40 909 резултата
Затвори вратата, без да я заключва. Слезе по стълбите бавно. 126 стълби, 126 бавни вдишвания и издишвания. Спря се за миг пред входната врата, задържа длан върху бравата. Не беше сигурна, не можеше и да се върне. На 138-то вдишване отвори вратата и излезе навън.
Зима през март. Снегът беше натрупал ...
Зима през март. Снегът беше натрупал ...
810
1
СПОР ПО БЪЛГАРСКИ
Форми, методи, приложение (емпирично наблюдение)
Данчо Дюшемето и Киро Късото бяха едни от най-известните, уважавани и търсени троянски майстори в цяла Стара планина. Родени бяха в Елена, а после учиха в художественото училище в Трявна, където се сприятелиха. След училище чиракувах ...
Форми, методи, приложение (емпирично наблюдение)
Данчо Дюшемето и Киро Късото бяха едни от най-известните, уважавани и търсени троянски майстори в цяла Стара планина. Родени бяха в Елена, а после учиха в художественото училище в Трявна, където се сприятелиха. След училище чиракувах ...
1506
4
За първи път чух за Наката от един комшия. Мераклия е Евгени Крушков и не обича половинчатите неща. Затова, когато се налага, разчита на най-добрите. Именно заради този му адет стана дума за Наката. Бил най-добрият касапин в района. Познавал животните. Щом ги видел, можел да прецени възрастта им. По ...
1043
1
982
3
Големите малки неща
Съпругата му си взе почивен ден. В късния следобед го посрещна на вратата, целуна го с нежността, останала ù непокътната през трийсетте години брак, погали го по бузата:
- Милото ми, побеляло момче! Хайде, влизай!
- Катя… - усмихна ù се той. – Аз побелявам, а ти хубавееш.
- Ох, м ...
Съпругата му си взе почивен ден. В късния следобед го посрещна на вратата, целуна го с нежността, останала ù непокътната през трийсетте години брак, погали го по бузата:
- Милото ми, побеляло момче! Хайде, влизай!
- Катя… - усмихна ù се той. – Аз побелявам, а ти хубавееш.
- Ох, м ...
1198
7
КАМЪНИ
Когато седна върху напечените от слънцето камъни, надробени от скалата в паницата на времето, с които то си прави попара, се чувствам като един от тях. А тръгна ли, походката ми става бавна и тежка, като стъпката им, с която се спускат от върха по стръмния хребет. Времето е увенчало тази част ...
Когато седна върху напечените от слънцето камъни, надробени от скалата в паницата на времето, с които то си прави попара, се чувствам като един от тях. А тръгна ли, походката ми става бавна и тежка, като стъпката им, с която се спускат от върха по стръмния хребет. Времето е увенчало тази част ...
652
3
- Хайде - подкани ги Гар Ван, като влезе в спалното им. - Гасете светлината и лягайте да спите.
- А ако не искам? - опъна се един от новобранците.
- Ще те сритам - незабавно му отговори сенчестата.
- Така ли? - предизвикателно се ухили той. - И как?
БАН. ...
- А ако не искам? - опъна се един от новобранците.
- Ще те сритам - незабавно му отговори сенчестата.
- Така ли? - предизвикателно се ухили той. - И как?
БАН. ...
512
Онова, което нямахме
Никога не сме си казвали „Завинaги!”
Никога прегръдката не е била за дълго.
Никога не сме били един до друг.
Никога не бе до мен. ...
Никога не сме си казвали „Завинaги!”
Никога прегръдката не е била за дълго.
Никога не сме били един до друг.
Никога не бе до мен. ...
1141
3
ПРИКЛЮЧЕНИЯ С КОЛЕДЕН ПУЯК
Ако беше жив Бранислав Нушич, като нищо бих му изпратил писмо с гореща молба да опише с неговото неповторимо чувство за хумор тази история. Да, но не е. Затова и не съм го направил - не може просто ей така да изпратишш писмо, на чийто плик е написано само твоето име като п ...
Ако беше жив Бранислав Нушич, като нищо бих му изпратил писмо с гореща молба да опише с неговото неповторимо чувство за хумор тази история. Да, но не е. Затова и не съм го направил - не може просто ей така да изпратишш писмо, на чийто плик е написано само твоето име като п ...
1602
Забелязвам, че душите са като двигателите с вътрешно горене...
- Колкото е по-голяма душата, толкова по-голям разход има тя... Е, не на бензин, а на емоции!
- И обратно - колкото по-малка е душата, толкова по-малък разход има. Направо нищо не харчи. Толкова е скъпернически икономична на... Е, не на ...
- Колкото е по-голяма душата, толкова по-голям разход има тя... Е, не на бензин, а на емоции!
- И обратно - колкото по-малка е душата, толкова по-малък разход има. Направо нищо не харчи. Толкова е скъпернически икономична на... Е, не на ...
947
4
2090 г. Високоскоростна отсечка за наземен транспорт Париж – Лондон. Aртерия 10:
„Премини на автоматичен режим!” Т-образният волан пред Ева изчезна в контролното табло. Прозорците се затъмниха. Коженото кресло потъна удобно назад и надолу. Включи се дежурното осветление. Ева запали цигара. Въздушния ...
„Премини на автоматичен режим!” Т-образният волан пред Ева изчезна в контролното табло. Прозорците се затъмниха. Коженото кресло потъна удобно назад и надолу. Включи се дежурното осветление. Ева запали цигара. Въздушния ...
889
Това е последната част от поредица хумористични разкази за един клуб и пътешествията им с общия микробус. Героите в разказа са образи на реални хора, но те не останаха доволни от финала.
Сега съм променил имената и ми се ще да чуя мнението на други хора, които не са по никакъв начин свързани с истор ...
Сега съм променил имената и ми се ще да чуя мнението на други хора, които не са по никакъв начин свързани с истор ...
1684
5
ЕКСКЛУЗИВНИ НОВИНИ
Все повече зачестяват посещенията в болница, поради необясним тежък обрив от коприва. Пациентите не могат да обяснят как се е получил той по това време на годината. А мнозина дори не са имали контакт с каквото и да било зелено растение от седмици. Непрекъснато нарастват и свидетел ...
Все повече зачестяват посещенията в болница, поради необясним тежък обрив от коприва. Пациентите не могат да обяснят как се е получил той по това време на годината. А мнозина дори не са имали контакт с каквото и да било зелено растение от седмици. Непрекъснато нарастват и свидетел ...
841
3
Един ден ще умрат лястовичките.
Един ден ще се покажат тъжните и ще свалят безцветни маски. От лицата им ще капе красота и тихо ще полепва по нощите. Някъде сред безкрайните пясъци едно момченце отлетя и заедно с него отлетяха лисиците. Една красавица беше изоставена от звяра. Едничкото време, което ...
Един ден ще се покажат тъжните и ще свалят безцветни маски. От лицата им ще капе красота и тихо ще полепва по нощите. Някъде сред безкрайните пясъци едно момченце отлетя и заедно с него отлетяха лисиците. Една красавица беше изоставена от звяра. Едничкото време, което ...
1190
- Знаеш ли? Видях Феята на зъбките, като стана тъмно и когато мама вече спеше. Отвори вратата и влезе, а аз стисках очи за да не разбере че съм буден.
Хлапето изглеждаше някъде на около шест, седнало до мен на огряната от слънцето пейка, която бе доста висока и крачетата му висяха във въздуха. Люлее ...
Хлапето изглеждаше някъде на около шест, седнало до мен на огряната от слънцето пейка, която бе доста висока и крачетата му висяха във въздуха. Люлее ...
4798
duffmckagan: Откога искам да направя интервю с теб, но ти все ме лъжеш за часа и мястото на срещата!
Лъжата: Не аз те лъжа, а ти се лъжеш!
duffmckagan: Точно това искам да те попитам. Кога Лъжата успява да излъже?
Лъжата: Винаги, когато не искаш да чуеш истината!
duffmckagan: Излъжи ме нещо. ...
Лъжата: Не аз те лъжа, а ти се лъжеш!
duffmckagan: Точно това искам да те попитам. Кога Лъжата успява да излъже?
Лъжата: Винаги, когато не искаш да чуеш истината!
duffmckagan: Излъжи ме нещо. ...
1014
6
По вълната Смърт, към брега на спасението една до друга плуваха бутилката, на която пишеше "Празнота" и бутилката, на която пишеше "Щастие". Първата бутилка имаше на гърба си черен етикет с някакъв надпис на латински и череп с кръстосани кости. Тя беше по-смела, поради което завърза разговор с друга ...
533
С която и да си, тя влюбва се в теб. Дали е от това, че си красив или от това, че си мил?! При мен беше и от двете, а при другите не знам. Ти си като някакво същество, като онези вампири по филмите. Нали се сещаш, от онези, дето всички, които са се влюбили в тях, са били изядени. Мразим ги, че ни из ...
1020
2
Безлюдна нощ. Лек дъжд освежава топлата земя. Мирисът на морето достига и до мен. Вървя сама по стръмната улица, замислена. Слизането ми се струва безкрайно без твоето присъствие. Спомени изпълват душата, носталгия по отминалите времена. Пътят към морето сякаш няма край, сякаш морето е изпитало болк ...
772
Есента никога не е била по-жестока към полумъртвите дървета. Силният северен вятър духаше с всичка сила и разпиляваше листата им из въздуха. Беше толкова мощен и постоянен, че съсухрените им фигури обикаляха из хоризонта като ято гарвани, усетили задаващата се буря.
Искаше ми се да е декември, някол ...
Искаше ми се да е декември, някол ...
851
4
Павлето се замисли и си спомни, че беше чел за Константин. За да увековечи кръста, който забелязал на небето преди битката с Максенций, наредил на имеператорския му знак да бъде изобразен кръст и следния надпис: "С този знак ще победиш!" Оттогава кръстът започнал да се извисява над къщи, дворци, цър ...
560
2
Генералът се обърна. Леко брадясал и късо подстриган. Беше в черно. Отиваше му. Излъчваше сила. Той е як. Заговори за пистолети. Гледаше право в мен. Говореше бавно, изговаряше целите думи. Иж - 32, 39-ти калибър, стомана. Здрава стомана. Излъчваше още нещо – крехко. Вгледах се. То теглеше. Приближи ...
884
5
СЪНЯТ НА БАБА ГИЦКА
Баба Гицка Големанова беше преживяла много тежък ден. От два дена синът ù Кочо беше съставил новия кабинет след изборната победа. Днес баба Гицка беше посрещнала десетки роднини и близки от родното ù село. Всеки носеше я дамаджана с ракия, я пуйка червеногрива. Някой донесе и сук ...
Баба Гицка Големанова беше преживяла много тежък ден. От два дена синът ù Кочо беше съставил новия кабинет след изборната победа. Днес баба Гицка беше посрещнала десетки роднини и близки от родното ù село. Всеки носеше я дамаджана с ракия, я пуйка червеногрива. Някой донесе и сук ...
2691
3
- Нека чуем следващия слушател! Добър вечер!
- Добър вечер!
- Oстана само един въпрос: Колко чаши от 200 милилитра ще напълним, ако имаме кофа с вода от 37 литра?
- Хм, кофата здрава ли е, или пробита?
- Здрава, разбира се, що за въпрос?- Да, и аз така помислих... Както и да е... 286. ...
- Добър вечер!
- Oстана само един въпрос: Колко чаши от 200 милилитра ще напълним, ако имаме кофа с вода от 37 литра?
- Хм, кофата здрава ли е, или пробита?
- Здрава, разбира се, що за въпрос?- Да, и аз така помислих... Както и да е... 286. ...
807
6
Вали. Не силно, по-скоро ръмеж. Тежките колелета дрънчат по ръждивите релси. Чува се свирката на локомотива. Влакът спира. Бавно, малко по малко… Сякаш и глупавият влак не иска Той да си иде. Пак. Отново.
Отива си и се връща. И пак, и пак…
И всеки път едно и също.
Влакът идва, после си тръгва, и два ...
Отива си и се връща. И пак, и пак…
И всеки път едно и също.
Влакът идва, после си тръгва, и два ...
1197
2
Платих данъка за апартамента и тъкмо да си тръгвам, чиновничката каза:
- А за кучето?
- Какво куче?
- Води ви се,че имате и куче.
- Куче нямам. ...
- А за кучето?
- Какво куче?
- Води ви се,че имате и куче.
- Куче нямам. ...
1601
1
4
Навън - зима. Мирише на хрупкав сняг и пушещи комини. Мирише на студ.
И изведнъж тя минава и носи аромат на лято. На мандарини.
Пръстите ù са оранжеви, летни; джобовете на дългото ù сиво палто са пълни с мандаринови корички. Усмивката ù е красива и широка, целувката потапя ме в лято.
Така ще я запом ...
И изведнъж тя минава и носи аромат на лято. На мандарини.
Пръстите ù са оранжеви, летни; джобовете на дългото ù сиво палто са пълни с мандаринови корички. Усмивката ù е красива и широка, целувката потапя ме в лято.
Така ще я запом ...
1445
4
Живота и любовта на Варт - част втора.
В Мюнхен Варт изживяваше едно спокойно щастие. Нейният царствен любовник поощряваше нейните интереси в областта на изкуствата. Вдъхна ù любов към Древна Гърция. Варт започна да взима уроци по скулптура и живопис. Изучаваше класическия гръцки език. Людвиг обсъжд ...
В Мюнхен Варт изживяваше едно спокойно щастие. Нейният царствен любовник поощряваше нейните интереси в областта на изкуствата. Вдъхна ù любов към Древна Гърция. Варт започна да взима уроци по скулптура и живопис. Изучаваше класическия гръцки език. Людвиг обсъжд ...
894
4
ЩЕ ДОЖИВЕЕМ ЛИ, ДНЕВНИЧЕ?
(1)
ДАКАТА
Мислите ми летят към едно местенце в България. Частичка от Рая. Така винаги си представям онова кътче в планината, на юг от Велинград, на върха, където снегът не свършва никога и където зарових моя половин живот, младежките ми години, а когато ме натисне носталги ...
(1)
ДАКАТА
Мислите ми летят към едно местенце в България. Частичка от Рая. Така винаги си представям онова кътче в планината, на юг от Велинград, на върха, където снегът не свършва никога и където зарових моя половин живот, младежките ми години, а когато ме натисне носталги ...
1939
22
Димитри удържа на думата си и пристигна още същата вечер с голям книжен пакет. Баба Елена кротко похъркваше в съседната стая след две дози Узоприм. Гостът внимателно разопакова порцеланова бутилка метакса, добави два големи тоблерона, три лъскави кутии цигари и червена запалка. Помоли Невена за лимо ...
1545
23
Разхождаме се ние - аз и моята душа на каишка по тротоара в интернет. А наоколо - фраш от разходкаджии като нас!
И като отворили едни магазини, едни студиа, едни будки за вестници, едни кина, едни ресторанти, едни курсове за какво ли не - ум да ти зайде! Да се чудиш, просто, какво първо да гледаш и ...
И като отворили едни магазини, едни студиа, едни будки за вестници, едни кина, едни ресторанти, едни курсове за какво ли не - ум да ти зайде! Да се чудиш, просто, какво първо да гледаш и ...
1124
7
6.
Неловкостта на първите минути бързо се изпари. След около час вече разговаряха съвсем свойски, обаче... Мариана все въртеше разговора около минали истории или незначителни злободневни теми, а на Иван му се искаше да подразбере нещо повече за работата и да се опита да разбере как тя вижда нещата с ...
Неловкостта на първите минути бързо се изпари. След около час вече разговаряха съвсем свойски, обаче... Мариана все въртеше разговора около минали истории или незначителни злободневни теми, а на Иван му се искаше да подразбере нещо повече за работата и да се опита да разбере как тя вижда нещата с ...
1001
4
Насред пустинята, по нечия воля, пораснали девет дървета. Първото и най-голямото от тях се наричало Слънце. Неговото стъбло било огромно и топло, а плодовете му - с ярки цветове, които преливали от жълто в оранжево. Един ден се появил вятър, било през есента, когато клоните на Слънцето били полуизсъ ...
800
3
Градът беше толкова интензивен и забързан тази нощ. Изглеждаше като на шепа малък от апартамента ù, все едно беше в краката ù, когато разпери длан, той се скриваше, а отваряйки леко пръстите си, виждаше светлинките на домовете да блестят като коледна украса. Във всеки един от тях имаше живот... безс ...
628
1
"Сега ще напиша нещо романтично!" 10 минути след тези думи, вече супер много се лигавих и ето го резултата:
Ех любов, любов. Дойде, почука на вратата ми и аз ти отворих. Защо ли трябваше да го правя? Откакто ме удари с любовния тиган, оглупях. Не мога да закуся, защото си мисля за нея. Не мога да об ...
Ех любов, любов. Дойде, почука на вратата ми и аз ти отворих. Защо ли трябваше да го правя? Откакто ме удари с любовния тиган, оглупях. Не мога да закуся, защото си мисля за нея. Не мога да об ...
1304
1
Тази вечер Но Щен Вълк бе дежурният лагерен ефрейтор и сега тамън извършваше поредната си обиколка, за да провери дали новобранците спазват лагерния ред. Всичко беше спокойно, докато не стигна до едно от крайните спални, където явно се вихреше забава...
- Хей! - извика вълкът и потропа по вратата. - ...
- Хей! - извика вълкът и потропа по вратата. - ...
545
ПОМЕН
Аз съм Йордан.
Като бях малък, много обичах да ходя с мама на гробището. Хващаше ме здраво за ръка и докато вървяхме нагоре, по Беляковското шосе, все ми разказваше по някоя история с моя дядо.
Тя посещаваше два гроба, един до друг - на дядо ми, нейният баща, чието име нося, и на вуйчо ми. Зап ...
Аз съм Йордан.
Като бях малък, много обичах да ходя с мама на гробището. Хващаше ме здраво за ръка и докато вървяхме нагоре, по Беляковското шосе, все ми разказваше по някоя история с моя дядо.
Тя посещаваше два гроба, един до друг - на дядо ми, нейният баща, чието име нося, и на вуйчо ми. Зап ...
1138
EДНА НЕВЕРОЯТНА СРЕЩА
(по-скоро още една)
А може да не сме това, което сме...
След приключването на преговорите в Хамбург поех обратния път. Въпреки че на излизане от града заредих резервоара догоре и бензинът без проблем щеше да ми стигне до Регенсбург, по средата на пътя се отбих в една бензиноста ...
(по-скоро още една)
А може да не сме това, което сме...
След приключването на преговорите в Хамбург поех обратния път. Въпреки че на излизане от града заредих резервоара догоре и бензинът без проблем щеше да ми стигне до Регенсбург, по средата на пътя се отбих в една бензиноста ...
1396
Една кифла си вървяла съвсем безцелно, когато срещнала друга кифла, която също като първата си вървяла съвсем безцелно. Здравей – казала първата кифла. Здрасти – отговорила втората кифла. И така двете кифли тръгнали да си вървят безцелно, но заедно и тъкмо тогава се натъкнали на трета кифла, която с ...
1058
Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна и неволна... не се заблуждавайте, никой в описанията по-долу не е толкова значителен, за да бъде рисуван с думите ми.
По 104 пъти дневно се сблъсквам с мисълта „Да не забравя...” и винаги е в основата на нещо практично, свързано с работата или б ...
По 104 пъти дневно се сблъсквам с мисълта „Да не забравя...” и винаги е в основата на нещо практично, свързано с работата или б ...
691
1
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
