40 913 резултата
В мечтите си мога да отида където си поискам. Там не ми трябват пари и никой няма да ми го забрани. Ти няма да разбереш, че тогава идвам при теб, промъквам се тихо и те прегръщам. Поглеждам те в очите и забравям всичко. Докосвам те и ти изтръпваш. Всичко се случва в главата ми, усещам дори миризмата ...
1198
КРИМИНАЛНА МИСТЕРИЯ
СЦЕНАРИЙ ЗА ТЕЛЕВИЗИОННА НОВЕЛА
"Ний ще умрем, това е сигурно
и ще оставим този свят на другите.
Които също няма да живеят в него, ...
СЦЕНАРИЙ ЗА ТЕЛЕВИЗИОННА НОВЕЛА
"Ний ще умрем, това е сигурно
и ще оставим този свят на другите.
Които също няма да живеят в него, ...
1560
1
От години купувахме кромид от една и съща жена на пазара. Не знаехме нейното име, нито семейното ú положение. На всеки опит за завързване на приятелски разговор жената отговаряше с пълно мълчание и скоро се отказахме да се доближим до нея.
Тя стоеше в дъното на пазарската улица, под сянката на дива ...
Тя стоеше в дъното на пазарската улица, под сянката на дива ...
1379
24
Грешката...
Тя никога не му показа, че го обича истински... той никога не ù показа, че всъщност иска да се запознаят... тя никога не помисли, че той може също да я желае... той никога не се престраши да ù признае чувствата си... така са и до днес: всеки ден се срещат и се разминават с натежали сърца ...
Тя никога не му показа, че го обича истински... той никога не ù показа, че всъщност иска да се запознаят... тя никога не помисли, че той може също да я желае... той никога не се престраши да ù признае чувствата си... така са и до днес: всеки ден се срещат и се разминават с натежали сърца ...
1067
2
На връщане към хотела Анджело и Лука решиха да вечерят някъде наблизо. Чувстваха се изморени от дългия и наситен със събития ден. Избраха бирарията „Лип”. Беше претъпкана с клиенти и затова трябваше да се задоволят с маса във вътрешността на заведението. Нямаха желание да обикалят повече, за да наме ...
873
1
ПРИКАЗКА ЗА... ГОРАТА
Реещата се дъхава тишина на горската обител трепна от ритмичното почукване на кълвача. Стреснати, капчиците роса припряно се спуснаха от листа, цветчета и тревици, за да поспят още в топлата прегръдка на земята. Изгревът придърпа дремещото слънце, засмя го и животът в старата г ...
Реещата се дъхава тишина на горската обител трепна от ритмичното почукване на кълвача. Стреснати, капчиците роса припряно се спуснаха от листа, цветчета и тревици, за да поспят още в топлата прегръдка на земята. Изгревът придърпа дремещото слънце, засмя го и животът в старата г ...
4945
35
Не може да бъдеш Всичко за всички хора.
Не може да направиш всичко наведнъж.
Не може да направиш всичко еднакво добре.
Не може да направиш всичко по-добре от всички останали.
Така че... ...
Не може да направиш всичко наведнъж.
Не може да направиш всичко еднакво добре.
Не може да направиш всичко по-добре от всички останали.
Така че... ...
803
1
Отварям вратата на терасата... една вълна леден въздух се насочва към мен и бавно прониква през дрехите до най-топлите места. Полазва ме по цялото тяло, докато се увери, че кожата ми е настръхнала. Дали ще си отиде? Но не... Нейна крайна дестинация е сърцето ми. Може би отива там, за да поуспокои ма ...
1177
3
Луд беше Киран, та чак бесен… Откак остана без крака, след като го раниха в Междусъюзническата война, насреща му не се стоеше. Колкото и жена му Милена да се стараеше да му угоди, все крива му беше, все на нея яда си изкарваше. Хич и не се сещаше да я попита как сама изхранва трите им деца и как се ...
1322
1
27
„Ето, той е жив, и яде, и пие.
Не можеш да кажеш, че този бог
не е жив. И тъй, поклони му се.
Даниил, 14:24
Част Първа ...
Не можеш да кажеш, че този бог
не е жив. И тъй, поклони му се.
Даниил, 14:24
Част Първа ...
1041
4
От няколко дни беше в градчето, а още не бе разбрала нищо за София. Малкото хора, с които беше разговаряла, не бяха чували за жена с това име. Все още не се бе срещнала с редактора на местния вестник Ник Колинс. Казаха ù, че е извън града за няколко дни. Мелани се прибра в хотела и отново прочете пи ...
1243
3
Треперя - желанието е много силно.
Желание, изразено конвулсивно.
Емоция, обляна с течности обилно.
Искам да знам -
Мислиш ли за мен, когато... ...
Желание, изразено конвулсивно.
Емоция, обляна с течности обилно.
Искам да знам -
Мислиш ли за мен, когато... ...
823
2
Ужаси, да не се чете от лица под 18 години
Ето, че най-сетне се реших да напиша това, което толкова дълго време раздираше мислите и сънищата ми. Защото сега аз, когато вече съм на смъртно легло и зная, че не ми остават много дни живот, разбрах, че е крайно време да освободя душата си от тежките оков ...
Ето, че най-сетне се реших да напиша това, което толкова дълго време раздираше мислите и сънищата ми. Защото сега аз, когато вече съм на смъртно легло и зная, че не ми остават много дни живот, разбрах, че е крайно време да освободя душата си от тежките оков ...
2692
2
11
Годината, през която едно момче порасна и стана мъж
Приемните изпити за МЕИ навремето бяха пет – писмен по български, писмен и устен по математика и писмен и устен по физика. При тогавашната петобална система като се прибави и общия успех от гимназиалната диплома се получаваше максимален бал 30. Моя ...
Приемните изпити за МЕИ навремето бяха пет – писмен по български, писмен и устен по математика и писмен и устен по физика. При тогавашната петобална система като се прибави и общия успех от гимназиалната диплома се получаваше максимален бал 30. Моя ...
2127
7
Днес ми е напрегнато
и на тебе, лист, се доверявам -
колко бъсках си главата
и с аромата на слепотата
просто без много успехи ...
и на тебе, лист, се доверявам -
колко бъсках си главата
и с аромата на слепотата
просто без много успехи ...
882
1
Вик раздра простнаството. Вик за помощ и пърхащи криле. Вик, който идваше нейде из дън земята. В стаята се спускаше мрак. Навън се чу крясък на нощна сова. Сред тъмата, върху спалнята, над която беше иконата на Богородица, тихо стенеше Невена. Тялото ù беше се променило до неузнаваемост.
Стефан, чов ...
Стефан, чов ...
715
2
Симпатичната френска комисарка удържа на обещанието си и уреди италианските си колеги да огледат жилището на Бернар Гийом. Това стана едва в късния следобед, след като всички останали заинтересовани страни като местната полиция, прокуратурата и най-вече журналистите си бяха отишли. Внушителната шест ...
1011
Яд ли те е за пропилените години; яд ли те е сега, когато си тръгваш, за неизказаните думи? Свикна с тъгата в себе си; само погледи остави, казващи хиляди думи - думи, извиращи от сърцето. Съжаляваш ли, че не се осмели да признаеш, че още изгаряш? Защо не можа да преглътнеш гордостта си, защо не ост ...
1078
Най-голямата грешка, която допускат днешните тийнейджъри в живота си... а това може да се окаже най-голямата им любов...
Тя никога не му показа, че го обича истински... той никога не ù показа, че всъщност иска да се запознаят... тя никога не помисли, че той може също да я желае... той никога не се п ...
Тя никога не му показа, че го обича истински... той никога не ù показа, че всъщност иска да се запознаят... тя никога не помисли, че той може също да я желае... той никога не се п ...
1157
2
Там, където се раждат звезди
(През вярата в моите очи, една чиста и истинска изповед на душата ми...)
Мъка ми е тук, вътре - на сърцето камък ми лежи. Искам да не е така. Искам да мога да разговарям с него, без да се тревожа. Без да ми е нервно. Искам да знае, че го обичам, но и че, без да ми помага ...
(През вярата в моите очи, една чиста и истинска изповед на душата ми...)
Мъка ми е тук, вътре - на сърцето камък ми лежи. Искам да не е така. Искам да мога да разговарям с него, без да се тревожа. Без да ми е нервно. Искам да знае, че го обичам, но и че, без да ми помага ...
1480
1
- Кажи ми, ще дойдеш ли на партито довечера? - не знам за кой пореден път питах Даниела.
Не можех да разбера защо бе винаги толкова дълбоко затворена във себе си. Каквото и да се беше случило в живота ù, не го споделяше с никого. Беше новото момиче в класа и тема за обсъждане, много ясно. За мен и в ...
Не можех да разбера защо бе винаги толкова дълбоко затворена във себе си. Каквото и да се беше случило в живота ù, не го споделяше с никого. Беше новото момиче в класа и тема за обсъждане, много ясно. За мен и в ...
868
7
Уважаеми грамотни и неграмотни интернет потребители,
На Вашето PC току-що беше изтеглен първият брой от поредица насоки, наръчници и правила, обобщаващи различни поведенчески аспекти и други характеристики на неприятните и откровено дразнещи моята скромна особа прослойки от обкръжаващата обективна и ...
На Вашето PC току-що беше изтеглен първият брой от поредица насоки, наръчници и правила, обобщаващи различни поведенчески аспекти и други характеристики на неприятните и откровено дразнещи моята скромна особа прослойки от обкръжаващата обективна и ...
2664
1
С Р Е Щ А
Не беше уморена. Прибра се от работа, изми всичко, което Той беше оставил в мивката, включи пералнята, приготви вечеря...
Влезе в хола, включи компютъра. Дано да е на линия. Защо му отказа да се срещнат преди два дни? Проклетият нет нещо се бавеше...
На линия е! След обичайните поздрави я ...
Не беше уморена. Прибра се от работа, изми всичко, което Той беше оставил в мивката, включи пералнята, приготви вечеря...
Влезе в хола, включи компютъра. Дано да е на линия. Защо му отказа да се срещнат преди два дни? Проклетият нет нещо се бавеше...
На линия е! След обичайните поздрави я ...
668
1
11. Утешения при различни нещастия
(Глава от книгата ми "Бащини съвети и поуки")
Мъдрият и добър човек умее да утешава хората в техните нещастия.
Всички щастливи семейства си приличат, всяко нещастно семейство е нещастно по своему. С тези думи Лев Толстой е искал да каже, че на хората могат да се сл ...
(Глава от книгата ми "Бащини съвети и поуки")
Мъдрият и добър човек умее да утешава хората в техните нещастия.
Всички щастливи семейства си приличат, всяко нещастно семейство е нещастно по своему. С тези думи Лев Толстой е искал да каже, че на хората могат да се сл ...
4021
3
За цветето
“Един удар и бягаш. Влизаш, правиш го и бягаш. Трябва да отидеш при твоето цвете възможно най-бързо. Да ù кажеш какво си направил. Тя ще се зарадва. Ще те похвали. Да. Бързо удряш и да те няма.”
“А колко точно бързо е много бързо?”
“Достатъчно бързо!”
“Да, да, точно така. Достатъчно бързо.” ...
“Един удар и бягаш. Влизаш, правиш го и бягаш. Трябва да отидеш при твоето цвете възможно най-бързо. Да ù кажеш какво си направил. Тя ще се зарадва. Ще те похвали. Да. Бързо удряш и да те няма.”
“А колко точно бързо е много бързо?”
“Достатъчно бързо!”
“Да, да, точно така. Достатъчно бързо.” ...
1926
3
10
Как и защо се отказах от бокса
Когато бях ученик в гимназията, нямаше и помен от сегашното изобилие и разнообразие от най-различни по вид и съдържание модерни занимания и т.н., въпреки че, поне според мен би било по-добре значителна част от тях въобще да ги няма. Затова пък спортувахме много. Футбол ...
Когато бях ученик в гимназията, нямаше и помен от сегашното изобилие и разнообразие от най-различни по вид и съдържание модерни занимания и т.н., въпреки че, поне според мен би било по-добре значителна част от тях въобще да ги няма. Затова пък спортувахме много. Футбол ...
940
1
„Знаеш колко те обичам, нали?”- шепнеше ми Самотата.
„Разбира се”- отговарях ù без глас, без думи, в главата си. Бях сигурна, че ме чува. Нали беше вътре в мен?
„Разбира се, че ме обичаш. Очевидно много. Винаги си тук. Когато него го няма. А него почти винаги го няма. Преди месеци беше тук поне за ч ...
„Разбира се”- отговарях ù без глас, без думи, в главата си. Бях сигурна, че ме чува. Нали беше вътре в мен?
„Разбира се, че ме обичаш. Очевидно много. Винаги си тук. Когато него го няма. А него почти винаги го няма. Преди месеци беше тук поне за ч ...
1745
2
Стоях в колата, с едната ръка на волана и другата в готовност да запаля мотора. Блуждаещият ми поглед проследяваше обсебелите ме мисли през последните две години.
Бях се запътил към болницата, за поредните изследвания на състоянието, в което се намирах. Постоянното напрежение и всичко, което ми се с ...
Бях се запътил към болницата, за поредните изследвания на състоянието, в което се намирах. Постоянното напрежение и всичко, което ми се с ...
790
7
Сълзите в очите на баща ми…
Дойде и съобщението, че съм приет в МЕИ. Радостта ми беше голяма. Щях да ставам инженер. Най-после мечтата още от невръстно дете щеше да се изпълни. Сърцето ми, както се казва, щеше да изскочи от гърдите ми от радост.
По време на вечерята усетих, че баща ми е нещо напрегн ...
Дойде и съобщението, че съм приет в МЕИ. Радостта ми беше голяма. Щях да ставам инженер. Най-после мечтата още от невръстно дете щеше да се изпълни. Сърцето ми, както се казва, щеше да изскочи от гърдите ми от радост.
По време на вечерята усетих, че баща ми е нещо напрегн ...
1551
-Марш в карцера, буржоазна гадино! Ако не ми се подчиняваш, жив оттук няма да излезеш, разбра ли?! – като обезумял крещеше дребничък пазач от лагера на остров Белене, а бившият банкер продължаваше да го гледа с ирония.
Няколко затворника осъзнаха какво става, изостанаха от редицата и вместо да носят ...
Няколко затворника осъзнаха какво става, изостанаха от редицата и вместо да носят ...
1516
28
Някой ден ще обърнем главите си назад. Назад във времето... Там, където бяхме млади. Там, където бяхме неразумни.
Някой ден ще погледнем и ще видим едни съвсем различни хора от това, което сме в момента. Ще видим деца, които не се тревожат за нищо, които живеят за мига...
Някога, когато се обърнем н ...
Някой ден ще погледнем и ще видим едни съвсем различни хора от това, което сме в момента. Ще видим деца, които не се тревожат за нищо, които живеят за мига...
Някога, когато се обърнем н ...
6162
1
Прехвърлило май и прелитнало през топлия юни, времето застина по средата на юли и не искаше да се мърда от там. Слънцето намери мястото си на върха на небето и го пазеше ревностно от всяко случайно попаднало облаче. Беше забранило и на въздуха да мъдра и гледаше високомерни и сухо цялата земя. Хране ...
1162
4
3 глава
В същото време, на няколко хиляди километра от Ел Ей, един мъж, около 30-годишен, приглаждаше едва наболата си брада, докато съзерцаваше безизразния хоризонт.
- Итън! - извика един от моряците на кораба с ясен индиански акцент.
Мъжът отклони погледа си от морската шир и попита закачливо:
- К ...
В същото време, на няколко хиляди километра от Ел Ей, един мъж, около 30-годишен, приглаждаше едва наболата си брада, докато съзерцаваше безизразния хоризонт.
- Итън! - извика един от моряците на кораба с ясен индиански акцент.
Мъжът отклони погледа си от морската шир и попита закачливо:
- К ...
1030
Когато чу сирената на линейката и звънеца известяващ спешен случай Мирела бе в една от сестринските стаи в прегръдките на Джон. Падна си по него още като го намери преди няколко дни близо до болницата. Имаше рана на главата и не помнеше нищо. Мирела почисти и превърза раната му и го нарече Джон. При ...
797
След нелепата смъртта на Динко направиха разместване в графика.
От утре с Янка ще бъда в маркшайдерско бюро.
Обикновено стажът в бюрото преминаваше в администрацията.
Днес, обаче, трябваше да се замерва изработеното пространство…
Въз основа на данните се формира заплащането на миньорите. ...
От утре с Янка ще бъда в маркшайдерско бюро.
Обикновено стажът в бюрото преминаваше в администрацията.
Днес, обаче, трябваше да се замерва изработеното пространство…
Въз основа на данните се формира заплащането на миньорите. ...
631
Басня
Стърчали си от един ботор една балтия и една модерна моторна резачка. Балтията била стара, ръждива със хлабав сап и поизживяла времето си, а резачката била модерна, ярко червена със добре смазана верига и изглеждала отлично.
- Много ти е прогнила дръжчицата, вуйно - присмяла се резачката на ов ...
Стърчали си от един ботор една балтия и една модерна моторна резачка. Балтията била стара, ръждива със хлабав сап и поизживяла времето си, а резачката била модерна, ярко червена със добре смазана верига и изглеждала отлично.
- Много ти е прогнила дръжчицата, вуйно - присмяла се резачката на ов ...
1138
1
3
Двор! И порта!
Къща! И голяма! И хубава!
Отминах портата, кога викна.
И къде ще ида, та няма да се върна? И без да се обърна и да погледна през оградата, знам какво ще видя.
Асма! Под нея маса. На нея чашки. До нея столчета. Две. На едното е седнал, другото ме чака. ...
Къща! И голяма! И хубава!
Отминах портата, кога викна.
И къде ще ида, та няма да се върна? И без да се обърна и да погледна през оградата, знам какво ще видя.
Асма! Под нея маса. На нея чашки. До нея столчета. Две. На едното е седнал, другото ме чака. ...
729
2
Светът ми се беше събрал в малка орехова черупка. Без ядка. Куха, но не изгнила. Някои я наричат „щит”. Други – „черупка” (каквато си е). Трети – „съдба”. За мен беше моят дом. Малък. Крехък. Свит. Но – пълен.
Веднъж черупката падна във водата. Вода. Течение. Живот. Нищо, че по-късно се оказа разтоп ...
Веднъж черупката падна във водата. Вода. Течение. Живот. Нищо, че по-късно се оказа разтоп ...
2746
3
16
Помниш ли един прекрасен ден, в който ние с теб вървяхме и се наслаждавахме на прекрасния залез край кея, тогава… облаците бяха покрили небето и слънцето се бе сгушило в красивото му скривалище. Небето беше тъй светло и красиво и добавяше нещо специално към своя чар на интересната дата, събрала в се ...
1475
3
Сесил
Спуснах се през тясната пясъчна дупка, последвана от жената, която ме бе носила в утробата си. И то само за кратко време, в един друг свят, който аз не познавах. Не бях сигурна дали можеше да ни помогне, след като установих, че част от нея липсваше. Но таях надежди, защото бе запазила силата с ...
Спуснах се през тясната пясъчна дупка, последвана от жената, която ме бе носила в утробата си. И то само за кратко време, в един друг свят, който аз не познавах. Не бях сигурна дали можеше да ни помогне, след като установих, че част от нея липсваше. Но таях надежди, защото бе запазила силата с ...
709
1
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
