4 238 резултата
Давам апартамента под наем и се връщам на тавана си. Хазяйката ме посреща с отворени обятия и на часа изгонва някакво момче, за което упорито твърди че е наркоман. Когато влизам в жилището съм склонна да и повярвам. Голяма кочина е, но жената е на седемдесет, така че си го изчиствам сама. Връщам и к ...
704
2
3
Глава 8
20.06.145 г.
„Животът е толкова самотен без нея. Любовта ми беше невъзможна според тях - великите господари на Рая. Ангелите управляваха света, след като Бог изчезна. Аз бях един от ангелите, които го търсихме. Но тогава нещо се обърка. Първата вещица от рода Стъкфорт – Дея Стъкфорт. Тя повд ...
20.06.145 г.
„Животът е толкова самотен без нея. Любовта ми беше невъзможна според тях - великите господари на Рая. Ангелите управляваха света, след като Бог изчезна. Аз бях един от ангелите, които го търсихме. Но тогава нещо се обърка. Първата вещица от рода Стъкфорт – Дея Стъкфорт. Тя повд ...
750
∞
> ∞
>
> Бях сигурна, че Ливър никога повече няма да ми се обади след глупашкото ми държание пред вкъщи.
> ...
> ∞
>
> Бях сигурна, че Ливър никога повече няма да ми се обади след глупашкото ми държание пред вкъщи.
> ...
504
1
Прибирам се вечерта и пак заварвам Борил на дивана си.
– Не че нещо, ама ти къща нямаш ли си?
– Не искам да си цапам у нас.
Дъвчи чипс с бира и гледа футбол.
– Да, някога този килим беше чист, преди да го изцапаш – казвам това и се заглеждам в килима, той е прекалено чист, както и всичко наоколо. – ...
– Не че нещо, ама ти къща нямаш ли си?
– Не искам да си цапам у нас.
Дъвчи чипс с бира и гледа футбол.
– Да, някога този килим беше чист, преди да го изцапаш – казвам това и се заглеждам в килима, той е прекалено чист, както и всичко наоколо. – ...
748
3
Спомням си всички тези неща, докато чакам свекъра си да стигне до колата ми.
– Как си, Алекс?
– Добре.
Той ме оглежда:
– И така изглеждаш... ...
– Как си, Алекс?
– Добре.
Той ме оглежда:
– И така изглеждаш... ...
670
1
1
Виждам свекъра да се задава и му махвам от прозореца. Обичам го този човек, от всички мъже в живота ми, без сина ми, той е най-свестния. Баща ми по самогъзието много прилича на Андрей и една от причините да не се разведа толкова години, донякъде бе факта, че ми се виждаше по някакъв начин напълно но ...
780
2
4
За първи път в живота си осъзнавам дълбокото значение на думата „отпуск“ – само седмица е достатъчна да се отпусна в такава дълбока нирвана, че само мисълта за нейният край ме хвърля в потрес.
Давам си сметка, че никога досега не съм почивала като хората. По време на отпуск обикновено съм жрица на Д ...
Давам си сметка, че никога досега не съм почивала като хората. По време на отпуск обикновено съм жрица на Д ...
1041
8
– Обади се в някоя лаборатория и уреди теста – казвам на Борил вечерта.
Връщам се от служебна вечеря и когато се прибирам го намирам излегнат на дивана ми.
– Направихме ги.
Поглеждам го изненадана и той свива рамене:
– Още като ми се обади и викнах лаборант и после взеха и от мен. Ще са готови след ...
Връщам се от служебна вечеря и когато се прибирам го намирам излегнат на дивана ми.
– Направихме ги.
Поглеждам го изненадана и той свива рамене:
– Още като ми се обади и викнах лаборант и после взеха и от мен. Ще са готови след ...
692
2
2
Глава 7
Видях я. Измъчена и плачеща постоянно. Мия. Красива, не чак толкова, но величествена - като никоя друга. Руса коса, мека като коприна. Очите ù зелени, дълбоки, чакащи за спасение. Тя вървеше, оглеждайки за изход. Бялата и рокля бе покрита с капки кръв. Разтреперих се, тръпки полазиха по цяло ...
Видях я. Измъчена и плачеща постоянно. Мия. Красива, не чак толкова, но величествена - като никоя друга. Руса коса, мека като коприна. Очите ù зелени, дълбоки, чакащи за спасение. Тя вървеше, оглеждайки за изход. Бялата и рокля бе покрита с капки кръв. Разтреперих се, тръпки полазиха по цяло ...
669
∞∞
> ∞
>
> Очевидно никой от нас не беше успял да се наспи нормално. Дотъм имаше бледия, подпухнал вид, който надзърна и към мен в огледалото тази сутрин, Римън едва потискаше прозявките си, а аз не знаех къде се намирам.
> ...
> ∞
>
> Очевидно никой от нас не беше успял да се наспи нормално. Дотъм имаше бледия, подпухнал вид, който надзърна и към мен в огледалото тази сутрин, Римън едва потискаше прозявките си, а аз не знаех къде се намирам.
> ...
461
1
Два месеца по-късно телефона ми звъни в 3 и половина след полунощ. Подскачам сънена и първата ми мисъл е „нещо е станало с Криси“. Вдигам и чувам гласа на Шмитката:
– Избухнал е пожар в офиса ти. Трябва да дойдеш.
– Пожар, какъв пожар?
– Просто ела веднага.
Изстрелвам се на секундата и карам като лу ...
– Избухнал е пожар в офиса ти. Трябва да дойдеш.
– Пожар, какъв пожар?
– Просто ела веднага.
Изстрелвам се на секундата и карам като лу ...
1126
2
8
Глава 6
- Хей, Аби.. ъм аз разбрах за Мия! – погледнах Кат.
- И?
- Ако искаш да помогна с нещо.
- Не, не. Кат, повярвай ми, искам да ми помогнеш, но не искам да те въвличам в това. – оставих книгата, която ми даде Кат. ...
- Хей, Аби.. ъм аз разбрах за Мия! – погледнах Кат.
- И?
- Ако искаш да помогна с нещо.
- Не, не. Кат, повярвай ми, искам да ми помогнеш, но не искам да те въвличам в това. – оставих книгата, която ми даде Кат. ...
671
> ∞
>
>
>
> -Ти се шегуваш! Как е възможно? – възкликнах изумена – Не може, няма начин! ...
>
>
>
> -Ти се шегуваш! Как е възможно? – възкликнах изумена – Не може, няма начин! ...
477
1
Заспивам дълго след разговора и се събуждам след около час. Часовника ми показва 5 сутринта. Към 5 и половина вече не издържам, трябва да се махна от това легло. Криси спи дълбоко и аз се обличам много внимателно, за да не го събудя. Вечерта домакинята предвидливо ми е показала къде стоят кафето и ч ...
1267
1
1
Глава 5
Събудих се в много добре позната стая. Бях в ранчото на Кат. Поогледах наоколо. Всички драсканици по стените бяха добре запазени, играчките бяха разхвърляни. Станах от леглото и се запътих към вратата. Когато хванах дръжката на вратата, си спомних светлината... болката... всичко. Отворих вра ...
Събудих се в много добре позната стая. Бях в ранчото на Кат. Поогледах наоколо. Всички драсканици по стените бяха добре запазени, играчките бяха разхвърляни. Станах от леглото и се запътих към вратата. Когато хванах дръжката на вратата, си спомних светлината... болката... всичко. Отворих вра ...
634
1
> ∞
>
>
>
> Събуди ме някакво неприятно ръмжене, дразнещо като прашинка в окото, глупаво като муха в стъклен буркан. Преобърнах се в леглото и сънено надигнах глава. Ръмженето не преставаше, даже странно се усилваше и изведнъж ми стана ясно какво се случва. Телефонът ми, оставен на вибрация и пъхнат ...
>
>
>
> Събуди ме някакво неприятно ръмжене, дразнещо като прашинка в окото, глупаво като муха в стъклен буркан. Преобърнах се в леглото и сънено надигнах глава. Ръмженето не преставаше, даже странно се усилваше и изведнъж ми стана ясно какво се случва. Телефонът ми, оставен на вибрация и пъхнат ...
597
1
2
∞
-Искаш ли да дойдеш с нас довечера?
Вдигнах очи към Дотъм и за момент се замислих. Вече една седмица не бях виждала Римън и бях почти откачила. В събота си бяхме уговорили среща в дома му и този път Дотъм щеше да дойде с нас. Но беше едва сряда и започвах да превъртам.
-С вас? – избърборих идиотск ...
-Искаш ли да дойдеш с нас довечера?
Вдигнах очи към Дотъм и за момент се замислих. Вече една седмица не бях виждала Римън и бях почти откачила. В събота си бяхме уговорили среща в дома му и този път Дотъм щеше да дойде с нас. Но беше едва сряда и започвах да превъртам.
-С вас? – избърборих идиотск ...
482
1
– С мен няма да ти се налага да правиш нищо от това. Имам си една леля да ми чисти и готви, имам си и пари за сметките. Имам и две спални, ако не искаш да ме гушкаш вечер.
– Не – клатя отрицателно глава.
Той пак ме погалва.
– Добре. Тогава ще се прибереш във вкъщи. Няма да седиш да мръзнеш в тая дуп ...
– Не – клатя отрицателно глава.
Той пак ме погалва.
– Добре. Тогава ще се прибереш във вкъщи. Няма да седиш да мръзнеш в тая дуп ...
891
2
6
> ∞
>
>
>
> Часовникът показваше един без пет, когато прекрачих прага и попаднах право на майка си. Тя стоеше в края на коридора, кръстосала ръце на гърдите си и се взираше в мен. Стори ми се, че за пръв път ме вижда ясно. ...
>
>
>
> Часовникът показваше един без пет, когато прекрачих прага и попаднах право на майка си. Тя стоеше в края на коридора, кръстосала ръце на гърдите си и се взираше в мен. Стори ми се, че за пръв път ме вижда ясно. ...
482
1
Колкото са те две седмици.
Особено когато си на почивка.
И то с любимите ти хора.
Минават буквално като за миг.
Хе, хе, хе! Сега вече мога спокойно да потвърдя хипотезата на Стареца. Че точно в едни такива красиви и приятни дни прекарани с любимите си хора можеш да разбереш, как Времето е спрямо Люб ...
Особено когато си на почивка.
И то с любимите ти хора.
Минават буквално като за миг.
Хе, хе, хе! Сега вече мога спокойно да потвърдя хипотезата на Стареца. Че точно в едни такива красиви и приятни дни прекарани с любимите си хора можеш да разбереш, как Времето е спрямо Люб ...
617
Глава 4
Станах. Забързах към гаража. Запалих колата и се запътих към скалата, която брат ми показа. Пътувах 20-30 минути и пристигнах. Паркирах колата и слязох. Извадих телефона, за да видя часа. Беше 18:10. Качих се на стръмната скала.
Седях сама върху студената скала и гледах залязващото слънце. Г ...
Станах. Забързах към гаража. Запалих колата и се запътих към скалата, която брат ми показа. Пътувах 20-30 минути и пристигнах. Паркирах колата и слязох. Извадих телефона, за да видя часа. Беше 18:10. Качих се на стръмната скала.
Седях сама върху студената скала и гледах залязващото слънце. Г ...
1028
> ∞
>
>
>
> Едва когато останах сама, осъзнах, че аргументите, които сме привеждали с мама в ресторанта са напълно несъстоятелни. ...
>
>
>
> Едва когато останах сама, осъзнах, че аргументите, които сме привеждали с мама в ресторанта са напълно несъстоятелни. ...
519
1
Любов? Това е нещо, в което никога не бях вярвал, докато не срещнах нея. Тя беше причината да се будя нощем и сърцето ми да се свива, тя беше причината стомахът ми да се свива на топка щом спомена името ѝ, тя ме накара да усетя какво е истинската любов. Проблемът беше там, че аз бях срамежливото мом ...
1203
2
Късно вечерта Борил ми звъни:
– Пред входа съм, ще ми отвориш ли?
Поглеждам го изненадано, но натискам домофона. След няколко минути той е при мен. На квартира съм в малка таванска боксониера и обзавеждането се изчерпва с диван, масичка и малка секция. Има и мини боксче, по-скоро някаква чупка в сте ...
– Пред входа съм, ще ми отвориш ли?
Поглеждам го изненадано, но натискам домофона. След няколко минути той е при мен. На квартира съм в малка таванска боксониера и обзавеждането се изчерпва с диван, масичка и малка секция. Има и мини боксче, по-скоро някаква чупка в сте ...
691
2
4
ТРЕТА ЧАСТ
БУРГАС
- Къде отиваме, скъпа? - Симона шофираше без ясна посока.
- Ще видиш, когато пристигнем!
По време на пътуването, двете бяха разменили едва няколко думи. Ангелина имаше нужда да помисли. ...
БУРГАС
- Къде отиваме, скъпа? - Симона шофираше без ясна посока.
- Ще видиш, когато пристигнем!
По време на пътуването, двете бяха разменили едва няколко думи. Ангелина имаше нужда да помисли. ...
508
Парадоксите на Интуицията
( или не кратък трактат за Архимед, Паисий, Хитлер, Тюринг, Тома Спространов, Макс, Времето иии… енигмата на Любовта!)
Томата подхваща количката натоварена с Любовта на живота му ведно с невръстния четирикрак кръщелник и с бодра стъпка подкарва живото си карго към вратата.
...
( или не кратък трактат за Архимед, Паисий, Хитлер, Тюринг, Тома Спространов, Макс, Времето иии… енигмата на Любовта!)
Томата подхваща количката натоварена с Любовта на живота му ведно с невръстния четирикрак кръщелник и с бодра стъпка подкарва живото си карго към вратата.
...
701
ВТОРА ЧАСТ
ЯМБОЛ
Още с влизането във входа, сякаш камък падна от доскоро свитото сърце на Ивайло. Чувството бе прекрасно. Отново у дома, сред семейството, сред най- близките. Той добре осъзнаваше, че адаптирането към обществото, ще дойде постепенно. Този нов свят му предлагаше далеч по интересни и р ...
ЯМБОЛ
Още с влизането във входа, сякаш камък падна от доскоро свитото сърце на Ивайло. Чувството бе прекрасно. Отново у дома, сред семейството, сред най- близките. Той добре осъзнаваше, че адаптирането към обществото, ще дойде постепенно. Този нов свят му предлагаше далеч по интересни и р ...
543
Глава 3
Събудих се. Бях в моята стая. Беше сряда сутринта. Закъснявах за училище, но нямаше да ми е за първи път. Честно, в момента въобще не ми пукаше. Умирах от глад. Слязох в кухнята. Нещо липсваше. Да, Пийт го нямаше!
- Пийт! Пийт? –изкрещях.
„Нямаше го. Къде беше? Защо си бе отишъл? Аз ли го об ...
Събудих се. Бях в моята стая. Беше сряда сутринта. Закъснявах за училище, но нямаше да ми е за първи път. Честно, в момента въобще не ми пукаше. Умирах от глад. Слязох в кухнята. Нещо липсваше. Да, Пийт го нямаше!
- Пийт! Пийт? –изкрещях.
„Нямаше го. Къде беше? Защо си бе отишъл? Аз ли го об ...
1341
Двама братя!
Семейни тайни!
Нищо няма да е както преди.
ПЪРВА ЧАСТ
ЗАТВОРА ...
Семейни тайни!
Нищо няма да е както преди.
ПЪРВА ЧАСТ
ЗАТВОРА ...
531
ВТОРА ЧАСТ
ЕЛХОВО
Шивашка фирма " ЙоВеГа-Елхово" се намираше в края на града. Пет етажна сграда, в която изкарваха прехраната си много хора.
Фирмата беше създадена малко след раждането на Виктор, синът на Йордан и Вероника. Откриването предизвика голям интерес в областта. Предоставяше се идеален шан ...
ЕЛХОВО
Шивашка фирма " ЙоВеГа-Елхово" се намираше в края на града. Пет етажна сграда, в която изкарваха прехраната си много хора.
Фирмата беше създадена малко след раждането на Виктор, синът на Йордан и Вероника. Откриването предизвика голям интерес в областта. Предоставяше се идеален шан ...
1078
3
Глава 2
- Моля? – направих се на чатната.
- Пак ще повторя! Какво правиш тук?
- Аз... ъъ... просто исках да проверя дали всичко е наред – Стана ми адски неудобно. Той смъкна погледа си надолу по тялото ми.
Сетих се, че съм с тази... къса нощничка и ми стана още по-неудобно. Щях да го попитам за рана ...
- Моля? – направих се на чатната.
- Пак ще повторя! Какво правиш тук?
- Аз... ъъ... просто исках да проверя дали всичко е наред – Стана ми адски неудобно. Той смъкна погледа си надолу по тялото ми.
Сетих се, че съм с тази... къса нощничка и ми стана още по-неудобно. Щях да го попитам за рана ...
1045
1
Една история за любов, между богат мъж и бедна шивачка.
Любов, възникнала неочаквано.
Ще успеят ли да преминат през всички изпитания, Йордан Ганчев и бедната Ана- Мария?
ПЪРВА ЧАСТ
Град Ямбол ...
Любов, възникнала неочаквано.
Ще успеят ли да преминат през всички изпитания, Йордан Ганчев и бедната Ана- Мария?
ПЪРВА ЧАСТ
Град Ямбол ...
761
> ∞
>
>
>
> Досега дори не я бях поглеждал истински. Виждах в нея поредното момиче, което вече не беше дете, но още не бе и жена. Тя беше просто дъщерята на моя приятелка, едно симпатично, жизнено същество с детско, почти невинно лице. Двайсет години по-малка от мен, тя не можеше да се превърне в лю ...
>
>
>
> Досега дори не я бях поглеждал истински. Виждах в нея поредното момиче, което вече не беше дете, но още не бе и жена. Тя беше просто дъщерята на моя приятелка, едно симпатично, жизнено същество с детско, почти невинно лице. Двайсет години по-малка от мен, тя не можеше да се превърне в лю ...
458
2
Парадоксите на Интуицията
( или не кратък трактат в девет части за Архимед, Паисий, Хитлер, Тюринг, Тома Спространов, Макс, Времето иии… енигмата на Любовта!)
Част 7
- Младеж вън от всякаква шега, наистина много ще се радвам да дойдеш. Точно и ще те запозная с една радио икона от моите времена. Ще в ...
( или не кратък трактат в девет части за Архимед, Паисий, Хитлер, Тюринг, Тома Спространов, Макс, Времето иии… енигмата на Любовта!)
Част 7
- Младеж вън от всякаква шега, наистина много ще се радвам да дойдеш. Точно и ще те запозная с една радио икона от моите времена. Ще в ...
618
Изпитвали ли сте страх като деца, че торбалан се крие в тъмния гардероб? Сега си представете, че виждате как торбалан излиза от гардероба и сяда до вас на леглото. И сте сам сами двамата и никой не може да ви защити от него. В това се превърна живота ми. Това беше отдолу, а на повърхността, на повър ...
762
1
4
> ∞
>
>
>
> Нервно се въртях пред голямото огледало в стаята си. Навън се лееше поредната великолепна слънчева утрин. Преди малко си бях изпила кафето и се приготвях да отида в къщата на Римън. Никога не бях ходила там и предстоящото посещение ме изпълваше с остро, непонятно вълнение. Бях излъгала ( ...
>
>
>
> Нервно се въртях пред голямото огледало в стаята си. Навън се лееше поредната великолепна слънчева утрин. Преди малко си бях изпила кафето и се приготвях да отида в къщата на Римън. Никога не бях ходила там и предстоящото посещение ме изпълваше с остро, непонятно вълнение. Бях излъгала ( ...
503
Глава 1
Можех да почувствам болката му. Чувствах го, сякаш бяхме едно цяло. Затаила дъх, гледах как жадно се бори със смъртта. Цялата кръв по него, стичаща се от гърба, целият огън в това крехко тяло, изведнъж избухна. За един миг всичко замря. Той престана да се бори. Свикнала да губя хората, към к ...
Можех да почувствам болката му. Чувствах го, сякаш бяхме едно цяло. Затаила дъх, гледах как жадно се бори със смъртта. Цялата кръв по него, стичаща се от гърба, целият огън в това крехко тяло, изведнъж избухна. За един миг всичко замря. Той престана да се бори. Свикнала да губя хората, към к ...
1202
В НАЧАЛОТО
- Аби? Ставай време е за училище. – събудих се от целувката на мама.
- Още 5 минути, мамо...!
- Хайде, мила. – издърпа ме от леглото.
Бях вече на крак, когато големия ми брат - Джош, влезе в стаята ми. Беше облечен с широката си сива тениска с латински надпис и широки дънки. Косата му беш ...
- Аби? Ставай време е за училище. – събудих се от целувката на мама.
- Още 5 минути, мамо...!
- Хайде, мила. – издърпа ме от леглото.
Бях вече на крак, когато големия ми брат - Джош, влезе в стаята ми. Беше облечен с широката си сива тениска с латински надпис и широки дънки. Косата му беш ...
929
1
4
Целия Януари та чак до средата на Февруари имаше сняг. По тази причина не можахме да направим нищо около мероприятието – Засаждане на клон. Малко след осми Март студът доста намалява. Земята се поотпусна. Седмица по-късно решихме с моя Христо да се отбием при бай Курти. Че най-накрая да се включа в ...
702
> ∞
>
>
>
> От смъртта на Велвет бяха минали няколко години, а сестра ми ставаше все по-красива. Това бе Ориста – безсмъртието, предизвикано от загубата на любимия й, я разхубавяваше до болка за нейно наказание и за наказание на всички около нея. ...
>
>
>
> От смъртта на Велвет бяха минали няколко години, а сестра ми ставаше все по-красива. Това бе Ориста – безсмъртието, предизвикано от загубата на любимия й, я разхубавяваше до болка за нейно наказание и за наказание на всички около нея. ...
570
1
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
