40 924 резултата
Банковият касиер най-после се реши да отиде на зъболекар. Към обяд зъбоболът му стана нетърпим. Започна да се разсейва, бузата му се наду като балон, а усмивката към клиентите беше недотам свежа и вече наподобяваше мазната гротескна гримаса на изнудвач. Заплашваше го реална опасност да направи фатал ...
993
Глава седма
Радослав се въртеше в леглото по цели нощи. Сънят бягаше от уморените му клепачи. В душата му бушуваше отеловска ревност и любовна мъка. През тези безсънни нощи беше разбрал жестоката истина, той беше влюбен. Авантюрата с Мила не беше само физическо привличане, а нещо много по-дълбоко, к ...
Радослав се въртеше в леглото по цели нощи. Сънят бягаше от уморените му клепачи. В душата му бушуваше отеловска ревност и любовна мъка. През тези безсънни нощи беше разбрал жестоката истина, той беше влюбен. Авантюрата с Мила не беше само физическо привличане, а нещо много по-дълбоко, к ...
750
1
Част І
В този слънчев пролетен ден никой не подозираше, че една млада жена бе решила да стигне до края. Но не за да започне на чисто и не за да положи поредното "ново" начало. Решила бе да стигне до онзи край, към който всички ние сме се устремили от мига на своето раждане. Като малки прашинки, разп ...
В този слънчев пролетен ден никой не подозираше, че една млада жена бе решила да стигне до края. Но не за да започне на чисто и не за да положи поредното "ново" начало. Решила бе да стигне до онзи край, към който всички ние сме се устремили от мига на своето раждане. Като малки прашинки, разп ...
956
1
Вървеше към колата и усещаше тялото си. Усещаше твърдите си бедра, стегнатото си дупе, токовете, които ритмично отмерваха крачките и я правеха да изглежда още по-сексапилна. Тя го знаеше. Знаеше, че дългата ù коса се развява след нея, чувстваше аромата ù. Нарочно не закопча дългото тънко палто. Тяло ...
4628
6
Необходими продукти:
Три яйца от щастливи кокошки
Натрошено краве сирене от усмихнати крави
Развеселен червен пипер
Кикотеща се чубрица ...
Три яйца от щастливи кокошки
Натрошено краве сирене от усмихнати крави
Развеселен червен пипер
Кикотеща се чубрица ...
723
1
5
Имало едно време едно малко момченце. Това момченце си имало всичко. Това момченце обикаляло улиците само, качвало се на високо и по цял ден бягало от всички, но всъщност бягало от себе си. То се страхувало, страхувало се да бъде обградено от хора, защото хората не го разбирали. Те не разбирали него ...
704
ГЛАВА ЕДИНАДЕСЕТА
Мич се бе улисал в работа. Не разбра кога е станало вечер. Усети, едва когато се мръкна. Трябваше да тръгва.
- Ако искате, останете да спите при нас. Вече е късно да се прибирате.
- Не бих могъл да Ви притеснявам... - Мич си мислеше, че трябва да види Боби. Но пък можеше и да я чуе ...
Мич се бе улисал в работа. Не разбра кога е станало вечер. Усети, едва когато се мръкна. Трябваше да тръгва.
- Ако искате, останете да спите при нас. Вече е късно да се прибирате.
- Не бих могъл да Ви притеснявам... - Мич си мислеше, че трябва да види Боби. Но пък можеше и да я чуе ...
836
Като почна да хъркам и се включват алармите на колите чак от блока отсреща...
Съдбата остави върху него своя отпечатък. От среден пръст.
Едно от условията за пълноценен секс е да си буден...
Кучето, дето го изстреляха руснаците в космоса, стана "Герой на социалистическия труд", а китайското - "Герой ...
Съдбата остави върху него своя отпечатък. От среден пръст.
Едно от условията за пълноценен секс е да си буден...
Кучето, дето го изстреляха руснаците в космоса, стана "Герой на социалистическия труд", а китайското - "Герой ...
1504
6
Депресия... Онази творческа, обсебваща, мрачна депресия и тежката музика, която някак смазваше съзнанието. Дали щастието не се състоеше в апатията към външния свят... Дали не беше по-добре да не бъдеш докоснат от хората и по този начин да запазиш вътрешния си мир. Тя стоеше мрачна, както винаги, и ч ...
419
– Здравей, Жоре, нали си носиш такъмите? – Добри махна на новодошлия от верандата, надигна се тежко и тръгна към портата да посрещне госта си.
– Разбира се, нали за риба сме дошли, накъде без тях?
Младият мъж се протегна, здрависаха се, разтовари багажа от колата си и двамата прекосиха двора.
– Знам ...
– Разбира се, нали за риба сме дошли, накъде без тях?
Младият мъж се протегна, здрависаха се, разтовари багажа от колата си и двамата прекосиха двора.
– Знам ...
1037
11
Със сигурност всичко беше червено, да, ярко червено, което сякаш ме караше да се чувствам като че ли не бях тук, на земята, на някой друг свят с ярко червено, не видях никого, но като някакъв инстинкт, трябваше да мисля, да мисля и да се изгубя някъде в червената мисъл. Имаше и леко черни петна, кои ...
973
Не знам защо пиша това... Може би защото имам нужда да излея всичката тази емоция,която се е събрала в мен. Искам да
споделя всички тези приятни чувства, които вече втори месец изпълват деня ми с щастие и душата ми с радост.
Преди да ми се случи това, животът ми беше изпълнен с гадно, мрачно еднообр ...
споделя всички тези приятни чувства, които вече втори месец изпълват деня ми с щастие и душата ми с радост.
Преди да ми се случи това, животът ми беше изпълнен с гадно, мрачно еднообр ...
702
Неосъществената мечта
Голям и студен град. Тъмните облаци властваха на небето. Природата плачеше от мъка. Сивотата беше превзела всичко.
След дълго и неприятно пътуване, малко след зазоряване стигнах до огромното селище, което обаче беше пусто. Независимо от средата, аз бях положително зареден. В ръ ...
Голям и студен град. Тъмните облаци властваха на небето. Природата плачеше от мъка. Сивотата беше превзела всичко.
След дълго и неприятно пътуване, малко след зазоряване стигнах до огромното селище, което обаче беше пусто. Независимо от средата, аз бях положително зареден. В ръ ...
1072
1
Въобще не разбрах откъде се взе това момиче.
Бяхме голяма компания и в едно шумно заведение празнувахме рождения ден на приятелче от групата. Аз обикновено здравата се наквасвам и почвам да се свалям наред и да ръся простотии. Цар съм просто, грешка нямам! Да, ама още не бях стигнал тая фаза, а може ...
Бяхме голяма компания и в едно шумно заведение празнувахме рождения ден на приятелче от групата. Аз обикновено здравата се наквасвам и почвам да се свалям наред и да ръся простотии. Цар съм просто, грешка нямам! Да, ама още не бях стигнал тая фаза, а може ...
813
1
Глава шеста
Радослав едвам дочака вратата да хлопне зад отиващата на работа Теодора, облече набързо халата и почука на вратата на Мила. Никакъв отговор. Почука втори път малко по-силно, но резултатът беше същият. Натисна бравата, вратата се отвори безшумно и пред очите му се ширна светлата, празна с ...
Радослав едвам дочака вратата да хлопне зад отиващата на работа Теодора, облече набързо халата и почука на вратата на Мила. Никакъв отговор. Почука втори път малко по-силно, но резултатът беше същият. Натисна бравата, вратата се отвори безшумно и пред очите му се ширна светлата, празна с ...
788
4
Подозирам, че от доста време Любовта - тази, която е имала за задачата персонално да отговаря за мен, се беше разболяла от заушка. Нали го знаете онова заболяване, при което се подуват слюнчените жлези пред ушите? То може да доведе до импотентност, но също и до загуба на слуха. Как иначе да си обясн ...
646
1
Лида идваше тук често, в продължение на три години. Не, всъщност от три години идваше тук всеки ден. Всеки ден едно и също. Ставаше час, час и половина по-рано за работа и идваше първо тук. На тяхната улица. Тя вече не е тяхна, но си остана тяхна. На семейството ù. На проклетото или прокълнатото ù с ...
1219
7
Той влезе задъхан в малкия самолет. В последния момент се освободиха места за този чартърен полет. Имаше само две места. Едната свободна седалка беше до някакъв луд, който се клатеше напред-назад и пееше дрезгаво под нос. Другото свободно място беше до най-грозното момиче, което беше виждал. Цялото ...
1166
5
ГЛАВА ДЕСЕТА
В болничната стая Боби вече не я свърташе. Ръката я болеше, но не бе и болка за умиране. Защо продължаваха да я държат още?! И като че ли в отговор, на вратата се почука.
- Да? - нетърпеливо извика тя. Тогава в стаята влезе принцът. - Ваше Величество?! Не Ви очаквах...
- Надявам се, Ви ...
В болничната стая Боби вече не я свърташе. Ръката я болеше, но не бе и болка за умиране. Защо продължаваха да я държат още?! И като че ли в отговор, на вратата се почука.
- Да? - нетърпеливо извика тя. Тогава в стаята влезе принцът. - Ваше Величество?! Не Ви очаквах...
- Надявам се, Ви ...
750
Не разбрах кога точно започна да се появява на прозореца. Птица като птица – средно голяма, почти изцяло черна, с няколко светли пера. Не разбирам много от птици, така я взех за някоя от прелитащите наоколо гугутки, и не ù обърнах особено внимание.
По едно време ми направи впечатление, че идва винаг ...
По едно време ми направи впечатление, че идва винаг ...
809
7
Част 1
Отворих очи. Започва се. Станах от скърцащото легло и влязох в банята. Днес щеше да бъде специален ден и трябваше да се приведа в приличен вид, доколкото беше възможно. Сресах се и измих това, което беше останало от зъбите ми. Хвърлих един поглед в счупеното огледало над мивката и този път ми ...
Отворих очи. Започва се. Станах от скърцащото легло и влязох в банята. Днес щеше да бъде специален ден и трябваше да се приведа в приличен вид, доколкото беше възможно. Сресах се и измих това, което беше останало от зъбите ми. Хвърлих един поглед в счупеното огледало над мивката и този път ми ...
1474
1.
Усещаше вътрешна тежест.
Цареше тишина.
Мрак... и после трясък.
Усети болка, която прониза цялото му съществуване. Премина през всички фибри на състоянието, което обитаваше. Преминаваше през нещо меко, хрущящо и кърваво. ...
Усещаше вътрешна тежест.
Цареше тишина.
Мрак... и после трясък.
Усети болка, която прониза цялото му съществуване. Премина през всички фибри на състоянието, което обитаваше. Преминаваше през нещо меко, хрущящо и кърваво. ...
763
2
1
6.
За щастие на Винкел и на останалите, Чичарита не беше изпаднала през черната дупка. Тя обикаляше, въртейки се в орбита, по Хоризонта на събитията.
Дупката бе с диаметър от двадесет метра.
Самият феномен беше прихванат в някакъв син мехур, който го обграждаше и явно му пречеше да се разраства, да ...
За щастие на Винкел и на останалите, Чичарита не беше изпаднала през черната дупка. Тя обикаляше, въртейки се в орбита, по Хоризонта на събитията.
Дупката бе с диаметър от двадесет метра.
Самият феномен беше прихванат в някакъв син мехур, който го обграждаше и явно му пречеше да се разраства, да ...
1084
Веднъж, на един лов, излязохме една по-малка група. Всички други трябваше да се разположат на пусия, а моята задача беше да отида през няколко долчини по-нататък и там да пусна кучето.
След което и сам да вървя през гората към пусията, та ако мога и аз да подплаша някакъв дивеч към тях.
Отидох на мя ...
След което и сам да вървя през гората към пусията, та ако мога и аз да подплаша някакъв дивеч към тях.
Отидох на мя ...
649
1
Денят, в който се родих, нямах нищо. В деня, в който се родих, видях Земята. Малките човечета, които търсеха смисъла на живота си, човешките въпроси и това, което ги връщаше обратно към душевната смърт, нещото, което те кара да гниеш в тялото си, което влачеш всеки ден, о, да, това беше човешката ом ...
787
Пристигна, като че ли по-бързо от преди. И отново затаи дъх пред величието на древната постройка. Посрещна го същият монах.
- Добре дошъл. С какво мога да бъда полезен?
- Като за начало смятам, че трябва да се заема с камъка. Но не зная къде да го търся. Ще се заема отново с надписите.
- Ако Ви потр ...
- Добре дошъл. С какво мога да бъда полезен?
- Като за начало смятам, че трябва да се заема с камъка. Но не зная къде да го търся. Ще се заема отново с надписите.
- Ако Ви потр ...
760
В живота има много тежки моменти, но хората, които ни помагат да ги преодолеем, са приятелите... тези тъй истински приятели, които правят всичко за нас, само и само да ни видят усмихнати след труден период, в който сме били умряли и те толкова истински се опитват да ни съживят и да ни покажат хубава ...
679
2
ПРИЯТНО ПЪТУВАНЕ
(Един страшно криминален разказ)
Отворих вратата на купето. Вътре се гушеше един-единствен пътник. Поздравих небрежно, като му хвърлих бегъл поглед и седнах срещу него. Пътуването се очертаваше приятно. Красиви гледки на планини и поля, които се нижеха през прозореца и един културен ...
(Един страшно криминален разказ)
Отворих вратата на купето. Вътре се гушеше един-единствен пътник. Поздравих небрежно, като му хвърлих бегъл поглед и седнах срещу него. Пътуването се очертаваше приятно. Красиви гледки на планини и поля, които се нижеха през прозореца и един културен ...
1089
6
... Много години чаках и се надявах. Мислех и премислях, търсех причина, за да простя, исках да чуя една единствена дума... или по-точно две. Търсех теб, а не парите ти... търсех сърцето ти, а не обвивката, търсех емоцията в очите ти, а не страха в гласа ти, търсех трепета в сърцето, а не камъка в г ...
1004
1
И на лова на следващата година пак бях гонач. Вървях през гората и си декламирах. Наближавахме пусията. Навлязох в един букак с големи, обрасли с мъх камъни.
И един от тях толкова ми заприлича на прасе, че си помислих: този камък ако някой го види, ще си помисли, че е свиня.
А защо не очаквах, че мо ...
И един от тях толкова ми заприлича на прасе, че си помислих: този камък ако някой го види, ще си помисли, че е свиня.
А защо не очаквах, че мо ...
720
4.
-Ха, Кавал, здравей! – каза Брамбъзи.
По лицето на Кавал Тарамбуков преминаха сенки и светкавици, което говореше за душевно състояние, наподобяващо климатичен катаклизъм.
-Брамбъзък! Знам че си прост, но се чудя как все още не ти е изтекло и малкото мозък през носа от тази шарена тиква. Казал съм ...
-Ха, Кавал, здравей! – каза Брамбъзи.
По лицето на Кавал Тарамбуков преминаха сенки и светкавици, което говореше за душевно състояние, наподобяващо климатичен катаклизъм.
-Брамбъзък! Знам че си прост, но се чудя как все още не ти е изтекло и малкото мозък през носа от тази шарена тиква. Казал съм ...
1073
1
Многоточия
Гладуваше Морфей. Омръзнало му бе със сънищата на бедняци да се храни.
Подхвърляха му по парченце спомен от живот край езерцето старци-врани.
Свидливо и с треперещи ръце се взираха в очите на следобедната дрямка,
прегърнали мощта на минали хвалби, подпирайки си мисълта с утеха-сламка. ...
Гладуваше Морфей. Омръзнало му бе със сънищата на бедняци да се храни.
Подхвърляха му по парченце спомен от живот край езерцето старци-врани.
Свидливо и с треперещи ръце се взираха в очите на следобедната дрямка,
прегърнали мощта на минали хвалби, подпирайки си мисълта с утеха-сламка. ...
715
8
Беше се облегнала леко на дясната си страна и гледаше замечтано през прозореца. Всъщност това не е съвсем вярно: тя по-скоро мъчително се взираше през него. Беше толкова изцапан, а зрението ù вече тъй отслабваше от възрастта, че едва успяваше да различи какво имаше отвън. Свечеряваше се и захладнява ...
536
1
Джоузеф лежеше в колата си, затънала в една снежна пряспа, насред арктическата тундра на Аляска. Очите му се затваряха под натиска на студа. Ръцете му и единият крак се бяха вкочанили. По другия се стичаше кръв. Гореща и лепкава. Замъгленият му поглед следеше как червеното петно на панталона му став ...
1158
Изповед в лятна нощ
Беше чудна нощ, такава нощ, каквато може да се случи само тогава, когато сме млади, любезни читателю. Небето беше така звездно, така светло, че погледнеш ли го, неволно трябваше да се запиташ: та нима могат да живеят под такова небе разни сърдити и капризни хора? Това също е млад ...
Беше чудна нощ, такава нощ, каквато може да се случи само тогава, когато сме млади, любезни читателю. Небето беше така звездно, така светло, че погледнеш ли го, неволно трябваше да се запиташ: та нима могат да живеят под такова небе разни сърдити и капризни хора? Това също е млад ...
1732
16
Гущерът влезе в хола, препъвайки се, понесъл огромен поднос, отрупан с чаши чай и казанлъшки понички, произведени от Дънкин Донътс.
Това е най-добрият чай, който изобщо може да се намери наоколо. - съобщи той на Данъчния с мазна, угодна усмивка. - Реколта още от преди новата ера.
Данъчният отпи и пр ...
Това е най-добрият чай, който изобщо може да се намери наоколо. - съобщи той на Данъчния с мазна, угодна усмивка. - Реколта още от преди новата ера.
Данъчният отпи и пр ...
1171
3
... В едно далечно царство всяка година празнували Ден на Лъжата. Този празник станал толкова известен, че от всички краища на света заприиждали хора, да го почетат. Толкова много народ идвал, че празнуването на Лъжата станало целогодишно, царството добило ново име – Лъжеландия. Та и поданиците му т ...
1141
Снежинките танцуваха. Зимният вятър им беше кавалер. Завихряше ги в бърз и лудешки танц.
Една жена вървеше по заснежените улици. Разглеждаше витрините на магазините. Усмихваше се щастливо.
В съзнанието ù, напук на танцуващите снежинки и техния галантен кавалер, беше пролет.
Нежна, зелена, дъхва, цве ...
Една жена вървеше по заснежените улици. Разглеждаше витрините на магазините. Усмихваше се щастливо.
В съзнанието ù, напук на танцуващите снежинки и техния галантен кавалер, беше пролет.
Нежна, зелена, дъхва, цве ...
842
Когато обичаш някого, а той те е забравил, когато живееш с мъката за любимия, когато живееш с всички спомени... това те съсипва. Но знаеш, че и ти си обичал, и ти си запълвал нечий ръце с пръстите си... и ти си бил жив. Няма по-хубаво от това да обичаш някого, да мислиш само за него, целият ти ден д ...
1314
Между съня и реалността има една стена, която разруших несъзнателно. Сега все повече се бъркам и се питам - дали тази стена беше изградена от строги правила или от безумие и човешка глупост. Два свята се разкъсват, реалността и съня. Лудостта се превръща в един нов свят, нов по-интересен, водещ до с ...
741
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
