Проза - авторски хумористични и еротични разкази, фентъзи и романи

Чушкопекът

ЧУШКОПЕКЪТ
Пацу (Пламен) и Вальо Гайката си викат баджанаци, но жените им не са сестри. Викат си и „братчед”, ама от един километър си личи че не са роднини, щото Пацу е левент и в алаброса му могат се изгуби цяло стадо мравки, а Гайката е дребен и тантурест и с прическата отдавна няма проблеми. Ина ...

lordly

Проза » Хумористична

2013-08-17T17:20:00+03:00 1.1K 21

...

- Хей, дай ми я!
- Няма! - каза тя, нацупвайки устни.
Те бяха на пода, в неговата стая.
- Изглеждал си толкова сладък! И опасен - това са очи на дявол! - засмя се тя.
- Мисля, че трябва да престанем с това. Нямаме ли домашно по алгебра? ...

petq95

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2013-08-17T17:12:40+03:00 834 2

Феята от призрачната яхта

ФЕЯТА ОТ ПРИЗРАЧНАТА ЯХТА
Само на няколко километра от града, в подножието на неголеми хълмове се намира един от най-красивите и екзотични плажове в района. Това е наистина природен феномен в които има на едно място гора, широка плажна ивица и море.
Тук се намираха няколко къмпинга, които туристите ...

sav11

Проза » Разкази

2013-08-16T21:23:30+03:00 847 2

От другата страна (9)

Вече нямаше значение дали ще го търсят или не. Нямаше представа какво е станало с Джейн, с нападателите му, какво е положението в колежа или в болницата. Беше толкова странно и влудяващо, че може просто да изчезне и дори да го открият, той няма да бъде тук. Не и истински.Мисълта го караше да изтръпв ...

kobra

Проза » Повести и романи

2013-08-16T21:09:48+03:00 1.1K

Да изпушим по една цигара

Навеждам се! Присядам на каменната плоча, макар и нагрята от слънцето, чувствам я някак студена.
Запалвам ритуалната цигара и в пръстта забивам една и за теб! Ти много ги обичаше!
И двамата пушим, и мълчим!
"Добре съм" (мисля на ум). “Добре съм”, казвам и на глас! Но и в двата случая си ме чул, аз з ...

estrellaangel

Проза

2013-08-16T20:42:17+03:00 1.5K 19

Мисли на червен светофар

МИСЛИ НА ЧЕРВЕН СВЕТОФАР
Той: "Колко си красива така. Затворила очи. Знам, че не спиш. Как ми се иска да те докосна. Луната те гали по врата, извивката на носа, лицето, миглите, леката усмивка по устните... Изпитвам неимоверно желание да те докосна. Ще разваля ли магията... Този кичур върху бузата т ...

нмг

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2013-08-16T20:39:10+03:00 1.3K 4

Легенда за звяра

Запя нощната си песен в натежелите от мрак клони славеят, совата посипа праха на сънищата от сивите си криле, изплетоха прилепи тънката паяжина на слепите пътища на сърцата и тогава от бездната на времето дочух гласа на Разказвача на приказки. Разказвача на приказки с коси по-бели от забравата и гла ...

cherneff

Проза » Приказки и произведения за деца

2013-08-16T20:31:30+03:00 1.8K 2

Пазаруването

Пазаруването
Канада. Монреал. Магазинче в китайския квартал. Тук съм вече повече от месец и сериозно ме е подгонила носталгията.
Народът кротко си пазарува разните му там необходимости. Същото правя и аз. Тихо и спокойно е. Чуват се само отделни реплики. Ненадейно откъм касата ярка, отчетлива, скоро ...

dinko1963

Проза » Разкази

2013-08-16T20:14:25+03:00 751 5

Моето царство

Ах, прекрасно царство на летата! С тези думи те приветства всеки твой достоен гост, щом види твоите порти.
Лятната ваканция - времето, когато всеки ученик празнува почти тримесечната си свобода - и той вижда в тебе символ на тази свобода.
Минаха вече осем летни ваканции, а ти все така достойно носиш ...

iana900

Проза » Други

2013-08-16T20:01:41+03:00 859

Полет или безумно падане

Едно, две, хвърлих се преди да преброя до три. Този път затворих и очи, може би това ме спря да се отдръпна. Все още не съм чула удар или плясък, явно все още пътува.. душата ми, изпратих я сама. По-точно сама се хвърли в неизвестното, без дори да ме предупреди. Лети, мога да усетя свистящия вятър. ...

лия

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2013-08-15T23:40:10+03:00 991

Страст

СТРАСТ
Последният разказ трябваше да е последен, но като ти се навират разни сюжети, иди че не пиши!
*
Облачно беше и имаше вълнение, та затова реших че ще мога да се усамотя на Стария плаж, зад някоя дюна с книжка в ръка, но не би...
Тъкмо съм се захлупил по корем и зачел, и шум от издънено гърне м ...

lordly

Проза » Разкази

2013-08-15T23:32:54+03:00 1K 5

От другата страна (8)

-Госпожо Конъли, трябва да говорим със сина ви. Незабавно.
Следователят беше среден на ръст със сако и риза, провесил служебната си карта на врата. Зад гърба му стояха двама униформени. Единият бе дребен, понатежал тъмнокож мъж с малки очи. Униформата винаги ги прави да изглеждат по-внушителни, отко ...

kobra

Проза » Повести и романи

2013-08-15T23:10:42+03:00 1.5K

Чико Чиков прави революция 2

Чико Чиков прави революция
/продължение/
Землянката стана негов дом. Пешо Шмайзера – пръв приятел, а цицата на Манка източник на революционен патос. Животът в отряда му напомняше за неговото детство. Живот сред природата, законите на стадото, йерархията в общественото устройство, всичко беше едно къ ...

gudman

Проза » Хумористична

2013-08-15T21:00:58+03:00 1.1K 1 2

Историята на Мария

- Марийо, лудетино, къде се затри ма? Зер цял ден викам подире ти!
Баба Анка беше ситна жена, чевръста, оправна и сладкодумна. Преди две години дядо Йордан се спомина, ей тъй в съня си. Жилав старец беше, но на село жените държат повече. Сега сам-самичка се справяше с имота. И бостан гледаше и голям ...

suleimo

Проза » Разкази

2013-08-15T18:46:19+03:00 2.3K 67

Чико Чиков прави революция

ЧИКО ЧИКОВ ПРАВИ РЕВОЛЮЦИЯ
Небето над Балкана беше намусено. Черни облаци, като вкиснала разбита сметана, бяха обвили Мургаш. От време на време заблудена гарга нарушаваше въздушното пространство на отряда. Часовите не им обръщаха внимание, докато една не се изсра на темето на бай Пешо Шмайзера. С оп ...

gudman

Проза » Хумористична

2013-08-15T03:55:52+03:00 1.6K 1 4

Разковани дъски - 34 и 35

Част 34
Никога няма да бъдеш сам, когато вярваш в нещо красиво!
Съдбата те среща с много хора, но накрая в сърцето ти остава само един човек...
Умът може да бъде страшно оръжие, но и най-силния лек. Използвайте го така, че да дарявате Живот, да поддържате с него Живота и да създавате красота. Нека д ...

muhaninja

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2013-08-14T19:42:14+03:00 1.6K 13

Дефицитът

ДЕФИЦИТЪТ
Едно време хубави неща трудно се намираха в търговската мрежа. На пръсти се брояха обектите, където, я с късмет, я по другия начин, простосмъртният можеше да сбъдне някоя своя дребна човешка мечта.
Такъв един беше „София”. Разположен в центъра на столицата, в близост до емблематичните „Цен ...

dinko1963

Проза » Разкази

2013-08-14T19:13:24+03:00 680 2

Сън

Умът е най-лошото наказание за страдащата душа. Той е този, който те връща непрестанно към спомените, към болката, която и без това е нетърпима и изгаряща. Опитваш се да забравиш и сякаш колкото повече усилия полагаш, толкова по-усърдно умът ти се старае да ти напомня за всяка минута изживяно щастие ...

petenceto_vt

Проза » Други

2013-08-14T18:53:08+03:00 1.1K

Приказка за дървото и още нещо

- Дядо, разкажи ми приказка преди да заспя.
- Не си ли вече голям за приказки, Мика, не ти ли омръзнаха?
- Голям съм, дядо, затова ми разкажи нещо за пораснали.
- Да видим, нещо за пораснали...
Случи се преди петдесет години, тогава бях на дванадесет. Ваканцията бе започнала и аз имах три месеца, ко ...

Teddy-ST

Проза » Разкази

2013-08-14T00:34:01+03:00 2.1K

Истински предсказател (шеста глава)

“Белият таван отразяваше светлината от луминисцентните лампи. Отдъхнах си. Онова бе само кошмар, просто бях сънувала. И все пак нещо не беше на ред. Това не беше моята стая, а и болката в ръката ми напомни за себе си.
- Най-после се събуди!- обади се приятелски глас.
- Къде съм?- промърморих.
- В бо ...

Siada

Проза » Фантастика и фентъзи

2013-08-14T00:17:51+03:00 1.2K 1

Не исках днес да се буди денят

Не исках да се буди днес денят. Така хубаво се беше сгушил в прегръдките на последната лятна нощ, прохладна, но все още топла, напомняща, че скоро си отива. А аз не исках да заспивам. Приятно ми беше да гледам как лятото спи. Все още свежо, истинско, изпълнено с живот. Дишам с пълни дробове. Да поем ...

Zlatka`

Проза

2013-08-13T23:37:14+03:00 1K 2

Туй нищо ней

ТУЙ НИЩО НЕЙ
Не съм аз нито претенциозен, нито префърцунен, нито пък се правя на такъв, но чуя ли някой на масата да рече „туй нищо ней”, грабвам си шапката и се изнасям, дорде не е станало късно. Вий ако искате си стойте, стойте си и си ги мерете, а аз не че нямам какво да извадя, ама нейсе, нали и ...

lordly

Проза » Хумористична

2013-08-13T20:51:07+03:00 825 6

Простички мисли на един обикновен човек - 4

Душата ми не е таксиметрова компания, която ще Ви разведе от точка А до точка В. Нито увеселително влакче, което ще качи адреналина Ви в гърлото, заедно със стомашния сок. Не е и нова версия на "Титаник", който потъва непрекъснато до заснемането на перфектния дубъл. Душата ми, не е "Кен лий" от естр ...

muhaninja

Проза » Други

2013-08-13T20:06:29+03:00 1.4K 16

Любов и ужас. Сан Франциско (част 2-4)

Част 2
- Добре.- бе единственото, което излезе от устата на Адам. Той запали двигателя на колата и тръгна към южната част на Сан Франциско.
Пейзажът от двете страни на колата бе един и същ и независимо колко напредвахме си оставаше все така еднообразен. Къщи. Отляво къщи. Отдясно къщи. Имах чувствот ...

WithoutFace

Проза

2013-08-13T19:55:57+03:00 727 1

От другата страна (7)

Високо над нея изпърхаха гълъби. Беше се унесла и сега спеше в същата свита поза няколко часа поред приличаше на малък вързоп, захвърлен в ъгъла.
Мъжът, който стигна до нея, не проговори. Беше едър и силен, просто се наведе и я вдигна на ръце. Тя изхлипа в съня си и се сгуши, опряла глава на рамото ...

kobra

Проза » Повести и романи

2013-08-13T19:49:58+03:00 1.1K

Посвещение

Посвещавам написаното на д-р Иван Гр.
На масата сме. Мълчим. Пред мен чаша. Пълна.Пред него – бутилка, пълна.
Моята чаша се изпразва бавно, неговата бутилка седи недокосвана.
Не се бяхме виждали от години. Ей така ни разпиля живота.
Той е син на леля ми, но от дете го наричам моето малко братче. Так ...

snevra

Проза » Разкази

2013-08-13T19:45:23+03:00 872 8

Ирина (част първа)

- Хайде, пущини такива! Пръй! Къде се намерихте такива и вие! Чумката да ви изяде! – Райко замахна да заварди с тоягата към вироглавите агнета, който нервно пощипваха шумки от раззеленилата се земя и тръскайки глава, току-напираха да се пръснат къде им видят очите. Беше следобед и слънцето висеше ви ...

devisil

Проза » Разкази

2013-08-13T13:35:37+03:00 1.3K 10

Бумерангът на отмъщението

Беше 1954 година. Вилнееше арктически студ. Януарският вятър бръснеше тънко и вледеняваше по пътя си всичко. Даже снегът беше покрит с леден кожух.Там където вятърът го беше измел, се цъклеха стъклени пързалки. Наближаваше полунощ. В тоя малък и скучен град хората отдавна спяха. Даже няколкото младе ...

ZAGORA

Проза » Други

2013-08-13T07:56:33+03:00 900 1

Да нарушиш спиралата

Методи седеше в таксито си и гледаше подпрения на кормилото вестник, но не можеше да се концентрира. От време на време хвърляше поглед към хората на близката спирка, които се трупаха в сутрешната виделина и се надяваше скоро някой да се качи. Макар да се беше облякъл дебело, му беше студено, но глед ...

malkiatprintz

Проза » Разкази

2013-08-11T21:29:23+03:00 1.9K 1 13

Отколе

Миришеше силно на пушек. Уж ранна есен, а вече беше студено и улиците опустели и безлюдни. Оголелите клони на дърветата изглеждаха призрачно самотни призори. Като ръце протегнати за молитва незнайно в каква посока. Нагоре ли? Че то там бъкаше от протегнати за милост длани. Сигурно и ония, горните, в ...

pepsi1975

Проза » Разкази

2013-08-11T20:32:25+03:00 1.5K 11

Пеперудата

Усещаше крилата си изцапани. Не, чувстваше ги кални. Цветовете бяха разсипани, размазани един в друг. Нямаше я дъгата. Той премина като дъжд. Но след него болеше. Болеше я някак неестествено – хем от дълбоко, хем точно под брадичката. Горчеше. Ама много, много горчеше.
***
Къде ми е дъгата?!
В трева ...

марси

Проза » Разкази

2013-08-11T20:16:10+03:00 1K 2

От другата страна (6)

-Знаех си, че ще стане така…знаех се, че най-накрая някой ще ти затвори голямата уста. Виждаш ли. Виктор, всичко се връща! Това ти е за цялото ти отвратително отношение, ако ме бе послушал поне веднъж, нямаше да стигнеш до тук…Но ти все си знаеш своето, никога не слушаш майка си…
Нямаше отговор. Не ...

kobra

Проза » Повести и романи

2013-08-11T17:13:26+03:00 1.3K

Пътуване

Отвори прозореца.
Не. Отвори всички прозорци.
Нека пуснем нощта.
Нека всички звезди се изсипят в колата ни.
Нека поберем галактиката при нас. ...

Dess-troyer

Проза

2013-08-11T17:07:58+03:00 608 1

Страдание

Виждам погледа ù, с който те облива - топъл, нежен, влюбен, очакващ. Очите, с които аз никога не те погледнах. Изразът им, който винаги съм криела и продължавам да крия, защото не ми се иска да призная дори пред себе си, че бих ти дала тази сила да избереш дали да ме погледнеш по същия начин или да ...

petenceto_vt

Проза » Други

2013-08-11T16:11:10+03:00 1.3K 2

Теорията на Пинкоф по въпроса за кафето, любовта и секса

КАФЕТО С РАЙБЕР
Винаги преди!
Палав поглед... Закачлива усмивка... Искрица ток, а после мълния.
Спонтанност! Обещание без слова... Тук и веднага! Райбер!... По средата на деня, в началото, в края... Някъде сред себеподобните!
И райберът, пазещ малката ни тайна... ...

Sorbus

Проза » Хумористична

2013-08-11T16:07:14+03:00 2.2K 1 7

Пари 4

А животът си тече, като река. Понякога бърза, буйна, камениста. Друг път бавна, спокойна, дъното песъчливо. Крачиш през водата и... нищо. Даже риба няма къде да хванеш. Къде, къде по–интересно е да преминеш през бързей. Ей така, да се пребориш със стихията, наречена живот.
И те се бореха. Ежедневно. ...

snevra

Проза » Разкази

2013-08-11T14:20:19+03:00 887

Ретро роман 11

Глава единадесета
Войната се чувстваше все по-силно и по-силно. Въздушните тревоги бяха зачестили. Ята вражески самолети прелитаха над София и от време на време пускаха някоя и друга бомба в покрайнините на Столицата. Софиянци живееха в постоянен страх. В началото на 1943 г. много софиянци се евакуи ...

gudman

Проза » Повести и романи

2013-08-11T14:06:29+03:00 760

Магията на пролетта

Рано следобед. Слънцето огряваше безкрайното поле. Зюмбюлите пъстроцветни бяха отдавна цъфнали на тази земя. Гордите нарциси се извисяваха над зеления килим. Лалетата високомерни, привличаха пеперудите със своите прекрасни червеникави цветове. Цели поляни бяха засипани от прекрасни детелини. В това ...

Armaga

Проза » Разкази

2013-08-10T21:33:24+03:00 1.5K 1

Обещание

Обещах си. Спирам да повтарям една и съща грешка, която ме убива малко по малко. Ще заровя всички неизказани думи и чувства под тежестта на егоизма и омразата. Колкото повече копая обаче, толкова повече затъвам в една пропаст, от която измъкване няма. Несъзнателно повтарям грешката си, връщам се бав ...

petenceto_vt

Проза » Други

2013-08-10T20:59:35+03:00 1.3K 1

От другата страна (5)

искам само да уточна, че частите са в логична последователност и ако не започнем от първата, ще се загуби целия смисъл :) приятно четене :)
..............................................................................................................................
Лионард Силк не можеше да заспи в ...

kobra

Проза » Повести и романи

2013-08-10T18:37:13+03:00 1.1K