40 924 резултата
Здравей, Бай Село… стари мой приятелю! Минаха години, забравихме се… Разкажи ми как си ти, как се развива животът ти. Достигна ли мечтите си? Ъм… чакай… ти за какво мечтаеше?
Чувам, хората говорят… жена ти заминала с децата… Защо така? Не им стигна голямата вила в Бояна ли? Или са намерили ключа за ...
Чувам, хората говорят… жена ти заминала с децата… Защо така? Не им стигна голямата вила в Бояна ли? Или са намерили ключа за ...
743
1
Тя просто искаше внимание...
Искаше нейният любим мъж, този, за който би дала живота си, да я обича и цени. Искаше ù се да я прегръща и целува, да ù казва колко я обича, да ù показва, че тя е единствената... Единствената жена, която е обичал... Но той все така мълчеше и излъчваше студенина, а буцата ...
Искаше нейният любим мъж, този, за който би дала живота си, да я обича и цени. Искаше ù се да я прегръща и целува, да ù казва колко я обича, да ù показва, че тя е единствената... Единствената жена, която е обичал... Но той все така мълчеше и излъчваше студенина, а буцата ...
1411
13
НАШИ ДНИ
Глава първа
- Какво хубаво време! Тъкмо за командировка на островите. Какво ще кажете, госпожице Даг? За журналист с вашите умения и възможности, вашето ниво... Какво ще кажете за един хубав материал за Соломоновите острови?
- Но г-н Бейкърс, сега е средата на май, а аз искам да взема отпус ...
Глава първа
- Какво хубаво време! Тъкмо за командировка на островите. Какво ще кажете, госпожице Даг? За журналист с вашите умения и възможности, вашето ниво... Какво ще кажете за един хубав материал за Соломоновите острови?
- Но г-н Бейкърс, сега е средата на май, а аз искам да взема отпус ...
778
Скрити очи. Удобно е… Колко е удобно да носиш такава шапка - с широка периферия! Навеждаш леко глава… И скриваш очите си! Никой не те вижда… Никой не разбира дали се вълнуваш или… Да! Защото те - издайниците - са невидими, макар и за мигновения или колкото там…
Много погледи се кръстосват в тези две ...
Много погледи се кръстосват в тези две ...
743
4
Знам, че не съм ангел. Просто съм един разумен мъж, който е имал късмета да опита и от горчилката, и от меда на живота, и да направи съответните изводи за себе си.
Открих сексуалността си по-рано от връстниците си и това си имаше както своите предимства, така и недостатъците.
За предимствата е ясно ...
Открих сексуалността си по-рано от връстниците си и това си имаше както своите предимства, така и недостатъците.
За предимствата е ясно ...
883
3
Пак си тръгваш. Викам след теб. Не се обръщаш...
Стреснато отварям очи. Лежа по гръб. Трескаво те търся с ръка в леглото. Тук си. До мен. Отново е било само сън. Дяволски реален сън. Опитвам се да не те събудя. Бавно се измествам на една страна и се вглеждам през големия прозорец. Да, красиво е да ж ...
Стреснато отварям очи. Лежа по гръб. Трескаво те търся с ръка в леглото. Тук си. До мен. Отново е било само сън. Дяволски реален сън. Опитвам се да не те събудя. Бавно се измествам на една страна и се вглеждам през големия прозорец. Да, красиво е да ж ...
542
Банкет
- Хей, младеж. Може ли за минутка?
В края на работния ден съм изморен. Прах и сажди са полепнали по дрехите. Очите са сърдити до червено и размиват гледката пред мен. Единствено мисълта за топлия душ още ме крепи.
- Новият колега... Антон, нали така?
Искам да разкарам досадника, но замълчавам ...
- Хей, младеж. Може ли за минутка?
В края на работния ден съм изморен. Прах и сажди са полепнали по дрехите. Очите са сърдити до червено и размиват гледката пред мен. Единствено мисълта за топлия душ още ме крепи.
- Новият колега... Антон, нали така?
Искам да разкарам досадника, но замълчавам ...
1896
8
Изминаха три години от тогава. Пролот присъединяваше племе след племе, богатствата му се увеличаваха. Той строеше огромни каменни храмове. Шаманът почти съжаляваше за думите си, но връщане назад нямаше.
Времето като че ли летеше. Пролот присъедини почти всички племена. Ставаше все по-мощен владетел ...
Времето като че ли летеше. Пролот присъедини почти всички племена. Ставаше все по-мощен владетел ...
727
Една слънчева пролет малкото момиче на име Рая, което беше на дванадесет години, се разхождаше из гората. Тя се любуваше на красивите песни на птичките. Рая седна под едно дърво да си почине. Там тя видя едно красиво цвете. Цветето се казваше"магична фоала". Посегна да го откъсне, за да го подари на ...
721
- Е, малко да си поотдъхна. В какъв смисъл старото човечество?
- Хората ще променят психиката си. Ще започнат да правят само добри дела, защото ще осъзнаят истинския път в живота. Има един закон, който се нарича еволюция. Силните видове се развиват, а слабите отпадат. Не виждаш ли, какво става на зе ...
- Хората ще променят психиката си. Ще започнат да правят само добри дела, защото ще осъзнаят истинския път в живота. Има един закон, който се нарича еволюция. Силните видове се развиват, а слабите отпадат. Не виждаш ли, какво става на зе ...
697
2
… Казваше се Мая. Очите ù бяха странно красиви, те криеха нещо. Трудно бе за разбиране какво виждат, но в това беше чарът им…
Тя го погледна. Не знаеше дали да замълчи или имаше смисъл да говори. Реши да свърже няколко думи, но я бе обзел страх. Страх от това, какво ще каже той. От думите, които той ...
Тя го погледна. Не знаеше дали да замълчи или имаше смисъл да говори. Реши да свърже няколко думи, но я бе обзел страх. Страх от това, какво ще каже той. От думите, които той ...
684
1
Бяха се разположили на една поляна насред гората близо до брега на Атлантическия океан, закътана от нисък хребет, който завършваше в скалист нос, потънал в прибоя на могъщите вълни. Не бяха много. Малко повече от тридесетина измършавели, окъсани хора – мъже, жени и няколко деца – борещи се за своето ...
2159
16
Младият мъж стана, поклони се на баща си и излезе от стаята. Потърси Менон в кухнята, но я нямаше. Излезе в градината и там я видя да държи поднос с плодове, седнала на пейката до сестра му.
- Хайде, Менон, кажи ми в кого си влюбена! - упорстваше тя, но прислужницата мълчеше.
- Моля те, Менон, кажи ...
- Хайде, Менон, кажи ми в кого си влюбена! - упорстваше тя, но прислужницата мълчеше.
- Моля те, Менон, кажи ...
912
Да платим сметката му за ток! “2”
март, 2013, Европа, София
Номенклатурчикът Стамо Пешев се насочи към прозореца на хола, бе дочул викове на многолюдно множество от хора. Живееше сам, на централна улица в столицата, в осемстайно жилище, закупено от него. Синът му и неговата жена бяха на разходка до ...
март, 2013, Европа, София
Номенклатурчикът Стамо Пешев се насочи към прозореца на хола, бе дочул викове на многолюдно множество от хора. Живееше сам, на централна улица в столицата, в осемстайно жилище, закупено от него. Синът му и неговата жена бяха на разходка до ...
1793
8
Защо очите ти са тъжни, скъпа моя,
сякаш ще заплачат в този миг?
Две нежни очи, които пронизват душата
ми като лунни лъчи, проникващи в дълбините на море...
Разголвах живота си пред тях... от край ...
сякаш ще заплачат в този миг?
Две нежни очи, които пронизват душата
ми като лунни лъчи, проникващи в дълбините на море...
Разголвах живота си пред тях... от край ...
892
Един ден оставаше до свършека и затова трябваше да оползотворим последните си часове. Наехме стая в новооткрит хотел и след бързата вечеря още по-бързо се разсъблякохме. Така необуздано се нахвърлихме един срещу друг, сякаш всеки момент маите щяха да съборят небесата върху нас. Екстазът ни заля като ...
2235
12
ДАСКАЛЪК
Лятото беше попрезряло вече, клонеше към есен и все повече заприличваше на човек на улегнала възраст, чиито коси се шарят във всички възможни цветове на божията палитра. То беше във възрастта, когато момчетата вече отдавна са станали мъже, но все още са на голямо разстояние от истинските ст ...
Лятото беше попрезряло вече, клонеше към есен и все повече заприличваше на човек на улегнала възраст, чиито коси се шарят във всички възможни цветове на божията палитра. То беше във възрастта, когато момчетата вече отдавна са станали мъже, но все още са на голямо разстояние от истинските ст ...
1153
13
- Ела, сине, трябва да си поговорим - момчето кимна с глава и седна до леглото.
- Не ми остана много живот, сине, затова те извиках, да ти предам заръката на дядо ти, която аз не можах да изпълня. Той искаше да присъедини много племена към нашето. Казваше, че когато сме повече, ще можем по-лесно да ...
- Не ми остана много живот, сине, затова те извиках, да ти предам заръката на дядо ти, която аз не можах да изпълня. Той искаше да присъедини много племена към нашето. Казваше, че когато сме повече, ще можем по-лесно да ...
705
Окото ми се просълзява и искрено една сълзичка трепва на пода. И понеже моят начин за общуване е свързан с писане. И ето Ви и Вас – най-верните ми приятели. Отново с моята зашеметена, неразбираема душа искам да ви споделя поредното нещо, което ми тежи. То ще бъде толкоз странно и кратко, както вече ...
1370
- Не е достатъчно просто да си хубава!
Отворих едното си око, но дори не си направих труд да я погледна. С Ани се познавахме толкова отдавна, че в повечето случаи не беше необходимо дори да си говорим, за да се разбираме. Освен това я познавах достатъчно добре, за да знам, че рано или късно ще изплю ...
Отворих едното си око, но дори не си направих труд да я погледна. С Ани се познавахме толкова отдавна, че в повечето случаи не беше необходимо дори да си говорим, за да се разбираме. Освен това я познавах достатъчно добре, за да знам, че рано или късно ще изплю ...
822
4
Имало едно време, много, много отдавна... някъде през каменната ера, едно бебе. Не се знае нищо друго – просто го е имало. Не се знае нищо за родителите, които са го имали, за ниската сексуална култура и нимфоманията, които са причинили появата му, за дома и обществото, в които го е имало и изобщо с ...
946
3
П Р О Л О Г
1500 ГОДИНИ ПРЕДИ НОВАТА ЕРА
СОЛОМОНОВИТЕ ОСТРОВИ
Слънцето изгряваше над малкото затънтено селце. Лъчите облизваха върховете на дърветата, минаваха по всяко листо и сякаш му казваха „Добро утро, събуди се!” След това се плъзваха по-надолу, докато достигнат тревата и тя сякаш трепваше от ...
1500 ГОДИНИ ПРЕДИ НОВАТА ЕРА
СОЛОМОНОВИТЕ ОСТРОВИ
Слънцето изгряваше над малкото затънтено селце. Лъчите облизваха върховете на дърветата, минаваха по всяко листо и сякаш му казваха „Добро утро, събуди се!” След това се плъзваха по-надолу, докато достигнат тревата и тя сякаш трепваше от ...
710
Към полунощ дъждът се прекрати и стана толкова тихо, че чувах шума на собствените си мисли. В най-тъмното безмълвие на облаците се оформи кладенец и там – съвсем в края на безветрието, надникна за миг онази дребна звезда, която често наднича в сънищата ми. Готов съм да се обзаложа, че искаше да ми к ...
671
5
Чувах гласа ти и отсявах различните отенъци в него. Болката сякаш звучеше с твоето име.
Попита ме: „Ради, как се живее с това?“ Знаех отговора. Просто нямах сили да ти кажа по телефона. Болката в гласа ти ме спря. С това не се живее, преживява се. Ден след ден. Ти продължаваш да живееш. Не се усмихв ...
Попита ме: „Ради, как се живее с това?“ Знаех отговора. Просто нямах сили да ти кажа по телефона. Болката в гласа ти ме спря. С това не се живее, преживява се. Ден след ден. Ти продължаваш да живееш. Не се усмихв ...
623
Имало едно време в далечните приказни земи две велики царства. Те били много близо едно до друго, само една река ги деляла помежду им. Крепостните им стени се издигали на хиляди метри височина и така врагове не можели да ги превземат. В добри съседски отношения живеели мирно и щастливо. В едното кра ...
1435
Кукли
Днес е един от обичайните скучни зимни дни. Небето е сиво и намусено. Клавдия си хваща трамвая, за да се прибере по-бързо вкъщи от поредната отегчителна лекция в медицинския университет. Понякога се чуди изобщо защо се е записала да учи медицина. Може би защото се подаде на желанието на родите ...
Днес е един от обичайните скучни зимни дни. Небето е сиво и намусено. Клавдия си хваща трамвая, за да се прибере по-бързо вкъщи от поредната отегчителна лекция в медицинския университет. Понякога се чуди изобщо защо се е записала да учи медицина. Може би защото се подаде на желанието на родите ...
1333
1
Срещнах един човек, който чакаше да се влюби. Седеше и чакаше. Край него минахава красиви жени. Не толкова красиви. Млади. Не толкова млади. Той ги оглеждаше със сините си очи, завиваше с характерен жест веждите си нагоре и си казваше "Много съм стар".
Сядаше пред компютъра и започваше да прищраква ...
Сядаше пред компютъра и започваше да прищраква ...
568
ТОПЧО
I.
„Виждате ли това топче? Изглежда съвсем обикновено. Но не правете грешката да го удряте в стената с ракетата си за тенис. Топчо не е направен за това. Ако сте собственик на смартфон, той може да стане вашият нов домашен любимец. Ако сте собственик на смартфон, със сигурност сте чували за на ...
I.
„Виждате ли това топче? Изглежда съвсем обикновено. Но не правете грешката да го удряте в стената с ракетата си за тенис. Топчо не е направен за това. Ако сте собственик на смартфон, той може да стане вашият нов домашен любимец. Ако сте собственик на смартфон, със сигурност сте чували за на ...
1727
1
Казваш, че знаеш пътя и искаш да ме водиш?
Добре, но тогава ме хвани за ръката, а не за носа!
Добре, но тогава ме хвани за ръката, а не за носа!
785
1
„Справедливостта” на Бога
Тая сутрин денят бе наистина хубав, въпреки че беше малко хладничко. Слънцето леко напичаше, а птичките бързо летяха на всички посоки. Личеше си, че идва пролетта.
Такива сутрини се харесваха най-много на Иван – нито много студени, но нито и много топли. „По средата винаги ...
Тая сутрин денят бе наистина хубав, въпреки че беше малко хладничко. Слънцето леко напичаше, а птичките бързо летяха на всички посоки. Личеше си, че идва пролетта.
Такива сутрини се харесваха най-много на Иван – нито много студени, но нито и много топли. „По средата винаги ...
1046
1
Тя имаше всичко. Почти всичко, което бе желала. И бе празна... Отвътре бе гнила. Или поне така се чувстваше. Живееше живота си сякаш насила. И сякаш всичко ù бе даром, красотата ù, интелектът ù, парите ù, перфектното ù семейство, изкуствените ù приятели, фалшивите ù връзки. Утрото се плисна в очите ...
709
1
Чистият непукизъм към всичко. Абсолютно всичко. Пренебрежението, толкова привлекателно за някои, се превръща в истинско изкуство (The art of not giving a single fuck). Умение. Начин да запазиш здравия разум. Умение...
Хах, емоции... На кого са му притрябвали? (Да това беше реторичен въпрос...)
Не ми ...
Хах, емоции... На кого са му притрябвали? (Да това беше реторичен въпрос...)
Не ми ...
847
Отминаха коледните и новогодишни празници. Животът облече сивия си костюм, въздъхна и с наведена глава излезе навън. Между блоковете имаше опасни заледени участъци от разтопения от предните дни сняг. Комшийката от втория етаж се бе разтупала с ролки на главата. Някакъв старец от съседните осеметажни ...
1015
20
В сивия град улиците бяха оцветени от усмивките на минаващите жени.
Млади, стари, красиви или грозни… просто неотразими в този ден, когато проблемите са на заден план, а чувството, че са принцеси, доминира.
На фона на тези позитивно изглеждащи хора срещата с нея беше смазваща.
Някогашното най-красив ...
Млади, стари, красиви или грозни… просто неотразими в този ден, когато проблемите са на заден план, а чувството, че са принцеси, доминира.
На фона на тези позитивно изглеждащи хора срещата с нея беше смазваща.
Някогашното най-красив ...
600
3
Избистряше думите, за да извае красотата на чувството за свобода, за летеж над дребното. Но дали той – обикновеният човек, би могъл да направи това? Дали би съумял да проникне в същността на малките неща, за да има правото да ги погледне и отвисоко? След дълго мислене, най-важно му се струваше внима ...
1326
1
10
- Нали помниш, че имам среща с колеги тази вечер?!
Гласът идва от банята през шума на течаща вода.
- Помня, разбира се! - Отговарям, докато отварям по навик електронната си поща... Всъщност - нищо интересно, ако не броим няколкото регулярни издания, за които съм абониран.
- Имам час при Роси - фризь ...
Гласът идва от банята през шума на течаща вода.
- Помня, разбира се! - Отговарям, докато отварям по навик електронната си поща... Всъщност - нищо интересно, ако не броим няколкото регулярни издания, за които съм абониран.
- Имам час при Роси - фризь ...
807
Сивото октомврийско небе бе притискало ръждивата гора през целия ден, пропивайки със ситен, студен дъжд оголялата земя. Кокетните къщи на малкото предградие се гушеха зиморничаво под лъщящите керемиди на мокрите си покриви, докато вечерният сумрак постепенно потули с глуха тъмнина и малкото есенни б ...
2112
18
Имало едно време... в едно далечно, далечно кралство... през девет планини в десета, се родила една принцеса.
Малката принцеса растяла, растяла и се превърнала в най-усмихнатата принцеса на света. Всички искали да бъдат нейни приятели. Давала цялата си любов на света, но това не било достатъчно. Нещ ...
Малката принцеса растяла, растяла и се превърнала в най-усмихнатата принцеса на света. Всички искали да бъдат нейни приятели. Давала цялата си любов на света, но това не било достатъчно. Нещ ...
3578
Здравей, Дичо!
В следващите няколко реда ще прочетеш неща, които днес си спомних. Благодаря ти за спомените, за миговете, които имахме с теб тогава. Всички тези спомени ме топлят сега, когато така далече си от мен! Може би така е много по-добре! Щом си там - така далече през морета, океани, континен ...
В следващите няколко реда ще прочетеш неща, които днес си спомних. Благодаря ти за спомените, за миговете, които имахме с теб тогава. Всички тези спомени ме топлят сега, когато така далече си от мен! Може би така е много по-добре! Щом си там - така далече през морета, океани, континен ...
1083
По-изгодно е да се учиш от чуждия лош опит, отколкото от собствената си глупост.
***
Всички мечтаят за млада, богата и щедра половинка, но накрая се женят за който им падне. Ако в приказките целунеш жаба, тя се превръща в принц. В реалния живот, ако целунеш жаба, тя се превръща в по-голяма жаба, коя ...
***
Всички мечтаят за млада, богата и щедра половинка, но накрая се женят за който им падне. Ако в приказките целунеш жаба, тя се превръща в принц. В реалния живот, ако целунеш жаба, тя се превръща в по-голяма жаба, коя ...
634
1
1
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
