40 911 резултата
Всеки ден взимаме решения, някой от тях са определящи за живота ни, а други нямат почти никакво значение. Има решения, определящи освен твоя живот и живота на други, такива, които преобръщат всичко само за една секунда.. такива решения са тежки, носиш последствията от тях до края на дните си... дали ...
  800 
Книгата с Лице
Мечтател: Трябва да има начин!
Умерзение: Няма начин, уверявам те.
Мечтател: Няма как целия свят да кротува в тази фабрика за информация!
Умерзиние: Очевидно, че има. ...
  1420 
Всяко малко момиче е чело приказката за "Пепеляшка" и е мечтало да бъде на нейно място. Някои порастват, а други макар и големи продължават да вярват в приказки и магията съпътства живота им. Такъв беше случаят с Мелани. Макар и пораснала, тя продължаваше да вярва в това, че чудесата съществуват и с ...
  1184 
ИНСПЕКТОР СТРЕЗОВ РЕШИ
- В древен Рим магистратите са имали практика да издават присъдите си в особена писмена форма, есере хуез* - Педрон разхлаби небрежно възела на пипитената си вратовръзка, като направи малка драматична пауза, за да подчертае важността на това, което следваше - отливали са ги на ...
  552 
ПАЗАРНА ДЕМОКРАЦИЯ
Хареса ябълките, изложени на най-крайния щанд на пазара. Не бяха от най-едрите, но пък цената беше добра. Изглеждаха здрави.
- Ще си купя от вашите ябълки – съобщи той на продавача.
- Яж по ябълка на ден и ще забравиш за доктора, казват англичаните! – провикна се ведро ябълкарят и ...
  712 
Ще кога за последно направи нещо за първи път? Кога за последно се почувства истински щастлив? Гледаш все другите как са, какво правят, добре ли са, колко пари получават, ами ти? Кога за последно излезе навън сам, разходи се, пътува някъде, поръча си висококалоричен сладолед, без да се притесняваш з ...
  470 
Книгите са хубаво нещо. Те съдържат знание за целия свят, че и извън него. Носят различни послания, идеи, мъдрост. Могат да ни посочат пътя, да ни дадат просветление, насоки, да ни накарат да мислим, но рядко в тях се съдържа точният отговор на това, което ни тревожи. Няма универсали, които можем да ...
  661  11 
На Деян Енев, моят учител в писането.
Преди двадесетина години имах един приятел, на моята възраст. Тогава много често пътувах до София, нали бях малко бизнесмен. Та един ден с Радо, така се казваше приятелят, се засякохме в „ голямото село”. Беше с жена си, една хубава булка, и тя като нас инженерк ...
  901 
Видях го. След толкова години го видях. Стоеше пред мен. Беше си същият - по детски разрошена коса, лек пламък в очите и чаровна усмивка. Стоях и го гледах като вцепенена. Не бях способна да направя каквото и да е движение.
- Здравей.. – каза той със същия секси глас, който така добре познавах. Запи ...
  565 
Помогни ми, моля те!
Помогни ми, Красавице. Помогни ми да се отърва от мене си, позволи ми да изчезна там където никъде никой няма да може да ме открие и никъде никой няма да може да разбере какво се е случило с мен.
Ужасно е, разбери... отчайващо и размазващо.... казваш всичко ще се нареди. О.К., а ...
  947 
“От 24 г. Съм в Америка. 24 г. Как звучи само? Толкова много време и толкова малко. Защо напуснах България всъщност? Но това не е важно. Какво не знаехq тръгвайки? Какво не знаех... България. Къде е България? Дали е в сърцето ми? Или просто е само географско понятие? Или с всяка книга на български с ...
  1038 
Chapter 1
Събудих се от звука на алармата. "Още един ден в този скапан свят" казах си. Отметнах старата парцалива завивка, взех обувките, оставени до леглото, и ги обух.
- Добро утро, слънчице! - извиках се, докато момчетата още отваряха очи. - Ставайте и се обличайте! Време е за работа!
Отворих шка ...
  554 
Батката
Батката се беше барнал с новото си фешън екипче Адидас, между впрочем като всеки втори батка тук и вървеше по Ларгото на този краен морски град, с крайна гара.
Беше с бръсната глава, а най-вероятно и навсякъде гладко епилиран,както майка го е родила, а готиното му атлетично тяло напираше да ...
  2070 
БАЛАНСЪТ
Главните счетоводители по принцип не са лоши хора, доколкото може да се смятат за хора. Числа и цифри, умножения, деления, плюсове и минуси – в този техен свят няма нищо естетично, ако изключим факта, че обикновено става дума за пари, с които можеш да си позволиш цялата световна естетика.
- ...
  679 
Пробуждане
Духаше упорит вятър и валеше нахален мартенски дъждец. Времето се беше издуло и напъваше да роди. Ала пролетта още не бързаше да се ражда. Студът се разхождаше ухилен и доволен сред разкаляните пътища. В края на прогизналото Ормановско поле дърветата стояха настръхнали от ужас. Бяха се хв ...
  1268 
1,2,3,4... - толкова самолети преброи Лора.
И очите ѝ се изпълниха с тъга. Кой не се върна? Дали беше нейния.
Един липсваше. Колкото и грозно да е, надяваше се да е някой друг, не Димитър...
***
Димитър кацна на "Граф Игнатиево". Скочи от Месершмита и запали цигара веднага. Това си беше обичай. Запа ...
  805 
Животът понякога е такъв отвратителен помияр! Каниш го в дома си, слагаш му чиста салфетка и сребърни прибори на масата, а той се изпикава в супата ти и после блажено се хили, докато повръщаш върху снежнобялата ленена покривка. Много гадости беше видял, но точно такава не бе очаквал никога да му се ...
  1760 
Здравей, любима.
Липсваш ми.
Тук е тъмно без теб, студено е. Дните са дълги, безумно безкрайни без теб. Скучно е, говоря, без да има някой, който да ме слуша. Думите ми хвърчат във въздуха, а теб те няма да ги вдишаш. Душата ми плаче, а аз се усмихвам. Заради теб.
Не ме мисли мен, иначе добре съм. Д ...
  827 
Не го преживях, никога. Бях малка, не повече от 10 годишна, когато дядо ми казваше, че ако обичаме някого достатъчно силно и той си тръгне от нашия живот, ние никога няма да го забравим. Това се случи с мен, естествено, не беше с щастлив край.
Обичах го, дори обичах, е прекалено слаба дума за чувств ...
  804 
- Скучно ми е. Какво ще правим сега?
Космите на врата ми настръхнаха щом го чух. Знаех, че ще се обади. От известно време усещах как се разбужда и започва да нервничи.
- Нищо - отговорих и отпих от кафето.
- Как нищо!? Хайде да направим нещо!
Беше нетърпелива и като че ли леко обидена. ...
  524 
Нейтън се върна в библиотеката, а отец Себастиян тръгна към издателството, за да осъществи идеята си.
Няколко часа по-късно духовникът се върна във видимо добро настроение. Нейтън все още четеше.
- Как си, моето момче? – попита отецът с усмивка – Интересно ли е четивото?
Нейтън въздъхна.
- Интересно ...
  599 
Промяната
неизбежно дойде след успеха на „Опит за летене“ - новият сезон започна със смяна на директора! Явно, партийното ръководство на града е отчело, че бившият директор няма особена заслуга за националното признание на спектакъла, макар че именно той покани Юлия Огнянова на гастрол…
Всъщност, но ...
  827 
Красиво момиче, запалило цигара. Стои пред вратата на ресторант. Минавам без да бързам покрай нея... да наистина е красива. Завъртя се и видях другата й ръка с телефон на ухото. Разбира се с телефон... виждали ли сте някога само момиче да не говори по телефона... аз не. Неволно чувам разговора, дока ...
  1067 
Измерване
Ние сме трима приятели – две момчета и аз.
Хората ни наблюдават. Когато ги няма, един от нас се превръща в наблюдател, например аз. Наблюдавам отношенията между мен и всеки един от тях – отношенията са различни. Единият иска да не го търся – той винаги ще бъде около мен. Ще бъде в пламъка ...
  885 
Радиостанция „Дюлино“
Когато направих левия завой, нямаше как да знам, че само аз щях да оцелея. Мислите ми се разхождаха по отстоящия само на два часа път див плаж. Чувах симфония от разбиващи се в скалите вълни. Пясъкът изгаряше белите ми стъпала, слънчевите лъчи рисуваха по трептящата морска повъ ...
  1248 
Често стоя загледана в света, седнала до прозореца на скромния си дом. Мисля си колко щастие пропиляват хората, колко спокойни са всички, колко са усмихнати и честно казано завиждам. Завиждам на всички, които имат такава искрена усмивка, на тези, които имат повод да са щастливи. Егоистично е, да, зн ...
  552 
Американците идват
На Кольо от сутринта му беше криво. На него по принцип винаги си му беше нещо криво, та затова му викаха Кольо Кривия, но тая сутрин се чувстваше толкова криво, колкото отдавна не бе му се случвало. В основата на цялата работа беше тази чума жена му. Още не беше отворил очи, дето ...
  1130 
ПОЕТИЧНО
Деловодителката сложи входящ номер на стихотворението и попита:
- Имате ли ваш екземпляр да ви дам номера?
Поетът се обърка и изчерви, защото не знаеше какво се очаква от него.
- Какъв номер? ...
  760 
- Човек на много неща може да се научи за една година -
каза дърводелецът на сина си, който току що се бе завърнал от училище
и бяха започнали да разговарят в двора.
- Добре де, опитвам се колкото мога но в класа ми има един дето е по-добър от мен и колкото да се опитвам да го настигна, не мога...
- ...
  571 
Вече се бях отказал от отвратителния навик да бързам. Ходех си спокойно и бавно все едно стъпвах по долари, въпреки че в онзи момент имах дрехите по себе си (те поне ми даваха представителен вид) и нито петак в джоба. Една от причините беше, че си имах нова майка, или по-точно нейна заместничка, коя ...
  812 
Той:
Тук ли си?
Тя:
Да.
Той: ...
  874 
Скъпа Любов,
Помниш ли, когато се запознахме? Ти беше така изненадан от запознанството ни, а аз бях възхитена от теб. Гледах те и се опитвах да разбера как може да има толкова съвършено същество. Изглеждаше толкова невинен, толкова истински. Още тогава разбрах, че ще имаш отредено място в сърцето ми ...
  906 
Когато за пръв път влезе в книжарницата, беше ранна пролет. Навън листата на кестените все още растяха в пъпките си, само белите маргаритки плахо надничаха всред отсрещната зелена алея. Търпеливо изчака възрастната жена, която искаше да разбере прави ли се кръщене в съседния параклис.
- Вие заедно л ...
  911 
Основен закон на завистта:
Усетят ли те, че губиш почва под краката си, бързат да ти я насипят отгоре.
Абе, що гледате така лошо, да не се е случило нещо хубаво в тази държава?
Колкото повече свобода даваш на един простак, толкова повече свобода изземваш от хората, които наистина се нуждаят от нея, ...
  1326 
Държа да ти кажа някой неща, които иначе никога не бих се осмелил и въпреки риска ще го направя..
Знаеш ли, че когато ме попита какъв точно ми е телефона си помислих, че си решила да ми направиш подарък, не знам защо, но си помислих, че искаш да ми купиш нов калъф... и го очаквах с нетърпение.
Знаеш ...
  863 
Приказка за правдата
Живял нявга един мъж в едно малко планинско селце. Не бил богат, но и не бил беден. Имал една нива, от която се прехранвал и хубава бяла къщичка точно на края на селото – на най-хубавото и тихичко местенце.
Мъжът имал двама сина. По-големият бил висок и строен, бил красив и рабо ...
  2087 
Забвение
„Анимационният човек“...
Това е името на току-що завършения ми роман. Правите ли връзката? ... Анимация – гротескна крайност, човек – човешки взаимоотношения.
Да, най-общо казано, книгата ми е за крайностите в човешките взаимоотношения. Избрах за най-удачно да изразя идеята си с гротеската ...
  942 
Ужасяващ сън сънувах. Около мен се поклащаха скелети. Гледаха ме с празните си очни кухини и се смееха озъбено, тракайки със сухите си кости. Невероятно реалистичен кошмар, сякаш наистина чувах тракане.
Събудих се, облян в пот. Но тракането продължаваше. Втрещих се от ужас, закрещях.
Вятърът блъскаш ...
  512 
В ПАРКА
Искаше да излезе на разходка в парка със съпругата си, но тя му отказа.
- Ще сготвя яхния с пиле – любимото ти. Трябва ми време. Ти върви.
Боже, рече си, обожавам пилешка яхния. Златна е жена ми, цена няма. Ще й позволя да ме поглези, а после ще спя до нея за благодарност. Така ще разбере, ч ...
  748 
Сърцето още мъничко за теб тупти.
… Цяла съм… пипам си краката – тук са, ръцете ми – и те, главата... всичко, всичко си е тук... светът наоколо – тук е... у дома съм – оцеляла съм... аз съм…
Тогаз – ще продължа да плача, докато имам сълзи, докато… но, не мога – защо, опитвам пак… не става и... разбр ...
  1599 
Предложения
: ??:??