40 911 резултата
Спомням си думите на мои приятели отпреди. Казваха ми, че голямата любов е една и си остава само тя, а ако изчезне нещо в теб умира. Оприличаваха го на частица, която трудно може да се възстанови, като празнина, жигосване, печат, който те променя завинаги. Разбира се не им вярвах. Как така ще станеш ...
  618 
МЯСТО ЗА НОЩУВАНЕ
Човекът попита къде е страноприемницата или хотелът, ако има такъв. Жената му обясни така:
- Няма да вървиш по моста, защото ще се объркаш. По-надолу има черен път, той ще заведе направо до долчинката. Там слиза моста и после като се обърнеш на запад, ще видиш гората. Кръчмата е то ...
  605 
Понеже до сега съдбата на Нейтън му беше поднасяла всичко с пълни шепи внезапно реши да промени отношението си към него. Точно, когато всичко изглеждаше съвършено тя се намеси изненадващо и разби света му на парчета. Около година след като Даяна запълни празнината в живота на Нейтън, в него зейна ощ ...
  702 
Колата се движеше по неравния път към малко селце по крайбрежието на Черно море. Бащиното превозно средство подскачаше нагоре-надолу при всяко малко препятствие и чувството, че след малко ще се разпадне, не ме оставяше. Звукът на двигателя не вещаеше нищо хубаво още от самото му запалване, но нуждат ...
  600 
Казвам се Джони. Бях на 7 месеца и 14 дни, когато дойдох тук. Преди това живеех на бул. Арсеналски 2 в гр. София под едно величествено и красиво дърво, което лятото пропускаше до мен по-малко слънчеви лъчи, а зимата през клоните му се промъкваха малко снежинки.Не знам дали имам братя или сестри, не ...
  729 
Последна среща. Някак го разбираме без никой да е казвал и дума за това. Тиха си, а аз някъде дълбоко в мислите си крещя. Гъстият дим от някаква пура застава пред нас като че да покаже още веднъж с мистичния си облик пропастта, която толкова безотговорно изкопахме. Пропастта между нас.
Поглеждам към ...
  861 
Изведнъж всички си тръгнаха. Всеки по своя път. Излизаха от заведението един по един, един по-рано, друг малко по-късно. Всички бяха човеци. Всеки със своят маршрут, по който ще се прибере. Къде? При неговите проблеми, в неговия дом с неговата жена, майка или деца. Мислех за това, докато отпивах.
Су ...
  721 
Седя и гледам картината. Тя е голям формат, цветовете са подбрани така, че моето подсъзнание мърка от удоволствие. Искам да поседна под дървото, да се облегна на топлия дънер и да разсъждавам над всички вълшебства на света.
Прикрита от клоните виждам нещо като беседка, от която се вижда толкова, че ...
  650 
Съдби
Четиринадесети епизод
Тази есен беше необикновенно топла. Даже прелетните птици я усетиха и отложиха с две седмици своето пътуване към топлите страни. Из полето тревата беше пожълтяла от летните горещини, но тук там се бяха запазили малки зелени островчета. Гората беше облекла есенната си прем ...
  854 
За моя огромна изненада мъжът спира колата, пуска волана и вече, отървал се от нападките ми, се обръща към мен и ме пита:
- А знаеш ли какво искам аз, знаеш ли? - гласът му звучи сдържано, но гневът е ясно откроен.
Аз отново нямам отговор, но въпросът не е единственото, което ме спира да отговоря. В ...
  1190 
Истината и само истината
Събудих се днес с настроение. Петък е. Ден на майстора. През прозореца е блеснало едно слънце. Палаво, закачливо и любовно. Някаква птичка солист изнасяше ранен концерт на терасата. И ми стана едно хубаво и спокойно. Почувствах се като свещеник, току-що зърнал Христос. Бях о ...
  1383  12 
Татко, ти си боклук
Скъпите заведения, разбитите улички, дупки, бараки, кучешки лайна, магазини за алкохол и заложните къщи гледаха Дария и се редуваха, докато тя минаваше покрай тях. Само преди ден беше изгубила единствената си приятелка - нейната мила майка, която до последния си ден стоеше над ше ...
  1124 
Страх и ужас в полите на Витоша
Беше четвъртък вечер. Стояхме вкъщи с Ирена и гледахме телевизия. Нямаше нищо интересно. С интерес гледах как лакира пръстчетата на краката си, пушех цигара и слушах новините.
- Рени, отивам до магазина. Искаш шоколад, нали?
- Е, преди малко изядох един, обаче...
- Ясно. ...
  847 
Path of coexistence
Edge of a razor blade
An impossible journey
The blood drop is split in two
to explore both planes, ...
  2286 
Вестта
за раждането на дъщеря ми получих по време на дневно представление в Момчиловград. На връщане помолих шофьора да спре пред десететажния блок 10, квартал Веселчане, и поканих колегите да отпразнуваме събитието.
Шевовете на боксониерата се пръскат, столовете на съседите не стигат – има седящи, ...
  768 
Решението на Вяра дойде съвсем импулсивно. Може би подсъзнанието й се бе намесило, но факт е, че изведнъж в главата й щукна идеята да събере на едно място двете си гаджета. Трябваше да направи избор и събирането бе единственият правилен ход, така поне й се струваше.
Вяра беше студентка първи курс и ...
  967 
Амбър се събуди от (третата) сутрешна аларма, която сякаш нашепваше "Закъсняваш! Закъсняваш!" и скочи от леглото си бързайки да се отправи към поредният забързан ден в нейното иначе претоварено всекидневие. Тя беше заета жена, с добра кариера, със своя си начин на живот и въпреки хаоса в него, тя ви ...
  690 
ХИГИЕНА
(Сюжет за епична криминална драма)
Големият злодей Маркос наблюдаваше множеството, скрит в сянката на комина на една висока сграда. Часът беше единайсет без двайсет, датата – седми септември, а човекът, който след малко щеше да бъде убит, си купуваше хот-дог от един денонощен магазин. Не ръм ...
  1305 
Пламъкът загасва. Свитата цигара потъва в пепелника, смачкана от пръстите му и остатъчния дим се разнася из полумрачната стая. Остава острия мирис на изпушеното. Облягам се назад на дивана, но не го усещам. Не усещам и пода под краката си. Сякаш левитирам на два сантиметра от повърхността. Но не е с ...
  1034 
Целувката на Лунното цвете
Вървеше през просека в гъста гора мъж, красив, надменен и самоуверен. От бързане дишането му бе накъсано и очите вперени напред, знаеше – ще мръкне скоро. Приседна, отмалял - трябваше да си почине. И се стресна – позаспал е. До него, до сами рамото си се вгледа... и видя Л ...
  832 
Бети седеше в ресторанта и очакваше Нейтън с нетърпение. Загадъчния тон, с който я помоли да се видят на тяхното любимо място леко я притесни, но пък разпали и любопитството ú. Тя за трети път нервно погледна часовника на стената, когато вратата на заведението се отвори и през нея влезе очарователна ...
  583 
'Къде беше ти? - не знам. Но аз бях там. Заслепена от любовта, коварна. Дойде ти и всичко промени... Любовта всъщност - това си ти! Заблудата ми бе голяма. Дадох любовта си няма. Но с вик понесе ме напред и тръгнах аз към теб! Все напред, все напред ме носи тя и горчилката ми отдавна вече излетя... ...
  567 
Затварям очите си и попадам в онези мечти, които винаги изпълват човек с топлина.
Мечтая, както всички останали. Да бъда щастлива! И около мен да има красиви, червени рози, които са разцъфнали в божествената си красота, която майката природа е създала. Да вървя в градината с единствената си дълга, б ...
  887 
Последната нощ
посвещава се на всички, които се борят с най-коварната болест на нашето време и техните близки
Понякога в живота ни се налага да правим разни неща. Имам предвид неща, които не са редни, които можем да не направим, но все пак ги правим. Например да дадеш цигара на умиращ от рак, който ...
  790 
Питате чия глава бе открадната? Открадната бе главата на пилота на товарния кораб ZL-15, който от десетина години обикаляше покрайнините на Млечния път, разнасяйки резервни части и оборудване за няколкото новопостроени станции за добив на ценни минерали. Кой я открадна? Ами пиратите, разбира се, че ...
  602 
Календар
/или първия сблъсък на мечтите с реалността./
Дните изминаваха тъй бързо като полета на сокол, опитвайки се да сграбчи своята жертва в острите си нокти. Можете ли да познаете, коя е тази жертва.
Ние. Нашата младост.
Започна чисто нова година, неопетнена. Нов шанс за радости, усмивки и.. раз ...
  593 
Откакто стана на двайсет и пет времето се превърна в зло куче, което лае срещу всичко -автомата за кафе, разпилените офис-документи, проклетия ксерокс и дори шефа й –един сладур с усмивка като дъвка. Иска й се ако може от папките да изпадне нещо, което върши работа. Любов. Нова работа. Котка.
Глупос ...
  1037 
Ограбиха ме. Сигурно на всеки се е случвало. Тогава живеех в Кърджали в къщата на баба ми. Една такава двуетажна, близо до пазара, с малко вътрешно дворче. Крадецът беше се катерил по стената над гаража и от там през терасата на вторият етаж беше слязъл по стълбите в двора и влязъл в незаключената к ...
  1052  15 
За теб, човеко, пиша.
За колко глупав си всъщност. Как вършиш дела, които те нараняват, които те карат да страдаш, но продължаваш, защото и другите го правят. И ти, човеко - колко си ограничен. Виждаш само част от хората в живота, избирайки да ги последваш, за да си като тях. Колко си се променил, к ...
  445 
Аре стига, бе! - 5
Както и да е!
Не направих повече крачки, защото едно жълто такси свирна с клаксона и ме стресна. Инстинктивно отстъпих назад.
– Ей, кукло... внимавай! – извика през спуснатия прозорец на вратата един шофьор.
Спря колата и паркира до тротоара. Излезе навън. ...
  1319 
Епиграми... не за дами
И най-добре вързаните гащи се пълнят отвътре!
  1064 
ДЕЦА НА ОСТРОВ
- Когато отидем на остров Тасос, ще е по-хубаво от тук – каза жената. Беше със слънчеви очила и сламена шапка.
До нея в гумения басейн се беше разположил мъж, който бе надянал небрежно шорти на палми с кокосови орехи. В ръката си държеше юзче с мастика на кристали.
- Трябва там да е м ...
  524 
Седна срещу нея и запали цигара. Дръпна, закашля се и очите му плувнаха в сълзи. Не беше пушил от двадесет години. От същото време и не я беше виждал. Вместо някогашното момиче стоеше една уморена жена, която се появи от нищото, за да разтърси и без това объркания му живот.
Цигарата бавно гореше в п ...
  680 
Максим се отпусна в коженото кресло, втренчи се за миг в огромния панорамен прозорец, разкриващ безкрайния изумрудено син простор, наля си един пръст коняк в тумбестата чаша и запали цигара. Повтори няколко пъти упражнението и взе телефона.
Набра номера на Генерала и зачака. Звънеше по защитена лини ...
  788 
Юлия
потъва в небитието на театралната мелница след закриването на театър „Трудов фронт“ през 1964-та - следват години на изолация, името и́ става опасно за произнасяне и удобно се премълчава…
Как се е справя със здравословните си и житейски проблеми по време на народовластието, момичето внедрено в ...
  832 
„Световната майка се изгуби; тя се издигна като светла мъгла над градината и изчезна от очите на людете. Но никой я не повика да се върне, защото всички бяха прегладнели.”
Николай Райнов
Сибирското и монголско население възприема Вселената като жив организъм. Полярната звезда е небесен нокът и шаман ...
  1012 
Има моменти, в които искам да избягам. Знам, че сърцето ми мечтае за безкрайни хоризонти, за звездно небе някъде другаде, за безцелни пътувания и преоткриване на всичко. Има моменти, в които просто искам да бъда вкъщи. Да затворя вратата след себе си, да се облегна на нея и да знам, че е това. Безоп ...
  899 
Да се изпикаеш на закона
Размотавах се по шорти. Беше 9 сутринта. Навън имаше мъгла. От онези смърдящи на кал и бензин софийски мъгли.
Направих си кафе и пуснах телевизора. Боже! Какви крака има тази водеща. Знаят, че сутрин мъжете имат ерекция, а пускат водещите с чорапогащничета и къси полички. И ...
  847 
Рано сутринта, леко уморен, но в прекрасно настроение от изминалата нощ, Нейтън бързаше към издателството. С влизането повика Майкъл да докладва до къде е стигнал с поставената му задача. Редакторът видимо притеснен кършеше безпомощно ръце.
- Господин Девъро, направих всичко, което ми беше по силите ...
  656 
Влетях в стаята, колкото се може по-бързо. Малката ми сестричка стоеше сгушена в ъгъла до леглото си с ръце закриващи мъничките й уши. Бистри, топли сълзи бяха окъпали нежното й личице. При този й вид сърцето ми се сви.
- Хей, малката! – подвикнах й аз с престорен веселяшки глас.
- Батко, страх ме е ...
  1269 
Предложения
: ??:??