Проза » Приказки и произведения за деца

2025-04-04T16:09:57+03:00 431

Без теб

Облечен в черно като сенките, в които се крие. Появи се като насън – магично, тайнствено и необяснимо. Лицето му не виждам, но го усещам. Мога да помириша парфюма му, енергията му да уловя, но не и него да докосна. Тялото му не мога да усетя, не мога душата му да уловя. Бяга като уплашена сърна, дал ...

Рина

Проза » Разкази, Писма, Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2025-04-04T15:00:57+03:00 416

Ежедневки (166 и 167 част)

Ежедневки 166 (+18)
1. Маскирах се, като канибал... и жените започнаха да ми изглеждат още по-апетитно...
2. Раменете ми... са най-добрата почивна станция за женски крачета...
3. Подавам го на всяка, която има мерак... уви, засега си оставам само със своя такъв...
4. Не обичам да нося женски дрехи.. ...

mislitel

Проза » Хумористична, Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2025-04-04T06:40:19+03:00 390 2 12

За щастието...

“Човешко наше щастие, какво си? Един копнеж? Въздишка? Стих? Очи, които в себе си те носят“... (Д. Дамянов) ... Всеки от нас има различна представа за щастието, а кой ли не го търси, очаква, дори намира ... И дали има някой, който не се стреми да е щастлив - едва ли ... Щастието осмисля нашия живот ...

dorageorg

Проза » Други

2025-04-03T22:15:36+03:00 383 2 9

(Без)Делниците на един писател- част 43

Валеше дъжд. Проливен, неспирен, безкраен. Небето плачеше горчиво и сълзите му попиваха в скръбната опустошена Земя. Тя, която бе на ръба на тоталното си унищожение, а сега- на прага на новото начало, прие двете, пулсиращи в чудодейна светлина люлки, спуснати от друго царство- на тежки древни закони ...

Algol

Проза » Фантастика и фентъзи

2025-04-03T11:45:08+03:00 405 1 3

"Казана дума - хвърлен камък"

„Човек струва толкова, колкото струва думата му“- каква сила крие, мъдростта народна ... Всеки, който уважава себе си и държи на своя авторитет, трябва да говори честно ... И на всяка цена - да държи на думата си ... Като в популярната поговорка: „Казана дума - хвърлен камък“... Да се отричаме от да ...

dorageorg

Проза » Други

2025-04-03T00:03:41+03:00 379 2 10

(Без)Делниците на един писател- част 42

– Мамо, страх ме е.
– И мен, миличък. Но да си смел не значи да не те е страх от нищо, а да се изправяш срещу страховете си въпреки него.
– Кога ще си идем вкъщи?
– Скоро. Имам да свърша още едно- две неща и ще ви отведа у дома.
– Ще летим ли пак с ангелите? ...

Algol

Проза » Фантастика и фентъзи

2025-04-02T15:22:24+03:00 419 2

Дизайнерски бижута "Никинор"

Денят беше дълъг и всички у дома чакаха с нетърпение времето за сън. Но хем им се искаше да заспят, хем не можеха. Сутринта бяха получили покана за сватба и то не къде да е, а във Виена. Омъжваше се най-добрата приятелка на тяхната майка. И не само това – Ники бе поканен за детски шафер – да носи ко ...

inakrein

Проза » Приказки и произведения за деца

2025-04-01T19:59:32+03:00 503 5

Най-ценният подарък...

Бях студентка първа година и все още не мога да забравя мисъл на наш преподавател във ВТУ: “Ако може да изпълните пет процента от планираното за деня, това е голямо постижение“... За времето, става дума... Времето - нашият живот... Дар от Бога... То е най- ценното съкровище, което притежаваме, защот ...

dorageorg

Проза » Други

2025-04-01T19:50:07+03:00 350 4 7

Първоаприлско за Извънредния частен брифинг

Първи април OMG , чудеса се случват, такива, дет са се крили толкова време и .. изплуват
😊 Първоаприлско настроение (нетърпеливите могат да го пропуснат)
Амиии денят започна мокър до кости, навъсен, чадърен, глъчка от улицата, дето яростно Защитниците на Празника бяха развели плакати ‚ настояваха ли ...

jonnnn

Проза » Разкази, Хумористична

2025-04-01T19:06:08+03:00 443 2 3

Зарко - 3 част, край

Зарко беше будно, наблюдателно, живо и схватливо дете. Не можеше да стои дълго на едно място, кипеше от енергия, беше като навита пружина. Ходеше до единствения магазин и пазаруваше каквото му нареди баба му. Не беше голяма пенсията на баба Надежда, но спастряше някоя пара и така двамата поменуваха. ...

di_t

Проза » Разкази

2025-04-01T12:15:02+03:00 447 2 16

(Без)Делниците на един писател- част 41

“Спете сладко слънчица,
мои милички деца.
Мама нежно ви зове,
малки, диви богове.
Укротете се сега, ...

Algol

Проза

2025-04-01T12:10:31+03:00 420 1

Извънреден брифинг

Дойде време да разкрия истината. Казвам се Данута Козал на 25 години от Краков Полша. Дойдох да уча Българистика,тъй като бях бременна и исках да запазя това в тайна. Измислих Слав Кр. Коруба за да упражнявам Българският си език. Мисля , че се справих прилично. Само Маестрото и Кан Анани заподозряха ...

Коруба

Проза » Други

2025-04-01T07:34:21+03:00 475 3 7

За любовта...

> . . Любовта е сила, която движи света.
>
> Лев Толстой
>
> ...

dorageorg

Проза » Други

2025-03-31T18:30:51+03:00 386 3 11

Миш маш 16 Хладнокръвно за тайните на тотото и числото 41

Дисекция на явлението тото (по Discovery Channel)
Да си представим метафорично и нагледно как изглежда явлението ТОТО … или както е по – популярно – Lottery … Изпитвам огромно затруднение да опиша многомерната му цифрово_аналогова същина, отчитайки всички атмосферни, човешки, ситуационни и магически ...

jonnnn

Проза » Хумористична, Еротична

2025-03-31T14:12:04+03:00 521 2 7

Колелата на справедливостта

И двамата бяхме с тридесетина години по млади. Беше решил да издава списание.( Издаде все пак няколко броя.) Затрупваха го с ръкописи отвсякъде ( Един имаше на Брайлова азбука). Инструктира ме как да му помогна. " За начало отсяваме графоманите. Отваряш на слука и четеш. Ако всичко у героя върви по ...

Коруба

Проза » Други

2025-03-31T10:24:10+03:00 600 3 4

Федербал с дявола

"Но щастието, което бог ни прати,
насладата на часове богати,
със времето несетно отлетя."
Й. В. Гьоте
Следобед. Тихата уличка, свързваща кв. "Младост" с малката циганска махаличка до академичния корпус, е огряна от падащото слънце. ...

ЛЕЦ

Проза » Разкази

2025-03-30T21:30:11+03:00 425

Тъгата ...

. Пролет е навън, но светът се тресе горестно от войни, земетръси, всевъзможни стихии ... Излизам тази сутрин за литургия, а пред съседна сграда (необитаема) - седнал младеж, с недопита бутилка бира ... В храма се моля за него, да излезе от безпътицата ... Да му помогне Господ ... И войните да спрат ...

dorageorg

Проза » Други

2025-03-30T17:54:57+03:00 385 2 7

Жилетка като захарен памук

Катя живееше от няколко месеца в София. След като завърши гимназия в Елхово се примоли на брат си да я вземе при себе си в столицата. Мразеше родното село, ама много го мразеше. Вечната немотия, в която бе израснала, вечно пияния и баща и безсилието на майка и, безропотно търпяща побоищата от оскоте ...

ЛюсиАтанасова

Проза » Разкази

2025-03-30T17:50:36+03:00 556 5 24

Вярвате или не ... 81

По какво ги бием
Българите сме малък народ,
но с много, много голяма история!
Американците са голям народ,
но с много, много малка история! ...

Qndov

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2025-03-30T17:25:34+03:00 413 1 2

Гордост

Според указанията, навих часовника да звъни в 2 часа 59 минути...
Звънна. Станах и гордо преместих стрелката на 4.
С чувството на изпълнен дълг, легнах на топличко при възпълничката си жена и блаженно
захърках.

PetarStoyanov

Проза » Хумористична, Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2025-03-30T17:10:44+03:00 506 2 15

Саксия от третия етаж

- "Случвало се е да споделя на няколко пъти през годините едно свое усещане. Убедено разправяше, че или ще доживее до дълбока старост, или ще си замине в разцвета на силите си.. от падането на климатик върху главата му. Част от приятелите му намираха това за забавно и го тупаха развеселено по гърба, ...

chesyncho

Проза » Разкази, Хумористична, Други

2025-03-29T21:06:37+02:00 359 1

Как се раждат богове

Откъс от ромаи-окултна фантастика
Всичко се случва в мига на единствено съществуващото безначално и безкрайно Нищо.В тоя миг,в който реално време и пространство няма.Като представи и понятия те са фантазия.Но затова пък съществуват безкрайно много успоредни реалности и Вселени във възходящ ред като ...

ZAGORA

Проза » Фантастика и фентъзи

2025-03-29T21:02:40+02:00 385 2

(Без)Делниците на един писател- част 40

– Почти… Още съвсем мъничко и ще го установим… Моля ви, дръжте се!
Аделина едва устояваше на съскащите и заливащи я с катранен мрак духове на безредието в поредния свят, в който тя и нейните триединни любими се бяха заели да въдворяват своя ред. Толкова много хаос, тъй непоправима разруха… Гневен и ...

Algol

Проза » Фантастика и фентъзи

2025-03-29T21:02:13+02:00 420 1

Ежедневки (164 и 165 част)

Ежедневки 164
1. Маскирах се, като човечност... и влязох в Червената книга на изчезващите видове...
2. Скръцнах на съдбата със зъби... и тя ми ги изби...
3. Празните ми мисли... ме изпълват със съдържание...
4. Свалям излишните килограми със спорт... играя шах всеки ден... ...

mislitel

Проза » Хумористична, Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2025-03-29T06:54:17+02:00 524 1 11

Темелите - за да са здрави ...

Темелите - за да са здрави ... ... . Може би, знаете за твърдението „Село Угърчин - най-голямото българско село”... Това казва в столичния вестник “Вечер“, от 25 дек. 1939 г. народният представител П. Думанов в своя статия ... И в края й той пише, че е време Угърчин да бъде признат за град ... Но, м ...

dorageorg

Проза » Други

2025-03-28T15:14:47+02:00 375 2 8

Когато те докосне споменът

Много образи от миналото се завръщат, за да ни напомнят за някоя случка , която може да ни натъжи или развесели. Или да ни накара да се замислим, какво сме преживели, или какво пропуснали. А може би просто споменът, да докосне отново сърцето и да го накара, да укроти своя ритъм ,за да открие тихия б ...

M1234567891

Проза

2025-03-28T12:30:29+02:00 470 7 17

Вярвате или не ... 80

Градил Илия
Градил жилищен блок Илия,
двадесет етажа, не една килия.
Видяла го и го пита Ирина:
- Блок ще има, ами детска градина? ...

Qndov

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2025-03-28T12:20:07+02:00 487 7

(Без)делниците на един писател- част 39

– Усещаш ли какво се случва? Мисля, че е време за залози кой ще надделее. Колко даваш ако Аделина им срине царството със земята?
Анаил, който се взираше мълчаливо и тревожно в далечината, търсейки утеха в синьо-виолетовия хоризонт над морето, се обърна към нервно крачещия из Небесния дворец свой бра ...

Algol

Проза » Фантастика и фентъзи

2025-03-28T12:03:32+02:00 476 1 2

На сутринта

Ох, тази болка в главата. Пулсираща. Сънувах ужасен сън, бих се с някой цяла нощ. Събудих се. Кошмарът отшумя, отиде в забвението, където сънищата затъват, остана само болката и смътния спомен, за някакъв, който страшно ме ядоса и това, че го млатих в изтъпление, ама сън ли беше или наистина, не зна ...

robertratman

Проза

2025-03-28T04:23:16+02:00 548 1 6

Зарко - 2 част

Баба Надежда се сепна от този писък и се ококори. Огледа се набързо и се спусна към реката. Там до дълбокия вир видя едно дете да обикаля и да крещи. Беше малко момче на около 5-6 години. Тя го запита какво става и то през хълцане й каза, че кака му е вътре във водата. Загледа се баба Надежда, но ни ...

di_t

Проза » Разкази

2025-03-27T18:33:31+02:00 546 4 12

41

Най накрая , след билиони операции в секунда, компютърът на тотото избълва: 41! Хората, които очакваха отговор на капиталните въпроси на битието, бяха разочаровани. 41 какво? Най много тези, които имаха познати 5 числа, без 41. Носеше се слух, че служител дислект е сложил нередното число вместо 14. ...

Коруба

Проза » Хумористична

2025-03-27T18:00:30+02:00 667 2 8

Спасение

Някъде в периферията на живота, където слънцето грее по друг начин, а мечтите са по-крехки и от черупка на яйце, блещука спасението! ...Вълшебно и пълно с мирис на сено и кехлибарени гроздове под асмалъка, с дъхавия аромат на бабината питка. С песента на славеи в дъбравите, и сините очи на дядо.
Дет ...

Ivita_Mirianova

Проза » Разкази

2025-03-27T16:16:41+02:00 557 9 17

Сватбата...

Сватбата ... . От край време хората сме подвластни на какви не стихии - епидемии, войни, наводнения ... Божие наказание ... И защо ли ... Безсилни сме срещу тях ... В моя роден край, през красива долина тече ‘Света‘ - рекичка, приток на р. ‘Каменица‘, (тя - приток на ‘Вит‘) ... От старинна легенда р ...

dorageorg

Проза » Други

2025-03-27T11:15:54+02:00 389 4 12

Един стар виц

Един стар виц
Когато бях женен… нелошо живеех.
Да лъжа жена ми - по принцип не смеех.
Прибирах се трезвен, изобщо не пиех,
заплатата своя - от нея не криех. ...

Yuri

Проза » Хумористична

2025-03-27T10:20:01+02:00 550 9 15

Асматични оргазми 3

Асматични оргазми 3
1. Въпрос към експерт.
- Има ли крокодили в България?
- Има естествено! Извън зоопарка естественият им хабитат включва сцените на различните реалита, тези на нощните клубове, места с концентрация на власт и пари, и сродни територии...
2. Причината да няма змейове днес не е тази, ...

mislitel

Проза » Еротична

2025-03-27T08:22:18+02:00 563 1 8

Ехо от детството

По пътищата на живота все забързани вървим, но идват мигове, в които се връщаме в детството, сякаш там ще се скрием от ежедневието си. Защото детството е пъстра картина, рисувана с цветовете на смеха и невинните пакости. Понякога изглежда, като далечна приказка, друг път, като аромат на домашен хляб ...

M1234567891

Проза

2025-03-27T06:34:31+02:00 531 8 23

Втора употреба

Прочетох във вестника, че се продават обувки. Втора употреба. 42 номер.
Ще ми станат.
Обадих се.
Беше погребална агенция.

exuded

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2025-03-26T19:57:39+02:00 450 2 6