40 928 резултата
14 Февруари
Част 1: Ще приемеш ли валентинката ми?
Едни празнуваха деня на влюбените, други Трифон Зарезан, а тя празнуваше, че е вторник... Нямаше си приятел, нито пък беше любител на алкохола, затова предпочете да приеме тази дата като една от многото в календара. Сутринта стана в 06:00 ч. Навън б ...
Част 1: Ще приемеш ли валентинката ми?
Едни празнуваха деня на влюбените, други Трифон Зарезан, а тя празнуваше, че е вторник... Нямаше си приятел, нито пък беше любител на алкохола, затова предпочете да приеме тази дата като една от многото в календара. Сутринта стана в 06:00 ч. Навън б ...
820
10
Четвърта част
1. Мария Хосе
–Виж, Сузана, това как е?-въртеше се Мария Хосе на пети пред журито, т .е .-Емилио и Сузана .-Добре ли ми стои?
–:Прекрасна си!-викнаха двамата едновременно .
–Купувам я. Блузката също. И това .. . ...
1. Мария Хосе
–Виж, Сузана, това как е?-въртеше се Мария Хосе на пети пред журито, т .е .-Емилио и Сузана .-Добре ли ми стои?
–:Прекрасна си!-викнаха двамата едновременно .
–Купувам я. Блузката също. И това .. . ...
1248
7
С гръб към Неизвестното
/научно-фантастичен разказ/
Посещавам на светлата памет на моите
родители Искра Тодорова Кърчева и
Иван Стефанов Кърчев, достойнствата и ...
/научно-фантастичен разказ/
Посещавам на светлата памет на моите
родители Искра Тодорова Кърчева и
Иван Стефанов Кърчев, достойнствата и ...
1122
Няма случайности
Април, 2011
Обичам пролетта, тя е мека, топла и красива. Премахването на дебелите дрехи, това те кара да се чувстваш по-лек и на място, след този кучешки студ. Чаках точно това, времето да се постопли и да се прибера в родния си град. За мое огромно щастие, панаира също беше дошъл, ...
Април, 2011
Обичам пролетта, тя е мека, топла и красива. Премахването на дебелите дрехи, това те кара да се чувстваш по-лек и на място, след този кучешки студ. Чаках точно това, времето да се постопли и да се прибера в родния си град. За мое огромно щастие, панаира също беше дошъл, ...
892
1
Нека ви разкажа една история. Едно приключение, което няма да забравя. Дали ще ми повярвате, ако ви кажа историята за стъкления музей, които посетих. Може би трябва първо да ви разкажа историята, а вие сами да прецените! Беше лятото на 1778-а, аз бях само на десет и игрите бяха моето ежедневие. Живе ...
1216
1
Виж какво ще ти кажа: знам, че не съм мъдрец.
Малко изводи съм си направил, малко поуки съм си взел от тоя живот, защото бързах да го живея.
Едно нещо обаче разбрах със сигурност, и то чак сега, когато съм на петдесет и осем.
Че две години споделена любов си струват всичко изживяно. И преди, и след ...
Малко изводи съм си направил, малко поуки съм си взел от тоя живот, защото бързах да го живея.
Едно нещо обаче разбрах със сигурност, и то чак сега, когато съм на петдесет и осем.
Че две години споделена любов си струват всичко изживяно. И преди, и след ...
779
3
ужаси
Ето ме сега тук, пред вас, сам и в същото време сред всички, аз, Зуфар Леван Айзахаранашвили, наведен пред белия лист, готов да изповядам своята тежка участ. Много по-лесно би било след като вече направих равносметка на отминалите събития, да обвиня всички външни фактори и да изложа историята ...
Ето ме сега тук, пред вас, сам и в същото време сред всички, аз, Зуфар Леван Айзахаранашвили, наведен пред белия лист, готов да изповядам своята тежка участ. Много по-лесно би било след като вече направих равносметка на отминалите събития, да обвиня всички външни фактори и да изложа историята ...
863
6
От известно време си търся работа по обявите в Интернет. Днес седнах да попълня поредния въпросник.
1. Какво знаете за нашата компания?
Абсолютно нищо. Но, ако ме вземете на работа, и кътните ви зъби ще знам.
2. Какви са мотивите Ви да работите точно при нас?
Ами все някъде трябва да си изкарвам хля ...
1. Какво знаете за нашата компания?
Абсолютно нищо. Но, ако ме вземете на работа, и кътните ви зъби ще знам.
2. Какви са мотивите Ви да работите точно при нас?
Ами все някъде трябва да си изкарвам хля ...
2290
38
Чико Чиков пенсионер
Вече 3 дни нищо не беше ял. Радиаторите бяха студени като ледени шушулки. Стъклата бяха обледенени още от месец декември, когато настъпиха първите студове. До Нова година все още можеше да се живее. Комшиите от горния етаж не бяха спрели парното, та и до Чико достигаше някоя и д ...
Вече 3 дни нищо не беше ял. Радиаторите бяха студени като ледени шушулки. Стъклата бяха обледенени още от месец декември, когато настъпиха първите студове. До Нова година все още можеше да се живее. Комшиите от горния етаж не бяха спрели парното, та и до Чико достигаше някоя и д ...
833
2
Моята България
Слънцето се показва над Копрен. Лъчите му проблясват между листата на дърветата и се отразяват в капчиците роса. Недалеч шуми реката, провирайки се между скалите. Земята е влажна. Пътеката се вие към върха все така самотна, а тревата, поникнала по средата ù, вихри своя танц, подгонена ...
Слънцето се показва над Копрен. Лъчите му проблясват между листата на дърветата и се отразяват в капчиците роса. Недалеч шуми реката, провирайки се между скалите. Земята е влажна. Пътеката се вие към върха все така самотна, а тревата, поникнала по средата ù, вихри своя танц, подгонена ...
904
1
Влакът, който преминаваше пред тях, се движеше с невероятна скорост, толкова бързо, че очертанията му се размазваха. Той пак гледаше някъде в пространството, а в погледа му си личаха хилядите мисли, преминаваха като бързите влакове през ума му.
– За какво си мислиш? – попита тя с някаква странна гор ...
– За какво си мислиш? – попита тя с някаква странна гор ...
836
1
Размислям се и върху благотворителността. Тя също е проява на милосърдието. Чрез разбиране, планомерност, далновидност, настойчивост и упоритост, можем да се облагородим. За мен сантименталното състрадание и меката разнеженост спъват ролята на доброто и не може да се върви по пътя на общото благопол ...
678
Поглеждам го и сърцето ми се свива. Спомням си как изглеждаше преди, колко красив беше, а сега се е превърнал в една жалка купчинка. Той не ме вижда, мисля, че не може да разпознае и гласа ми. Не реагира на нищо, освен да отиде да се нахрани и да пие вода. От доста време почти не спи. Последните дни ...
924
1
Преди седмица с жена ми излязохме от къщи. Рунтавото улично куче ни изпрати до улица ”Нишава”, която беше цялата в бяло. Прекосихме булеварда и навлязохме в Южния парк.
Витоша остана зад гърба ни, огряна от слънцето. Снегът хруптеше под краката ни. Вървяхме и мълчахме. Новите лампи по централната ал ...
Витоша остана зад гърба ни, огряна от слънцето. Снегът хруптеше под краката ни. Вървяхме и мълчахме. Новите лампи по централната ал ...
1201
4
С помощта на Ваня Георгиева
- Има ли място? – попита човекът и пъхна пет банкноти по 50 лв. в ръката на Ангел Войнов, нощният пазач на гробищата в град Камбана.
Ангел хвърли един поглед на парите, между които се показваше бележка с написано на нея име, прибра ги в джоба на зеленото си яке и каза:
- ...
- Има ли място? – попита човекът и пъхна пет банкноти по 50 лв. в ръката на Ангел Войнов, нощният пазач на гробищата в град Камбана.
Ангел хвърли един поглед на парите, между които се показваше бележка с написано на нея име, прибра ги в джоба на зеленото си яке и каза:
- ...
1596
2
Един досаден ден
Днес старецът ставаше на 91 години, а Велизар – на 16.
„Кофти съвпадение”, си помисли за кой ли път младежът. „Какъв досаден ден!”
Всъщност не беше съвсем зле. Уговорката с баща му беше, че ако иска да си получи суперкомпютъра за рождения ден, трябва да придружи дядо си Велко на сел ...
Днес старецът ставаше на 91 години, а Велизар – на 16.
„Кофти съвпадение”, си помисли за кой ли път младежът. „Какъв досаден ден!”
Всъщност не беше съвсем зле. Уговорката с баща му беше, че ако иска да си получи суперкомпютъра за рождения ден, трябва да придружи дядо си Велко на сел ...
1999
3
След изживения стрес от нелепата смърт на Динко, съм „преразпределен”!
Разместиха графика и групата „стажант – коминджия” – отпадна.
От утре ще бъда към маркшайдерско бюро заедно с хубавата Янка.
Момичето, в което всички момчета сме лудо влюбени!
* ...
Разместиха графика и групата „стажант – коминджия” – отпадна.
От утре ще бъда към маркшайдерско бюро заедно с хубавата Янка.
Момичето, в което всички момчета сме лудо влюбени!
* ...
1477
2
Чардак сой блестеше със своите големи баири от километри. Трудно беше човек да не го забележи, когато пътува по магистралата. Високите възвишения и огрените от слънцето склонове с бели варовикови скали отразяваха всичко, което се случва в местността. И когато влезеш навътре и стигнеш до малката долч ...
742
1
Есенна Монтана
Поглеждайки през прозореца на класната стая, виждам все същите дървета, които украсяват пейзажа около училище, но някак променени. Листата им като че ли остаряват. Вече не е тъй зелено. Дори зеленото почти не се мярка из багрите на дървесните корони. Гледам от топлата стая всички тези ...
Поглеждайки през прозореца на класната стая, виждам все същите дървета, които украсяват пейзажа около училище, но някак променени. Листата им като че ли остаряват. Вече не е тъй зелено. Дори зеленото почти не се мярка из багрите на дървесните корони. Гледам от топлата стая всички тези ...
811
2
В определени исторически периоди, Историята е принудена
да влиза в ролята на Слугиня на Политиката. Това става
обикновено при тоталитарните режими на управление.
За съжаление, ЛОША СЛУГИНЯ! Защото не е успявала да
поддържа Господарката си Чиста. От която на свой ред и тя ...
да влиза в ролята на Слугиня на Политиката. Това става
обикновено при тоталитарните режими на управление.
За съжаление, ЛОША СЛУГИНЯ! Защото не е успявала да
поддържа Господарката си Чиста. От която на свой ред и тя ...
704
Не е толкова важно това странно, но по особен начин дъхаво нещо, което някога възрастните са наричали кафе. Не знам, може би е имало и истинско, но бабите от преди 60-70 години обикновено варели тази смеска и го сервирали за кафе.
Та както казах, не ми е думата за това кафе, а за една спретната стар ...
Та както казах, не ми е думата за това кафе, а за една спретната стар ...
5076
3
Давеха се в болката... и молеха за още!
В дълбините търсеха нещо скрито, нещо свое. А въздухът не им достигаше. Слънцето възпламеняваше водите и те се превръщаха в постоянно подклаждани огньове.
Катранени. Кървави.
И всички онея вътре в тях се пържеха – буквално... и красиво. В триумфа свой се губех ...
В дълбините търсеха нещо скрито, нещо свое. А въздухът не им достигаше. Слънцето възпламеняваше водите и те се превръщаха в постоянно подклаждани огньове.
Катранени. Кървави.
И всички онея вътре в тях се пържеха – буквално... и красиво. В триумфа свой се губех ...
886
1
2
Заченки на влюбването…
Септември, 2010
Времето беше слънчево. Бяха изминали два дена, откакто се бях прибрала в родния си град. Стоях седнала на една пейка в квартала, чакайки моя близка приятелка от детството Радина, да излезе със сина си който беше на 2 г. Всеки път, когато ги поглеждах, си мислех ...
Септември, 2010
Времето беше слънчево. Бяха изминали два дена, откакто се бях прибрала в родния си град. Стоях седнала на една пейка в квартала, чакайки моя близка приятелка от детството Радина, да излезе със сина си който беше на 2 г. Всеки път, когато ги поглеждах, си мислех ...
1001
1
Отпреди няколко дни се чувствам като младо момче. Ще правя с един приятел малка книжарничка. Както е казал Джани Родари: ”Ако можех да имам едно магазинче с две полички, бих продавал познайте какво? Надежда, надежда за всички.”
Ще има книжки, ще има икони, малки и големи, ще има сребърни синджирчета ...
Ще има книжки, ще има икони, малки и големи, ще има сребърни синджирчета ...
1115
11
Сънят
На Знаците
Някога в бъдещето...
Силвия като хипнотизирана наблюдаваше ръсещата се пепел на догарящата клечица, а сълзите й просто капеха. Ароматът връщаше спомените и ги смесваше с живи копнежи и умиращи мечти. Рапсодия на Бочели дълбаеше в раната... От месеци разумът й се противеше и вадеше д ...
На Знаците
Някога в бъдещето...
Силвия като хипнотизирана наблюдаваше ръсещата се пепел на догарящата клечица, а сълзите й просто капеха. Ароматът връщаше спомените и ги смесваше с живи копнежи и умиращи мечти. Рапсодия на Бочели дълбаеше в раната... От месеци разумът й се противеше и вадеше д ...
1881
40
Фелисия бе красива. Буйната й грива се развяваше под нежния полъх на южния вятър. Опашката й придаваше неземна фееричност. Денят започваше, а Фелисия бе неспокойна, какво ли щеше да се случи днес? Тя вдигна глава и погледна към небето, сякаш го умоляваше да бъде все така синьо и галещо. Големите й в ...
716
Насочвам мисълта си към Християнското милосърдие, което е проява на смирение и скромност. Кой всъщност е истински вярващ? Може би този, който подпомага нуждаещите се. Никога не си въобразява, че го превъзхождат, нито подценява милосърдието си, а още по-малко търси и очаква похвала, благодарност, или ...
745
Често пъти премисляме ситуации и стигаме до изводи, които ни карат да се замисляме: "Защо?". Често повтаряме грешки, не защото смятаме, че резултатът ще е различен, а защото свикваме с болката, която ни изпълва при поредния провал. И после плачем, страдаме, че отново ни се случва онова, което не вед ...
1634
3
Даже не знам защо го пиша това... И искам ли да ви го разкажа. Аз не обичам да пиша и не умея. Не съм нито писателка, нито поетеса, нито дори учителка по литература. Занимавам се със застраховане – сметки, анализи, оценка на риск, статистика... Скучна работа, бихте казали, вероятно. Дори писма не об ...
1439
3
14
Ако можеш да ме обичаш - обичай ме, па макар и мълчаливо. За любов не съм молила никого, няма и да моля никога. Ако можеш да не огорчаваш дните ми - носи ми някаква усмивка, па макар и само с твоето присъствие. Дали е обич, не зная, но от моя страна е обичане - истинско, глупаво, страшно обичане.
Не ...
Не ...
1183
1
Сигурно няма да повярвате на историята, която ще ви разкажа, но ще поема този риск...
Вчера си беше един обикновен делничен ден, понеделник - като всички
понеделници. Знаете, нали - след почивните дни ужасно трудно е човек да се "отлепи" от дома си и да се адаптира към новата работна седмица. Тръгва ...
Вчера си беше един обикновен делничен ден, понеделник - като всички
понеделници. Знаете, нали - след почивните дни ужасно трудно е човек да се "отлепи" от дома си и да се адаптира към новата работна седмица. Тръгва ...
855
4
Може би моята съдба е да съм плаваща лодка, която никога не акостира, а нейната безбрежна любов е търсенето, пътят, морето. Скитница във времето. Нереалността на пропуснатите възможности е геният на моя все още ненаписан роман. Не знам колко незаченати деца имам и колко несъстояли се сватби и развод ...
743
Онзи ден пих чай с хора, които съм виждала само на снимка, а за секунди разбраха всичко за мен. Застреляха ме с куп въпроси, жлъчни думи, остри погледи, после ме съживиха с глътки ръчнонабран чай от планината. Благодарихме си, че сме се видели, не обещахме, че пак ще се срещнем. Никой няма да ни нак ...
672
Леглото беше единично, той, с тъмно сини боксерки с черни райета по ръбовете, лежеше до мен, толкова възбуждаш, толкова магнетичен. Влудяваше кръвта ми, изостряше сетивата ми , обладаваше мислите ми. Аз лежах до него по сатенено нощно бельо, прилепнало по тялото ми с цикламено оцветяване и черна дан ...
877
Сив, убиващ с апатията, която носеше със себе си, следобед бе обхванал града. Улиците бяха прогизнали от среднощния дъжд и във въздуха се носеше успокояващата миризма на мокър асфалт. Тази потискаща и в същото време омайваща обстановка бе прибрала всички хора по домовете им. Макар повечето от тях да ...
955
2
Две момичета и осем момчета се товарим на потрошен автобус.
Тръгваме от Хасково на едномесечен стаж за рудник Върба.
В Кърджали се прехвърляме на друга таратайка, посока Мадан.
Началото на март - снежнобелите върхове на Родопа заслепяват!
Пристигаме привечер и с открита „молотовка” потегляме за Върба. ...
Тръгваме от Хасково на едномесечен стаж за рудник Върба.
В Кърджали се прехвърляме на друга таратайка, посока Мадан.
Началото на март - снежнобелите върхове на Родопа заслепяват!
Пристигаме привечер и с открита „молотовка” потегляме за Върба. ...
973
1
Изстрел. И след него нищо.
Изстрел. И след него онази мъничка надежда за по-хубаво начало.
Изстрел. И след него сърцето ми намери всичките си парченца и самичко си се залепи.
Изстрел...
Как исках да ти кажа всички неща, останали неизказани, висящи над бездната между нас... Но не го направих. Не каза ...
Изстрел. И след него онази мъничка надежда за по-хубаво начало.
Изстрел. И след него сърцето ми намери всичките си парченца и самичко си се залепи.
Изстрел...
Как исках да ти кажа всички неща, останали неизказани, висящи над бездната между нас... Но не го направих. Не каза ...
935
2
1
Стоеше на прозореца, гледайки пустата улица с изпълнен с празнина поглед. Монотонният звук от тракането на дъжда по ламарината и стичането на водата по улуците караха клепачите й да натежават, но тя не се отказваше и продължаваше да се взира в реките, течащи по асфалта и събиращите се океани в огр ...
Стоеше на прозореца, гледайки пустата улица с изпълнен с празнина поглед. Монотонният звук от тракането на дъжда по ламарината и стичането на водата по улуците караха клепачите й да натежават, но тя не се отказваше и продължаваше да се взира в реките, течащи по асфалта и събиращите се океани в огр ...
464
Трета част
1. Мария Хосе
–Доволен съм, момичета!-похвали ги управителят.-Оборотът се увеличава с всеки изминал ден.
Сузана предлагаше дрехи, а Мария Хосе-парфюмерия.
Тази нощ Мария Хосе сънува малко, пухкаво кученце. Доближи се до нея и се сви в краката ѝ. Тя го погали и то не пожела да си отиде. Ка ...
1. Мария Хосе
–Доволен съм, момичета!-похвали ги управителят.-Оборотът се увеличава с всеки изминал ден.
Сузана предлагаше дрехи, а Мария Хосе-парфюмерия.
Тази нощ Мария Хосе сънува малко, пухкаво кученце. Доближи се до нея и се сви в краката ѝ. Тя го погали и то не пожела да си отиде. Ка ...
1171
6
Не пиеше много.
До козирката!
Ни повече, ни по малко!
При него всичко беше точно!
Пиеше само вечер. ...
До козирката!
Ни повече, ни по малко!
При него всичко беше точно!
Пиеше само вечер. ...
1086
10
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
