4 238 резултата
Везни
Тръгнах към вълните. Застанах на мястото където мият пясъка и усетих водата по стъпалата си. Студеничка, но не много. След малко обливаше глезените ми. Постоях малко за да свикна събирайки смелост да се потопя. Не отне много време и се гмурнах под поредната вълна. Не бяха големи, но така обича ...
  870 
- Това, лудото, Господ да му е на помощ! То че прави бели, прави, ама и много го бият, мари!
- Бият го, зер, Господ да ги убие! Ами дано е жива майка му, че като се загуби, тежко му и горко.
Така си хортуваха бабите, насядали на големия пън под ореха. Като поошетат из къщи, се събираха на сянка или ...
  2443  11  18 
21.
- Добър вечер...
- А, заповядайте... Пак към вас ли?
- Да, да... Пътували ли сме друг път?
- Да, нали често ви прибираме... Извинявам се, само да звънна на жената да ме изчака малко, че тръгвам с клиент... Аз съм... След десет минути идвам... Работа... Да... Чао... ...
  691 
Хукна по улицата с всички сили, стискайки ботуша в едната си ръка, а ребрата – с другата. Виковете на войниците, докато се биеха с Калахан, все още се чуваха, но в Елизабет нямаше и капчица съмнение, че много скоро той ще се разправи с тях. Дали щеше да тръгне след нея тогава, или шумът от битката щ ...
  1314 
Инк беше слаб. Физически и психически. Нуждаеше се от ментор. И ролята на баща му се изразяваше точно в това. Беше се сражавал с много врагове и знаеше, че най-добрата защита е нападението. Стига да си добре подготвен. Знаеше колко боли от поражение. Не само физически. Раните зарастваха и оставаха б ...
  798 
ОСНОВНО ИЗЛОЖЕНИЕ НА РАЗКАЗА
Моите началници купиха четири автобуса Неоплан. Мен ме сложиха да карам единия. За да ги натоварят експлоатационно като нова техника сключиха подизпълнителски договор с голяма туристическа фирма.
Та по линия на тази събития с двата от автобусите тръгваме на сефте травели ...
  551 
19.
- Заповядайте...
- Ууууу... Мерси, колега... Таман се чудех на кой телефон да звънна, та да ме приберат... Карай към новия квартал... Оня, де – дето му викате „Весели селяни, гъсто заселени”... Ей, кога стана толкова часът... Малей, мойта ще мърка... Тя не вика, не се кара, даже не мърмори... Мъ ...
  722 
Елизабет бързаше да се махне толкова много, че магията, която караше стъпалата да изникват, не й смогваше. Не дочака последното, ами изскочи навън, озовавайки се за втори път днес в обраслия заден двор на къщата. Въпреки че бе внимавала на идване, повече от любопитство, отколкото защото вярваше, че ...
  1836 
Трагикомедия
За щастие времето не може да бъде спряно и слънцето за пореден път започна своето изкачване по небосклона. Оставаше само да изчакам докато стане горещо и да отида на плаж. Дотогава щях да си потърся нещо за хапване и да огледам пристанището на светло. В главата ми се въртеше и идеята да ...
  828 
Сънувах ги и ги имах всяка вечер. Бяха много. Около стотина и все различни. Не ме оставяха. Постоянно ги виждах в сънищата си. Всякакви голи мъже, а аз в прегръдките им... Целуваха ме, събличаха ме, а аз бях нещастна. Това беше ужасен кошмар, който се повтаряше и повтаряше всяка нощ.
- Хванах те! - ...
  1349 
17.
- Ей, добре, че минаваш, аверче, щото ни кола, ни дявол...
- Закъде си?
- Абе, не съм аз... Дядото нещо... Ей го, водят го... За „Бърза помощ”...
- Защо не им се обади? Знаеш ли колко ще ти взема? ...
  758 
15.
- Здрасти...
- Здрасти, мой човек... Кафенце?
- Няма начин – на път съм... И дай там нещо леко – кифличка, кроасанче...
- Кифличка... Имаше кифлички едно време. Сега няма кой да ги прави... Помниш ли – отиваме на училище с 20 стотинки. 12 стотинки баничка, 6 стотинки боза, че и за две лукчета ос ...
  730  12 
Минутки по-късно в стаята влиза втората социална асистентка и ми казва че Другата Шефка ме викала. Отивам. Черпи ме с бонбон, кафе и ми благодари за това, че съм се подготвил подобаващо за оперативката. Поема ангажимент до седмица да вземат решение за Мой Човек.
От тук нататък се зареждат доста по-с ...
  490 
13.
- Кола за квартала...
- Селото ли?
- Абе, каквото щеш...Отиваш ли?
- Разбира се... ...
  953 
11.
- Ей, в последния момент ви видях, госпожо...
- Ама не, не...Аз не ви спирам...Нямам пари за такси...Извинявайте, но...
- Качвайте се...Празен съм прибирам се в града, ей го там – що да ходите пеша?
- Ама нямам пари... ...
  648 
Ръдфорд избута съществото от себе си, отскочи назад и измъкна сабята си по-бързо, отколкото Елизабет успя да мигне. Острието засия като втечнени лунни лъчи. Мората изсъска от пода и повдигна кокалеста ръка пред лицето си все едно светлината гореше очите й. Очи, които липсваха, осъзна девойката и зат ...
  1154 
Мобилният телефон на Аная зазвъня. Любимата ѝ песен ехтеше из цялата стая. Тя се надигна от леглото и отиде до скрина. Невинна усмивка премина по лицето ѝ щом видя кой я търси.
- Ало! - отговори тя с развеселен глас.
- Здравей, мила! Наспа ли се? Да не те събудих?
Аная плъзна поглед по огледалото - ...
  755 
9.
- Здрасти...
- Добър ден...
- А, извинявайте, че така фамилиарно почнах, но се познаваме...Или поне аз се сещам за това...
- Да, да...Но аз някак си не мога да се сетя...Шофьор на такси... ...
  729 
Елизабет бавно, много бавно издърпа чаршафа, който покриваше мората, за да се прикрие от едната страна. От другата се надяваше параванът да е достатъчен да я скрие.
– Отвита е. – каза Ръдфорд.
Лизи спря дори да диша, но когато страшниците се появиха, изобщо не погледнаха в нейна посока. Вниманието и ...
  1036 
- Стреляй, войнико! - Гласът на баща му изпълваше целия двор.
Инк беше легнал по корем, съсредоточил поглед върху целта - три консервни кутии от доматено пюре, положени върху дървена маса. Дланите му се потяха. Той погали спусъка на двуцевката с показалец и внимателно го постави на мястото му. Опитв ...
  796 
7.
- Здрасти...
- А, Михо...Кажи, братовчед...
- Бате, търсех те преди малко...
- Каза ми комшията... ...
  686 
Весели пуканки с комерсиални и с церебрални смущения.
(Откровенията на Пинокио Лентяйков по прякор Горския)
Чудя се от къде да започна с въпросите си, но тя ме изпреварва като реакция. Вади няколко листа и казва:
- Тук съм ти разпечатила най-важните неща за аутизма и в частност за Регресивния. Като ...
  502 
ГОДОВОЙ. ДОБРУДЖА.
( Глава 8)
Восточный морской ветер принялся теснить жару уставшего дня. Весь живой мир просторной Добруджи, утомлённый трудом лета, суетится, хочет до конца поглотить затухающий свет рдеющего солнца. В растянувшихся худых облаках заката расползалась тягучая грусть долго умирающего ...
  1229 
5.
- Бай Кольоооо...Излез на балкона...
- Кажи, Кире...
- Абе, търси те един човек преди малко, ама аз му казах да ти се обади утре. Нещо не ми хареса...
- Що така? ...
  648 
Кучешки живот
Постепенно се стъмни. Настана време да поразгледам. Исках да видя пристанището. Взех колелото и го подкарах. Гледах да се придържам близо до водата от дясната ми страна. Вълнението в мен отново се покачваше. Трябваше да намеря кораб плаващ за Куба, да се промъкна и да се кача на него. ...
  785 
С.Л.
Из „Обречен ум”
‘’ Районът около голямата катедрала Санта Лучия бе отцепен. Огромните врати на свещената обител бяха охранявани, журналисти опитваха да пробият пътя си, присветкащи с апарати и прехвърлящи горещи думи. Хаосът настъпил навън даже не подозираше какво ли се е оформило вътре, зад ст ...
  530 
Светкавица проряза черното нощно небе. Големи капки затопуркаха по шосето. Вятърът се усилваше с всяка минута. Всички бързаха да затворят здраво прозорците и заключат вратите си. Дъждовните капки се множаха все по-бързо. Накрая рукна като из ведро. За броени минути сухата пръст от градините се превъ ...
  999 
3.
- Кольоооо...
- Станал съм...
- Добре...След малко пак ще се обадя...
- Мислиш ли, че ще съм по-станал? Да беше преди двадесет години – целият да съм станал... ...
  695 
1.
- Даааа...
- Ало, Кольо, време е...
- За какво?
- Да ставаш...Стига спа! Легнал си в десет, а сега е вече четири часа... ...
  769 
КОМСОМОЛСКО-МЛАДЕЖКА СВАТБА
Първият секретар на районния комитет на парти­ята Николай Михайлович Русов провеждаше съвещание на колхозните ръководители от всички селски стопанства в района.
Днес Русов особено акцентираше вниманието на бри­гадирите върху "китарите", както наричаше той прегре­шенията, ...
  962 
03.03.3018 г.
Екипажът се подготвя за упояване. Необходимо е, не защото пътуването през хиперпространството е дълго или смъртоносно. След изобретяването на активния подпространствен двигател, на базата на тройното атомно делене и антигравитационния ускорител, пътуванията през хиперкосмоса са бързи, ...
  1092 
Морето?
Не знам точно защо всичките тези хора ми даваха храна. Сякаш участвах в игра, в която всеки цивилен ако поиска, може да те подкрепи. Жестоката истина е че без тяхната подкрепа като нищо можеше да си умра от глад. Само с плодове и зеленчуци трудно се живее, особено ако си в постоянно движение ...
  876 
Промъкна се до там и с облекчение откри, че никой не ѝ е сложил катинар. Отварянето ѝ се оказа по-трудно, отколкото бе предполагала – не само заради нараняванията ѝ, ами и защото самия капак се оказа доста тежък за нейните нетренирани мускули. Израри го бе избутала, сякаш не тежеше нищо, а Лизи едва ...
  1123 
II глава
Лятото предполага развлечения, забави, нови преживявания, а не монотонността на канцеларската работа. Мечтаеш за повече време за себе си, за насладите, които носи този сезон и безгрижието, с което е известен. Всеки млад човек си мисли за това, но понякога нуждата от пари става много по-воде ...
  626 
I глава
Кристина Иванова бе младо 22-годишно момиче, което живееше в малък провинциален град. Бе дребна на ръст, със светлокестенява коса, зелени очи, приятни обноски. Беше много упорита в справянето на задълженията си в университета. Обичаше академичната среда в Пловдив, контактите, които бе създал ...
  887 
След бурята, която връхлетя бреговете на Еос и бушува през цялата нощ, на зазоряване вятърът утихна и дъждът спря. Изгревът разпръсна лъчите си над океана и той задряма в безмълвна медитация. Ако го нямаше лекия ветрец, който къдреше водната повърхност с едва забележими букли, океанът би изглеждал н ...
  900 
...катинари и храна
Времето продължаваше да е приятно и топло, а на моменти направо горещо. За мен жегата обаче в същото време се явяваше и благодат. Когато силно ме напечеше слънцето или започвах да чувствам умора, просто отбивах в страни от пътя при първата подходяща сянка. Пейзажът продължаваше д ...
  873 
През цялото време докато Тит даваше напътствия на медитиращите, Майкъл се опитваше да остане извън неговото въздействие, макар че беше със затворени очи като всички други. Ако това беше внушение, той щеше да го блокира така, както се беше научил да блокира страха си, породен от индикация на командни ...
  892 
Опасенията ѝ, че страшниците ще дойдат да я проверят, се оказаха неоснователни. Никой не се качи. Вероятно бяха решили, че писъците и трясъците са били гневен изблик в следствие на разкритията им и я оставиха на мира. Едва ли вярваха, че тя ще се осмели дори да опита да избяга и това я уреждаше чуде ...
  1026 
Сватбите
И да не кажете, че пиша само за погребения... Иска ми се да ви разкажа и за сватбите, които често се вдигаха в селото по типичен северозападен и строго локално белополски обичай...Преди трийсет години все още имаше достатъчно млади люде на село, които се съчетаваха в свещен брак...Само на н ...
  966 
Предложения
: ??:??