40 909 резултата
Милиционерска оправия или история с “полиглоти”
1968 година. Лято. София. Предстои провеждането на Деветия световен фестивал
на младежта и студентите. Тържественото откриване е на Националния стадион “Васил Левски”. Секретариатът на ЦК на БКП възлага на Оперативното бюро на Националния фестивален ко ...
1968 година. Лято. София. Предстои провеждането на Деветия световен фестивал
на младежта и студентите. Тържественото откриване е на Националния стадион “Васил Левски”. Секретариатът на ЦК на БКП възлага на Оперативното бюро на Националния фестивален ко ...
933
1
- Тишина!!!
Така и не разбрах кога той извика с глас, напомнящ на ранено животно. Толкова бях свикнала с тихото му присъствие, че този вик ме накара да изтръпна. Погледнах го, но той бе извил шията си като лебед и като че ли не искаше да погледна в очите му. Какво ли криеше? Защо отново само извика ...
Така и не разбрах кога той извика с глас, напомнящ на ранено животно. Толкова бях свикнала с тихото му присъствие, че този вик ме накара да изтръпна. Погледнах го, но той бе извил шията си като лебед и като че ли не искаше да погледна в очите му. Какво ли криеше? Защо отново само извика ...
861
Историята е следната: няма смисъл, няма идея, няма изключително велик извод – всичко, до което се докосне, ще си бъде все така на мястото и не искам да прозвуча глупаво, но няма да ви промени мнението за нищо, защото дори няма да ви забавлява.
Да си кажем, че това е един свят, в който нищо не можеш ...
Да си кажем, че това е един свят, в който нищо не можеш ...
1021
Знаеш ли?
Всеки ден закъснявам за час заради теб. Чакам те на стълбите пред вратите на училище и когато се появиш иззад физкултурния салон и влезеш вътре, аз те последвам, за да бъдем повече време заедно. Зад теб съм. Знаеше ли?
Всеки ден те виждам на спирката пред магазинчето. Купуваш си кока-кола ...
Всеки ден закъснявам за час заради теб. Чакам те на стълбите пред вратите на училище и когато се появиш иззад физкултурния салон и влезеш вътре, аз те последвам, за да бъдем повече време заедно. Зад теб съм. Знаеше ли?
Всеки ден те виждам на спирката пред магазинчето. Купуваш си кока-кола ...
1054
2
2. Чико Чиков даскал
Слънцето беше на зенита си и печеше като тлееща жарава. Беше обяд и по улиците беше пълно със забързани хора. Чико вървеше по широкия булевард, с огромни палми от двете страни, които хвърляха сенките си върху нагорещения до червено асфалт. Потокът от коли и мотопедчета беше двуп ...
Слънцето беше на зенита си и печеше като тлееща жарава. Беше обяд и по улиците беше пълно със забързани хора. Чико вървеше по широкия булевард, с огромни палми от двете страни, които хвърляха сенките си върху нагорещения до червено асфалт. Потокът от коли и мотопедчета беше двуп ...
760
3
Превключвах безцелно телевизионните канали, без да знам какво точно искам да гледам. Спрях се на мач от испанското първенство. Играеха Реал Мадрид. Загледах ей така, защото вече не ми се търсеше друг канал. От скука! Толкова ми беше скучно, че започнах да наблюдавам единствено играта на вратаря – Ик ...
780
5
Избор ли е болката, пропита вътре в нас, или свикнали сме само нея да избираме. Отричаме ли щастието, което се крие зад тъгата? Отричаме ли себе си, щом избираме да страдаме? Та нали в човешката природа всеки се стреми към доброто? Или може би това е само теория, измислена от някой върл оптимист...
...
...
1821
3
Дъждовните облаци се плезеха на засъхналата земя. Усещаха нейното нетърпение и си играеха с жаждата ú. Лозата размърда листа нетърпеливо в лятната задуха. Земята облиза попукани устни и тревите стиснаха уморени очи. Трябва да завали, трябва най-после да завали! Гроздовете потрепнаха, листата като ве ...
2324
24
II
Някъде там е тихо.
Светът мълчи.
Не смее да продума.
Слънчогледите тъжно навеждат глави. ...
Някъде там е тихо.
Светът мълчи.
Не смее да продума.
Слънчогледите тъжно навеждат глави. ...
1041
Днес ще изгубя девствеността си! И направо не мога да повярвам. Вече съм на шестнадесет и полудявам, но днес всичко приключва и после *бам* Уилям Тайло ще бъде истински мъж! Вече няма да се крия в килера със старите броеве на татко от Playboy. О, не, момче, вече няма да дишам учестено заради хартиен ...
1434
5
Чико Чиков се завръща
1.Как станах гурбетчия.
Беше топла есен. Листата на кестените по бул. Руски още не бяха окапали. В сградата на ВТО „Гурбетимпекс” цареше оживление. Африканци провеждаха интервю за набиране на даскали. Отидох от любопитство. Лелеееееееее, имаше над двеста кандидати. Видях бивши ...
1.Как станах гурбетчия.
Беше топла есен. Листата на кестените по бул. Руски още не бяха окапали. В сградата на ВТО „Гурбетимпекс” цареше оживление. Африканци провеждаха интервю за набиране на даскали. Отидох от любопитство. Лелеееееееее, имаше над двеста кандидати. Видях бивши ...
709
4
Газената лампичка
Отхвърлен писък на изкуствен нюанс на времето ни кара да се обърнем назад, за да прозрем мислите на неукия и словесната стойност на потока от думи на великия знаещ. И в този модел остава скрит и недокоснат несъвършеният, безславният, стъпканият, но не бездушен и безволев индивид, в ...
Отхвърлен писък на изкуствен нюанс на времето ни кара да се обърнем назад, за да прозрем мислите на неукия и словесната стойност на потока от думи на великия знаещ. И в този модел остава скрит и недокоснат несъвършеният, безславният, стъпканият, но не бездушен и безволев индивид, в ...
538
По Екзюпери
–Ти би ли искал да ме опитомиш?
Лисицата попита с възможно най-искреното си изражение. Тя, както винаги, успяваше да прикрие вълнението си. Правеше го ей така, по навик, натрупан в годините. Никога, дори пред себе си, не би признала колко много я интересува отговорът на този на пръв погл ...
–Ти би ли искал да ме опитомиш?
Лисицата попита с възможно най-искреното си изражение. Тя, както винаги, успяваше да прикрие вълнението си. Правеше го ей така, по навик, натрупан в годините. Никога, дори пред себе си, не би признала колко много я интересува отговорът на този на пръв погл ...
636
3
Беше средата на февруари и леденият вятър сковаваше всичко, образувайки огромни ледени полета от локви топящ се сняг.
Младата жена стоеше пред жилищната сграда и потреперваше, не толкова от студ, колкото от предстоящото неизвестно. Падащият сумрак скриваше красивото ù лице и неимоверното вътрешно на ...
Младата жена стоеше пред жилищната сграда и потреперваше, не толкова от студ, колкото от предстоящото неизвестно. Падащият сумрак скриваше красивото ù лице и неимоверното вътрешно на ...
1136
В началото бе просто мечта…
СЕГА си нещо, без което е невъзможно да продължа и… да гледам напред… да продължа да се движа от точка към друга и така…
Любовта ти ме кара да бъда различна… Любовта ти ме промени…
Ти преобърна моя живот и накара ме да осъзная защо човек трябва да е различен, защо трябва ...
СЕГА си нещо, без което е невъзможно да продължа и… да гледам напред… да продължа да се движа от точка към друга и така…
Любовта ти ме кара да бъда различна… Любовта ти ме промени…
Ти преобърна моя живот и накара ме да осъзная защо човек трябва да е различен, защо трябва ...
1109
1
Днес чана Рада правеше курбан за здраве. С благоверния й бяха гътнали най-охраненото агне, свариха го по реда си и чорбата стана за чудо и приказ – чак пръстите да си оближеш. Попът вече бе свършил работата си и сега седеше начело на трапезата. До него чинно се мъдреха кметът на селото със засуканат ...
1298
1
30
В Е Н Д Е Т А
Има случаи, при които
няма място за милост.
Иван и Катя бяха женени от две години. След първата година решиха, че е време да си имат дете, но тя все не можеше да забременее и това започна да ги притеснява, най-вече нея. Ходиха при разни доктори, правиха изследвания, но не беше открито ...
Има случаи, при които
няма място за милост.
Иван и Катя бяха женени от две години. След първата година решиха, че е време да си имат дете, но тя все не можеше да забременее и това започна да ги притеснява, най-вече нея. Ходиха при разни доктори, правиха изследвания, но не беше открито ...
1472
Извор на болка
Там, нейде далече, в някакъв измислен свят, сред тъмни гори от вековни дървета и сухи поля, покрити с високи жълти треви, в подножието на самотен хълм, зад който всеки ден се скрива златното слънце, има мътно изворче. Водата му е образувана от капка по капка изплакани горчиви сълзи и ...
Там, нейде далече, в някакъв измислен свят, сред тъмни гори от вековни дървета и сухи поля, покрити с високи жълти треви, в подножието на самотен хълм, зад който всеки ден се скрива златното слънце, има мътно изворче. Водата му е образувана от капка по капка изплакани горчиви сълзи и ...
1073
1
Костенурката... За големите костенурката изглежда доста мъничка. Също така и доста бавна. Костенурката е доста неразбрано същество. На практика костенурките се свързват с бавните хора. Дали според костенурката ние, хората, не сме доста бързи? Защо костенурките не са символ на дълголетие например? Ко ...
808
Моля му се искрено, тихо шепна в ухото му:
- Постой още малко така... върху мен. Постой!
Той връща шепота в ухото ми.
- Стоя.
Навън слънцето започна да залязва. ...
- Постой още малко така... върху мен. Постой!
Той връща шепота в ухото ми.
- Стоя.
Навън слънцето започна да залязва. ...
1218
14
Момчето похлопа с желязната халка на портата. На прозореца се показа Керана.
- Кой чука?- чу се гласът ù.
- Аз съм, стрино Керано. Павлето.
-Ида, ида, сине, чакай да сляза! - и се забърза по стълбата.
- Влизай де, влизай! - подкани тя. - И добре си ми дошел. ...
- Кой чука?- чу се гласът ù.
- Аз съм, стрино Керано. Павлето.
-Ида, ида, сине, чакай да сляза! - и се забърза по стълбата.
- Влизай де, влизай! - подкани тя. - И добре си ми дошел. ...
750
Бай Радко Темпото умря по същия начин, по който цял живот зидаше - скоростно! През Социализма беше скоростник, през Демокрацията също, та оставаше и през Смъртта да не е. Беше скоростник до последно - инфаркт и край. За броени минути си отиде. Не случайно му викаха Темпото. Докато редеше тухли, пост ...
894
1
Ех, този път, този път. Той започва от... дома.
Още когато проходи малкото човече, тръгва по него и върви, върви цял живот. По своя път върви. По своя пътека - лична и обична - върви.
Водиш за ръка едва проходилото дете и още след първата крачка то изменя посоката. Тръгваш след него. По неговата път ...
Още когато проходи малкото човече, тръгва по него и върви, върви цял живот. По своя път върви. По своя пътека - лична и обична - върви.
Водиш за ръка едва проходилото дете и още след първата крачка то изменя посоката. Тръгваш след него. По неговата път ...
1424
Титаник... кораб, а? Огромен кораб, потънал... ала-бала... Да, ужким е така. Какво е Титаник? Какво е онова огромното, несломимо човешко творение? Обърнете повече внимание на думата човешко, отколкото на творение. Тук, в моята мисъл, прожектирана на вашите монитори, думата "човешко" е огромното, нес ...
874
1
Пловдив е един от най-старите градове на Балканския полуостров. Неговата история, колкото дълга, е малко изучена и още по-малко позната и написана. Сведения за тоя с голямо минало тракийски град дават всички чужденци, които в разни времена са пропътували на изток и минавали през него. Ала тези сведе ...
596
1
Разказваш ù, но не усещаш, че говориш в празна стая...
Будуваш - седиш и мълвиш цялата нощ как точно ще бъде.
Бъдещето извира от вените, но директно изтича в канала.
Бродиш - в главата, в сърцето си, трепериш, защото Не знаеш.
Не я питай. Остави я да спи, да отлети, да си тръгне с чиста съвест. ...
Будуваш - седиш и мълвиш цялата нощ как точно ще бъде.
Бъдещето извира от вените, но директно изтича в канала.
Бродиш - в главата, в сърцето си, трепериш, защото Не знаеш.
Не я питай. Остави я да спи, да отлети, да си тръгне с чиста съвест. ...
697
1
Едва пет минути преди да вляза през кожената врата се появи усещането, което лесно може да бъде определено като нервно напрежение. Дланите се овлажниха, влагата в устата си отиде и сърцето ме стегна, за да припомни колко мъчително е човек да отстоява позицията си.
Секретарката с вид на манекенка и о ...
Секретарката с вид на манекенка и о ...
884
1
Стоя нарано на една търговска улица, още несъбудена и ненаспана. Уморена от изминалия ден. Празна и безлюдна, изглежда много по-широка и по-дълга. Все още няма хора, вратите са заключени, щорите са спуснати, алармите са още включени. Нощните реклами, надписи и лампи избеляват наравно с деня. Музикат ...
980
7
Обстановката беше потискаща. От Всякъде лъхаше на старост. Имах чувството, че се бях върнал 50 години назад във времето. Почаках малко и с нетърпение си погледнах часовника. Вече бяха минали повече от 5 минути от обявеното време. Скоро те станаха на 10, след това на 15 и накрая на 20-тата минута има ...
1029
2
В града има една много приятна страноприемница. Господин Широки Пръсти е неин собственик. Тя се е предавала в семейството му през поколенията. Страноприемницата е почти на двеста години и стаите може би миришат на застояло, но все пак за хората най-важна е кръчмата на страноприемницата. Когато човек ...
860
Ще доживеем ли, дневниче?
2
Днес настроението ми се подобри..Отново съм при плоските закачалки у Tомас. Кученцето му Манолете ме посреща на вратата и докато не клекна , да ме близне по бузата, не ме оставя на мира. Правя го за удоволствие на Томас, не за мое, защото Манолете е от онези характери, за ...
2
Днес настроението ми се подобри..Отново съм при плоските закачалки у Tомас. Кученцето му Манолете ме посреща на вратата и докато не клекна , да ме близне по бузата, не ме оставя на мира. Правя го за удоволствие на Томас, не за мое, защото Манолете е от онези характери, за ...
1302
20
Един обществен парадокс
Забързаният ежедневен живот, привидно спокоен на места, те грабва неусетно. Пред една стара сграда животът тече бавно и спокойно, но ако можеше човек да чуе енергията, която кипи в нея, щеше да се удиви.
В нея се извършваха доста важни делови задължения, които усложняваха и б ...
Забързаният ежедневен живот, привидно спокоен на места, те грабва неусетно. Пред една стара сграда животът тече бавно и спокойно, но ако можеше човек да чуе енергията, която кипи в нея, щеше да се удиви.
В нея се извършваха доста важни делови задължения, които усложняваха и б ...
903
5
Някога чувствал ли си се
като жарава без огън,
като птица без свобода?
Някога чувствал ли си се
като цвете без цвят, ...
като жарава без огън,
като птица без свобода?
Някога чувствал ли си се
като цвете без цвят, ...
676
3
Иван не изчака асансьора и хукна по стълбите, а свадливите трели на жена му огласяха входа. Тая със сигурност взема поне седем октави, помисли си той. Колко хубав би бил животът, ако от време на време мълчеше, но благоверната му говореше дори насън.
Беше прекрасна събота, невероятно топла за ноември ...
Беше прекрасна събота, невероятно топла за ноември ...
1451
6
Днес се скарахме. Няма да кажа защо. Крехка и ранима, аз се разплаках. На оня наш заледен таван. Той побесня. Събра небето и земята, сля ги и ги завъртя. Задумка по тях.
Първи ден: Стана студено. Много студено. Адски студено. 20 градуса надолу. До нулата стигна. Посивя.
Втори ден: Слезе под нулата. ...
Първи ден: Стана студено. Много студено. Адски студено. 20 градуса надолу. До нулата стигна. Посивя.
Втори ден: Слезе под нулата. ...
1047
7
Ще си позволя да предвижа времето напред през 1926 година и да надникнем в книгата на Шишков, от която ще научим някои подробности за Пловдив.
Самотната сред поле глуха от сиенитни хълмове, върху по-голяма част от масивните ù подножия, на които днес е построен град Пловдив и недалечно бъдеще досущ в ...
Самотната сред поле глуха от сиенитни хълмове, върху по-голяма част от масивните ù подножия, на които днес е построен град Пловдив и недалечно бъдеще досущ в ...
831
Дворците на Виена (втора част)
Дворецът Шонбрун
е несъмнено едно от най-посещаваните места във Виена. Завършен през 1749г по времето на управление на императрица Мария-Терезия, за която ще ви разкажа отделно, Шонбрун е бил летният дворец на Хабсбургите. Славата на императорска Австрия тук може да се ...
Дворецът Шонбрун
е несъмнено едно от най-посещаваните места във Виена. Завършен през 1749г по времето на управление на императрица Мария-Терезия, за която ще ви разкажа отделно, Шонбрун е бил летният дворец на Хабсбургите. Славата на императорска Австрия тук може да се ...
1405
7
http://vbox7.com/play:98384d6f
Стоя пред счупеното огледало и се взирам в онзи образ отсреща.
Образ разделен на хиляди късове парчета и всеки е различен, различна форма,
различно излъчване, различни чувства.
Всеки е чувал историите за живота и всеки знае колко труден може да бъде той. ...
Стоя пред счупеното огледало и се взирам в онзи образ отсреща.
Образ разделен на хиляди късове парчета и всеки е различен, различна форма,
различно излъчване, различни чувства.
Всеки е чувал историите за живота и всеки знае колко труден може да бъде той. ...
685
2
[Моите] Стъпки
Не съм изминала чак толкова километри през живота си. Вървяла съм, когато е валяло и когато е греело слънце за всички, тичала съм след влакове и автобуси, и след момчета, особено след момчета, и след толкова чужди приказки и идеали. Вървях след приятели, в редки случаи и преди тях, пр ...
Не съм изминала чак толкова километри през живота си. Вървяла съм, когато е валяло и когато е греело слънце за всички, тичала съм след влакове и автобуси, и след момчета, особено след момчета, и след толкова чужди приказки и идеали. Вървях след приятели, в редки случаи и преди тях, пр ...
982
2
694
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
