14 691 резултата
- По-бързо! - изстена тя, забивайки лакираните си нокти в гърба му. - По-бързо!
Стенанията й предизвикваха странен шум в ушите му. Шум, който не се лекуваше с лекарства. Шум, от който не можеше да избяга вече 25 години. Всяка цигара след секса с нея се забиваше като нажежен пирон в мозъка му. Болеше ...
Стенанията й предизвикваха странен шум в ушите му. Шум, който не се лекуваше с лекарства. Шум, от който не можеше да избяга вече 25 години. Всяка цигара след секса с нея се забиваше като нажежен пирон в мозъка му. Болеше ...
1190
3
Привечер вятърът стихна и стана топло, но някак съвсем пусто. С падането на мрака градът сякаш бавно онемяваше. Високо в нощното небе, спрели своя бяг, черни и неподвижни се диплеха дрипавите силуети на облаците. Съвсем нарядко между тях се откриваха тъмни прозорчета и там като от бездънни кладенци ...
1056
2
- Госпожице, моля отговорете на въпроса!
- Всички ме питаха защо... А аз така и не успях да им отговоря...
...
Всичко започна лятото на 2005 година. Бях едно сравнително щастливо момиче – учех втора година право, имах си приятел, излизах често, веселях се... Животът ми беше хубав. Честно казано, ник ...
- Всички ме питаха защо... А аз така и не успях да им отговоря...
...
Всичко започна лятото на 2005 година. Бях едно сравнително щастливо момиче – учех втора година право, имах си приятел, излизах често, веселях се... Животът ми беше хубав. Честно казано, ник ...
1332
4
Излезе на чардака и погледна към небето. Време беше. Наметна си жилетката, нахлузи галошите и с куцукане тръгна към пътната врата. Бавничко я отвори и притвори и се отпусна на пейката. Загледа как слънцето се затъркаля откъм Кольов баир надолу, надолу, после се скри за малко зад Черната кория, после ...
1306
19
И още един много стар разказ... И той ме връща ей-таааам... :)
НАТАЛИ
Главата ми е пандиз. Прозорците на стаята са решетки, с изглед към тъжния град. Опрял лице на решетките, стоя и гледам към сивите улици, към забързаните хора, мотаещи се отдолу с еднакви изражения на лицата. И съм леко пиян.
А кол ...
НАТАЛИ
Главата ми е пандиз. Прозорците на стаята са решетки, с изглед към тъжния град. Опрял лице на решетките, стоя и гледам към сивите улици, към забързаните хора, мотаещи се отдолу с еднакви изражения на лицата. И съм леко пиян.
А кол ...
1625
28
Запознахме се през една зимна и студена вечер. Намерихме се сякаш винаги сме се търсили и не сме се откривали. Бяхме толкова различни. Толкова, сякаш не се понасяхме. Началото беше странно и различно. Празни думи, без никакви чувства... С всеки изминал ден тези безчувствени думи се превръщаха в най- ...
1174
4
По цялото турбулентно небе се редяха медени питки, синхронно плуващи в изнасилените си аури. Не, не са звезди; те са на звезден бал с кринолини, латерни и полилеи от опушен кристал. Между медените небесни питки имаше само лабиринти от въздушни коридори, но в тях не се блъскаха птици. Само незабележи ...
996
5
Беше късната пролет на 1964 година.
Едно малко момиченце вървеше хванато здраво за ръката на млада, красива жена. В сумрака сякаш от тях струеше светлина – толкова обич и безпределно доверие излъчваха двете крехки фигурки. Детето непрекъснато говореше нещо и писукащото му гласче огласяше заспалата у ...
Едно малко момиченце вървеше хванато здраво за ръката на млада, красива жена. В сумрака сякаш от тях струеше светлина – толкова обич и безпределно доверие излъчваха двете крехки фигурки. Детето непрекъснато говореше нещо и писукащото му гласче огласяше заспалата у ...
1793
10
Прекрасен летен ден. Живот. Сияние. Топлота. И в същия този ден миловидно малко създание се разхождаше сам-само близо до тихия парк, където почти винаги нямаше никого. Това прекрасно място е дарено с красиви цветя - всяко от всяко по-нежно, по-живо. Заедно те танцуваха с вятъра, вплетени и омаяни. М ...
2014
4
Беше пладне. Слънцето пробиваше очите й. И кожата. Гореше.
Мостът беше изгнил, висок, олюляваше се под нозете й. Реши да тръгне бавно и да се държи за въжетата, но ръцете й бяха прежулени. Обърна се назад. Нямаше никой, нямаше нищо. Няколко драки прегорели от лятната суша. Погледна напред. Той стоеш ...
Мостът беше изгнил, висок, олюляваше се под нозете й. Реши да тръгне бавно и да се държи за въжетата, но ръцете й бяха прежулени. Обърна се назад. Нямаше никой, нямаше нищо. Няколко драки прегорели от лятната суша. Погледна напред. Той стоеш ...
1410
1
Три през нощта. Леки стъпки в пръстта пречупваха лигавата тишина. От време на време, несъгласувано със стъпките се чуваше сякаш мотика. Хлопането беше така приглушено от бурята, че едвам - едвам се изнизваше и стигаше на два-три метра от гробището. Мъж в черно, чакаше своя приятел и му правеше знаци ...
1347
3
Всичко започна, когато те срещнах на онзи етаж в нашето училище. Да, помня го, принцесо, сякаш беше вчера. Тогава ти караше час на третия етаж, където и аз имам. Тогава общата ни приятелка ни бе запознала. И при нашето запознанство ти ми подаде своето нежно пръстче.
С времето ти и аз станахме много ...
С времето ти и аз станахме много ...
806
продължение на "Следва продължение..."
Отварям очите си.
Белите перденца на прозореца надничат любопитно навън. Чуват се чамове, ухае на току-що окосена трева, на кафе и на... любов. Протягам се доволно. Сама съм в широкото легло. Ръката ми неволно се плъзга по мястото, където допреди малко е било м ...
Отварям очите си.
Белите перденца на прозореца надничат любопитно навън. Чуват се чамове, ухае на току-що окосена трева, на кафе и на... любов. Протягам се доволно. Сама съм в широкото легло. Ръката ми неволно се плъзга по мястото, където допреди малко е било м ...
935
3
Близо бяхме. Аз се приближих към нея, за да я гушна за довиждане, но вместо това я хванах през кръста, а с другата ръка хванах нейната и я завъртях. Тя започна да се смее: "Не знаех, че можеш да танцуваш!"Гледах я право в очите.
Засвири музика. Изключително лирична. Проникваше право в сърцето и сяка ...
Засвири музика. Изключително лирична. Проникваше право в сърцето и сяка ...
1557
3
Един много стар мой разказ, който ми хрумна да публикувам. Връща ме някъде много отдавна, връща ме ей-таааам... :(
ПСИХОАКТИВНИ ВЕЩЕСТВА
Лили и Мими правят купон в общежитието. Те са студентки първокурснички.
Извикали са на купона Петранчо, Драганчо, Маринчо, Ники, Петранка, Драганка и Маринка. Те с ...
ПСИХОАКТИВНИ ВЕЩЕСТВА
Лили и Мими правят купон в общежитието. Те са студентки първокурснички.
Извикали са на купона Петранчо, Драганчо, Маринчо, Ники, Петранка, Драганка и Маринка. Те с ...
2087
23
Мъжът спря предпазливо и внимателно се ослуша, за да разбере дали собствениците на къщата действително спят - да не би някой да го дебнеше в мрака. Остана така дълго, дълго време.
Абсолютен мрак цареше в малкото помещение. Между гредите на покрива се процеждаше слаба лунна светлина. Нищо не помръдва ...
Абсолютен мрак цареше в малкото помещение. Между гредите на покрива се процеждаше слаба лунна светлина. Нищо не помръдва ...
899
1
Изповедта на един наркоман
Всичко започна... всъщност няма значение кога, то просто започна. Какво беше усещането първият път ли?! То беше странно - нито хубаво, нито гадно, просто странно. Спомням си, че опитах, за да не остана по-назад. Бяхме се събрали много хора и аз исках да се изфукам пред дру ...
Всичко започна... всъщност няма значение кога, то просто започна. Какво беше усещането първият път ли?! То беше странно - нито хубаво, нито гадно, просто странно. Спомням си, че опитах, за да не остана по-назад. Бяхме се събрали много хора и аз исках да се изфукам пред дру ...
13560
11
Тя го харесваше от девет месеца, но той дори не знаеше, че тя съществува. Като го виждаше всеки ден, сърцето и започваше да пее песента на опиянението, но въпреки чувствата си, тя знаеше, че никога няма да почувства неговите устни, да погледне пряко в неговите очи, да усети парфюма му. Заради него, ...
1271
3
Вятърът разказва как...
Стоях пред него и го гледах с широко отворени очи. Просто го гледах, а сърцето разбиваше дъха в гърдите ми на части. Гледах го с толкова обич и жажда, вярвайки, че е част от мен. Поглъщах всички негови движения, сякаш исках да ги запазя в съзнанието си завинаги. Господи, не з ...
Стоях пред него и го гледах с широко отворени очи. Просто го гледах, а сърцето разбиваше дъха в гърдите ми на части. Гледах го с толкова обич и жажда, вярвайки, че е част от мен. Поглъщах всички негови движения, сякаш исках да ги запазя в съзнанието си завинаги. Господи, не з ...
948
5
Изведнъж той я напръска с вода и стана много весело. Тя подскочи и започнаха да се гонят. Сега тя на свой ред го напръска. Гониха се докато се изморят и продължаваха да се смеят. Бяха целите мокри. Под мократа и блузата бяха набъбнали зърната на моминските и гърди. Накрая той я хвана, прекара ръка п ...
1764
Още не можеше да се събуди от толкова дълбокия сън. Лежеше на леглото и слушаше музика, която я караше да мечтае и да се чувства спокойна. Спомените и се връщаха като филмова лента… и отново преживяваше всичко… беше и хубаво… всяка част от живота й, всеки преминат период беше нещо важно и същевремен ...
1204
Бутилираше сънища и морска вода, продаваше концентрирани мечти, чужди мисли и спомени със солен привкус, търсеше своята русалка в океан от протрити страници, зад борда на поредната книга, давеше се в предположения и потъваше в съмнения. Ноам беше писател - от вечно неразбраните, и като такъв често т ...
695
Полет над себе си
Никой не знаеше коя е. Никой не знаеше през какви повратности я прехвърли живота й. Колко време мина оттогава? Има ли значение, те така или иначе нямаше да научат... Нямаше кой да им каже. Най-малкото тя смяташе да го стори. Защо ли? Има ли смисъл? Всеки е потънал в своето собствен ...
Никой не знаеше коя е. Никой не знаеше през какви повратности я прехвърли живота й. Колко време мина оттогава? Има ли значение, те така или иначе нямаше да научат... Нямаше кой да им каже. Най-малкото тя смяташе да го стори. Защо ли? Има ли смисъл? Всеки е потънал в своето собствен ...
1513
Беше късно вечер, когато дойдох до твоя пристан, за да те отведа надалеко, където ти и аз щяхме да бъдем сами. Появих се пред твоята врата, с роза в ръка. Подадох ти я, а после ти казах:
- Заповядай, принцесо! Тази роза е символ на моята изпепеляваща и неугасима любов към теб. Знам, че тази роза за ...
- Заповядай, принцесо! Тази роза е символ на моята изпепеляваща и неугасима любов към теб. Знам, че тази роза за ...
4371
2
Къщата издигаше снага високо на хълма, островръхите й кули сякаш се готвеха да разпорят надвисналите небеса. Някога огромната сграда била притежание на Софи Лукас - богата и красива, известна с безпрекословната си обич към децата - може би защото самата тя нямала деца и дарявала с обич чуждите. След ...
1138
7
Глед Слънчо
Тя седеше на ръба на метеорита и си клатеше краката. Носеше се скоростно из пространството. Навсякъде около нея беше тъмно, но това не я плашеше. Лилюлия обичаше да пътува. Затова си седеше спокойно и си тананикаше полугласно неизвестна мелодийка. От време на време, когато минаваше край ...
Тя седеше на ръба на метеорита и си клатеше краката. Носеше се скоростно из пространството. Навсякъде около нея беше тъмно, но това не я плашеше. Лилюлия обичаше да пътува. Затова си седеше спокойно и си тананикаше полугласно неизвестна мелодийка. От време на време, когато минаваше край ...
1407
Исках да й откъсна цвете
Беше дъждовен майски следобед, макар че дъжд вече не валеше, облaците като пелена бяха покрили небето. Аз се разхождах из мокрите пътечки на любимия ми парк. Обичах да усещам уханието на въздуха след дъжд, толкова е различен, сякаш измит и по-хубав, а и сега бе смесен с прия ...
Беше дъждовен майски следобед, макар че дъжд вече не валеше, облaците като пелена бяха покрили небето. Аз се разхождах из мокрите пътечки на любимия ми парк. Обичах да усещам уханието на въздуха след дъжд, толкова е различен, сякаш измит и по-хубав, а и сега бе смесен с прия ...
1202
5
Подлудяваш ме! Кажи какво направих, че така ме наказваш... влюбих се точно в теб... точно в най-неподходящия.
Хората биха нарекли всичко това „несподелена любов"... а аз го наричам просто тъга...
Видя ли те с нея, полудявам. Изглеждате толкова... толкова щастливи... за разлика от мен... сега сърцето ...
Хората биха нарекли всичко това „несподелена любов"... а аз го наричам просто тъга...
Видя ли те с нея, полудявам. Изглеждате толкова... толкова щастливи... за разлика от мен... сега сърцето ...
2150
4
Тя излезе от къщи сама. Беше тъмно. Почти не усети приближаващия се камион. И той не я видя. При сблъсъка видя само фаровете му... като нечии очи.
Събуди се някъде. В началото не разбра къде. Не можеше нито да се помръдне, нито да отвори очи. Можеше само да чува. Гласовете идваха като спомен от дале ...
Събуди се някъде. В началото не разбра къде. Не можеше нито да се помръдне, нито да отвори очи. Можеше само да чува. Гласовете идваха като спомен от дале ...
1121
2
На Стивън Кинг,
и на всички членове на нашия ка-тет,
които са познали Кулата
и наричат себе си Стрелци.
“А сега, край на рекламата. ...
и на всички членове на нашия ка-тет,
които са познали Кулата
и наричат себе си Стрелци.
“А сега, край на рекламата. ...
2904
4
Те бяха заедно от малки. Животът им бе преплетен още от деца, когато отначало играеха на улицата с топка, учеха се да четат вкъщи книжки и до вървенето по училищните коридори с хванати ръце. Обичаха се много. Когато бяха заедно, се чувстваха щастливи, изпълнени с радост. Учеха, излизаха навън заедно ...
1202
2
От първия миг, в който се докосна до мъж, усети, че желанието й към мъжете минаваше през отвращението, което изпитваше към тях.
В началото за нея мъжът беше просто едно усещане. Нещо отдавна познато, но като че ли наскоро забравено. Беше като слепец, който откриваше света около себе си само с върхов ...
В началото за нея мъжът беше просто едно усещане. Нещо отдавна познато, но като че ли наскоро забравено. Беше като слепец, който откриваше света около себе си само с върхов ...
1089
3
Навън брулеше студеният вятър и сякаш стържеше по душите на хората. Но не и моята. Сякаш бях недосегаем. Какво ли имах, дарба ли имах? Но аз вътрешно бях щастлив. Нещо от дълбините на душата ми ме подтикваше да се усмихвам. И напук на мен, всички ме гледаха злобно, сякаш искаха да ме изпият, да ме и ...
856
3
> Ангелите на забравата
>
> "Късно е вече,
> а тя не дойде.
> Аз - глупакът, я чаках ...
>
> "Късно е вече,
> а тя не дойде.
> Аз - глупакът, я чаках ...
802
2
Стаята
Не знам как съм дошла тук. Нито пък помня живота си отвъд това място. Не знам дали има нещо отвъд тези стени или може би наистина това е целият свят. Или поне моя свят.
Седях на земята в един от ъглите и гледах към сивите стени – гладки и студени. Светлина имаше, но тя идваше от една единстве ...
Не знам как съм дошла тук. Нито пък помня живота си отвъд това място. Не знам дали има нещо отвъд тези стени или може би наистина това е целият свят. Или поне моя свят.
Седях на земята в един от ъглите и гледах към сивите стени – гладки и студени. Светлина имаше, но тя идваше от една единстве ...
742
Камъкът
Лазар Глишевски стоеше разкрачен пред побития гранитен камък насред селското гробище и го гледаше с омраза. В едната ръка стискаше тежкия стоманен лом, а в другата преполовената бутилка ракия. В краката му се търкаляше торбата с чука и длетата. Час по час надигаше шишето и отпиваше големи гл ...
Лазар Глишевски стоеше разкрачен пред побития гранитен камък насред селското гробище и го гледаше с омраза. В едната ръка стискаше тежкия стоманен лом, а в другата преполовената бутилка ракия. В краката му се търкаляше торбата с чука и длетата. Час по час надигаше шишето и отпиваше големи гл ...
1951
1
4
Естагон - Какво става, когато не слушаш? Наказват те!
Разказът не се препоръчва за лица под 18-годишна възраст!
Какво става, когато не слушаш? Наказват те! Това би отговорил всеки нормален малък човек. Но не винаги е така и това всеки възрастен човек го вижда всеки ден и отдавна го е разбрал. Разбир ...
Разказът не се препоръчва за лица под 18-годишна възраст!
Какво става, когато не слушаш? Наказват те! Това би отговорил всеки нормален малък човек. Но не винаги е така и това всеки възрастен човек го вижда всеки ден и отдавна го е разбрал. Разбир ...
2425
4
Лежах си на почти моето канапе в дома на Писателката. Бяхме се разбрали, че ще стане мое, когато й събера десет хиляди любовни изречения. Когато се уточнявахме, си мислех, че ще ги събера изключително бързо. Но после тя постави няколко условия, които усложниха неимоверно задачата ми – изреченията тр ...
1345
8
Разговор във виртуала
Седях пред компа и пишех една весела история за първият китайски астролог или космонавт, който с помощта на 48 ракети, направени от бамбукови пръчки, напълнени с барут и добре привързани към стола му-трон, се опитвал да излети в космоса. Така говори митът от онези времена. Казв ...
Седях пред компа и пишех една весела история за първият китайски астролог или космонавт, който с помощта на 48 ракети, направени от бамбукови пръчки, напълнени с барут и добре привързани към стола му-трон, се опитвал да излети в космоса. Така говори митът от онези времена. Казв ...
1189
4
Една тънка червена линия
Обикновено се срещаха преди началото на уикенда, да се почерпят, да побъбрят, особено за женската част от обществото.
Отдалеко си помахаха.
- Хей, приятелю! Къде си? Какво правиш?
- Добре съм. А ти? ...
Обикновено се срещаха преди началото на уикенда, да се почерпят, да побъбрят, особено за женската част от обществото.
Отдалеко си помахаха.
- Хей, приятелю! Къде си? Какво правиш?
- Добре съм. А ти? ...
1159
3
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
