40 911 резултата
Изхвърляш последни остатъци близост в бездна от боклучава реалност.
Аз съм бездомница. Ровя и търся образи. После лягам върху тях и се сгушвам в спомените им за преминало във взиране жалко съществуване.
Без да разбера, изстивам. Когато тръгна отново по улиците, всички вече ме презират. Не разбират с ...
Аз съм бездомница. Ровя и търся образи. После лягам върху тях и се сгушвам в спомените им за преминало във взиране жалко съществуване.
Без да разбера, изстивам. Когато тръгна отново по улиците, всички вече ме презират. Не разбират с ...
1340
9
Стоя пред огледалото и съм забравила какво трябва да правя пред него, а само издувам бузи с досада. Гледам отражението на Лина, която зад гърба ми наднича в леко отворената ми дамска чанта. Знам какво предизвиква любопитството й. И иронично я подкачам:
- Любопитството погубва котката.
Тя се дръпва к ...
- Любопитството погубва котката.
Тя се дръпва к ...
1418
13
През гората
Загубих ли се или търсих с трепет аз таз гора? Вървя бавно и се оглеждам, всичко е ново и непонятно за мен, но не се плаша, усещам, че има нещо познато в дървесата около мен. Времето бе сиво, въздухът - влажен и тежък, вятър раздвижваше голите клони и листата се вдигаха от земята за по е ...
Загубих ли се или търсих с трепет аз таз гора? Вървя бавно и се оглеждам, всичко е ново и непонятно за мен, но не се плаша, усещам, че има нещо познато в дървесата около мен. Времето бе сиво, въздухът - влажен и тежък, вятър раздвижваше голите клони и листата се вдигаха от земята за по е ...
484
Когато бях влюбена. Целувката беше нещо различно. Сякаш давах част от себе си. Всеки път. Когато целувах момчето със зелените влюбени очи... Навеждах се към него. И му я подарявах. Една част от мен. И още една... И още.
И беше приятно. Не. Беше нещо повече..
Но после болеше. Беше останало прекалено ...
И беше приятно. Не. Беше нещо повече..
Но после болеше. Беше останало прекалено ...
1287
1
3
Дик и Ник седяха пред банката облечени в черни шлифери. Ръкавиците им също бяха черни, агнешка кожа. Дик беше малко по-висок от Ник и с две години по-голям. Също така, той беше лежал два пъти в затвора, а Ник само веднъж.
- Сигурен ли си, че ще стане? – попита Ник.
- Трябва да стане, братчето ми. Пи ...
- Сигурен ли си, че ще стане? – попита Ник.
- Трябва да стане, братчето ми. Пи ...
954
Един ден най-неочаквано ми предложиха работа като учителка в китно родопско селце. Рекох си: Божичко, колко романтично! Разкошната природа ще ме вдъхнови за стихове, които ще пратя в подкатегория – пейзажна. С голямо вълнение очаквах първия си работен ден. Имало е защо… Той се оказа истинско бойно к ...
1833
26
ГРАДЪТ НА СПОМЕНИТЕ
Извил гръбнак под ласката на слънцето, градът, полегнал есенно в ниското, мечтае. А гънките на планината се спускат надълбоко в него, в мечтата му проникват, преливат в улиците и стигат чак в сърцето му — площадът. И всяка къща, подредена на улиците в броеницата, е спомен, търкул ...
Извил гръбнак под ласката на слънцето, градът, полегнал есенно в ниското, мечтае. А гънките на планината се спускат надълбоко в него, в мечтата му проникват, преливат в улиците и стигат чак в сърцето му — площадът. И всяка къща, подредена на улиците в броеницата, е спомен, търкул ...
601
3
С моята приятелка сме на следобедно кафе в парка. Късна есен, нежно слънце, ароматно кафенце... и едни намръщени хора… Айде, възрастните ги разбирам, ниски са им пенсиите, ама другите, пред заплата ли са, та са толкова унили. Икономическа криза, разбирам, световна, ама и в парка чак, е това някак не ...
2250
9
Ковачът
На дядо Марук и майка ми
с цялата ми обич и уважение.
Тази сутрин баща му го вдигна рано. Време беше да тръгне на училище, но баща му беше решил друго за малкия Марук. Вместо да учи писмо и четмо, щеше да учи бащиния занаят. Момчето беше едва на 8 години, но беше здраво, с широки рамене. Беш ...
На дядо Марук и майка ми
с цялата ми обич и уважение.
Тази сутрин баща му го вдигна рано. Време беше да тръгне на училище, но баща му беше решил друго за малкия Марук. Вместо да учи писмо и четмо, щеше да учи бащиния занаят. Момчето беше едва на 8 години, но беше здраво, с широки рамене. Беш ...
1336
5
Ради растеше съвсем като обикновено момче. Обичаше да яде шоколад, обичаше да кара колело по нанадолно, обичаше да рита топка, обичаше да прави хартиени самолети...
С времето Ради спря да кара колело, спря и да рита топка, но пък ядеше шоколад и продължаваше да прави хартиени самолети. Огъваше ги по ...
С времето Ради спря да кара колело, спря и да рита топка, но пък ядеше шоколад и продължаваше да прави хартиени самолети. Огъваше ги по ...
834
1
http://www.vbox7.com/play:38f688c5
Ако един ден нещо се случи и мене ме няма, аз бих искала да знаеш много неща. Да знаеш, че не бих си тръгнала, ако сам не поискаш това. Че не бих те оставила, ако ти не пожелаеш така. Да знаеш, че не бих те предала, дори ако ти ми причиниш много неща. Че болката е ...
Ако един ден нещо се случи и мене ме няма, аз бих искала да знаеш много неща. Да знаеш, че не бих си тръгнала, ако сам не поискаш това. Че не бих те оставила, ако ти не пожелаеш така. Да знаеш, че не бих те предала, дори ако ти ми причиниш много неща. Че болката е ...
1920
2
Вече влюбена не съм, това сигурно те радва. Обичам те, в мой приятел се превърна, дори в нещо повече, исках да си моята любов, но оказа се, че не си ти. Без теб не искам да съм, ще те пазя близо до мен, като спомен, като моя сродна душа, но вече не мечтая да си онази любов, която искам, преди лесно ...
851
-Слушай, Наньо, ти като си идеш у назе, да не вземеш да се издадеш, че по чужбинско само клозети си мил! Ша са праиш на голяма работа, ясно – на интелигентна работа, че нашенци уважението да ти имат, дет са вика! То парите не миришат, нали знайш – още древните римляни са го рекнали и до днеска си е ...
1134
26
Оставям те...
Светлина огрява моето тяло,
а ти гледаш как си тръгвам...
Не исках, но трябваше...
Те... завиждащите сенки ...
Светлина огрява моето тяло,
а ти гледаш как си тръгвам...
Не исках, но трябваше...
Те... завиждащите сенки ...
1293
1
Днес се събудих силна. Силна да ти кажа ''Не!'', силна да ти противореча! Всъщност, аз винаги съм го можела. Чудя се защо не съм го направила по-рано? Защо забравих коя съм и от къде идвам? Защо позволих на един боклук да застане до мен, когато не ми отива? Момичета, отправям един апел към вас - ник ...
674
Красотата на думите е всепоглъщаща. Тяхната сила завладява сърцето, окупира мисълта. Излизат през нечии алени устни и започват да текат като малко поточе в гората. Игриво ромолят в ушите. Гъделичкат суетата, галят самочувствието и си играят със сетивата. Извисяват духа до луната и звездите и го пона ...
769
3
КОГАТО СИРТАКИТО ЗАПЕЕ…
(откъс от "Терминалът")
Понеже темата за изграждането на терминал на СО МАТ в Техеран. е свързана с много обемни професионални проучвания от всякакво естество, срещи и разговори с хора от различно ниво, разчети и анализи, обосновки и още куп неща, които по понятни причини ням ...
(откъс от "Терминалът")
Понеже темата за изграждането на терминал на СО МАТ в Техеран. е свързана с много обемни професионални проучвания от всякакво естество, срещи и разговори с хора от различно ниво, разчети и анализи, обосновки и още куп неща, които по понятни причини ням ...
1224
Един ден се отказваш и ако имаш късмет, започваш да живееш само заради себе си. Иначе пак кърпиш нещо, тук и там, опитваш се да накараш някого да изглежда цял от твоя ъгъл.
Естествено, се отказваш и тихичко си прибираш очакванията в джоба. Така де, ако си успял поне него да закърпиш като хората.
Естествено, се отказваш и тихичко си прибираш очакванията в джоба. Така де, ако си успял поне него да закърпиш като хората.
1070
Здравей, скъпа моя ПАЛЛОМА! Върнах се! Най-накрая се прибрах от незабравимия екзотичен остров на Хри...! От няколко дни съм у дома, но суетенето около мен, разправиите с багажа ми и посрещането на гости не престават. Откраднах си мъничко време и с нетърпение извадих стария ключ, който бях скрила меж ...
879
Забележка на автора: "Най-накрая се наех да кача втората глава. Писана е преди повече от година и ѝ трябва редакция. За момента обаче съм се концентрирал върху развитието на историята и редакцията не е на дневен ред."
Втора забележка: "Университетът наистина си взе своя дан... След година прекарана ...
Втора забележка: "Университетът наистина си взе своя дан... След година прекарана ...
682
Не съотнасям произведението към "Приказки и произведения за деца" или към "Хумористична проза", защото го намирам много смислено и дълбокомислено. Надявам се и вие да го разберете.
Погребението на една крава
(И културата беше погребана)
Тя живя в къща. Всъщност, не кравата, а нейната притежателка. К ...
Погребението на една крава
(И културата беше погребана)
Тя живя в къща. Всъщност, не кравата, а нейната притежателка. К ...
906
1
Тест за психологическа пригодност... "Ехеее, колко съм ги решавал такива тестове!", мисля си, вземайки теста от "Човешки ресурси". Ноооо...
Първи въпрос: Сутрин, когато станете от сън, чувате ли гласове?
Ако напиша, че чувам, ще ме вземат за луд и ще си изгубя работата. А аз чувам. Даже не гласове, ...
Първи въпрос: Сутрин, когато станете от сън, чувате ли гласове?
Ако напиша, че чувам, ще ме вземат за луд и ще си изгубя работата. А аз чувам. Даже не гласове, ...
963
1
ТРОЯНСКИЯТ МАНАСТИР
Есенният ден догаря кротко. Октомври се люлее на тънка пожълтяла клонка, загледан в планината. Насреща в сянката на хълма белеят зидовете на Троянския манастир. Сгушен в прегръдките на столетни борове, побит като камък в основата на стръмния хребет, той слуша нескончаемата песе ...
Есенният ден догаря кротко. Октомври се люлее на тънка пожълтяла клонка, загледан в планината. Насреща в сянката на хълма белеят зидовете на Троянския манастир. Сгушен в прегръдките на столетни борове, побит като камък в основата на стръмния хребет, той слуша нескончаемата песе ...
740
6
Първият път, за който си спомням, че някой се е обръщал към мен с „ей, шоп-е”, беше през далечната осемдесет и пета година. Тогава бях на първата си ученическа бригада в едно Айтоско село, на име Лясково. Основното училище в Младост-2 таман се беше превърнало в гимназия „Алберт Айнщайн”, откъдето в ...
1018
5. Чико Чиков стоковед
Сградата на ВТО „Гурбетимпекс” беше на пъпа на града. В помещенията на бившия публичен дом сега се беше настанила авторитетна търговска организация. Стоката беше с особени характеристики. Инжинери, математици, физици, химици, геодезисти, землемери, ветеринари, лекари и зъболек ...
Сградата на ВТО „Гурбетимпекс” беше на пъпа на града. В помещенията на бившия публичен дом сега се беше настанила авторитетна търговска организация. Стоката беше с особени характеристики. Инжинери, математици, физици, химици, геодезисти, землемери, ветеринари, лекари и зъболек ...
833
2
Ти си мисълта, която нощите ми дни прави.
Ти си нежната милувка, за която всеки ден копнея.
Ти си щастието, на което мога да се радвам всеки ден.
Ти си моят слънчев лъч, който топли моето сърце.
Ти си oпората, която ми помага да вървя напред. ...
Ти си нежната милувка, за която всеки ден копнея.
Ти си щастието, на което мога да се радвам всеки ден.
Ти си моят слънчев лъч, който топли моето сърце.
Ти си oпората, която ми помага да вървя напред. ...
845
Той често я караше да се чувства сама. Безкрайно сама. Сякаш го нямаше. Може би му харесваше да я мачка и има, когато поиска. Знаеше, че ù причинява болка. Болка и обида, но беше безсърдечен и егоистичен тип. Взимаше това, което му е нужно и си тръгваше. А тя беше хубаво и добро момиче, не от тези, ...
947
2
Всяка година, рано напролет, преди още гората да се облече, те пристигаха.
Хора, коне и огромни стада от овце.
Идваха някъде от далече.
Заживяваха високо в планината, почти в облаците.
Късно есента си заминаваха, пак там някъде далече и на другата пролет отново се връщаха. ...
Хора, коне и огромни стада от овце.
Идваха някъде от далече.
Заживяваха високо в планината, почти в облаците.
Късно есента си заминаваха, пак там някъде далече и на другата пролет отново се връщаха. ...
796
4. Чико Чиков сънува
Чико Чиков се беше завърнал от пътуването разочарован и унил. Чувстваше, че се задушава. Въздухът не му стигаше и го избиваше студена пот. Същевременно го обливаха топли вълни, като жена в напреднал климакс. Едвам се добра до леглото си, но дълго не можа да заспи. Нервите му бях ...
Чико Чиков се беше завърнал от пътуването разочарован и унил. Чувстваше, че се задушава. Въздухът не му стигаше и го избиваше студена пот. Същевременно го обливаха топли вълни, като жена в напреднал климакс. Едвам се добра до леглото си, но дълго не можа да заспи. Нервите му бях ...
690
1
Пъргаво се изкачи по стъпалата и се настани на една от задните седалки на автобуса.От лулата му се прокрадна тънка струйка дим, в бързината при качването не успя да я загаси напълно.Чувстваше необходимост да изпревари възможно най–голям брой хора, и още с приближаването на автобуса започна да нервни ...
628
Късно е. Отдавна е тъмно, но тя стои на гарата, а всички влакове вече отпътуваха. Късно е и е толкова студено, а тя стои сама на пейката и се взира. Връща се в онзи спомен. На онази нощ, последната нощ…
Как може да е минал само ден, а този миг сякаш остана в друга вселена. В една по-хубава вселена, ...
Как може да е минал само ден, а този миг сякаш остана в друга вселена. В една по-хубава вселена, ...
941
Гъсто е, силно е, с тежък аромат. Удря направо в главата, но на другия ден се чувстваш по-бодър от всякога. Най-добрият сорт за вино от баберка е кабернето. От личен опит го знам.
Дачо Кантонера го уволниха от железниците преди двадесетина години. Остана си на село, в бащината къща. Кирпичена, на ед ...
Дачо Кантонера го уволниха от железниците преди двадесетина години. Остана си на село, в бащината къща. Кирпичена, на ед ...
805
7
Вратата се отвори!
Той застана пред нея.
Столът отхвръкна! Прескочих го и кой кого сграбчи не разбрах. От двайсет години не бях го виждал. Откакто завършихме. Тогава се пръснахме из страната. Той си остана в София. Беше си оттам. Първите години, чат-пат по телефона се чувахме, а после, аз ли потънах ...
Той застана пред нея.
Столът отхвръкна! Прескочих го и кой кого сграбчи не разбрах. От двайсет години не бях го виждал. Откакто завършихме. Тогава се пръснахме из страната. Той си остана в София. Беше си оттам. Първите години, чат-пат по телефона се чувахме, а после, аз ли потънах ...
802
4
ЕСЕН
В ЗАЛЕЗНИЯ ЧАС
Кòсите лъчи на залязващото слънце за последен път докосват с любовта си височината, на която аз стоя. Прощално галят оределите листа на клоните на дърветата в последния ден на септември и златят върховете на прегорялата трева в краката ми. Топлината им пълни очите с надежда, обгр ...
В ЗАЛЕЗНИЯ ЧАС
Кòсите лъчи на залязващото слънце за последен път докосват с любовта си височината, на която аз стоя. Прощално галят оределите листа на клоните на дърветата в последния ден на септември и златят върховете на прегорялата трева в краката ми. Топлината им пълни очите с надежда, обгр ...
638
4
Задължително предварително уточнение: Жените никога не знаят какво точно искат, но го искат на момента! Тик- так- тик- так- времето започва да тече. А вие имате да изчетете най-малко един милион неща, които искат жените. Затова четете бързо...
1- во нещо: Внимание
Жена, лишена от достатъчно внимание ...
1- во нещо: Внимание
Жена, лишена от достатъчно внимание ...
1840
7
Австрийците и виното
Ако е вярна максимата, че истината е на дъното на чашата вино, то тогава австрийците би трябвало да са истински мъдреци. В България битува мнението, че немците и австрийците пият основно бира. Това може да е вярно за Германия, но не и за Австрия. Тук най-често се предпочита вино ...
Ако е вярна максимата, че истината е на дъното на чашата вино, то тогава австрийците би трябвало да са истински мъдреци. В България битува мнението, че немците и австрийците пият основно бира. Това може да е вярно за Германия, но не и за Австрия. Тук най-често се предпочита вино ...
1167
6
Има моменти, в които спомените оживяват. Те често са плод на съвсем обикновени наглед неща, които за друг биха останали незабелязани. Но ти виждаш в полета на птиците мечти, които си споделял с близък приятел, и в погледа на непознатия зрънце от душата на обичан човек. Тогава спомените заживяват соб ...
1899
6
3. Чико Чиков детектив или как
Др. Паунов празнува юбилей.
За българската общност в тази далечна африканска страна настъпиха радостни дни. В цялата страна закипя трескава подготовка за отпразнуване на 60-годишния юбилей на др. Паунов. Кралят беше забравен. Дворецът и придворните потънаха в забрава. ...
Др. Паунов празнува юбилей.
За българската общност в тази далечна африканска страна настъпиха радостни дни. В цялата страна закипя трескава подготовка за отпразнуване на 60-годишния юбилей на др. Паунов. Кралят беше забравен. Дворецът и придворните потънаха в забрава. ...
738
2
„ОНЗИ” ТУНЕЛ...
Беше към полунощ и въпреки че обикновено си лягам по- късно, вече бях в леглото. Нормално заспивам след минути, но тази нощ нещо се бе объркало. Въртях се в леглото без да мога да заспя и се чудех какво да правя. Нямах желание да стана и да погледам нещо по телевизията, или да почета ...
Беше към полунощ и въпреки че обикновено си лягам по- късно, вече бях в леглото. Нормално заспивам след минути, но тази нощ нещо се бе объркало. Въртях се в леглото без да мога да заспя и се чудех какво да правя. Нямах желание да стана и да погледам нещо по телевизията, или да почета ...
1211
Вятърът духаше ободряващо в началото. И беше южен вятър, което беше такава рядкост за този район. Стоеше на терасата и се наслаждаваше на вятъра.
А той духаше ли, духаше. Дървото в градината отсреща валеше дъжд от златни листа. Цялата улица бе покрита с тях и приличаше на магическа пътека от приказк ...
А той духаше ли, духаше. Дървото в градината отсреща валеше дъжд от златни листа. Цялата улица бе покрита с тях и приличаше на магическа пътека от приказк ...
1649
4
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
