40 931 резултата
БРАЗДАТА
Как да пиша, като не ми се пише тази вечер? А знам, че трябва. Както е с живота. Не му се живее на човек понякога, смъртта го притиска, души го отвсякъде, но душата се опъва и не ще да излезе от тялото. Мислите са отвъд, но тя не се откъсва, стои си оттук, инатѝ се и вика:
– Не! Аз не съм с ...
Как да пиша, като не ми се пише тази вечер? А знам, че трябва. Както е с живота. Не му се живее на човек понякога, смъртта го притиска, души го отвсякъде, но душата се опъва и не ще да излезе от тялото. Мислите са отвъд, но тя не се откъсва, стои си оттук, инатѝ се и вика:
– Не! Аз не съм с ...
883
8
Усмивката :)
Усмивката е най-красивото, наивно-изразеното, благородното щастие.
- Усмихвай се, защото усмивката ти те прави по-красив,
по-отворен към света, по-горящ за живота.
Най-естественото нещо е на лицето ти да грее истинска усмивка, ...
Усмивката е най-красивото, наивно-изразеното, благородното щастие.
- Усмихвай се, защото усмивката ти те прави по-красив,
по-отворен към света, по-горящ за живота.
Най-естественото нещо е на лицето ти да грее истинска усмивка, ...
986
Отражението ù. Много исках да го запечатам. Замислих се с какви настройки трябва да подходя. Лентовият ми апарат имаше своите особености (например неработещ светломер) и шансовете за добър образ бяха ниски.
... бавен затвор, да, определено по-бавен... но с това тракане и друсане на влака... да...
Ви ...
... бавен затвор, да, определено по-бавен... но с това тракане и друсане на влака... да...
Ви ...
810
1
Здрачът нежно обвива нощта в прегръдките си. И пада мрак.
Загледай се в далечината, към необятността... Там горе, някъде високо. Виждаш ли ме? Изгрявам само за теб. Изпращам ти като подарък моята светлина. Чрез твоята нежност аз блестя. А ти ме гледаш. С копнеж. И протягаш ръка... Сякаш ме докосваш. ...
Загледай се в далечината, към необятността... Там горе, някъде високо. Виждаш ли ме? Изгрявам само за теб. Изпращам ти като подарък моята светлина. Чрез твоята нежност аз блестя. А ти ме гледаш. С копнеж. И протягаш ръка... Сякаш ме докосваш. ...
440
Когато научих, че е починал, бях шокиран. Мъж в разцвета на силите си, който не помня да е имал някакви здравословни проблеми, откакто го познавам. И най-вече - човек безкрайно влюбен в живота. Не познавах друг като него. А израснахме заедно. Често казано, той ми е по-близък от родния ми брат, с ког ...
1070
4
********************************************************
Междувременно в хотела, пред който Мартин закара Деница, купонът течеше на шест. Повечето участници бяха като отвързани, тъй като много от тях нямаха навършено пълнолетие, бяха от различни краища на България и сега им беше паднало да се веселя ...
Междувременно в хотела, пред който Мартин закара Деница, купонът течеше на шест. Повечето участници бяха като отвързани, тъй като много от тях нямаха навършено пълнолетие, бяха от различни краища на България и сега им беше паднало да се веселя ...
774
Беше рано сутринта.
Може би 6.
С ръце засенчи очите си, за да ги предпази от директната слънчева светлина. Състоянието беше все така тежко. Бореше се с болката като в някаква финална кървава битка.
Искаше му се да се отдаде и да потъне в бездната, забравяйки всичко, което му се е случило. Не желаеше ...
Може би 6.
С ръце засенчи очите си, за да ги предпази от директната слънчева светлина. Състоянието беше все така тежко. Бореше се с болката като в някаква финална кървава битка.
Искаше му се да се отдаде и да потъне в бездната, забравяйки всичко, което му се е случило. Не желаеше ...
958
Лежеше там, на пищното ложе, една стара човешка фигура. Царят! Това беше истинският цар. Лежеше плътно завит и гледаше нагоре. Лицето му бързо изтиваше, устните му губеха цвета си. Черната дама бе надвиснала над него, приготвила косата си. Държеше в кокалестите си ръце един малък пясъчен часовник, к ...
732
1
Аз сама не знам какво точно стана, но се появих на дъното на тази дупка като новородено, излизащо от утробата на майка си. С тази разлика, че нито една сълза не погали лицето ми, нито един вик не се откъсна от гърдите ми. Сякаш вече цяла вечност съм била тук и нищо нямаше значение.
Голяма част от св ...
Голяма част от св ...
819
2
Всъщност, едва ли би го срещнала, но Съдбата е една невероятна „интригантка”, която си умира от удоволствие да се забавлява с хората. Лаптопът ù бе заразен с някакви вируси и не работеше. Занесе го на сервиз, но имаха мого работа и ù казаха, че ще бъде готов едва след два дена. Затова реши да отид ...
Всъщност, едва ли би го срещнала, но Съдбата е една невероятна „интригантка”, която си умира от удоволствие да се забавлява с хората. Лаптопът ù бе заразен с някакви вируси и не работеше. Занесе го на сервиз, но имаха мого работа и ù казаха, че ще бъде готов едва след два дена. Затова реши да отид ...
521
2
В едно далечно царство, в едно далечно господарство и в едно отдавна отминало време се появил пеещ камък. Парче гранит с овална форма, високо няколко човешки боя. Никой така и не разбрал появил ли се въпросният камък, или отдавна вече бил край пътя. Просто един слънчев ден десетгодишно момиченце спр ...
609
2
Силуетът, залепнал за светлите очертания на зеещата врата, бе склонил глава над рамо. Ако можеше да се надзърне отвъд играта на светлината, щеше да се види как по искрящочистотo лице се носят вълни на кротко блажение. Но Наместникът не можеше. Застанал гърбом към нечакания гост, той бе потънал в сер ...
780
Парите
Парите ни променят. Всеки метае да има повече,
да ги печели по по-лесен начин.
Всеки се стреми към тях и в този ритъм забравя за
любовта, приятелите, семейството и най-важното - за своя Бог. ...
Парите ни променят. Всеки метае да има повече,
да ги печели по по-лесен начин.
Всеки се стреми към тях и в този ритъм забравя за
любовта, приятелите, семейството и най-важното - за своя Бог. ...
657
Глава четиридесет и пета
Понякога юни е най-хубавият месец на парижкото лято. Така беше и тази година. Всичко беше обгърнато от светлина, цветове и аромати. Независимо от многобройните коли, задръстванията и изгорелите газове, въздухът във френската столица беше пролетен. Пролетно беше и настроениет ...
Понякога юни е най-хубавият месец на парижкото лято. Така беше и тази година. Всичко беше обгърнато от светлина, цветове и аромати. Независимо от многобройните коли, задръстванията и изгорелите газове, въздухът във френската столица беше пролетен. Пролетно беше и настроениет ...
762
Посади дете дръвче. Поливаше го всеки ден. Песни пееше, редеше.
"Расти, дръвче, не спирай!"- викаше, но то не щеше. Не знаеше детето,
че време трябва. Мина ден, минаха два, детето бързо се отказа, не разбра.
Но чакай! История обикновена това не е, дръвчето със съзнание роди се и
покълна. Да, никой с ...
"Расти, дръвче, не спирай!"- викаше, но то не щеше. Не знаеше детето,
че време трябва. Мина ден, минаха два, детето бързо се отказа, не разбра.
Но чакай! История обикновена това не е, дръвчето със съзнание роди се и
покълна. Да, никой с ...
614
Предполагам, че всеки си има някоя странност, която го прави уникален и неповторим. Възможно е човек да се гордее с нея, изтъквайки я като положително качество, или пък малко или много тя да го притеснява, защото го кара да се усеща неудобно различен. А в някои случаи просто се свиква с тази особено ...
1530
2
На К., с обич
Влюбих се в теб. Трябваше да ти кажа отдавна. Но не го направих. После се появи тя. И аз реших да те отстъпя. Плачех тайно, без сълзи, някъде дълбоко, дълбоко в себе си. За тайната ми знае само Огледалото.
В момента усещам как не мога повече да задържам думите в себе си. Как те напират ...
Влюбих се в теб. Трябваше да ти кажа отдавна. Но не го направих. После се появи тя. И аз реших да те отстъпя. Плачех тайно, без сълзи, някъде дълбоко, дълбоко в себе си. За тайната ми знае само Огледалото.
В момента усещам как не мога повече да задържам думите в себе си. Как те напират ...
954
2
Толкова сме свикнали с тях, че вече изобщо не ги забелязваме, по-точно – фиксираме ги с крайчеца на окото като част от пейзажа – погледът ни равнодушно се плъзга по олющената фасада на сградата до Макдоналдс, по малката цигуларка на входа на метрото с вечно скъсан чорапогащник и очила с дебели стъкл ...
836
4
Истината се гради трудно, ние сме само чираци, които искат да научат магията на нейното сътворение. В това е смисълът на човешкия Живот - да бъдем добри ученици, за да станем добри строители. Зад очевидното винаги наднича невидимото, а то е неутрален наблюдател на всичко онова, сътворено, или пресъз ...
1227
11
Докосвам ръката ти бавно и нежно, играя си с пръстите ти и нагоре към лакътя; оставям следи на чиста страст и на бурята от първичното.
Ти се задъхваш, сякаш самият допир на моята кожа по твоята те изгаря; в стаята дими, мирише на карамел и усещания, а ти обръщаш лицето ми към своето и оставяш полови ...
Ти се задъхваш, сякаш самият допир на моята кожа по твоята те изгаря; в стаята дими, мирише на карамел и усещания, а ти обръщаш лицето ми към своето и оставяш полови ...
897
Легендата за плачещата върба – Абла и арабския музикален инструмент – Уд.
1.
Някога в пустинята между Наджит и Петра живеело племе от рода Бану. Номади с шоколадова кожа, стройни снаги и буен нрав. Заради свирепият си характер постоянно нахлували в сърцето на Арабската пустиня, нападали кервани и по ...
1.
Някога в пустинята между Наджит и Петра живеело племе от рода Бану. Номади с шоколадова кожа, стройни снаги и буен нрав. Заради свирепият си характер постоянно нахлували в сърцето на Арабската пустиня, нападали кервани и по ...
712
1
Много се радвам, че докато растях, често съм ходил на двете си села и въобще за това, че имам село. Мисля си, че ако нямах, щях да пропусна много.
Обичам да си припомням горещите дни на село. Не зная защо. Някак свързвам селото с картината на обедно горещо слънце.
За едното си село си спомням дни, в ...
Обичам да си припомням горещите дни на село. Не зная защо. Някак свързвам селото с картината на обедно горещо слънце.
За едното си село си спомням дни, в ...
887
2
Бяхме деца... излизахме, скачахме, играехме, пеехме, викахме, забавлявахме се
да бъдем каквито бяхме - безгрижни деца. Сега вече пораснахме, повечето младежи на нашата възраст са намерили своите половинки. Започнахме да обръщаме внимание кой колко пари има в джоба си, кой как се облича и същевременн ...
да бъдем каквито бяхме - безгрижни деца. Сега вече пораснахме, повечето младежи на нашата възраст са намерили своите половинки. Започнахме да обръщаме внимание кой колко пари има в джоба си, кой как се облича и същевременн ...
855
1
Това е упражнение за описване на важна сцена, което скоро може да включа в някой разказ. Ще се радвам да разбера мнението ви.
Убийството на Мартин
Спрях на около двайсет метра от входа на блока на Мартин. Навън вече се беше стъмнило. Уличните лампи не хвърляха достатъчно светлина, за да бъда забеляз ...
Убийството на Мартин
Спрях на около двайсет метра от входа на блока на Мартин. Навън вече се беше стъмнило. Уличните лампи не хвърляха достатъчно светлина, за да бъда забеляз ...
904
2
- Абе, тате бе, слез от там, бе сине, ще паднеш! – ядосваше се Филип на сина си и не спря да му се кара, докато малкият не скочи от столчето на земята.
- Няма да падна, исках само да взема тая книга от там! – още по-ядосано отговаряше малкият, скръстил като възрастен ръце на скута си, решително заяв ...
- Няма да падна, исках само да взема тая книга от там! – още по-ядосано отговаряше малкият, скръстил като възрастен ръце на скута си, решително заяв ...
1241
5
Митко крачеше на едри крачки и звукът от празното ехо на стъпките му отекваше в безлюдния коридор на завода.
- Митев! – спря го гласът на зам.-директора. – Какво правиш, Митев? Защо не обядваш? Духом ясно, че вече сме те загубили, ама ако не ядеш, и тялом ще се затриеш. – Беше вече стигнал до Митко ...
- Митев! – спря го гласът на зам.-директора. – Какво правиш, Митев? Защо не обядваш? Духом ясно, че вече сме те загубили, ама ако не ядеш, и тялом ще се затриеш. – Беше вече стигнал до Митко ...
1080
2
Allegro vivace
Здравей Цвети,
китарата е едно пaрче дърво както искаш така го гледай, струните ѝ са мазни и миришат на пот и са зеленясали...вътре има прах колкото щеш ....и освен това е един много сложен апарат ...представяш ли си какво ми е отношението към моето оръдие на труда...хахаха
Валентин
З ...
Здравей Цвети,
китарата е едно пaрче дърво както искаш така го гледай, струните ѝ са мазни и миришат на пот и са зеленясали...вътре има прах колкото щеш ....и освен това е един много сложен апарат ...представяш ли си какво ми е отношението към моето оръдие на труда...хахаха
Валентин
З ...
752
4
- Мамо, Тате, не плачете, сълзите на кака и батко избършете. Знам, че сега съм болен и ми ги няма двата крака. Но хайде, моля ви се не плачете, днеска аз на шест ставам. Мамо, не бъди така унила, Тате, лоши мисли не трупай към онзи чичо на мотоциклета, който ме блъсна. Той не нарочно, просто свойте ...
925
1
Бъдни вечер. Това беше онази прекрасна и благословена нощ, когато в далечното и малко градче Витлеем някога се бе родил Младенецът Христос. Днес, 2000 години по-късно, същият трепет, който е горял тогава в сърцата на пастирите и мъдреците, поднесли Му първи своите дарове, отново беше завладял душите ...
1154
Веднага след като приключи с последната контролна за месеца, тя се отправи към неговата класна стая. Не се бяха виждали отдавна. И двамата заети със своето обучение и планове за бъдещето.
Надяваше се да го изненада!
Чувстваше се толкова щастлива. Толкова... свободна. Готова да отдаде цялото си свобо ...
Надяваше се да го изненада!
Чувстваше се толкова щастлива. Толкова... свободна. Готова да отдаде цялото си свобо ...
637
Колко трудно е да кажеш "Сбогом"...
Когато сърцето ти казва искам, но цялата ти душа крещи: "Той те нарани!"
Кого да пренебрегнеш - сърцето, което знае що е болка, или душата, неможеща да понесе повече удари?
Знай - ти си това, което иска душата, но и това, от което сърцето крещи: "Боли!"
Когато сърцето ти казва искам, но цялата ти душа крещи: "Той те нарани!"
Кого да пренебрегнеш - сърцето, което знае що е болка, или душата, неможеща да понесе повече удари?
Знай - ти си това, което иска душата, но и това, от което сърцето крещи: "Боли!"
420
Марина стоеше на средата на тротоара и стискаше няколко бели листа в ръката си. Хората минаваха покрай нея и някои от тях учудено се взираха в младата жена. Вятърът развяваше дългите ù коси, а очите ù бяха приковали напред във фигурата, която се отдалечаваше. Срещата ù тази вечер само беше усилила б ...
824
8
Вечерта преди операцията Иво остана за първи път цяла нощ при нея. Целуваше разплаканото ú лице, прегръщаше любимата жена. Беше гневен на съдбата. Даваше мислени обети, молеше се. Знаеше, че трябва да е силен и заради нея. Започна да ú разказва какво ще правят заедно, когато оздравее, къде ще я заве ...
717
6
Нещата се променят, винаги са се променяли и ще продължават да го правят, но това действие навяваше само лоши спомени, затова се опита да премине през тази врата с високо вдигната глава.
Но някак не се получи. Как не понасяше, когато нещата се променят, без да го уведомят. Представяше си как някой д ...
Но някак не се получи. Как не понасяше, когато нещата се променят, без да го уведомят. Представяше си как някой д ...
905
Искрите образуват огън,
от огъня се образува жар,
жарта е тази, която ни
дарява със страст,
а страстта ни образува пожар, ...
от огъня се образува жар,
жарта е тази, която ни
дарява със страст,
а страстта ни образува пожар, ...
1227
1
Шареният град се намираше на 50 километра северно от Жабешката река. Всички хора, които живееха в него, бяха с обагрени тела по рождение. Дрехите им също бяха многоцветни. Колите им, къщите, улиците, парковете - и те. Така си живееха - шарено. Нямаше правила или условности, нямаше граници за това ка ...
1003
1
Изгубих много мечти,
изплаках много сълзи,
но колкото и да боли,
преследвам своите мечти.
Знам, че няма всичко да постигна, ...
изплаках много сълзи,
но колкото и да боли,
преследвам своите мечти.
Знам, че няма всичко да постигна, ...
591
1
Глава четиридесет и четвърта
Парижката опера е основана през 1669 година от Крал Людвик 14-ти. Дворецът Гарние, както е името на сградата, опира в дъното на Boulevard de l ‘Opera. Тази изключително красива и импозантна сграда носи името на своя създател, архитект Шарл Гарние, чийто проект спечелва п ...
Парижката опера е основана през 1669 година от Крал Людвик 14-ти. Дворецът Гарние, както е името на сградата, опира в дъното на Boulevard de l ‘Opera. Тази изключително красива и импозантна сграда носи името на своя създател, архитект Шарл Гарние, чийто проект спечелва п ...
898
2
- Дядо, разкажи ни приказка, моля те!
- Да, приказкааа! – казала Ани с огромен ентусиазъм.
Той не можеше да откаже на малките си, палави и сладки внуци, та напрегна мозъка си и започна дългата и поучителна приказка.
- И така, имало едно време един младеж, който бил много доверчив и добър. Той смятал ...
- Да, приказкааа! – казала Ани с огромен ентусиазъм.
Той не можеше да откаже на малките си, палави и сладки внуци, та напрегна мозъка си и започна дългата и поучителна приказка.
- И така, имало едно време един младеж, който бил много доверчив и добър. Той смятал ...
1300
1
Това е Кайлас и животът, който съществува, благодарение на него. И ние, човешките същества, благодарение на великите посветени, които ни наблюдават чрез Огледалото на времето, вървим по пътя, който ни е определен и изпълняваме своята мисия да бъдем човеци и да живеем разумно. Дадено ни е желанието и ...
927
4
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
