40 924 резултата
Спри! Какво беше това?
Да, да, това което ти мина през ума, но така и не излезе...
Просто затъпена емоция... Разбирам.
Но защо? Защо така я удави? Така ли правиш винаги?
Не човече! Така не е по-добре! Емоциите са, за да излизат от теб. ...
  1808 
Преди време бях попаднала на една мисъл на Хорхе Букай, която гласеше:
"Аз съм аз. Ти си ти. Не съм на този свят да сбъдна очакванията ти и знам, че ти също не си на този свят, за да сбъднеш моите. Защото аз съм аз и ти си ти. И когато ти и аз се срещнем, е прекрасно. И когато в срещата си се размин ...
  956 
Сънищата ми са толкова реални, че на няколко пъти ги разказвам като истинска случка. Че е така, се убедих, когато говорехме с мама за ходенето ми на село с тогавашната ми най-добра приятелка. Мама искрено се изуми: "Възможно ли е да съм толкова изкуфяла, че да не помня кога си водила Пепа на село? В ...
  1391  17 
Вървеше към колата и усещаше тялото си. Усещаше твърдите си бедра, стегнатото си дупе, токовете , които ритмично отмерваха крачките и я правеха да изглежда още по-сексапилна. Тя го знаеше. Знаеше, че дългата ù коса се развява след нея, чувстваше аромата ù. Нарочно не закопча дългото тънко палто. Тял ...
  2076 
Ден първи:
Паднах!... Ама не морално - просто стъпих накриво и паднах на земята, докато си вървях по улицата. При падането счупих шарнир от окачването на лявото ми крило. Обадих се на Архангела от "Пътна помощ" на Небесното царство, но той ми каза, че доставка на шарнир за ляво ангелско крило щяло д ...
  850 
Светлото и ясно небе внезапно се изпълни с поредица от пухкави сиво-бели облаци. Те скриваха яркото слънце в обятията си и то беше безсилно да се покаже. Силен вятър обгърна околността. Клоните на дърветата се разлюляваха силно под натиска на вятъра и по-слабите от тях биваха прекършени и захвърлени ...
  1486 
Чакам приспивателните да подействат, за да мога да заспя. Поне се надявам, че ще мога да заспя, защото снощното будуване ми се отрази страшно зле – така се изнервих, че ми идеше да си оскубя косите. Преди, когато ме мъчеше безсъние, просто отивах на балкона да изпуша една цигара или гаврътвах набърз ...
  757 
Вземате остатъка от заплатата - в размер на около 60 лв. (другото банката вече го е прибрала по някой кредит). Купувате си кисело мляко и хляб и отивате в зеленчуковия магазин. Оставяте торбичката в шкафчето за багаж и влизате. Вземате връзка магданоз и 5-6 моркова. Излизате. За беля някой е взел то ...
  1090  15 
Забелязал съм, че нищо друго не предизвиква в мен такъв странен коктейл от противоречиви емоции, както изуменото изражение на Дребния. Вече не помня кой пръв му тропоса този прякор, но трябва да е бил някой голям шегаджия, понеже Дребния беше висок към метър и деветдесет и тежеше поне сто и двайсет ...
  903 
Скучно е тук сам на сцената. Виждате ли ме? Струва ми се, че тези прожектори, осветяващи тъй пъстроцветно всичко, не са способни да ме уловят... и ме заобикалят цветовете на могъщите им лампи. И не ме виждате, нали, не ме виждате? Не, не е нужно да ме виждате. Тук, на сцената, аз стоя сам, нямам ник ...
  849 
Той караше бавно автомобила. Беше към 20 часа. Леко ръмеше. Хиляди мисли минаваха през главата му. До него беше жената на негов приятел. Отиваха у тях, мъжът ù беше на работа. Струваше му се, че сънува. Най-красивата жена, която познава и той самия. Погледна я. Беше слаба и дребничка, с дълга черна ...
  2213 
Ето я... По тялото ù се стели воал от вода. Там, където пръстите ù докосват върховете на дърветата, се стичат заледени капки. Косата ù, пламнала от слънцето, обвива мокрото наметало и пара покрива лицето ù. Ето я... босите ù крака заледяват гората, животните мигом се крият в хралупите си. Ето я... о ...
  516 
Познах я, въпреки че я бях виждал всичко на всичко три пъти през живота си, и знаех какви ще са думите ù, преди още да ги изрече.
През всичките тези години дори не бях мислил за нея, тя беше някакво странно, мимолетно явление в живота ми, но бе успяла да остави дълбока и трайна следа в съзнанието ми ...
  1033  12 
Днес, скъпи читатели, ще посветя рубриката си на 14 Февруари - Свети Валентин - денят на влюбените. Но нека се разходим по софийските улици, за да разберем какво наистина представлява този ден за хората.
Първо срещнах една жена на крехката възраст от 82 години. Естествено, с такъв скромен житейски о ...
  892 
"кривините ти
са интересни
и
приличат на моите.."
♥ ...
  1025 
- Вие близначки ли сте? – питаха ги най-често, когато бяха малки. Двете толкова си приличаха, бяха неразделни. Разликата помежду им беше четири години, но въпреки това майка им ги обличаше еднакво и те наистина си приличаха.
По-голямата обожаваше да бъдат оприличавани на близначки, като бяха малки, ...
  1289 
България на три морета! От любов!
За да откачиш наистина, трябва да си пуснат на свобода в обществото...
България - страната на изпосталяващото слънце. (предложение за текст към рекламна брошура)
Човешката глупост е впечатляващо ефективна срещу всяка добра и прогресивна идея, когато властта не функц ...
  1267  10 
Бях малка, когато загубих баща си. Той не беше лош човек. Винаги помагаше, когато някой го помоли, е да изглеждаше като едно голямо мече и гледаше като най-злобното животно, но все пак беше мил. Още помня усмивката му и парфюма му. Тези всекидневни жестове и движения, които правеше с лекота. Гласа м ...
  744 
Ден първи, ранна утрин:
Днес се събудих с висока температура. Чувствах се глобално затоплена, течеше ми пот и от двата полюса, втрисаше ме по скалата на Рихтер в Перник, обливаха ме студени вълни по американското крайбрежие, чувствах главоболие и нервно напрежение някъде по турско-сирийската граница ...
  716 
Кейт реши да замине на двуседмична почивка. Беше ù омръзнало от всичко - проблемите в работата, дрязгите с шефа и несполучливата ù връзка
със Антонио. "Антонио" - помисли си тя, и се сети, че днес му беше обещала да се видят. Посегна към телефона и набра номера му. Не след дълго той
вдигна: - Ало, д ...
  867 
ОТПУСК
Радо беше в домашен отпуск за първи ден и гледаше в общежитието малката си дъщеричка. Синът му беше на село, а съпругата му на работа. Телефонът в портиерната иззвъня.
- Обаждаме се от Военна полиция. Търсим Радо от 103- та стая.
- Момент сега ще го извикам – отговори служителката.
- Радо е. ...
  793 
"Имало едно време", всички истории започват така, странно, но е така... Съществувал един приказен свят, за който ние обикновените хора не подозираме... В този приказен свят живеели всякакви същества от дракони, до феи магьосници... Но странно как един ден се родило дете, което не приличало на тези м ...
  643 
Работният му ден беше приключил и Лъчезар вървеше към вкъщи. Нямаше закъде да бърза и искаше да се раздвижи след дългите часове, прекарани зад бюрото. По улицата имаше доста хора и въпреки градската шумотевица, хаотичното движение наоколо създаваше у него приятно усещане за живот. Зяпаше разсеяно ви ...
  872 
"За истинския Воин, ефикасност , оцеляване, дисциплина, принцип, уважение, респект, етика, морал, чест, достойнство, искреност, лоялност, самоусъвършенстване...- не са думи, не са понятия. За истинския Воин това е начин на живот, или с една дума -Път.
Ето, затова са различни. Ето, затова са един на ...
  558 
Когато навън вали и е стyдено, единственото място, на което се чувствам сигурна и предпазена, е под завивките в топлото ми легло. Дали защото няма кой да ме прегърне или защото не искам да дам сърцето си отново. А дали съм щастлива? Трyден въпрос...
Постъпките ми имаха последствия. Такива, които мож ...
  662 
Ако Животът беше ресторант, как ли щеше да протече един обяд в него?...
...Може би така.
Клиент: Добър ден!
Сервитьор: Добър ден! Добре дошли в живота, заповядайте нашето меню.
Клиент: Какво ще ми предложите за пиене? ...
  870 
(Не съвсем проза, не не и точно стихове. Всв пак, нарекох го проза - различна. На вид сякаш дори трагична, но пък съвсем не фантастична. Да кажем, че е храна за Разума, за Мисълта. Ако е така, е солено-горчива, люто-пиперлива. Да кажем, че е не стихотворна и немелодична песен, написана за Сърцата - ...
  958 
Настъпи поредният скучен понеделник, в който трябваше да стана рано сутринта и да се приготвя за лекции по химия. Алармата звънна точно в 6:00, но аз бях вече буден, мислейки за доста неща. Станах, влязох в банята, взимайки си горещ душ и се облякох. Навън отново беше доста студено. Излязох набързо ...
  1046 
Аз се казвам Лияна и съм българка! Аз съм горда, горда със синьото небе, със синьото море и със зелените планини, хълмове, издигащи се високо в небесата. Сините реки, течащи из цяла България, и всевъзможни, плуващи видове риби! Аз обичам да излизам навън, да дишам чистия въздух, да бера цветята на п ...
  682 
Пуст град, мрачни улици, пропити със самота… Мразя, когато вали. Всичко е някак потискащо, някак тъжно. Стоя вкъщи отново сама, заключена в убежището си - моята стая, и отново претеглям всички факти на ум, опитвайки се да спра да мисля колко съм самотна. Оглеждам се наоколо и погледът ми спира върху ...
  503 
---
Тинка с мъка избута Панталей встрани от групата на най-близките опечалени. Тялото ù, средно на ръст, се справи стоически с поредното предизвикателство на количката. Панталей искрено се възхищаваше на усърдието и ината, с които тази жена превръщаше всяко усилие в игра. Изящните вълни в косата ù в ...
  868  14 
ФАЛКОНЕТИ
Притиснато от всички страни със стръмни склонове, обрасло в треволяк и бурени, едно местенце от около двадесет метра в диаметър, събираше и изпращаше цели пет улички, по които селяните посрещаха и провождаха стоката си рано сутрин и късно вечер. Петте къщи на петте ъгъла приличаха на стопа ...
  2690  15 
Е, реших че и аз мога да напиша нещо. Не съм писателка и може би това е първият път, в който пиша нещо такова. Исках да ви разкажа как ТОЙ дойде и промени всичко, как след него нищо не беше същото. Това не е някоя сълзлива история за двама влюбени, които заживяват щастливо. Искам да разкажа как той, ...
  810 
Утрото бе мрачно и облаците се стелеха ниско. Валеше дъжд. Хората, сгушени и мрачни, с наведени глави, се бореха с калта и маранята.
След обяд облаците се вдигнаха и планината сякаш дойде до нас, за да ни покаже своето величие и красота. Слънцето проблясваше между облаците и хората се появиха по ули ...
  649 
И когато натрупа много знания по съответната насоченост, като прибавим и нивото му на усъвършенстване, т.е. изграждане на добродетели, Учителят от Кайлас сам го намира.
- Точно така. И ти предава знания по ментален път. В един момент ти започваш да се чудиш, ами откъде знам това? Всичко е много прос ...
  625 
Вървеше към колата и усещаше тялото си. Усещаше твърдите си бедра, стегнатото си дупе, токовете, които ритмично отмерваха крачките и я правеха да изглежда още по-сексапилна. Тя го знаеше. Знаеше, че дългата ù коса се развява след нея, чувстваше аромата ù. Нарочно не закопча дългото тънко палто. Тяло ...
  1557 
Мислили ли сте си някога какво са пет минути? Пет минути, едни пет минути! Когато ви кажат пет минути, вие сте спокойни, че няма да чакате дълго! Закъснявате с пет минути, но не се притеснявате, а и защо?! Това са си някакви си пет минути!
Но понякога ти се иска да имаш тези пет минути с определен ч ...
  590 
Чай за тъщата
Въртим се в кръг. Странната въртележка се засилва и засилва. Седнали сме на "листенцата" на една огромна четирилистна детелина и едва се държим да не полетим от нея. Вятърът свири в ушите, наоколо всичко се носи и мержелее като шарена черга. На листото, символизиращо "Вяра", вляво от м ...
  1320  13 
Когато сутринта отворих очи, без да подозирам какви изненади ми е подготвил животът. Усмихнах се. Не знаех, че е за последно. Знаците на съдбата ли да следвам или здравия си разум. Казах си "Днес няма да позволя на никой да изтрие усмивката от лицето ми." Уви, когато тази мисъл прелетя през съзнание ...
  1439  13 
Човек без име
5.00 сутринта. По улица „Джон Ленън” нямаше жива душа. Уличните лампи светеха, опитващи се да разсеят нощният мрак. Тишината цареше, необичайно необезпокоявана за улица като тази… От година живеех на нея, ала подобно нещо не се бе случвало досега. Обикновено тук гъмжеше от пияни студен ...
  1310 
Предложения
: ??:??