40 930 резултата
КОГАТО ФИЛМИТЕ СЕ ОГЛЕЖДАТ В ЖИВОТА...
Първата любов ръжда не хваща!... Никой не знае защо е така... Може би, защото е най- чиста, без примеси, 100 каратова... Може би, защото често е неосъществима, нелогична или вечна, единствена, зряла... Тази, която носи удовлетворение и пълнота, радост, щастие и ...
Първата любов ръжда не хваща!... Никой не знае защо е така... Може би, защото е най- чиста, без примеси, 100 каратова... Може би, защото често е неосъществима, нелогична или вечна, единствена, зряла... Тази, която носи удовлетворение и пълнота, радост, щастие и ...
806
1
Стана, запали цигара и се взря в разпилените снимки.
От пожълтелите фотоси го гледаха образите на познати и приятели, съхранени в съзнанието му точно по този начин.
Неузнаваеми към момента, но така близки на хартията.
Годините на буйна младост стискаха с всичка сила снимките, сякаш се бореха с неумо ...
От пожълтелите фотоси го гледаха образите на познати и приятели, съхранени в съзнанието му точно по този начин.
Неузнаваеми към момента, но така близки на хартията.
Годините на буйна младост стискаха с всичка сила снимките, сякаш се бореха с неумо ...
737
Някъде из България...
След изморителния и дълъг ден Ралица взе топъл душ, след това намаза тялото си с благоуханни кремове, облече ефирната си нощница и се сгуши в леглото си. Обеща си да не заспива, а да изчака любимия си, който за поредна вечер закъсняваше. Разбира се, Павлин отново имаше заседани ...
След изморителния и дълъг ден Ралица взе топъл душ, след това намаза тялото си с благоуханни кремове, облече ефирната си нощница и се сгуши в леглото си. Обеща си да не заспива, а да изчака любимия си, който за поредна вечер закъсняваше. Разбира се, Павлин отново имаше заседани ...
912
3
. Забежка
Беше августовска жега и по изгорялата трева стърчаха само голи стръкчета на горски цветя. По това време на годината дворът на ранчото ми обикновено прелива от жълти, зелени, червени цветни лехи и кипариси, хвърлящи вълшебната си сянка на двора.
Но в оня момент тревата беше изгоряла от слън ...
Беше августовска жега и по изгорялата трева стърчаха само голи стръкчета на горски цветя. По това време на годината дворът на ранчото ми обикновено прелива от жълти, зелени, червени цветни лехи и кипариси, хвърлящи вълшебната си сянка на двора.
Но в оня момент тревата беше изгоряла от слън ...
1795
8
НЕ Е ВИЦ
Неотдавна, по време на царския режим, с приятел се отбихме в кафенето на министър Лучано, намиращо се в центъра на София, на улица Раковски. Известно е, че любимецът на Симеон беше построил редица заведения, едно от които бе това.
Влязохме двамата, с намерение да изпием по кафе и да си попр ...
Неотдавна, по време на царския режим, с приятел се отбихме в кафенето на министър Лучано, намиращо се в центъра на София, на улица Раковски. Известно е, че любимецът на Симеон беше построил редица заведения, едно от които бе това.
Влязохме двамата, с намерение да изпием по кафе и да си попр ...
1092
1
По ненаписаните мисли на един мой приятел.
Голите клони на премръзналите дървета трептяха в мъждивия ореол на самотната улична лампа, втрисани от ледения вятър, който насипваше със съсък ситния сняг връз преспите по побелялата улица. Млада жена стоеше до прозореца и разтриваше премръзналите си ръце, ...
Голите клони на премръзналите дървета трептяха в мъждивия ореол на самотната улична лампа, втрисани от ледения вятър, който насипваше със съсък ситния сняг връз преспите по побелялата улица. Млада жена стоеше до прозореца и разтриваше премръзналите си ръце, ...
925
9
Връхчета на пръсти по корема ми. По корема и малко по-надолу. Бавен е, нежен, внимателен. Търси нещо все по-надолу… Така не искам да го спирам, старае се толкова много. Диша в ухото ми. Не тежко, но на пресекулки. Знам, че едва преглъща. Знам, че всичко по него изтръпва все повече с всеки милиметър ...
844
Глава петдесета
Есента беше паднала над Париж като златна пелена. Парковете приличаха на картини, рисувани от Моне или Ван Гог, а парижани бяха започнали да вдигат яките на шлиферите. Вятърът гонеше по улиците листата на разголените дървета, а от училищния двор децата бързаха да се приберат по класн ...
Есента беше паднала над Париж като златна пелена. Парковете приличаха на картини, рисувани от Моне или Ван Гог, а парижани бяха започнали да вдигат яките на шлиферите. Вятърът гонеше по улиците листата на разголените дървета, а от училищния двор децата бързаха да се приберат по класн ...
985
6
Глава петдесета
Есента беше паднала над Париж като златна пелена. Парковете приличаха на картини рисувани от Моне или Ван Гог, а парижани бяха започнали да вдигат яките на шлиферите. Вятъра гонеше по улиците листата на разголените дървета, а от училищния двор децата бързаха да се приберат по класнит ...
Есента беше паднала над Париж като златна пелена. Парковете приличаха на картини рисувани от Моне или Ван Гог, а парижани бяха започнали да вдигат яките на шлиферите. Вятъра гонеше по улиците листата на разголените дървета, а от училищния двор децата бързаха да се приберат по класнит ...
451
От вчера вали. Вали бавно, тихо, монотонно, както в душата му и настроението му в последната година. Много малко неща го радваха вече Остаряваше ли, или беше нещо временно, Камен не знаеше. Все си казваше, че трябва да се вземе в ръце и да гледа по-ведро на света около себе си, но така се получаваше ...
857
2
Той седеше с прегънати колена върху първото стъпало пред входа на къщата си. Кротък старец, почернял като изгорен лист хартия, слаб и непохватен, но с необичайно живи очи. Всички вени по ръцете му тъмнееха от старост и от усилията да държи бастуна от белено дърво. Приличаше на птица, уморена от дълг ...
1615
3
"Какво е поет?" Един обикновен човек, който пише поезия, така биха ви отговорили повечето хора в днешно време. Нормално е, все пак кой чете поезия в наши дни? За много хора компютрите, дискотеките и музиката са много по-важни. Всички ние се възхищаваме на тези творци, но никой от нас не се замисля к ...
1797
2
Анелия хлопна входната врата и огледа. Уютният ú някога апартамент тънеше в хаос. Поддържаше го, но сега нямаше сили да се занимава с нищо. Тръсна се на кревата и се сви на кълбо. Нямаше да плаче. Мразеше това. Погледна косо към прозореца. Слънцето огряваше стаята, беше неделя, но това не я интересу ...
1115
6
Отначало плъзна слух, че край Пилювите дупки се навъртат нощем самодиви. После баба Таратана нададе вой; щяла да съди държавата в Страсбург, че ù изчезнали яйцата от полога, та си викам: „има още нещо”. Но когато умря Колю Нихтянов, ситуацията стана съвсем сериозна и трябваше да се вземат мерки. Про ...
810
Той не харесваше черешата в двора. Беше изкорубена, много разклонена и пречеше на гледката към планината. Даваше много плод, но толкова червиви бяха плодовете ú, че не ги докосваше изобщо. Понякога му се искаше комшийските деца да я нападат и обират до шушка, както правеха със съседските дръвчета, н ...
1741
10
- Знаеш ли какво ще се случи?
- Не... но дори и да знаех, какво да направя?
- Искаш ли да знаеш? Да направиш нещо?
- Какво да направя. Може би няма да е нужно да правя нищо.
- Тогава как ще се случи? Без да правиш нищо? ...
- Не... но дори и да знаех, какво да направя?
- Искаш ли да знаеш? Да направиш нещо?
- Какво да направя. Може би няма да е нужно да правя нищо.
- Тогава как ще се случи? Без да правиш нищо? ...
1024
Високопланинското село Стойка бе известно единствено с факта, че там, преди сто и двайсет години, се е родил професор Тодор Калчев, с когото, разбира се, местните се гордееха. Но „професорско” или не, селото вероятно щеше да си остане бяло петно на историческата карта, ако през една мъглива ноемврий ...
698
2
Скъпи сърцеразбивачо,
откъде би трябвало да започна? Може би от мига, в който те видях за първи път. Изглеждаше ми толкова наивен и добър, дори не ми направи никакво впечатление. В теб виждах едно дете, на което му даваха близалка, ти бе точно това в моите очи - наивно хлапе, което се доверява на вс ...
откъде би трябвало да започна? Може би от мига, в който те видях за първи път. Изглеждаше ми толкова наивен и добър, дори не ми направи никакво впечатление. В теб виждах едно дете, на което му даваха близалка, ти бе точно това в моите очи - наивно хлапе, което се доверява на вс ...
964
С проскърцащ такелаж, военният кораб "Вълноборец", покрит обилно със скреж, си проправяше път на запад.
Брадите на моряците блестяха на топящото се в мъглата слънце. Замръзналата фигура до борда отново насочи поглед напред. Трудно бе за вярване, че вижда каквото и да било, но и никой не знаеше докъд ...
Брадите на моряците блестяха на топящото се в мъглата слънце. Замръзналата фигура до борда отново насочи поглед напред. Трудно бе за вярване, че вижда каквото и да било, но и никой не знаеше докъд ...
654
... Зениците ù се разшириха от учудване. Някак спонтанно тя се засмя, бялата ù усмивка блесна чаровно. А после... Само миг, преди тя да си помисли дори каквото и да било... Докато все още държеше ръката ù, изведнъж, той ненадейно се пресегна зад нея и я подхвана през кръста със свободната си ръка. П ...
2001
6
Някой знае ли какво е да си влюбен в творец? В непостоянна и необятна личност?
Любовта към творците е трудна. Те вечно търсят своята муза, вдъхновението си. Днес могат да ви обичат с цялото си сърце и душа, цялото им същество ще бъде отдадено на вас в този момент и ще бъдете единственото и най-важно ...
Любовта към творците е трудна. Те вечно търсят своята муза, вдъхновението си. Днес могат да ви обичат с цялото си сърце и душа, цялото им същество ще бъде отдадено на вас в този момент и ще бъдете единственото и най-важно ...
1795
1
3
Гледам как две гълъбчета се ухажват и се чудя как е устроен животът! Те, пернати някакви, безсловесни, ама и те се обичат, чифтосват, поколение отглеждат. Какво остава при нас, хората. Въпреки, че крайния резултат е един – да отгледаме челяд.
По този повод си спомних как аз се омъжвах, после спомени ...
По този повод си спомних как аз се омъжвах, после спомени ...
1026
3
Глава I
Разпределението (откъс)
Въпреки че приятели и познати се шегуваха с пословичната му разсеяност, Луис помнеше пътя до библиотеката. Имаше достатъчно време, затова предпочете да отиде пеша. Все още не го напускаше смазващото усещане за безпомощност, породено от пътуването му в Тунела. Задължит ...
Разпределението (откъс)
Въпреки че приятели и познати се шегуваха с пословичната му разсеяност, Луис помнеше пътя до библиотеката. Имаше достатъчно време, затова предпочете да отиде пеша. Все още не го напускаше смазващото усещане за безпомощност, породено от пътуването му в Тунела. Задължит ...
1004
Глава четиридесет и девета
Времето беше свежо. Откъм Витоша полъхваше приятен ветрец и метеше разхвърляните по земята хартии и празни цигарени кутии. Въздухът беше по-чист, отколкото в Париж, а софиянки бяха започнали да се обличат по-смело. Млади момичета, почти деца, щъкаха по улиците, облечени в ...
Времето беше свежо. Откъм Витоша полъхваше приятен ветрец и метеше разхвърляните по земята хартии и празни цигарени кутии. Въздухът беше по-чист, отколкото в Париж, а софиянки бяха започнали да се обличат по-смело. Млади момичета, почти деца, щъкаха по улиците, облечени в ...
702
1
Неоновите реклами се отразяваха в лъсналия от ситния дъжд асфалт. Ромолеше тихо, и влагата се просмукваше навсякъде, но той не я усещаше. Леките капки, които кацаха на лицето му сякаш го очистваха и мъжът, загърнат в коженото си палто с вдигната яка, с ръце в джобовете, незабележимо се усмихваше.
– ...
– ...
1109
10
Павел седна на един камък край пътя и заби поглед в земята. Зарови с палеца на крака си в прахта. Очите му се движеха трескаво, но той не виждаше нищо, само мислите му бяха оплетени, като рибарска мрежа. Не можеше да ги подреди, не мислеше реално, колкото и да се стараеше да ги въведе в ред.
Беше вл ...
Беше вл ...
804
Както повечето хора, така и Стамат Пеев мразеше да бъде унижаван, въпреки че до известна степен беше свикнал с издевателствата, което се дължеше най-вече на факта, че жена му имаше изключително лош характер.
Може би точно поради лошия характер на половинката си Стамат стана ловец. Ловът му даваше въ ...
Може би точно поради лошия характер на половинката си Стамат стана ловец. Ловът му даваше въ ...
743
Липсва хармонията и разбирателството във вашите домове. Остана само агресията. А като допълнение и масовата психоза, която ви се предлага от медиите, радиото и телевизията. Дали вече можете да гледате един филм, в който да няма убийство, наркотици? Пълна порнография - разголени и разплути тела, разв ...
701
„Живеем ний сред мрачен лес
с надежда една
да видим светлина.”
Свежият утрешен въздух пълнеше дробовете на горските обитатели. Земята беше
прошарена със светли петна от лъчите, пробили си път през едрите листа на дърветата. ...
с надежда една
да видим светлина.”
Свежият утрешен въздух пълнеше дробовете на горските обитатели. Земята беше
прошарена със светли петна от лъчите, пробили си път през едрите листа на дърветата. ...
1098
Беше един от най-невзрачните мъже, които съм виждала.
Когато татко беше още жив, често идваше вкъщи с него – винаги небрежен, разсеян, някак извън времето, говореше малко, но очите му казваха много. По-късно, когато чувах да говорят за „изразителни” очи, представях си неговите – загадъчни, с неопред ...
Когато татко беше още жив, често идваше вкъщи с него – винаги небрежен, разсеян, някак извън времето, говореше малко, но очите му казваха много. По-късно, когато чувах да говорят за „изразителни” очи, представях си неговите – загадъчни, с неопред ...
1269
10
Дневникът-
След като Принцът си замина
омъжих се за себе си
(стандартно- по любов)
блажено заживях ...
След като Принцът си замина
омъжих се за себе си
(стандартно- по любов)
блажено заживях ...
1394
10
Да, вярно е, че приятелство между момче и момиче трудно може да съществува. Трудно, но не невъзможно! Такъв беше случаят с Рая и Стивън. Бяха най-добри приятели. Познаваха се от деца. Много пъти се караха, но мълчанието помежду им не траеше повече от няколко часа. Рая имаше връзка с Майкъл – момче, ...
1118
Кикимора
Ден XIV
Йордан бягаше.
Малко неща имаха значение в този момент. Йордан бягаше из кишавите декемврийски улици. Залогът бе живота му. Видя я да тъче.
Из главата му се лутаха хиляди мисли. Надделя една. Дълбоките й зелени очи, които в момента пръскаха змийска отрова, а в началото му напомняха ...
Ден XIV
Йордан бягаше.
Малко неща имаха значение в този момент. Йордан бягаше из кишавите декемврийски улици. Залогът бе живота му. Видя я да тъче.
Из главата му се лутаха хиляди мисли. Надделя една. Дълбоките й зелени очи, които в момента пръскаха змийска отрова, а в началото му напомняха ...
1233
Когато дните текат прекалено бързо, не мислиш какво е минало, но спреш ли, те обхваща тъгата на миналото. Блуждаят спомени от хиляди игри, греещо слънце и много, много хубави хора. В спомените ми се появява старата ни вила, къщата на детството ми, където дядо и баба винаги ни посрещаха радостни. Има ...
421
Любовта е прекрасно нещо, но за съжаление няма точно определение, недълготрайна е, кара те да правиш глупости, а накрая си задаваш въпроса имало ли е любов изобщо и дали неприятните моменти не са били повече от приятните. Но всеки път ни се иска отново да се впуснем в тази авантюра, нали?
594
Календарът на маите прилича повече на Коледна баница с късмети, отколкото на уред за предсказване на Апокалипсис. Мисля, че просто са изпаднали в ужас, защото им е свършила маята...
Вече не гледам на кафе. Не, че не мога, то просто свърши.
Ако Бог е на твоя страна, друга не Ти трябва.
Интересно, че ...
Вече не гледам на кафе. Не, че не мога, то просто свърши.
Ако Бог е на твоя страна, друга не Ти трябва.
Интересно, че ...
1102
10
Сънувам поле с диви ягоди. Понякога е гора, в която неусетно съм се загубил. Цялата е просечена, слънцето светлее в малките островчета, обрасли с папрат и къпинак. Прозрачни паяжини обгръщат ръцете и раменете ми. Подсвирквам си с уста, пълна с ягодов сок, който тече надолу по брадата ми. Стъпвам по ...
922
4
Разказ на Оши и Пили
Здравейте отново, ние сме Оши и Пили.
Както със сигурно си спомняте, потресени от ненавременната смърт на незабравимия (и незапомнен от никого) Дони, ние решихме да ви разкажем всичките му приключения. Ще започнем с това, което най-силно вълнува младите души – първата и най-вели ...
Здравейте отново, ние сме Оши и Пили.
Както със сигурно си спомняте, потресени от ненавременната смърт на незабравимия (и незапомнен от никого) Дони, ние решихме да ви разкажем всичките му приключения. Ще започнем с това, което най-силно вълнува младите души – първата и най-вели ...
2209
5
Ролан Грецки се провираше между хората в претъпканата изложбена зала и се чувстваше зле. Единственото, което искаше в този момент, беше да се скрие в някой ъгъл и да го оставят на мира. Струваше му се, че му обръщат повече внимание, отколкото на самия автор, който откриваше тази вечер изложбата си.
...
...
942
6
Звънецът дрънчеше настоятелно под акомпанимента на блъскащ по вратата юмрук. Алина се втурна надолу по стълбите да отвори. Малък бял пудел я следваше по петите, лаейки непрестанно.
Отвън стоеше непозната жена на около трийсет години. Някои ценители на женската красота биха казали, че лицето ù, което ...
Отвън стоеше непозната жена на около трийсет години. Някои ценители на женската красота биха казали, че лицето ù, което ...
1021
2
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
