40 911 резултата
Прибираш се в къщи. Да в къщи, не у дома, а просто в къщи. Тук не е твоят дом, та ти си отишъл на хиляди километри, за да правиш кариера, и може би да изпълниш нечие желание или просто да задоволиш своето любопитство.
Та прибираш се и какво правиш в пустия апартамент? Нищо не можеш да направиш нищо. ...
  1317 
Трудно ми е да започна долния разказ, но ще помоля за коментари - положителни, отрицателни, укорителни, порицателни, но вашето мнение. Стана така, че близки мои братовчеди не искат да ме видят и да ме чуят повече. Обвиняват ме в това, че съм искала да уморя нашата обща баба. Баба от известно време и ...
  1033 
КОЖЕНО ПАЛТО
Положението вече бе съвсем нетърпимо или, както казват: вместо просто да се влошава, ставаше безнадеждно. Беше му напълно невъзможно да намери три хиляди лева, за да купи онова грозно, дебело, безформено и претенциозно палто на жена си. Нямаше никакво значение, че в края на зимата отстъ ...
  815 
Поредния фас беше смачкан в пепелника. Поставих се на негово място - животът, ежедневието, всичко, те взема, смачква те, но ти си гений (никой не го знае освен теб) и продължаваш напук да димиш.
Димът се разля във въздуха и закри част от екрана на лаптопа.
Бирата беше горчива. Жените не са "курви", ...
  718 
На гости у Бога
Отидох на Бога аз на гости - поканил беше ме отдавна - загубила се беше от
години таз покана.
Пътуването беше тихо - сякаш просто си седиш, хем знаеш че вървиш.
Очаквах да съзра го във палати, да хвъркат във градините пернати… ...
  830  12 
Колко жал ми стана.
Замислих се за нейно височество смъртта.
Каква съдба има тя?
Замислих се, смях се и накрая
естествено обърках се. ...
  837 
Беше мрачна и дъждовна съботна утрин. Чувствах се леко депресирана и всяко занимание, с което се захванех, моментално ме отегчаваше до болка. Книгата, която захванах, успя да задържи вниманието ми за не повече от половин час. В крайна сметка реших да разчистя гаража, изхвърляйки всички ненужни вещи. ...
  2062 
* * *
Другите те обвиняват в това, в което сами са виновни!
  911 
„Ай, хайрлия да е” – прошепна заклинанието бай Първан и хвърли за пореден път въдицата във водата. Стръвта цопна жизнерадостно и остави след себе си съвършен кръг. Той бе по-голям от друг път и приличаше повече на обещание, отколкото на кръгла нула. Сърцето на бай Първан отбеляза този факт с няколко ...
  1331  16 
Никой, никой освен времето не се докосна до свежестта и младостта ù, до невинната ù руменина.
Никой не усети свежия аромат на очакването ù, на желанието ù да бъде обичана, пожелавана и докосвана. Да се слее с някого. Да бъде част от него и той от нея.
Времето, само времето я ухажваше оставяйки следи ...
  756 
Нaли знаете оновa чувство, когaто сте под душa, топлaтa струя водa се стичa по голaтa кожa, отпускa ви, сгрявa ви. Стaвa ви приятно и все едно нищо друго не съществува. Остaвaте сaм с мислите си и нищо друго. Тишина. Чувa се сaмо шумa от течaщaтa водa. Затваряте очи и губите представa зa времето. То ...
  493 
Има една звезда. Тая шибана звезда може да ти изключи телевизора, а се намира на половината разстояние от Земята до Луната.
На колко ли разстояние се намираше моята Стела? Oт София до нея са точно 1054 км. Чисто географски...
Стела на италиански е "звезда". Стела от сонетите на Филип Сидни. Умрял е ...
  1102  10 
Нейтън посегна да прегърне приятеля си и тогава се сблъска със неприятната действителност. Вместо приятелски поздрав, Брус извади полицейска палка, опря я в гърдите му и се развика.
- Кой си ти? Как влезе тук? Напусни незабавно!
Нейтън вдигна ръце.
- Брус, не ме ли позна? Аз съм Нейтън, твоят прияте ...
  750 
Няма значение
какво ти се е случило в автобуса,
кой как те е нарекъл,
какво има в торбите ти на връщане от пазара,
дали ти се е счупило токчето, ...
  763 
То
След толкова много години още не беше сигурна дали Я беше изгубила, или...
Беше толкова отдавна, а сякаш беше вчера... Все още усещаше зеещата дупка в гърдите си, на мястото на сърцето. Все едно беше изтръгнато. И болеше... Неистово болеше.
Така и не намери думи да обясни как точно и колко силно. ...
  941 
Той си изпи водката, стана и си тръгна. Останахме само аз и тя. Тя беше от онези глупави жени, които натоварени с комплекси от бащите, а после и мъжете си (каквито е намерила по негово подобие) не осъзнаваше каква красавица е. Тесните ѝ дънки се впиваха в сладкото дупе. Беше кръстосала краката си. Ч ...
  1073 
Пиша тези редове развълнувана от публикацията на Виктор "Тук и там" и последвалите коментари. Ще се радвам, ако материалът бъде публикуван.
Защо ти, Самотни Вълко (Севделине), защо ти не написа този материал? Не го наричам разказ. Не-е-е! Това не е разказ. Това е болка, изречена с букви. Това е крещ ...
  1422  21 
Познавах един човек, който не пиеше. Ако щете ми вярвайте, но не пиеше. Често го засичах преди да го заговоря. Засичахме се в Джъмбото. Ще го нарека господин Хикс. Не че нямаше име. Имаше си и то звучно, но ми го каза под секрет, а и ми показа, и други неща, но тайно, та си извадих извод да не изрич ...
  699 
ЗАЗ
- най-голямата автомобилна порнография от епохата на Хрушчов - въздушно охлаждане, бензиново парно, шум на трактор, но пък не чакаш 15 го̀дин ред с 25% вноска от стойността, и е три пъти по евтина от заветната за всеки българин ЛАДА…
Та, имах късмет да се сдобия с този колос на съветското машино ...
  911 
Тя: "Човеко, бъди достоен за цялата красота, която виждаш и не виждаш!!!"
Той: "Върви по дяволите с тази красота".
* * *
Залезът бе тъжен, наситен със спомени и обещания за утро.
Тишината му бе верна. Пророни сълзи. Нощта ги погълна. ...
  1323 
Аре стига, бе! - 6
Както и да е!
Сашко се качи в таксито и потегли. Махна ми с ръка.
О, Боже!
Забравих за Ташко. Заканата... парите... ...
  1271 
* * *
Когато красивото омръзне, харесва се грозното!
  952 
ЕСЕ
Госпожата ни възложи да напишем есе за справедливостта.
- Сложна е темата – каза баща ми. – Някакви уточнения няма ли? Каква част от справедливостта трябва да анализираш?
- Не знам. Просто есе за справедливостта – отговорих.
Баща ми помагаше в такива случаи – беше юрист. Когато дойдеше време да ...
  1637 
Вечери в хоремага
Евроатлантически ценности
Тази година март започна със слънце и почти пролетно време. Приласка ни като жена в началото на връзката и после се разфуча, като дърта вещица. Заваля сняг и се не спря, има-няма пет дена. Над осемстотин селища в страната останаха без ток. Село Плешивец не ...
  1047 
Животът е твърде ироничен.
Дава ти тъга, за да разбереш какво е щастието;
шум, за да се насладиш на тишината и отсъствие,
за да оцениш присъствието.
Ерих Мария Ремарк ...
  1059 
Толкова престарели са болките. С дъх на мухъл и изкривени, пепеляви сърца. Толкова сляпо е времето. Губя го като малко сълза. В локвите. Нощните локви, събрали всички празни лица.
Мразя желанието си за близост, която никога не е била моя. Неслучена. Копняна само. И преразказана от нервните окончания ...
  854 
„Мило, ставай! Хайде, няма да имаш време да се оправиш! Ще закъснееш за работа!” каза тя.
Клепачите му леко се отвориха и той видя симпатичното лице на приятелката си. Косите ù бяха прилежно сресани и нежно падаха от двете страни на лицето ù. Светлината на изгряващото слънце създаваше интересни сенк ...
  507 
Коя е тя?
Може би поглед?
Поглед щастлив и нежен, озаряващ, както слънцето ранното утро.
Поглед загадъчен и мистичен.
Тя е дъх! ...
  1118 
  950 
Емигрирах. Не, че България не ми харесва, напротив, но емигрирах. И не е въпрос на пари. Не. Но емигрирането ми не беше да напусна България. Не в такъв смисъл. Тук съм си телом. Емигрирах с мисълта си. Вече не живея в България. Прибирам се вкъщи и пускам компютъра, но не влизам в български сайтове. ...
  1182 
Беше юнска нощ, тиха, безветрена и топла. Звуков фон от хиляди щурци изпълваше небесния простор. Полека потрепваха звездите и бледо огряваха далечния Балкан. Високата, тъмно зелена трева едва се поклащаше от мек южен полъх. Из полите на ливадите плаваха безшумно светулки. Сребриста луна висеше между ...
  601 
Съдби
Епизод шестнадесети
-Родена съм в богато семейство. Баща ми, Кемал Авджъ, беше кмет на Карахисар. Дядо ми също е бил кмет дълги години. Имахме голяма къща на три ката на “Чичек” джаддеси, най-престижната улица на града. Бяхме осем деца, седем братя и аз най-малката. Баща ми много искал да има ...
  901 
- Виж, момче – заговори отеца с успокояващ тон – със сестра Инес ходихме до издателството. Поразпитахме за теб, но никой не беше чувал за човек с твоето име. Дори собственичката, а познавам Даяна Донован от години. Тя е един от основните дарители в нашата енория и...
Отец Себастиян не можа да довърш ...
  710 
8.
- И така, в района на семейство Спаркълс е засечена силна магнитна буря с магичен профил – започна отсечено и директно председателят на Съвета. Той впери остро поглед в Ник и Ерика като орел, който се кани да сграбчи някой дребен гризач.
- Мисля, че можеше да кажете едно „Здравейте“ или нещо тако ...
  593 
Вечери в хоремага
Трети март
Според българския тълковен речник хоремаг е съкращение на хотел ресторант магазин. Демек всички тия неща в едно. Това чудо се е пръкнало по българските земи някъде към 1950 година, като реплика на Съветските такива. Може би тогава е имало хотелска част, но тя отдавна е и ...
  1107 
ИВАН НИКОЛАЕВ
Възложиха му да разпита по делегация местния безделник – клошар на около седемдесет години, който живееше в една изоставена овчарска кошара горе на платото. Не си струвало да го викат чак в столицата, местното дознание можело да свърши работа. „Колко му е, ще го разпитам, но тоя хич не ...
  633 
Нейтън агонизираше в полусъзнание, когато някъде от далеч до него достигна звукът на сирена, после два чифта ръце го вдигнаха и го понесоха на някъде.
Мъртъв ли беше?
Не, не може да е мъртъв! Трябваше да стигне до издателството, трябваше да разбере какво се случва...
Мислите му отново потънаха в без ...
  739 
"Какво прави истината"
Имало едно време един овчар, който разказвал на всички това, което е видял. Търсил хорското внимание. Макар да послъгвал за неща, за които не бива и когато не трябва, за да се забавлява, истина бе излезнала и от неговата уста, но в късна дата. Осъзнал за грешката си, когато би ...
  447 
Разбира се, че се сещам за баба Троцка – беше най-дебелият и проклет бабишкел в цялото село. По цял ден се препичаше на слънце на една паянтова пейчица пред още по-паянтовата си къща и попържаше като хамалин. Ако става дума за демокрация, баба Троцка беше открила нейните принципи много преди 1989-а ...
  1761 
Слънцето плъзгаше по кожата му ласкави лъчи и го заливаше с разтапяща, блажена топлина. Той докосваше пясъка и от време на време загребваше от него цяла шепа. Обичаше да усеща как се стича като жив между пръстите, а после се връща обратно в безкрайното, пясъчно море. По страните си усещаше танцуващи ...
  1304 
Предложения
: ??:??