40 913 резултата
"Не ме търси повече...
Просто... спри. Заради мен."
Едва ли има някой, за когото съм писала толкова много. И толкова искрено.
Колко реда изписах за теб? Десетки? Стотици? Повече?
Стигнаха ли? Не. Имам още какво да кажа. Толкова си непредвидим, че първо ме оставяш без думи. А после, когато си тръгнеш ...
  1717 
Двамата доброволци от отряда за подпомагане на изоставените стари хора навлязоха в обезлюденото селце на връх баира. Посрещнаха ги две зелени човечета. Изглеждаха досущ като хора, бяха облечени в човешки дрехи (по-скоро дрипи), само дето бяха малко зеленички. За изненада на доброволците, заговориха ...
  653 
разказ на ужасите, да не се чете от лица под 18 години!
IV
.........
Всички бяхме взели по едно шишенце светена вода, която Калчо бе приготвил специално за случая. Всички бяхме снабдени с по един кръст, както и с по няколко скилидки чесън. Трима носеха пушки, а аз си бях взел клещи и остър нож, коит ...
  858 
П А Р Т Н Ь О Р И – друг миг от пролетта
Първо повярвай в партньора си,
а не, че смъртта е неизбежна.
В известно кабаре в Бейрут влязоха двама млади мъже с атлетическо телосложение. Единият – Доминик (така пишеше в паспорта му), беше висок, с черна коса и тъмнокафяви, почти черни очи. Другият - по п ...
  1507 
Едва ли смехът запълва празнината в душата ми, едва ли ще усетя смеха сега, едва ли ще се усмихна скоро, едва ли...
Някога, когато бях малка, исках да порасна, да си имам гадже, но първо се случваше да харесам някого, после хлътвах сериозно, след това си разменяхме мили думи като "обичам те, мило, л ...
  685 
Ти! Ти ли си тази, която наричат истинска, погубваща и вечна?
Ти ли със студените си устни ме целуна?
Ти ли вля в сърцето ми отрова?
Ти ли беше тази, която ми донесе Него? Дали не е Съдбата...
Ти ли си, Любов? Или си лъжовна. Изменница на всичко свято. ...
  895 
1971 година след Христа
Снегът се сипеше тихо на едри парцали. Мокрите снежинки се трупаха упорито, превръщайки парка на малката християнска клиника в приказен пейзаж от коледна картичка. Клоните на дърветата се огъваха под тежестта на преспите. Така в бялата безпределност човек трудно можеше да си ...
  741 
Този път, когато маските паднат, няма да е за да създадем нови, по-здрави и непроницаеми. Този път, когато отново сме оголили душите си, ще е за да ги запознаем, поне един истинен път. Този път, когато сме само ние и никой друг, ние ще се подкрепим, нови лъжи ще изградим. Този път, когато свалим мас ...
  1026 
Пътищата разделят се на кръстопът, а не зная коя посока аз да избера...
Отляво красота небесна - зелени поляни с красиви цветчета, усмихнати лица, без вражда в тях, ангели пеят чудни песни, а славеят приглася ги с чудния си мелодичен глас, дърветата галят нежно твоето лице с клоните свои, а вятърът ...
  766 
Стоеше и се чудеше какво прави на този прием. Не ù беше мястото тук. Беше пълно с богати и известни личности. Та нали точно затова Франк я изпрати тук. Трябваше да си избере някой богаташ, да му завърти главата, да го заведе в стаята си, където да го прелъсти и после с Франк да го изнудват. И преди ...
  832 
- За пръв път чуках циганка едва на 30. Стана ето така:
- От няколко месеца, след като излязох от затвора, работех като статист в киното. "WOW SHOOT BROS" беше космополитна филмова компания, управлявана от шайка холивудски евреи, които плащаха на такива като мен по цели 25 лева на ден, но не и храна ...
  4078 
Беше там пред мен, втренчените ти шоколадови очи сякаш минаваха пред мен. Колкото и да се взирах в тези очи, не успявах да разбера дали потъвах в тяхната топлина или виждах пламъците в моите като отражение върху късчета лед. Протегнах ръката си, а кожата ù изглеждаше толкова грапава, така бледа. Так ...
  645 
Живял един човек на име Иван и имал една прекрасна овощна градина. В нея отглеждал десетки овошки, но най-много обичал едно ябълково дърво. Друго като него нямало в селото. Всички в село чакали есенно време, за да вкусят от чудните ябълки. Всяка година дядо Иван раздавал от чудното дърво, като най-н ...
  1946 
Бърза. А когато бърза, е болезнено. Не ми дава да се гърча. Не ми дава да издавам звуци. Не ми дава да оказвам съпротива. Не ми дава да си личи как ми се крещи. Бързо, все по-бързо… Все по-рязко… Мисля си, че нещо ми изтръпва, премалява, мисля си, че вече не усещам и след малко може да припадна. По- ...
  1155 
*кап* *кап* *кап*
- Искам да пиша!
- А можеш ли?
- Мога.
- Тогава пиши. ...
  806 
Мислите... тези безкрайни мисли...
Тази вечер, гледайки към този мрачен град, в който живее старата ми любов,
се наслаждавам на чашка ром и мисля за историята, която трябва да довърша в своето писмо.
И така... Ето какво се случи по-нататък.
Младата девойка от този разказ, който описвам в писмото си, ...
  982 
Здравейте,
След известно колебание дали да споделя историята си с Вас, реших, че все пак е добре да го направя. Почти всеки ден чувам колко неблагодарни са мъжете, какви боклуци са, колко са мръсни и долни. Искам да разкажа на жените, разочаровани от мъжете, за един мъж: той беше бижуто в моя живот. ...
  1190 
Чувствам се толкова объркана, когато те погледна. Знам, че не си за мен, но защо изпитвам необяснима топлина всеки ден? Изтръпвам и се разтрепервам като те видя. Това чувство, казват, е велико, но аз - колкото го любя, толкова и мразя. Защото то изгаря ме отвътре и ме е страх да ти го кажа.
  1263 
Имало на света царство, в което живеели цар и царица, които били твърде заети с царските си дела. Така те често оставяли двете си дечица Кали и Стан да обикалят на воля царския дворец. Само по-голямата им сестра Ема ги наглеждала и се грижела за тях. През деня им организирала весели игри, а вечер им ...
  1009 
***
Мисли, мисли, мисли, мисли.
Толкова много мисли имам, че не мога да заспя. Не само тази нощ, всяка нощ.
Много въпроси, безумни и не чак толкова, фундаментални и не чак толкова. Държат ми очите отворени в тъмното, измъчват ме с несъществуващите си отговори, острят ме като молив и после чупят графита ...
  895 
БОГУМИЛА
Казвам се Диляна Богумила, родена съм две години преди Симеон да бъде увенчан за цар в Константинопол и съм потомка на славния род Чакарар. Родът произлиза от “белите маги”, които много векове са пазили старата българска вяра в Небесния бог. Когато цар Борис направил всички българи християн ...
  1409 
Някъде над покривите на града стоях и шепнех на луната. Взирах се във нейните звезди. Разказвах ù за мисълта ми непокорна, за този страх във мен. Разказах ù за болката във себе си, която дълго време тая. За самотата, която никога
не ме напусна.
Някъде над покривите на града аз виждах най-ярката звез ...
  894 
- Бабо, бабо искам да ти кажа нещо! - тичешком, с разперени за прегръдка ръчички, идваше към мен малкото ми внуче.
- Кажи, слънце мое! - казах с обожание в очите си и добавих. - Какво е това нещо, което те е развълнувало толкова много?
- Днес научих имената на пръстчетата. Този е показалец, този е п ...
  2579 
Ученикът попитал учителя си какво е ирония на съдбата.
- Ирония на съдбата е номад да спечели триетажна къща от лотарията или домошар да получи на рождения си ден кон за подарък. И в двата варианта съдбата сее и жъне нещастие, въпреки наличието на сухи пачки, които по принцип са единица мярка за щас ...
  891 
Имало едно време един борец. Той бил най-умният сред безмозъчната сива маса от мускули и вратове. Знаел наизуст номера на GSM-a си, както и няколко крилати фрази като: “Ще те изкеча, бе, брато!” и “Ела ми, бе, китко недолюбена!”. Върхът на върховете, гениалната умопомрачаваща мисъл, родена от негови ...
  1011  11 
Защо влудяваш ме така, защо по теб изгарям? Питам се защо точно ти и сама си отговарям. Дали е заради очите ти прекрасни, в които като гледам и забравям, или нещо друго, което не проумявам. Но не, не желая тази измъчваща любов към теб, която преследва ме всеки един момент. Като невидим дух следиш вс ...
  1690 
Посветено на моето вдъхновение
- на човека, който ме върна към листа!
Здравей, страннико. Пак ли си сам? Пак ли си на кръстопът? Пак ли се мъчиш да избягаш от тишината?
Здравей, страннико, здравей, мое сърце. Отново дойде време да си поговорим, да изберем посоката от кръстопътя. Пак те раниха, нали? ...
  2282 
НЕПОСТИЖИМО НЕЖЕН И МЪЖЕСТВЕН
(По повод 124 години от рождението на Димчо Дебелянов и като отговор на статията на Васил Лазаров “Димчо Дебелянов - на бога най-светлия син” - http://vasilstihovebg.blogspot.com/2010/08/blog-post.html)
Християнство и поезия! И като пример за християнски поет - Димчо Де ...
  2069  21 
Главният конструктор на Мерцедес Бенц
Бяхме в командировка в Щутгарт във връзка с преговори за покупка на 300 нови седлови влекача „Мерцедес Бенц“. С мен беше Бумбето (Александър Бумбаров) – юрисконсулт в ДАП – ММП (Държавно автомобилно предприятие за международни и междуградски превози|, сегашният ...
  2290 
Нямах достатъчно въображение да си представя какво би казала или направила Женя. Но след думите му пак се върнахме на изходна позиция. Трябваше да се изясним, а не знаех как.
- Искаш ли да отидем другаде? – предложи Жоро. Въпросът му не беше лишен от логика. По-добре да не ни виждат заедно, а тук сп ...
  1233 
Отново е вечер и отново потъвам в мисли, тези странни и жестоки мисли.
И така! Ето, че дойде мигът, в който двете влюбени сърца трябваше да се разделят за много по-дълго време.
Младежът замина за чужбина, а това беше само за две седмици.
Две седмици, които бяха като векове наред за девойката.
Момиче ...
  1031 
Ницше на балкона
- Жена ми иска да ме убие. И остави, че иска да ме убие, но гледа да го направи по особено мъчителен начин. – каза Киро Борсата. Въздъхна тежко като човек, който току-що е разбрал, че малката весела песен, наречена живот, неусетно се е превърнала в заредена с напрежение мелодия от ф ...
  2121  17 
АНА Родена съм през 836 година от рождество Христово, което е година на Тигъра по българския календар. Българското ми име е Сирма и съм най-малкото дете на канасубиги Персиан. Баща ми беше опитен и суров военачалник и твърдо отстояваше българската държавна уредба, обичаи и религия срещу ромейските. ...
  1232 
Тази история се случи много отдавна, но както птиците прелитат морета да се върнат у дома, така и тя се върна да ме стопли и докаже, че Любовта е най-сладката вересия, която Господ дава на хората.
Бях малък, когато си отиде дядо Аристиди. Живееха в малка къща в стария Несебър с красивата баба Лила, ...
  1745  18 
Ще покрия себе си с одеалото на вечността и ще обличам същността си с характера на неспиращи, неизказани, неразбрани мисли. Но преди това…
Говори ми с езика на различността и погледни ме с погледа на говорещо мълчание. А аз ще ти говоря с думи, дошли от корените на разцъфтяващата ми същност и ще те ...
  981 
Призраци в едно селско гробище
Брат ми е четири години по-голям от мен, но аз толкова го обичах, че независимо от тази разлика, още от малък непрекъснато се „мъкнех“ с неговата тайфа – както се казва „Барабар Петко с мъжете.“ Батковците също ме приеха, пък и винаги, когато трябваше да се изтърчи до ...
  4300 
Успяха да резервират билети за първия самолет до Берлин чак на по-следващия ден. Места нямаше, но на помощ се притече Перек, която като че ли остана доволна, че двамата италианци напускат нейния район. Вместо извинение, че ги задържа цял ден за „процесуални действия”, им намери билети по служебен пъ ...
  630 
В края на 90-те години Търговище не беше така пуст и изоставен от младите хора. Това важеше особено за крайните райони и квартал „Запад - 3”, където все още кипеше живот и ставаше нещо. Построени за нуждите на местния военен завод, 11-те панелни блока бяха дом предимно на работници и техните деца, к ...
  999 
-Брей, тоя Асан! Как търпи грозната си жена в леглото, да му се неначуди човек?! – зацъка дядо Стоил, загледан подир дъртата и въздебелка Айше, като с наслаждение си отпийваше ракийката.
Да беше видял, че Асан влиза в кръчмата, хич и нямаше да си отваря устата, ама късно го съгледа, прекалено късно! ...
  2159  30 
МАРИЯ
Родена съм през годината на Глигана преди три 12-годишни календарни кръга по българския календар, което ще рече през 844 година от рождението на новия ни бог Исус Христос. Българското ми име е Джента и съм от колобърския клон на благородния род Чакарар. Семейството ни е богато и уважавано. Бащ ...
  1830 
Предложения
: ??:??