40 930 резултата
Приказка Шеста
"Тъжно щеш, майко, да гледаш
ти на туй хоро весело..."
Христо Ботев "На прощаване"
На сватба като на сватба!Но сватбата без младоженци,а хорото не като онова от книгата на Антон Страшимиров?! И на пъстрото хоро: захванали се– един до друг и един за друг– ярки представители на многоцве ...
"Тъжно щеш, майко, да гледаш
ти на туй хоро весело..."
Христо Ботев "На прощаване"
На сватба като на сватба!Но сватбата без младоженци,а хорото не като онова от книгата на Антон Страшимиров?! И на пъстрото хоро: захванали се– един до друг и един за друг– ярки представители на многоцве ...
619
2
Идваше при мен всяка нощ, откакто останах сам.
Приятелката ми каза, че отива да погостува на майка си, но знаех, че няма да се върне. Бях твърде незначителен за нея, за разлика от онзи тип, с когото знаех, че се среща, въпреки че не беше сметнала за необходимо да ми каже. Знаех, че я губя, но не бях ...
Приятелката ми каза, че отива да погостува на майка си, но знаех, че няма да се върне. Бях твърде незначителен за нея, за разлика от онзи тип, с когото знаех, че се среща, въпреки че не беше сметнала за необходимо да ми каже. Знаех, че я губя, но не бях ...
757
2
1.Среща на пътя
„В Легендите разказваха, че Земята на герои се е появила след голямото огнено Дихание. От голямата огнена стихия, преминала като вихър, боговете сътворили тези прекрасни места, в които поникнал живота и се родили всички кланове под небето. Когато първите герои, рицари и обикновени жи ...
„В Легендите разказваха, че Земята на герои се е появила след голямото огнено Дихание. От голямата огнена стихия, преминала като вихър, боговете сътворили тези прекрасни места, в които поникнал живота и се родили всички кланове под небето. Когато първите герои, рицари и обикновени жи ...
709
1
Аз, пияницата и женкарят
Прозорчетата на тази прашка, отзад, откъм дупето, такова, наистина хубаво женско дупе открояваха, че как бе, мама му стара, да не станеш женкар. Ами то като Нефертити, като Венера Милоска, ама с ръчички, като Клео и Бет, като негата в портретите на Реноар... като лек карамел ...
Прозорчетата на тази прашка, отзад, откъм дупето, такова, наистина хубаво женско дупе открояваха, че как бе, мама му стара, да не станеш женкар. Ами то като Нефертити, като Венера Милоска, ама с ръчички, като Клео и Бет, като негата в портретите на Реноар... като лек карамел ...
1462
15
ЕДИН ЖЕСТОК СЛЕДОБЕД
Пословична е любовта на българина към знанието. Казвам го, не защото съм вече белобрад и изперкал бърборко, облъчен от речите на министрите на културата и образованието, опазил ме Бог, не че го знам от дебелите книги, към които изпитвам неприкрита неприязън, а от свои собствени ...
Пословична е любовта на българина към знанието. Казвам го, не защото съм вече белобрад и изперкал бърборко, облъчен от речите на министрите на културата и образованието, опазил ме Бог, не че го знам от дебелите книги, към които изпитвам неприкрита неприязън, а от свои собствени ...
873
11
Трудно ми е да споделя долните редове, но не мога да ги оставя за себе си. Причината е, че когато ти се натрупа нещо в сърцето, то рано или късно започва да ти тежи. Ето защо реших, че е време да се освободя от тежкия камък. А историята, която ще ви разкажа, се надявам да ви е полезна и да погледнет ...
890
Демони вилнеят в дъха ми. Циклони. Дробовете все пак издържат. Как, защо?
Триглави сенки ме обвиват и ставам напълно сива. Само очите ми все още са кафяви – кестени, които искат да изпаднат в безтегловност.
Не си спомням нищо от вчера… Това означава ли, че сънувам?
Искам да се вкопча в нещо непромен ...
Триглави сенки ме обвиват и ставам напълно сива. Само очите ми все още са кафяви – кестени, които искат да изпаднат в безтегловност.
Не си спомням нищо от вчера… Това означава ли, че сънувам?
Искам да се вкопча в нещо непромен ...
753
Зимното слънчице днес ми се усмихва иронично, под мустак, опитвайки се да ми внуши да гледам философски на живота и да вдъхвам с пълни гърди аромата на домашен уют - упойващата миризма на кисело зеле с едва прокрадващи се оттенки на чесън и на кървавица, врящи в котленцето. Свекърва ми се върти в ку ...
936
14
Минаха 14 години...
и всяка имаше по нещо да ми каже и покаже.
И краят на тази година наближава
и с усмивка пак новата ще поканя,
и ще обещая, че повече себе си няма да злопоставя. ...
и всяка имаше по нещо да ми каже и покаже.
И краят на тази година наближава
и с усмивка пак новата ще поканя,
и ще обещая, че повече себе си няма да злопоставя. ...
665
Приказка Пета
Не само в Политическата гора, но и в политическия храсталак може да се роди някоя умна мисъл. Важното е да има инж., инж.-ът да е кмет и непременно да си е поставил табелка на вратата. Една такава–малка, скромна табелка, колкото за пред медиите, но върху която (пред собственото и фамил ...
Не само в Политическата гора, но и в политическия храсталак може да се роди някоя умна мисъл. Важното е да има инж., инж.-ът да е кмет и непременно да си е поставил табелка на вратата. Една такава–малка, скромна табелка, колкото за пред медиите, но върху която (пред собственото и фамил ...
580
2
В живота си държеше най-много на едно – винаги да е супер наджиджена. Знаеше, че мъжете са просто едни джиджльовци, неспособни да контролират желанията и страстите си, и че само джиджането им е в главата. Мъжете бяха нейното любимо удоволствие... Джиджавеше се с тях – умееше да го прави толкова добр ...
2527
12
„Само още един влак и...” Желязко за пореден път се молеше да заспи дълбоко и да не се стряска от постоянните си, ежеминутни кошмари, белязали последните години от живота му с дълбока и неугасима скръб. Кантонът беше притихнал в очакване на последния за тази нощ влак. Другият беше чак около 5 часа с ...
1115
7
Марианка беше единствено дете. Тя много обичаше баба си, на която беше кръстена. Дори повече от собствената си майка.
Беше любознателно, дребно момиченце на около девет години, с черни, дълги и дебели плитки. Заради тези плитки майка ù я будеше рано, за да я среше, преди да тръгне на работа. Дори и ...
Беше любознателно, дребно момиченце на около девет години, с черни, дълги и дебели плитки. Заради тези плитки майка ù я будеше рано, за да я среше, преди да тръгне на работа. Дори и ...
783
И каза Самотата:
-Ти ми принадлежиш!
Болката се криеше зад нея и чакаше своя звезден миг.
Страхът почука на вратата и Самосъжалението хукна през глава, за да му отвори. Злобата постели черен сатен върху огромното легло. Отмъщението веднага се пъхна под завивките. Безразличието отброяваше незаинтерес ...
-Ти ми принадлежиш!
Болката се криеше зад нея и чакаше своя звезден миг.
Страхът почука на вратата и Самосъжалението хукна през глава, за да му отвори. Злобата постели черен сатен върху огромното легло. Отмъщението веднага се пъхна под завивките. Безразличието отброяваше незаинтерес ...
1046
5
Дневникът – Анализ
Утрото почти винаги започва с дълга прозявка. Последното си е лично мое наблюдение. Според това кой къде живее и с кого, утрото е различно шумно и ухае на различни аромати - кафе, чай, мляко, безалкохолно, алкохол, закуска или не, и кой каквото още обича да си консумира за събужда ...
Утрото почти винаги започва с дълга прозявка. Последното си е лично мое наблюдение. Според това кой къде живее и с кого, утрото е различно шумно и ухае на различни аромати - кафе, чай, мляко, безалкохолно, алкохол, закуска или не, и кой каквото още обича да си консумира за събужда ...
1237
16
Странно. На следващата сутрин неприятната електронна мелодийка ме събуди. Още беше тъмно. Надигнах се и погледнах часовника на бюрото си. Едва когато погледът ми се избистри, видях, че беше четири и половина. Взех телефона си. „Имате едно ново съобщение.“ Оставих го на нощното шкафче. Отпуснах глава ...
890
– Хайде, отпусни се, остави работата, няма да избяга! – Ясен протегна ръка, погали я по лицето и се облегна назад, като разпъна широко двете си ръце върху облегалката на пейката. – Споко, ядове винаги ще има.
– Да де, но аз съм тази, която ще го отнесе, ако не успея да се оправя навреме с брошурите. ...
– Да де, но аз съм тази, която ще го отнесе, ако не успея да се оправя навреме с брошурите. ...
955
5
Една история за две души еднакви като две капки вода, а всъщност толкова различни! Аз исках да си тръгна, вярно е, и го направих, тръснах вратата на един-единствен човек, който за разлика от всички други застана до мен... Ти беше до мен в най-трудните ми моменти, не съм го забравила, ала друг път пр ...
919
Днес съм Алиса сред падащите златни листа, които като прашец се посипват върху отдавна премръзналото ми тяло. Спя. Не усещам вече теб, него, нея и всички измислени обещания са карти. Казах ти "Всичко коз" и заложих мен срещу теб, докато не ме контрира и не ме изгуби. Сега се крия сред същите тези ка ...
621
Беше сама. Почти никакъв звук не идеше отникъде, на което бе доволна. Тръгна към полуотворената кристална врата, цедяща великолепята, които можеше да роди светлината през цветната й повърхност и там, на хладовития балкон, намери тъй нужното й в последните дни усамотение. Фигурата й се белееше сред ш ...
612
Пет и тридесет. Часовникът продължаваше да отброява, въпреки споразумението, което имахме. За втора поредна нощ, минутите се нижеха, а аз все още не успявах да заспя. Часовникът уж обещал ми беше, да спре поне, за да се усамотя с мислите си. Излъга! Ако си мисли, че със бавно отброяване ще замаже по ...
960
2
Беше от онези декемврийски дни, в които никой не смееше да излезе. Беше мрачно, студено, безлюдно. Къщите бяха много оживени, чуваха се весели детски гласове, радостни смехове.
Тя беше единствената, която можеше да бъде забелязана навън. Дори не беше топло облечена – вехто яке, някакъв домашен клин ...
Тя беше единствената, която можеше да бъде забелязана навън. Дори не беше топло облечена – вехто яке, някакъв домашен клин ...
775
1
- Е, кой ще започне пръв? Може би господинът с червения пуловер? Вие май за първи път сте на наша сбирка, нали не греша? – Ръководителката на групата се усмихна и подкани с ръце Стойко да се изправи. – Не се притеснявайте, споделете проблемите си! Нали затова сме се събрали тук.
- Аз... ами... таков ...
- Аз... ами... таков ...
1180
1
Аз съм предприемач. Предприемам разни неща. Ето, например, вчера сутрин реших да предприема едно начинание, което изисква минимум средства и максимум усилия. Да изкача Телекийските скали, без въже.
Средствата ми ще се поберат в малката ми раница. Няколко сандвича, половин кило фъстъци, бурканче мед ...
Средствата ми ще се поберат в малката ми раница. Няколко сандвича, половин кило фъстъци, бурканче мед ...
993
Aко ми позволиш... Ще бъда естествен - какъвто останах докрая с теб. Понякога усмихнат, понякога меланхоличен. Знам, не съм идеален, но останах докрая реален.
Не ти се сърдя, нито пък те виня! Избра друга посока, в която да гледаш. И нека бъде така - твоята воля, твоето желание, твоя избор!
Ако ми п ...
Не ти се сърдя, нито пък те виня! Избра друга посока, в която да гледаш. И нека бъде така - твоята воля, твоето желание, твоя избор!
Ако ми п ...
1075
8
А НАЛИ БЯХМЕ СЕМЕЙСТВО?
Денят и без тези сълзи е твърде обикновен. Защо са сълзите ли? Защото мислех, че все пак имам стойност за някой! Нима никой не помни, как докато бяхме в един клас, бяхме едно голямо семейство?! Колкото и да се карахме, оставахме си семейство. Лягах си вечер и си мислех „Колко ...
Денят и без тези сълзи е твърде обикновен. Защо са сълзите ли? Защото мислех, че все пак имам стойност за някой! Нима никой не помни, как докато бяхме в един клас, бяхме едно голямо семейство?! Колкото и да се карахме, оставахме си семейство. Лягах си вечер и си мислех „Колко ...
1360
3
Та `а ви разпраам я за наше село...
На горньиу край живееше Мичу Тумбако. Он се вика Мито, ама лали беше кьосе и розав куто момиче, му викаа Мичу. Он си и на глас беше куту момиче, та му идеше `а му викат Миче, ама после зеа, та от Миче, стАна Мичу. А си имаше и бозки куто на момиче, па и куто на ба ...
На горньиу край живееше Мичу Тумбако. Он се вика Мито, ама лали беше кьосе и розав куто момиче, му викаа Мичу. Он си и на глас беше куту момиче, та му идеше `а му викат Миче, ама после зеа, та от Миче, стАна Мичу. А си имаше и бозки куто на момиче, па и куто на ба ...
700
С теб сме заедно за последно! Утре ти ще се качиш в самолета за Щатите и ще ме оставиш. Утре ти ще убиеш една любов, траела 5 години. Утре... да, утре ти вече ще ме забравиш. А днес нека се насладим на малкото време, което ни остава. Днес за последно ще те целуна и прегърна. Опитвам се да бъда силна ...
1035
Дойде при мен с направление от личния лекар. Имаше вид, сякаш щеше всеки момент да ревне, а беше едър мъжага – едно метър и осемдесет и осем, метър и деветдесет най-малко.
- Не знам какво да правя, докторе – седна на кушетката, после веднага стана. Нервите яко го тресяха, и без да съм лекар беше ясн ...
- Не знам какво да правя, докторе – седна на кушетката, после веднага стана. Нервите яко го тресяха, и без да съм лекар беше ясн ...
864
4
СИНКОПЪТ*
Когато ме заведоха в Бастилията, така ѝ викаха на гимназията, и ни строиха поред на паралелките, аз не познавах никого, освен баща си, който се отдалечаваше от нея, за да хване автобуса на обратно за село. Бяха ме напъхали нашите в един син костюм, под него в една бяла риза, на врата стегн ...
Когато ме заведоха в Бастилията, така ѝ викаха на гимназията, и ни строиха поред на паралелките, аз не познавах никого, освен баща си, който се отдалечаваше от нея, за да хване автобуса на обратно за село. Бяха ме напъхали нашите в един син костюм, под него в една бяла риза, на врата стегн ...
876
10
...И нека спомените те владеят, докато смъртта ви раздели.
~~~
Неухотно опитвайки се да променим света, се убеждаваме в правотата му, до болка безсмислена.
~~~
Проблемът с влюбването днес е, че повечето от нас се влюбват в идеята на любовта. ...
~~~
Неухотно опитвайки се да променим света, се убеждаваме в правотата му, до болка безсмислена.
~~~
Проблемът с влюбването днес е, че повечето от нас се влюбват в идеята на любовта. ...
731
Умираше бавно. Незабележимо. Такъв бе и животът му. Онези, които го вързаха в чувал и го хвърлиха в сметта, също мислеха така. Да се отърват от него...
Видът му бе ужасяващ. Вонеше. Едва се движеше. Не ядеше, не пиеше вода. Всичките му косми бяха сплъстени. И мръсни. Много мръсни. Очите му не се виж ...
Видът му бе ужасяващ. Вонеше. Едва се движеше. Не ядеше, не пиеше вода. Всичките му косми бяха сплъстени. И мръсни. Много мръсни. Очите му не се виж ...
1489
3
Представи си, че с теб живеем в една плоскост като две точки, всяка в центъра на своята си окръжност. Колко ли ще е безсмислено триста и шестдесет пъти в годината, по веднъж на ден, ти да атакуваш въображаемата граница на близостта ни, а през останалите пет да се чудиш къде е тя? Пет пъти в годината ...
1051
14
Във въздуха се носеше плющене на знамена, дрънчене на лафети и мирис на барут. От високия хълм генералът напрегнато обхождаше с поглед двете войски. Силите им бяха равностойни. Времето беше ясно, теренът беше равен, нямаше никакви препятствия, нищо, което би могло да бъде използвано стратегически от ...
935
4
1 Завършваше последната четвърта година от следването на младия Божидар Борисов в университета в Маастрихт, в страната на лалетата, марихуаната и още нещо - Холандия.
Божидар бе двадесет и три годишен млад мъж, за когото заминаването за чужбина бе шанс да получи по-добър старт в живота, но и не по-м ...
Божидар бе двадесет и три годишен млад мъж, за когото заминаването за чужбина бе шанс да получи по-добър старт в живота, но и не по-м ...
668
Просто нещо е животът... Само трябва да си размърдаш муцунката, да налапаш бозката на мама и блажено да сучеш, докато топлата течност изпълни стомахчето ти и ти се доспи. Затваряш очи, мушкаш се навътре в пухкавата козина и е хубаво. Хубаво...
После усещаш грапавия мамин език, който те милва и измив ...
После усещаш грапавия мамин език, който те милва и измив ...
1055
17
За първи път сме седнали един до друг. Не под ъгъл от двете страни на масата, а точно един до друг от едната страна. Късно е. Минава полунощ. Има и други хора, не сме сами.
- От какво е?
- Чу ме много добре.
Някой вдига наздравица, ръцете ни се допират.
- То не става така. Аз искам за мен да пишеш. ...
- От какво е?
- Чу ме много добре.
Някой вдига наздравица, ръцете ни се допират.
- То не става така. Аз искам за мен да пишеш. ...
960
1
Вчера си говорехме с Радина, моята приятелка, за Коледа и тя ми призна, че не го харесва много този празник. Но не пожела да ми каже защо.
След като дълго я разпитвах и опитвах да я убедя, тя най-после се съгласи да ми обясни.
Историята наистина е доста неприятна, но някак много ми се прииска да я р ...
След като дълго я разпитвах и опитвах да я убедя, тя най-после се съгласи да ми обясни.
Историята наистина е доста неприятна, но някак много ми се прииска да я р ...
1331
5
Боли... само как боли!? Усещам... все още усещам - твоя допир, твоя аромат... Чувам... все още чувам твоя глас и твоя смях. Чувствам... погледа ти страстен, властен, изкушаващ...
Всичко в мен кърви. А как исках да съм твоя... да бъда до теб! Исках да усещам твоите целувки, твоята мъжка прегръдка... ...
Всичко в мен кърви. А как исках да съм твоя... да бъда до теб! Исках да усещам твоите целувки, твоята мъжка прегръдка... ...
1212
Наричаха го Коткоубиеца.
Никой не знаеше как всъщност се казва и никой не се сещаше да го попита. Рядко изобщо беше изричал собственото си име, защото никой никога не искаше да го узнае.
Хората по-скоро страняха от него, защото той странеше от тях. Той не харесваше вида си и ако можеше, би се отрекъ ...
Никой не знаеше как всъщност се казва и никой не се сещаше да го попита. Рядко изобщо беше изричал собственото си име, защото никой никога не искаше да го узнае.
Хората по-скоро страняха от него, защото той странеше от тях. Той не харесваше вида си и ако можеше, би се отрекъ ...
901
3
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
