40 911 резултата
БЛАГОДАРНИЯТ
Трамваят закъсня с цели десет минути, измръзнах на спирката, докато го чаках. Успокояващото бе, че всички други бяха измръзнали, едно дете даже ревеше от студ, а човек без шапка се опря на стълб, за да прикрие припадъка си. Чуждото нещастие топли, но не чак дотам.
Трамваят естествено бе ...
  766 
Глава 9
Спри ги. Спри ги. Спри ги. Спри ги.
Изправих се на крака, без да примигвам и под фокуса на погледа ми се появи лицето на непознат млад мъж с изрусена коса. Той ме гледаше с вдигнати високо вежди и изненада в сините очи.
-Фера? – произнесе той бавно. В ръката му имаше пистолет.
Пистолетът. Пр ...
  1011 
Глас: Животът е игра.
Мислител: Не, животът не е игра...
Глас: Да, да, игра е. Просто не е от онези, които си свикнал да играеш. Няма пионки, карта, полета...
Мислител: Ама чакай малко...
Глас: Какво "чакай малко"? ...
  916 
Душата му тежеше цял атом. Когато я вземeх, за да почине гърбът му от натоварването, се превививах на две, но винаги гледах да замажа положението. " Паднаха ми очилата! " или "Днес ми се ще да съм ниска!", или " Искам да видя зеленото на тревата отблизo! " Никога не му казах колко болезнено интензив ...
  785 
БЯЛО
В топлия и уютен хол се бяха настанили мъж и жена на видима възраст около седемдесетте, запазени, приятни хора с възгледи и очила. Мъжът чете вестник, жената плете – класика за гоблен. Парното работи, навън вали сняг, в кухнята се кръчка свинско със зеле. Животът на това семейство е толкова спо ...
  687 
Не е ли тъжно, че изчезнаха писмата и снимките? Всичко вече е "чат" и файлове в проклетите компютри. Новото поколение вече няма да знае какво е чувството да чакаш писмо, какво лично и топло преживяване е да си пишеш с някое момиче, или момче писма. Колко по-истински са думите. Няма да познават онова ...
  691 
Той вече знаеше какво трябва да направи. С уверени стъпки тръгна към дъното на залата, където се намираше остъклена кабинка, а в нея се виждаше фигура. Нейтън почука на стъклото и с жест помоли човекът отсреща да излезе. Появи се възрастен мъж с дълга кожена престилка, черни ръкавели и каскет. С инт ...
  716  11 
В измития от дъжда вечерен въздух, се носеше аромат на зелена трева. Дейвид пое дълбоко дъх. Обичаше тази земя с цялата си душа, но сега вече по друг начин-много по-дълбоко и по реално.
Черният мерцедес навлизаше в ранчето. Смътни чувства, неясни спомени се пробудиха в него. На това място тук той бе ...
  781 
1979
е година на поредния Национален преглед на българската драма и театър. По време на тези прегледи салоните се пълнят предимно с актьори, критици и партийни другари – Комитет за култура, ЦК на БКП, Политбюро, евентуално някой върли почитатели на театъра, ако успеят да се вредят. Един от нашумелит ...
  788 
Пред малкия оранжевочервен павилион опашката бе нараснала значително. Ранобудни граждани се бяха наредили, за да си купят топли, току-що извадени от фурната закуски. Те стояха сънени и търпеливо чакаха реда си, всеки замислен в проблемите и ежедневните си грижи. Слънцето едва-що бе изгряло. То хвърл ...
  812 
Младият господин дойде на преглед без предварително записване. Приех го веднага, защото никой не чакаше отвън. Каза, че името му е Милен Попов и че е обиколил всички невролози в града, но на психиатър все още не е ходил. Моментално забелязах, че е невротизиран – имаше тик на лицето и ръцете му трепе ...
  641 
Аре стига, бе! - 3
Както и да е! Доближих масата.
– Аре стига, бе! Много ми е интересно кой пръв ще ви застреля... дали аз или мъжът ти Криси? – изкрещявам в лицето й.
И двамата мълчаха. Съпругът ми пусна ръката й. Посъвзе се малко. Явно му дойде самочувствието защото високо извика:
– Миме! Не е тов ...
  1542  12 
Сърце в дрипи
Малко момченце върви по пешеходната алея. Самичко. Дрипаво и мръсно, със скъсани сандалки. Около него в двете посоки се движат хора облечени празнично, смеят се и си говорят, купуват сладолед и пуканки на подскачащите около тях малчугани. Момченцето ги гледа с интерес. Викат го от коли ...
  399 
Ръждясалите вериги на отдавна изядената от времето детска люлка тихо проскърцаха. Нейтън се приближи до стария орех и му се стори, че те сякаш плачат по изгубеното минало.
Тридесет години. Толкова бяха изминали, от както майка му го бе люляла тук за последен път. Беше на пет, когато баща му загина в ...
  823 
СТОЛЪТ
- Какъв е смисълът това твое старо палто да бъде винаги върху стола, вместо в гардероба? – попита го внезапно и той първо дори не разбра въпроса, после свали очилата си бавно и се загледа в стола. Столът беше хубав, от старите, които живееха вечно, леко поолющен, поскърцващ, но на практика не ...
  567 
Глава 8
Зак полудяваше от гняв и смътно си даваше сметка за отминаващия ефект от успокоителните, които бяха замаяли главата му и го караха да се чувства сънен и уморен. Гневът в него беше по-силен и той блъсна чашата с вода от бюрото, която Стела беше поставила.
-Какво си направила?! – не се сдържаш ...
  743 
„Зрънце бях –
дълбок сън живях
погали ме глас
златен житен клас
силна жажда ...
  1163 
Здравейте, прекрасна непозната (извинявам се, но не ви запомних регистрационния номер)!
Срещнах ви пред един търговски център и вие направо ми разбихте сърцето, пардон - двигателя, който е след основен ремонт! Само като видях изкусително страстния дизайн на купето ви, ми завря антифриза в охладителн ...
  732 
До последен дъх
Безкрайна е вълната наречена любов -
обхожда цялата земя
не я плаши вятър, небе, дълбочина.
гр. Перник, 2007г. ...
  900 
1
Дани се опитваше да положи равномерен слой фъстъчено масло върху първата от филиите си. Беше напълно погълнат от задачата. Рейчъл му хвърли нетърпелив поглед.
– Дани, трябва да побързаш, иначе ще изпуснеш автобуса! – каза Рейчъл.
– Добре – отвърна момчето, после изгледа майка си и добави: - Днес и ...
  1111 
- Седни, ще сложа кафе.
Лампите бяха дразнещо ярки и се чувствах така, сякаш двама ирландци бяха лъснали чепиците ми. Чепиците ми, боже мой, каква дума. Стегнати, лъснати обувки. Ризата ми беше разгърдена, панталонът - вехт, но сив. Истински плейбой. Жената стоеше със скръстени ръце и чакаше нещо да ...
  1367 
Трима под юргана
Включвам електрическото одеяло и бързо се шмугвам под юрганчето. Босите ми крака са ледено студени. Как да заспи човек в тази студена и тъмна спалня. Някой драска по вратата. Ставам да отворя и котаракът на дъщеря ми с бясна скорост нахлува и се скрива под леглото. Нямам никакво нам ...
  517 
Не съществува по-добро средство за предотвратяване обезличаването на индивида от притежанието на някаква тайна, която той желае или е длъжен да опази. За беда, същата тази живителна тайна го обрича на изолация и самота. Така погледнато, самотата не е състояние на липса на хора около теб, а по-скоро ...
  622 
През вечерта всеки е себе си... Тогава човек разбира какъв е бил и какъв е сега! Мисли за изминалия ден… В мислите на всеки човек в края на деня са за любимия човек: някои си признават, а други отричат. Някои си лягат и заспиват с усмивка потънали в размисли за своя възлюбен, а други (като мен), сто ...
  817 
Глава 7
Отворих очи. Бях в нечие широко двойно легло и стреснат се огледах. Отново промяна в местоположението... и чак тогава си спомних всъщност, че се бяхме преместили докато аз бях в неопределено заспало състояние.
Зак!
Грабнах бързо телефона си и набрах номера, който бях измъкнал от спомените на ...
  900 
ОХЛЮВНА ПЕСЕН
„Посещението на министъра в една голяма степен ще окаже действително оживление и по-нататъшно подобрение на града ни...” Това прочете главният редактор на местния вестник в уводната част на основната статия, посветена на знаменателното събитие.
- Ти си странен човек, Тодоров – рече на ...
  911 
Любовта ни събра
Пиех си спокойно кафето и мислех за днешните дизайни. Кройките бяха хубави, а платовете-невероятни. Самите модели бяха просто уникални. Да, определено обичах работата си и бях щастлива, но нещо винаги ме измъчваше. Празнината в сърцето ми, да, точно тя, все още беше просто болезнена ...
  568 
Старецът живееше в дървената си къщичка до брега на морето.Какво ли не бяха преживели тези дълги бели коси покриващи сухото му лице.Какво ли не бяха видели тези негови присвити от разочарование и тъга кафяви очи.Какво ли не бяха работили тези негови изнурени ръце.
Той бе живял своя живот в търсене н ...
  775 
Казват, че жената е като котката - винаги отива при този, който я погали.
Само че не всеки знае колко своенравни и непредсказуеми са и котките и жените. Понякога тя се спира при най-неподходящия, водена или от любопитство, което често я погубва или водена от съдбата, което в крайна сметка завършва п ...
  553 
Тъмнината на зимната вечер бавно обгръщаше всичко наоколо и белотата на снега постепенно чезнеше под угасващите последни слънчеви лъчи. По съседските къщи тук- там започваха да светват прозорчета подобни на свещички в голяма и просторна черква, а плътната маса на падащия на парцали и налитащ върху п ...
  467 
Мокро
Слънцето печеше силно, толкова силно, че можех да изпържа яйце на главата си. Вървях като призрак по брега. Прозак ме направи призрак.
"Даже и времето е ненормално в тая държава" - мислех си, докато пресмятах как няколко месеца е адски студ, няколко месеца е жега и няколко месеца през годината ...
  1091  11 
Събуди го неприятен хлад обгърнал тялото му като наметало. Посегна да се завие, но странен шумолящ звук го накара да отвори очи. Това, което видя направо го накара да скочи от мястото, където лежеше. Огледа се, разтърка невярващо очи и отново се огледа. Какво беше това място? Как се беше озовал тук ...
  756  13 
Беше късна есен. Схлупено, потънало в забрава, а може би и в размисъл, малкото Видинско село - Черно поле се бе притаило, горе, на опашката на лъва и от неговата най- северна част идеше гъст дим. Бай Ставри вареше компоти. Освен есенни компоти, Бай Ставри вареше и зимна ракия- душегубка. В Русия и в ...
  1612 
Много ù личеше. Изобщо не умееше да лъже.
– Несторов, трябва да отида... – каза, навеждайки
се да вземе съвсем умишлено съборения от нея
химикал от неговото бюро на пода, и продължи –
обадиха се от градината, че Мишето... ...
  1412 
Чаках те на тази забравена гара, чаках те там, където никой не е скоро минавал и си спомних нашето време, което потъва в забрава.
Чаках те на същото място, чаках те по същото време отдавна отминало и отказвах да повярвам, че те няма.
Там бях само аз и нашия влак, отдавна извървял последния си път, п ...
  869 
Ега ти Фейсбука
Значи не съм от хората, които обичат новите технологии. Може би това се дължи на зодията ми, която е леко консервативна. Може би се дължи на ината ми, който и Китайската стена може да пробие. Абе с една дума аксиоми, който има спомени от математиката знае какво е това, за другите ще ...
  1758  22 
Като дете дядо ми често разказваше приказки или разни истории, които сполучливо съчиняваше или беше чул от други хора. Запомнил съм една, която по онова време ме беше силно впечатлила. И досега я помня, като ярък пример на човешкото геройство и твърдост. Ще се опитам да предам думите му, а ако не ус ...
  940 
Проститутката, която регулираше движението
Стивън Бене летеше надолу. От години злоупотребяваше с алкохола. За седем години беше написал само два сценария за MGM. През тези седем години преживя три развода.
Банковият служител паркира колата пред къщата на Стиви. От километри личеше, че е прост чинов ...
  819 
Глава 9: Ничия земя
Изгревът посрещна Проходът отдавна буден, с претъпкани от хора улици, огромни опашки пред пунктовете за преминаване, както и безчет забързани каруци и карети по различни задачи. Тънки струи дим се виеха през доста комини, където догаряха последните въглени от нощните огньове. Мал ...
  1167 
Вярвате или не...16
Трифон Зарезанки
Заряза лозето и потопи празника във вино.
На кръстовището катаджия изпрати книжката му на ,,кино".
Пред катаджията застана хрисим. ...
  693 
Предложения
: ??:??