4 238 резултата
Девойката сбърчи нос недоволно. Мисълта да иска помощ от нея не я изпълваше с възторг. Тя очевидно беше много по-добър човек от всички, които Лизи познаваше, и това само правеше нещата по-трудни и по-унизителни.
Не, трябваше да има друг изход. Потупа с показалец напуканата си долна устна и веднага с ...
Не, трябваше да има друг изход. Потупа с показалец напуканата си долна устна и веднага с ...
1093
1
1
Плясъци на весла от лодка разцепваха тишината на езерото. Сара и Ерик плаваха към замъка, който се издигаше на един от шестте му бряга. Ерик напътстваше лодката с веслата, а Сара се любуваше на белите лилии, разпръснати като малки острови по водата. От време на време някой лебед доближаваше лодката ...
846
Още на другия ден след погребението на Сара и срещата в ирландския пъб със Стивън, Самюел се свърза с Питър, негов съученик и приятел, който през последните пет-шест години работеше като частен детектив. Разказа му за смъртта на Сара и изчезването на съпруга й Майкъл, както и за Стивън, някогашния й ...
963
1
1
„Вземете правилното решение, госпожице Шей“. Щеше да му даде едно правилно решение!
Елизабет обикаляше нервно напред-назад тясната таванска стаичка, която й бяха отредили. Имаше скосен таван лющещи се като суха кожа пожълтели тапети. Някога е била слугинско помещение. Двама души са спали тук – можеш ...
Елизабет обикаляше нервно напред-назад тясната таванска стаичка, която й бяха отредили. Имаше скосен таван лющещи се като суха кожа пожълтели тапети. Някога е била слугинско помещение. Двама души са спали тук – можеш ...
1530
1
3
Еос
Четвърта част
На погребението на Сара присъстваха нейни колеги, приятели на родителите й, а по линия на Майкъл единствено Самюел. Докато траеше ритуала, Самюел на няколко пъти се хвана, че мисли не за Сара, а за Майкъл. Мистериозното му изчезване можеше да означава само едно; че самолетът му се ...
Четвърта част
На погребението на Сара присъстваха нейни колеги, приятели на родителите й, а по линия на Майкъл единствено Самюел. Докато траеше ритуала, Самюел на няколко пъти се хвана, че мисли не за Сара, а за Майкъл. Мистериозното му изчезване можеше да означава само едно; че самолетът му се ...
1082
2
Най-важните неща в живота ми винаги се случваха, защото решавах да направя на някого напук. Николай беше престъпник и като всички престъпници обичаше лесните пари и нямаше скруполи. И реши че аз ще съм му златната кокошка. Два месеца след като ме обра една вечер се качи в колата ми, докато потеглях ...
1199
5
10
Сашо на Селимови
Нямаше да е истинско село от 80-те, ако не беше мирното съжителство между българи и цигани...Разбира се, по-голямата част от тях живееха в най-долната част на селото, в циганската махала, но и тук там в горния край , където беше и нашата къща имаше цигански семейства, но от тези с б ...
Нямаше да е истинско село от 80-те, ако не беше мирното съжителство между българи и цигани...Разбира се, по-голямата част от тях живееха в най-долната част на селото, в циганската махала, но и тук там в горния край , където беше и нашата къща имаше цигански семейства, но от тези с б ...
818
Вода от дълбините - витамини от клоните
След известно изкачване достигнах до малко селце на върха на хълма. Постройките се падаха от лявата му страна. Нагоре към тях водеше черен път. След десетина двадесет метра по него достигнах до малка дървена едноетажна, нека я нарека, къща. Всъщност по-скоро и ...
След известно изкачване достигнах до малко селце на върха на хълма. Постройките се падаха от лявата му страна. Нагоре към тях водеше черен път. След десетина двадесет метра по него достигнах до малка дървена едноетажна, нека я нарека, къща. Всъщност по-скоро и ...
851
1
Еос
Трета част
Сара разтърка очи и се огледа наоколо. Струваше й се, че се е събудила от дълбок сън и все още не знае къде е. Видя слънчева алея в красив парк, очертана от дървета, чиито клони се преплитаха високо над нея.Мраморни пейки и изящни статуи с накацали по тях птици ограждаха алеята от две ...
Трета част
Сара разтърка очи и се огледа наоколо. Струваше й се, че се е събудила от дълбок сън и все още не знае къде е. Видя слънчева алея в красив парк, очертана от дървета, чиито клони се преплитаха високо над нея.Мраморни пейки и изящни статуи с накацали по тях птици ограждаха алеята от две ...
839
1
Баба
Баба беше единствена...Не съм виждала такова лице-изпечено като охранена пръст, прорязано от дълбоки бръчки, смеещо се, дълбоко одухотворено....Баба имаше собствен стил и не смяташе да се съобразява с никого...Баба обичаше погребенията...И сватбите..И новобранските...И пристанушите...Ама най-мн ...
Баба беше единствена...Не съм виждала такова лице-изпечено като охранена пръст, прорязано от дълбоки бръчки, смеещо се, дълбоко одухотворено....Баба имаше собствен стил и не смяташе да се съобразява с никого...Баба обичаше погребенията...И сватбите..И новобранските...И пристанушите...Ама най-мн ...
794
2
Еос
Втора част
Нищо не му говореше това място. Нямаше спомен, нито разумно обяснение как и защо се бе озовал тук. Намираше се на някаква неугледна самолетна писта, на която имаше два самолета за частни полети, единият от които беше неговият. Изглежда се беше приземил с този самолет. Нямаше друго обя ...
Втора част
Нищо не му говореше това място. Нямаше спомен, нито разумно обяснение как и защо се бе озовал тук. Намираше се на някаква неугледна самолетна писта, на която имаше два самолета за частни полети, единият от които беше неговият. Изглежда се беше приземил с този самолет. Нямаше друго обя ...
1122
1
Чичо Лико, селският глашатай
На връщане в неделя е горещо... Тръгвам обратно и няма как да не продължа мислите си, докато пухтящият автобус отново върти през полупустите и задремали в ранното послепладне селца... Потя се въпреки климатика, но нарочно съм заела тази важна за мен позиция до прозореца, ...
На връщане в неделя е горещо... Тръгвам обратно и няма как да не продължа мислите си, докато пухтящият автобус отново върти през полупустите и задремали в ранното послепладне селца... Потя се въпреки климатика, но нарочно съм заела тази важна за мен позиция до прозореца, ...
944
3
5
– Наистина? – вдигна вежди изненадано. После се усети, скръсти ръце и прочисти гърлото си: – Имам предвид, добре.
Гърленият смях на Калуш загря страните й. Елизабет сведе глава, за да скрие изчервеното си лице от Финиан и го заобиколи, за да хвърли най-сетне косата си. Преди да я пусне в кошчето, си ...
Гърленият смях на Калуш загря страните й. Елизабет сведе глава, за да скрие изчервеното си лице от Финиан и го заобиколи, за да хвърли най-сетне косата си. Преди да я пусне в кошчето, си ...
1216
2
1
Краткото пътуване през Северозапада
Централна автогара... Средата на следобеда... Вися на опашка за билет, а неизвестността дали въобще ще успея да се докопам до такъв ме убива като зловредно камъче в обувката... Пред мен са двойка младежи, очевидно чужденци. Тя е със смешна шлемообразна прическа с ...
Централна автогара... Средата на следобеда... Вися на опашка за билет, а неизвестността дали въобще ще успея да се докопам до такъв ме убива като зловредно камъче в обувката... Пред мен са двойка младежи, очевидно чужденци. Тя е със смешна шлемообразна прическа с ...
2132
7
10
Е О С
Първа част
Сара обичаше да слуша музика, докато шофира. Не от радио, не каква и да е, а „нейна“, точно определена музика от дискове, които винаги стояха на удобно място в автомобила й. Тя пътуваше към дома си с мисълта, че скоро ще става майка, което току що беше потвърдено на преглед в клиник ...
Първа част
Сара обичаше да слуша музика, докато шофира. Не от радио, не каква и да е, а „нейна“, точно определена музика от дискове, които винаги стояха на удобно място в автомобила й. Тя пътуваше към дома си с мисълта, че скоро ще става майка, което току що беше потвърдено на преглед в клиник ...
777
1
Вторият етаж нямаше нищо общо с разрухата долу. Да, подът бе изтъркан, тапетите избелели и вратите – пообелени, но си личеше, че някой живее тук. Това усещане само се засилваше от оскъдно обзаведените, но спретнати стаи, покрай които има. Две от тях бяха спални, а трета – онази директно над дневната ...
1126
1
3
Постоянното тракане на влака не ми позволи да затворя очи, дори и за миг, макар да бях смъртно уморена. това ми състояние се запази вече цяла седмица. Наред с шок и ужас в бонус. Макар и 17-годишна, се бях справила с цяла орда полицаи, адвокати, прокурори и медици. Всеки би си задал въпроса с какво ...
2078
2
6
Дванадесета част
СТРАХ
Омотан в железни вериги,
вцепенен потънах във страх.
Как да изплувам не зная. ...
СТРАХ
Омотан в железни вериги,
вцепенен потънах във страх.
Как да изплувам не зная. ...
1492
Не си спомням точно в коя част от цялата история ми се случи, нито помня дали бях пешак или с колело. Денят, слънчев и топъл като всички досега. Движех се по новостроящ се многолентов пътен участък. Три или четири ленти за всяка от страните. Наклона който изкачвах си го биваше. Асфалта, вече положен ...
903
Завиваха насам и натам по улиците, докато накрая не само спряха да чуват глъчката от търсещите ги войници, но и самата Елизабет се обърка къде точно са. Лекото подрусване на бягащия Калуш беше постоянен източник на болка за пребитото ѝ тяло и не позволяваше на мислите ѝ да се задържат върху каквото ...
1346
2
Острието не потъна в него като в масло, както бе чела. Дори напротив – върха на сабята едва се скри, когато се закачи в нещо твърдо. Войникът изрева, но изглеждаше повече бесен, отколкото наранен. Елизабет паникьосано се опита да изтегли оръжието от тялото му, за да опита отново, но то беше заседнал ...
1232
3
Елизабет можеше само да го гледа. Знаеше, че трябва да се махне от тук, но не бе способна да откъсне очи от нарастващото червено петно около стрелата.
– Залегни, глупачке!
Гласът дойде от някъде напред, но беше толкова заповеден, че тя просто се хвърли на земята до гъргорещия страшник. Чак тогава по ...
– Залегни, глупачке!
Гласът дойде от някъде напред, но беше толкова заповеден, че тя просто се хвърли на земята до гъргорещия страшник. Чак тогава по ...
1372
2
1
Надникнаха предпазливо иззад ъгъла. Улицата гъмжеше от гвардейци и обикновени войници. Сякаш всичките от цялото кралство се бяха събрали там и претърсваха навсякъде. Елизабет чу звук от счупено от магазина за порцелан отсреща, а после и възмутеният глас на продавача, който призоваваше да са по-внима ...
1148
2
1
Трактор и колело
Вече започваше да се съмва. Продължавах да ходя отстрани на пътя и от време на време да махам за стоп. Засега нямаше никакъв резултат, а и движението не можеше да се сравни с това на магистралата. Не щеш ли се зададе трактор в далечината. Позамислих се дали да го спра. И стопаджия д ...
Вече започваше да се съмва. Продължавах да ходя отстрани на пътя и от време на време да махам за стоп. Засега нямаше никакъв резултат, а и движението не можеше да се сравни с това на магистралата. Не щеш ли се зададе трактор в далечината. Позамислих се дали да го спра. И стопаджия д ...
795
02,00 – 02,30 часа.
- Разговарях с един от готвачите…
- Е?
- Мисля, че трябва да го чуеш…
Готвачът е около 40-годишен, леко прегърбен, почти без коса. Гледа ме малко стреснато, но същевременно се държи на положение – изправена глава, остър поглед… ...
- Разговарях с един от готвачите…
- Е?
- Мисля, че трябва да го чуеш…
Готвачът е около 40-годишен, леко прегърбен, почти без коса. Гледа ме малко стреснато, но същевременно се държи на положение – изправена глава, остър поглед… ...
540
11
00,00 – 01,00 часа.
- Счетоводителката... – казва Каменов и смутено замлъква...
- Какво? – питам аз, макар да е ясна мисълта му...
- Извинете! Просто си мисля, че камериерката не е възможен обект за престъпление. Камо ли студентите – те пък защо? Детето не споменавам. Остава само счетоводителката. В ...
- Счетоводителката... – казва Каменов и смутено замлъква...
- Какво? – питам аз, макар да е ясна мисълта му...
- Извинете! Просто си мисля, че камериерката не е възможен обект за престъпление. Камо ли студентите – те пък защо? Детето не споменавам. Остава само счетоводителката. В ...
644
4
Елизабет примижа, като ранените й ребра се раздрусаха при падането й. Болката обаче не й беше приоритет, а лъскавите ботуши, в които се оглеждаше в момента.
Вдигна боязлив поглед нагоре към лицето на мъж, който й се струваше смътно познат, но не можеше да се сети откъде. Той й се усмихна, а очите му ...
Вдигна боязлив поглед нагоре към лицето на мъж, който й се струваше смътно познат, но не можеше да се сети откъде. Той й се усмихна, а очите му ...
1212
1
22,00 – 23,30 часа.
Час и половина – разговори, разпити, беседи… С когото – каквото трябва. Някои са стреснати, други са наострени – що да ги разпитват тия ченгета, трети са готови всичко да кажат, само и само да помогнат за разкриване на престъплението. Или да бъдат оставени на мира, не им се заним ...
Час и половина – разговори, разпити, беседи… С когото – каквото трябва. Някои са стреснати, други са наострени – що да ги разпитват тия ченгета, трети са готови всичко да кажат, само и само да помогнат за разкриване на престъплението. Или да бъдат оставени на мира, не им се заним ...
628
2
Все си мислеше, че ще е по-голямо. Някой огромен казан, като на вещица. Но това не беше по-голямо от супник. Дори можеше да си представи, че вътре има супа, ако не бе стичащото се сребро по страните му.
- Сложете ѝ маската. – нареди Върховният съдия.
Елизабет подскочи. Маска? Каква маска, в името на ...
- Сложете ѝ маската. – нареди Върховният съдия.
Елизабет подскочи. Маска? Каква маска, в името на ...
1170
2
20,30 – 21,00 часа.
Страшно и странно убийство...
Хващам се, че някак си смъртта на малката ме потиска повече от смъртта на четиримата. Да, вярно, че всеки човек е ценен. Но децата...
Добре, бе възрастни, като си имате проблеми – решавайте ги помежду си... Трепете се, мъчете се, гадории си правете – ...
Страшно и странно убийство...
Хващам се, че някак си смъртта на малката ме потиска повече от смъртта на четиримата. Да, вярно, че всеки човек е ценен. Но децата...
Добре, бе възрастни, като си имате проблеми – решавайте ги помежду си... Трепете се, мъчете се, гадории си правете – ...
713
2
8
Искаше й се да каже, че е като героите в книгите, чието око дори не трепва в лицето на смъртта. Които с гордо изправени рамене отиват към ешафода и дори казват нещо остроумно, преди да увиснат на бесилото. Но Лизи не беше като тях.
Усети как кръвта се оттича от тялото й, заместена от мъртвешки хлад. ...
Усети как кръвта се оттича от тялото й, заместена от мъртвешки хлад. ...
1180
1
2
19,00 – 19,30 часа.
Боряна е на петдесетина километра от града, пролетта е опразнила пътя, а Милчев е отличен шофьор. Така че – за половин час сме в курорта…
По пътя говоря усилено по телефона. Най-напред със Здравчев, който е вече на местопрестъплението…
- Бях до нашите на село – обяснява ми той – ...
Боряна е на петдесетина километра от града, пролетта е опразнила пътя, а Милчев е отличен шофьор. Така че – за половин час сме в курорта…
По пътя говоря усилено по телефона. Най-напред със Здравчев, който е вече на местопрестъплението…
- Бях до нашите на село – обяснява ми той – ...
479
1
Знаеше колко време е минало единствено заради прясната болка, съпътстваща всяко вдишване. Броеше всяко едно от тях, за да не мисли върху това, което се случи, и какво променя то. Не беше готова.
Затвори очи и продължи да диша. Вдишваше и издишваше.
Вдишваше. Издишваше.
Вдишваше.
Само това й оставаше ...
Затвори очи и продължи да диша. Вдишваше и издишваше.
Вдишваше. Издишваше.
Вдишваше.
Само това й оставаше ...
1143
2
3
Севиля
Никой не викаше и никой не тичаше подире ми. Остана само тревожното предчувствие за това евентуално развитие на събитията. Улицата – дълга и права надолу. Доста време щях да съм видим за предполагаем преследвач, затова свих в дясно и попаднах в един безистен където да се успокоя малко. Огледа ...
Никой не викаше и никой не тичаше подире ми. Остана само тревожното предчувствие за това евентуално развитие на събитията. Улицата – дълга и права надолу. Доста време щях да съм видим за предполагаем преследвач, затова свих в дясно и попаднах в един безистен където да се успокоя малко. Огледа ...
806
– Тати, тати...
Носех Бори на гърдите си с лице към мен и той гледаше през рамото ми към някой зад нас. Потупах го разсеяно по гърба:
– Не е тати. Тати го няма, мама. Това е друг чичо.
Бяха направили нов търговски център и се мотаех да разглеждам след работа, не ми се прибираше, а времето навън беше ...
Носех Бори на гърдите си с лице към мен и той гледаше през рамото ми към някой зад нас. Потупах го разсеяно по гърба:
– Не е тати. Тати го няма, мама. Това е друг чичо.
Бяха направили нов търговски център и се мотаех да разглеждам след работа, не ми се прибираше, а времето навън беше ...
2109
8
8
17,45 – 18,30 часа.
Днес свърших работа рано. Много рано. Нейде към шест вечерта…
Успешен ден… Много успешен… Приключихме едно дело, оформихме всичко, предадохме го по веригата…
И ето ме – точно по разписание напуснах управлението. Разбира се, първата ми работа е да вляза в познатото кафене. Не бърз ...
Днес свърших работа рано. Много рано. Нейде към шест вечерта…
Успешен ден… Много успешен… Приключихме едно дело, оформихме всичко, предадохме го по веригата…
И ето ме – точно по разписание напуснах управлението. Разбира се, първата ми работа е да вляза в познатото кафене. Не бърз ...
517
5
– Ела да те запозная с едно хубаво момиче, иска да говорите за една работа.
Мъжът ме огледа и се подхили, май не бях първата, която Борил водеше така. Усмихна ми се любезно и продължи да ме оглежда сякаш ще ме купува. Беше на години колкото Борил и имаше същия намазан вид. Подаде ми ръка:
– Димитров ...
Мъжът ме огледа и се подхили, май не бях първата, която Борил водеше така. Усмихна ми се любезно и продължи да ме оглежда сякаш ще ме купува. Беше на години колкото Борил и имаше същия намазан вид. Подаде ми ръка:
– Димитров ...
1321
4
6
Неочаквани спътници!
Постепенно свикнах на лишенията и на непрестанното ходене или каране на колело. Вече не бях толкова нащрек като през първите дни. Да не говорим за първата нощ. Манията че ме издирват, че всеки момент ще видя хората от Рето, вече почваше да отшумява. Животът ми се превръщаше в ед ...
Постепенно свикнах на лишенията и на непрестанното ходене или каране на колело. Вече не бях толкова нащрек като през първите дни. Да не говорим за първата нощ. Манията че ме издирват, че всеки момент ще видя хората от Рето, вече почваше да отшумява. Животът ми се превръщаше в ед ...
1392
16
– Не мога, не мога… – хриптеше детето. Телцето му се тресеше така, сякаш получава гърчове. На тъничкия прасец на Лизи – ако го видите, ще се запитате как изобщо издържа на някаква тежест – бе образувана къса, кървава черта.
– Животът е гаден! – мислеше си Олая. – И противен! И долен! Как може да ...
– Не мога, не мога… – хриптеше детето. Телцето му се тресеше така, сякаш получава гърчове. На тъничкия прасец на Лизи – ако го видите, ще се запитате как изобщо издържа на някаква тежест – бе образувана къса, кървава черта.
– Животът е гаден! – мислеше си Олая. – И противен! И долен! Как може да ...
444
***
„Плаче юначе. Птиче. Мечта.
Няма калпаче. Тичам в калта.“
Ваньо написа още два стиха и състави първата строфа от своето нежно посвещение. Момчето се почеса по носа, защото го сърбеше, и реши да слезе в пристройката при баба си, която му готвеше палачинки.
– Наспа ли се, моето момче? – попита го ...
„Плаче юначе. Птиче. Мечта.
Няма калпаче. Тичам в калта.“
Ваньо написа още два стиха и състави първата строфа от своето нежно посвещение. Момчето се почеса по носа, защото го сърбеше, и реши да слезе в пристройката при баба си, която му готвеше палачинки.
– Наспа ли се, моето момче? – попита го ...
430
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
