40 930 резултата
Истината е фарс, а фактите се поддават на оформяне и промяна чрез вложени в тях време и положен труд.
Боговете могат да са хора, а хората - богове. Какви са разликите тогава? Една от главните е несамодостатъчността, плахостта и вградените в човек нужди, предпоставящи контролируемостта му. Освен това ...
  996 
ПРЕМЕЖДИЕ В МАХАЛАТА
Бях попаднал в една безизходица и повиках вятъра да ме издуха от нея. Но и той беше пропаднал в едно дере, чул ме беше, ама нямаше как да излезе и да дойде, та да ми помогне. „Ех, – чувам го – да можеше да дойдеш, да ми подадеш една ръка, веднъж да изляза, в небесата щях да те о ...
  1063  12 
Денят вървеше към своя край. Слънцето бавно се скриваше зад сградите, а уличните лампи светваха една след друга, сякаш нямаха търпение да приветстват вечерта. По тротоарите сновяха хора, проблясваха фарове, чуваха се клаксони -всички бързаха да се приберат след натоварения ден. В контраст със заобик ...
  723 
Отидох на чуден пазар. Отдавна не бях ходил и списъкът с покупките ми беше доста дълъг. Всичко си беше както го помнех – прашните улици, забързаните хора, навалицата пред магазина за месо. Изведнъж погледът ми се спря на една малка сергия, едва намерила си място в цялата тази какафония. На нея пишеш ...
  661 
Минаваха дни, а не бяха споделяли повече от целувка. Започна да се трупа напрежение между тях. Ками усещаше, че най-после трябва да се престраши. Страхуваше се от сравнение с Пламен, така се казваше мъжът, оставил кървави следи в сърцето ú. Беше изключителен любовник. Притежаваше радар за всичките ú ...
  1100 
Аз съм Юни, влюбена до болка в Септември. Не можем да се стигнем. Аз съм лято, той е студена есен. Сезонно сме несъвместими. И си тръгваме. Не знам с какво ме отвлече и стана моето циганско лято. Дали с полъха си на нежност, или бурята си от ревност. Или пък с острия си кафяв поглед и кехлибарената ...
  719 
Преди не беше така - oчакваше завръщането си. Пък може би и таеше нещо повече у себе си, освен скритата радост, че ще успее да се разлъчи малко или много от своя душевен гнетител. Сега морскосините ù очи обхождаха цялата красота на хълмистата местност, която вече толкова години наблюдаваше все от ви ...
  647 
Те бяха велики. Милиарди години осъзнаваха това. Бяха вечно пътешествуващи енергийни Същности. Съзнания, развиващи се в пространството и времето и непрекъснато израстващи. Опознаха и преживяха всички възможни варианти, защото бяха неограничени. Oсъзнаваха и ценяха свободата, дадена им от Цялото, чии ...
  675 
Мойо дедА се разпраАше, дЕка дали грънето ша удари кАмико, или кАмико ша удари грънето, се а за грънето зле! Ете оно сеги, с тоа референдум не а ли свЕ таа. Дали ша има централа или нЕма – се а за народо зле.
Те, `а речем дека сички са рЕкли `а се прАи таа централа – она дрЪжавата ша каа "плащтайте" ...
  618 
***
Внимателно и тихо отвори вратата на студената стая. Глух прах облъхна лицето му. Тихо изскърца вратата, а тъмнината стоеше все така непрогледна. От студ отиде в студ. Тръгна, а стъпките му бяха меки по наслоения прах. Стигна стола. Кожения стол. Пипна го, ръцете му се вледениха. Хвана го здраво и го ...
  545 
Но вратата проскърца, в стаята нахлу ивица дневна светлина и на прага изненадващо застана момичето.
- Е, добре, скъпи, разкрита съм! - тя насила показа зъбите си и продължи смело навътре. - И без това смятах да се махна от това проклето място. - Изкикоти се със смях, който не познавах; - Прекалено п ...
  789 
Приказка Девета
Ще попитате, заслужава ли си в още една поредна приказка да ви занимаваме с измисления Вълшебник от О.З.? Не, разбира се, но като се има предвид, че само след има-няма три-четири месеца наближава 24 май – най-светлият Ден на просветата и културата, защо да не вметнем – ей така, между ...
  624 
Седим в кварталната градинка на пейка, аз и известната на всички ни леля Мита. Отпиваме от пластмасови чашки светлокафява водица с аромат на кафе и философски нищим живота. По информираност и интелигентност над леля Мита стои само и единствено Интернет. Нейното съзнание съхранява всички възможни кри ...
  858 
Лудият скиталец
"Без да мога обич да получа,
аз живея като птица без криле!"
Нощта е тъмна, небосводът - светъл. Хиляди звезди са изгрели на небето, луната е ясна. Някъде там, из мрачните улиците на света, се лута сам един странник, твърде различен, може би, за да бъде разбран от околните. Вятърът д ...
  476 
Действащи лица (които не са описани непременно в хронологичен ред на появяването им.)
Поет
Пророк
Мъдрец (да не се бърка с пророка)
Безумец ...
  923 
Гледам те, отиваш си...
Знам, че не мога да спра!
И каквото и да кажа, ще е все едно за твоето сковано от лед сърце.
Искам те, но ти мен – НЕ!!!
Питам те защо си тръгваш, а ...
  1055 
Моето съзнание и подсъзнание някак си автоматично изтъкват на преден план твоя образ, когато се говори за любов в нейната свръх висша форма. Дори често да са били в нестихващо противоречие, разумът и сърцето ми така пленително се обединяват, когато се целунат нашите погледи. Само ти притежаваш умени ...
  730 
Неоновите лампи примигаха за миг и осветиха помещението. Джон Хайд хлопна вратата на лабораторията и огледа начумерено всевъзможните хладилници, фризери, аналитични везни, центрофуги, ламинарния бокс, спектрофотометри, термоциклери, хибридизатори... Остави чашата с кафе на плота, тръшна се на един о ...
  879 
ЕДНА ПРОЛЕТ КРАЙ ЯНТРА
Да ходиш до Египет и да не видиш пирамидите, звучи като: да ходиш до Рим и да не видиш папата, а у нас пък: да ходиш до Търново и да не видиш Царевец и най после: да ходиш до Царевец и да не видиш Балдуиновата кула, а всичкото това означава: е, ами защо си ходил тогава? Минахм ...
  867 
-Така е, Мария. Вие живеете в лоното на кратера, където бълва лава от отровни газове. Вашата природа е натровена от нечистата ви мисъл и деяния.
"Колко е прав Абраам Хатми! Замърсихме нашата майка Земя и я натровихме. Всичко бълва на тиня и отровни изпарения. А не се замисляме: Защо е така? Пожари, ...
  677 
Това е откъс от новата книга, която подготвям, с работно заглавие „Смолница – между два рода”
Аз съм пра-пра-внучка на опълченеца Зиновий (Желю) Дерменджиев, който е дядо на майката на баща ми, а Гечо Дерменджията е негов баща. Родом е от с. Бургуджии (дн. с. Горно Александрово), Сливенско. През 183 ...
  1165 
Киро Линкълна, Панкратий Подпалвача, Коце Иманяра и т.н. Това не са мутренски прякори от времето на прехода, а на хора, които са се клели във вярност към Господ. Някои са на ръководни постове в българската православна църква, а други доста по-надолу в йерархията, но на никой от тях не му пречи да си ...
  1208 
За пръв път започна да ми струва, че от тази наша история няма да изскочи заек и може би за това вина носех аз. Прекомерната любов не е лъжица за всяка уста, задължава и подтиска, кара те да вършиш глупости, за които преди време не си и помислял. Като това проследяване.
Ако целта ми бе да не ме забе ...
  805 
(На племенницата ми Катя)
Вуйчо ми беше такава скица, че откъдето и да го погледнеш, все нещо ще те изненада. Името му беше Страшимир. Обаче кой ли го викаше с това име. Като се почне от Страшко, Мирко, Мире, та се стигне до Златан. Къде Страшимир, къде Златан! Макар че просъществува едва едно лято, ...
  678 
Приказка Осма
Една от най-трудните работи в Политическата гора била да си заместник, особено ако си Заместник с главна буква. Но още по-трудно било в ранния следобед някой Заместник – без да иска – да заспи върху бюрото си. Канцеларските бюра в Политическата гора били все твърди и неудобни, с остри, ...
  617 
Беше млада, прекалено млада. Първо забелязах вечно търсещия ù поглед, а чак след това – разкошната ù коса. Много дълга, тъмна и блестяща, струеше като водопад чак до дупето ù.
Красивата женска коса от край време ми е слабост, намирам, че придава очарование и на по-невзрачните представителки на женск ...
  887 
Не ми харесва тоя живот... И хората не ми харесват... Защо ли?... Защото са скучни и глупави... И аз не се харесвам... Защо ли?... Защото съм като тях... Не ми харесва... и няма даже на кой да кажа, че не ми харесва... НЕ МИ ХАРЕСВА... Писането е хубаво нещо... :) само че ако можех да го изкрещя, бе ...
  541 
Камелия намери Фейсбук страницата на Огнян. Сама се опияняваше, колко лесно го откри. Но не му писа.
Наближаваше 14.02. и реши да го изненада със стих на любимата си поетеса Валенс. Избра "Гриф Забранено". Усети, че точно пасва на нейната емоция. Написа го, добави няколко думи за празника и пръстът ...
  1016 
Старицата излезе права - не останахме повече от една нощ в хотела, но не защото не ни харесваше, а защото решихме да потърсим постоянен оазис...
На следващата сутрин след първоначалното опиянение трезво обсъдихме създалата се ситуация, спешно се нуждаехме от уютно местенце, където да се усамотим и о ...
  741 
Какво по-прекрасно усещане от това да получиш нещо, което си желал от цялото си сърце прекалено дълго време!? За жалост обаче човешката природа е такава, че много бързо се насища и забравя да оценява предоставеното от съдбата! Така че най-добрият вариант май, е да получиш това, което желаеш, но за к ...
  549 
Между деня и нощта съм заседнала и обичам тази неопределеност.
По гърба ми побягват върховете на пръстите ти и ме изтръпват сред сивия полумрак и изпълнената с кълбенца цигарен дим стая. Мирише на теб, на изгорял тютюн и на несигурност. Аз притварям очи, за да изживея мига на ласката ти, която тихо ...
  630 
Джижиктив Слухчев пътуваше към тайния си офис по току-що построената прекрасна и гладка като бебешко дупе джиджистрала. Току-що разговаря с новата клиентка и бе доволен от това. Дамата искаше да го наеме, за да проследи мъжа ù в мрежата, някой си Джиджо Гъзарски – политик, за който беше чувал и знае ...
  1477  12 
Може ли нещо да е
толкова
елегантно,
колкото да имаш само
няколко желания, ...
  1041 
Всичко започна като обикновена разходка за незрящия Александър Торньов. Той обичаше да се разхожда из Кооперативния пазар на родния си квартал „Люлин”, да слуша разговорите на минувачите, да „вдъхва” суетата и безгрижието на хората, които имаха привилегията да виждат. Така се чувстваше по-добре. Но ...
  1452 
Кремена се появи за кратко в живота ми. Кратко, но паметно и свързано с една не дотам приятна история, замислена от третата жена на дядо ми, в подкрепа и със самия роден дядо.
Тая Кремена беше братовчедка на третата жена на моя дядо. Не знам доколко е разбирал от жени, но тази, третата, беше хубавиц ...
  839 
В една мразовита нощ
Беше студено. Наистина много студено. Заледените дърветата, приличащи на грамадни бели призраци – стенеха от студ. Пукаха като разцепващи се дребни айсберги, безпомощни в безбрежния океан.
Минаваше полунощ.
Той стоеше сам в нощта.
Студът режеше като неконтролируем бръснач. Той п ...
  1030 
Всеки ден животът ти поднася нещо хубаво и не толкова хубаво. Това е като магазина, в който влизаш ежедневно - претрупани рафтове и наредените артикули на тях! Разглеждаш ги, имайки възможността да задържиш погледа си към някои, или бегло да погледнеш други! Едни харесваш, други - не... Но при самат ...
  818 
Това бяха любимите ú мигове. Веднъж в седмицата Камелия вземаше скицника и сядаше в любимото си кафене. Тук се чувстваше уютно, винаги до прозореца, наблюдавайки задъхания град. Избираше си обект и го рисуваше. Понякога човек, друг път просто фантазия. Горчивото кафе изостряше сетивата.
Днес ú се гу ...
  1108 
Някога, някога, в далечното кралство Бардак, властвал крал Сифилис. Дъщеря му - принцеса Гонорея, била най-прекрасното създание, създавано някога от плътска любов. Красотата ù предизвиквала пареща болка в мъжките души, а потокът от кандидат-женихи не спирал да тече. Това направо вбесявало ревнивия м ...
  629 
... Но тя остана точно там, където той я остави преди мноого, мноого време... Той отдавна си беше тръгнал и вървеше ли, вървеше, дори тичаше, без да се спира. Беше изминал много голямо разстояние. Дори следите му вече отдавна не се виждаха. Гледаше в съвсем друга посока и никога повече не се обърна ...
  593 
Предложения
: ??:??