40 909 резултата
* * *
Когато думите не идват от сърцето - те имат само звукова сила!
ДТ©
  966 
Среща в гората
През последните години нямам много възможност да ходя на лов.
Преместих се да живея в големия град поради липсата на работа на село, нямам кола, а билетите за междуградските автобуси и влаковете не са от най-приемливите, че човек да си позволява ежеседмични разходки из половин Българи ...
  680 
Зак беше облечен в изряден тъмносив костюм, катраненочерната му коса беше подредена назад от красивото му, аристократично лице. Той държеше лед в черните си очи, но плашеща усмивка на устните си. Погледна ме за кратко, но не изрази никаква друга емоционална реакция към присъствието ми. Те-хьон го гл ...
  878 
Жетварят
/Глава 3/
...Фаровете осветиха табелата с името на селото. Като в някакъв чуден синхрон едновременно с осъзнаването на светлината в сърцето му забълбука любовно вълнение, което се разля чак в корема му и го сви на топка. Хареса му. За него това беше ново изживяване. Трябваше да го усвои – щ ...
  664 
Тихомир Цонев
Обичам те
РАЗКАЗ
Селото ѝ се намираше високо на скалистия хълм. Какъв ти „скалист хълм” – цялата Земя се състоеше от скали. Всички казваха, че в Резервата се отглеждат животни и растения, каквото и да представляваха тези неща. Тя никога не бе виждала друго, освен семейството си и скали ...
  1007 
Приказка за вълшебната гора
В една вълшебна гора живяло едно много добро и старо дърво. То имало красива корона и здрави корени. Дървото познавало цялата гора. То обичало полянката изпъстрена с горски цветя. Обичало мравките, които обитавали зелената трева, птичките, които пеели неуморно птичите си ...
  5432 
Пролетното дърво
(един анализ на нашето съвремие)
Пролетното дърво впило корени в сухата почва, полумъртво креташе и чакаше поредния си спасител. Дали дъжд или киселинно разочарование ще посрещне то за пореден път, времето ще покаже. Вече години наред си седи пролетното дърво, с горящи меднозлатисти ...
  725 
Деликатна терапия
I
- Днес се чухме с Мария, онази моя колежка от старата работа. Нещо го е загазила с големия си син. Покани ни да отидем у тях и да поговорим по въпроса. – подвикна жена ми от кухнята, докато се събличах припряно след работа, изгладнял като вълк.
- Коя Мария, навярно имаш предвид т ...
  2654 
Лошите неща идват безплатно. Особено като се опитваш да плащаш за нещо с чувства, защото е рисковано. Може да станеш психически изчукан, и след това захвърлен. Поне с парите си сигурен, плащаш и получаваш това, което преди това знаеш как изглежда. То дори може да се преструва, няма от къде да знаеш, ...
  479 
ИЗТОЧНИЦИ
Очертаваше се добра възможност да заеме поста – от два независими един от друг източника му бе даден ясен сигнал, че кандидатурата му предстои да бъде обсъдена. При това обсъдена не как да е, а обстойно, в детайли. Най-вероятно щели да го извикат на интервю.
По този повод той обръсна вежди ...
  743 
Денят е петък, месецът е юли, а годината е 1990-та. Лятото е в разгара си, аз съм безгрижно студентче, освен това съм и във ваканция, а нашите са се омели на някъде и теренът е свободен. Съчетанието от гореизброените факти довежда до логичното заключение, че вечерта е подходяща за усвояването на изв ...
  1284 
Жетварят
/Глава 2/
- Докога ще ме обичаш? Докато се умориш? – шепнеше глезено момичето с нацупените си устни.
- Докато умра. Даже и после – влюбено с дрезгав глас и отвърна младият мъж, докато едната му ръка нежно милваше гръдта и.
Ако можеха да видят мястото си отстрани - биха спрели да дишат. ...
  851 
Глава единадесета
Въздържател
Кака Яна, щастлива, поливаше розите и си тананикаше весела народна песничка, а Минчо пийваше под асмата и се уригваше юнашки. През последните дни той по всякакъв начин се стремеше да помага на жена си и се бе издигнал в очите ù почти до ниво “мъж-мечта”.
“Бре, каква е к ...
  1209 
ИСТИНИ
Беше празник и за двамата. Синът беше останал при бащата, защото нямаше лекции. Той бе студент в трети курс, всичко го вълнуваше; четеше рядко, неговото поколение бе любопитно, но мързеливо. Така поне си мислеше бащата. Той пък бе работлив, но не се открояваше с особено любопитство. Фактите и ...
  447 
Вървя си аз по Раковска, а насреща ми Антон – бивш съученик. Като ме вижда, видимо се радва, или поне добре го изиграва. За 20 години въобще не си мръднал, четкам го аз с първото клише, озовало се на езика ми. Ти пък си се спекъл като турска керемида, не робува на протокола той, и свойски ме потупва ...
  505 
Щатен коментатор
"... за да получите хвалебствен коментар на произведение изпратете есемес на кратък номер 085... с номера на произведението.
За да получите критика, граничеща с оплюване и попържни изпратете номера на произведението на кратък номер ..."
Рекламното каре в горния ляв ъгъл на сайта вед ...
  735 
Жетварят
/глава 1/
Смяташе себе си за съвсем обикновен човек – по професия жетвар. Не е точно професия, но пък – работа си беше. Хубави и пълни бяха дните му и въобще харесваше живота си като цяло. Но! Но, нещо все не достигаше, за да се почувства изцяло удовлетворен, завършен. Понякога /особено нощ ...
  972 
Знаеш ли, Красавице?
Липсваш ми, липсваш ми така както никой никога не ми е липсвал.... всъщност през целия ми живот само двама са ми липсвали.
Първият е майка ми, вторият - дъщеря ми, а третият – ти.
И знаеш ли още... сигурно знаеш, но ще го кажа. Готов съм дад играя роля, готов съм да съм „втори“ ...
  937 
ПОСТВАКАНЦИОННО
След продължителна великденска ваканция депутатите мигрират към София. Извозват ги с коли; на задните седалки, увити в амбалажна хартия, бавно се поклащат мазни агнешки бутове и пълнени плешки. Под задното стъкло стои стабилно вечният атрибут на народния човек – кора с яйца, този път ...
  448 
Из мислите на един „Гей-приятел”
Добър вечер!... или добро утро?
5 без 20 е... едно толкова подвеждащо време, човек да му се зачуди.
Не че има кой да поздравиш сега де... пък и да има, той ще е от „нашите хора” и също ще се чуди с кое да отвърне... КАКТО И ДА Е.
Не знам дали е съвпадение, че втори п ...
  561 
Аре стига, бе! - 7
Както и да е!
Ташко стана от масата и даде... не четири, а пет стотарки на охранителя Кирил /една за направената ми услуга/. Излезе от ресторанта. Отзад го следваха горилите му.
Останах да седя на стола.
Ура! ...
  1490  10 
''Той я обичаше, тя също го обичаше. Километри ги деляха един от друг. Но историята им беше колкото трагична, толкова и красива. Още щом се зърнаха, двамата млади мигом се обърнаха. Един към друг се гледаха и влюбиха се до полуда. По любов се взеха, но зла участ ги раздели. Съдбата на всекиго промен ...
  375 
Истини
по ReмаТе
Писателите са най-големи хитреци, които познавам! Измислят си някакъв герой и се скриват зад него. Критиците само това и чакат, преследват героя му до край и ако го хванат, разстрелват го, а писателят - жив и здрав, дреме му с една дума! Друго е, ти да си бъдеш главният герой, иска ...
  618 
Никога няма да забравя онези двайсетина секунди, които преобърнаха живота ми. Защото аз бях виновна, само аз и никой друг.
Аз шофирах, а мъжът ми дремеше на съседната седалка, борейки се с тежкия си махмурлук. Предната вечер за пореден път се бе напил зверски, дори бе изплашил децата с неадекватното ...
  735 
13
Имаше усещането, че е петък 13-и. Не защото будилникът ѝ не беше звъннал тази сутрин. Не защото след това се заля с кафе. Не защото стъпи накриво пред входа. Не защото всички светофари бяха червени. А защото видя онова познато лице на пешеходната пътека, което не напускаше мислите ѝ, разсейваше я и ...
  1051 
Поканата от Културния дом при Завод 12 – Казанлък за театрална постановка, е неочаквана и изненадваща – какъв театър, каква културна дейност в едно военно предприятие, което бълва смърт!...
След едночасов разговор по телефона със завеждащият културно-масова работа, разбирам, че това съвсем не е така ...
  940 
Здравей, Красавице!
Аз искам да ти кажа някой неща.
Да... права си, за много неща си права...
Всъщност, като се замисля разбирам, че си права за всичко... осъзнах го отдавна... и това съвсем не означава, че съм го приел..
Не мога да го приема, или отказвам да го направя... не зная, може би ти знаеш... ...
  1238 
Той обичаше да прави чаени партита, на които да поканва всички гости от страната на чудесата. Освен с прословутия си чай, великденският заек беше известен и със своите най-различни курабийки, сладки и други вкусотийки, но беше цар на най-добрият чай, а именно чаят от вълшебства.
Великденският заек и ...
  721 
Експериментът го бе приближил неистово към кльона на безкрайно голямата сива равнина. До нейната биметрична точка, която всъщност бе Особена окръжност. Отвъд нея започваше царството на Смъртта. Това съответстваше на безкрайната точка на евклидовия модел на проективна геометрия, само че в Реалността. ...
  1202 
Много съм ларж!
Откъдето и да ме погледнеш - хвани ме, обърни ме, поогледай, поопипай, все едно купуваш грънци, все тая. Направо съм си писана, изписана. Грънци ли казах? За пръстен с диамант мислех, щото си падам по джунджурийките, пък виж ме какви ги говоря! Но това, с джунджурийките е друга тема. ...
  1133  15 
Искаш от мен да ти кажа всичко.
Искаш от мен да ти кажа това, което искам аз самата.
Искаш да го чуеш точно толкова, колкото искам аз да го кажа. Само дето нямам право на това.
Това, дето искам да ти кажа ти го знаеш, знаеш го, усещаш го с костите си, с цялото си същество. Но искаш да го чуеш гласно ...
  1076 
АДВОКАТСКИ НЕВОЛИ
В адвокатската кантора цареше хаос. Четири или пет класьора лежаха на земята, а между кориците им небрежно бяха напъхани малки папки с различни цветове и някакви найлонови джобове, от които се подаваха полусмачкани листа. Кламери и малки листчета за бележки, десетина телбода и още ...
  908 
Доче, гълъбче!
Вярно е, че съм умрял, душице моя, ама като те знам каква си притеснителна и стеснителна, и реших да ти драсна два-три реда, че да не се тровиш за мене. От Пъклото ти пиша, слънце, да ти кажа, че тук е рахат и половина. Не само защото тебе те няма, скъпа моя, да ми трополиш на главата ...
  2821 
Беше петък - 12 декември 1986г. Късно вечерта, изчаквайки всички да заспят, той си легна и започна да прави дълбоката савасана. Беше умъртвил /чрез редуване/ пръстите на двата си крака и пълзеше постепенно все по-нагоре по тялото си, умъртвявайки всяка негова част. Неусетно достигна до кръста. Това ...
  1111 
НА ОПАШКАТА
Внушително едър мъж на средна възраст чоплеше тиквени семки и наблюдаваше опашката пред хлебарницата. Правеше го спокойно, уравновесено и някак съсредоточено, сякаш очакваше изведнъж да се случи нещо необичайно.
Но нищо не се случваше.
По това време хората идваха да си купят топъл хляб о ...
  802 
Зак стоеше пред голямото огледало в спалнята си и пооправяше за последно външния си вид, преди да се отправи към Заседателната зала, където планираше да се опита да възстанови позициите си или поне донякъде. Вече беше пил известно количество успокоителни, заради неспиращото треперене на ръцете му и ...
  828 
Тези математически резултати го върнаха като с машина на времето назад, в годините на гимназията, когато се явяваше на състезания по математика и решаваше задачи за международни олимпиади. Спомни си интересен епизод от онова време. На едно състезание по математика между училищата бяха предложили сле ...
  948  10 
– Била ли си влюбена?
– Стига, бе! Че кой не е бил?! – киска се Надето и продължава да ми разказва за сестра си, която от две седмици бере ягоди някъде на майната си в Англия, а аз се правя, че я слушам. Гъска! Много важно, че сестра ù бачка в Англия. Притрябвали са ми лигавите ù ягоди! Но вървя с н ...
  3081  20 
Какво ли е чувството тялото ти да е на едно място, а духът на друго?
Ужасно. Ужасно е. Ужасно е да обичаш, да знаеш, че си обичан и да не можеш да я прегърнеш...
Да оцениш вечерята, която ти е направила..
Да я прегърнеш..
Да легне до теб върху ръката ти... ...
  818 
Беше през далечната 1968г. Леля му замина да живее в Париж и остана завинаги там. Но той още не знаеше това. Затова стаята й се пазеше заключена в очакване тя да се завърне. Малка стая с матирана стъклена врата. Той обичаше да излиза през една капандура на покрива на старата къща. Лягаше по гръб и н ...
  1331  13 
Предложения
: ??:??