40 909 резултата
5.
Няколкото часа в автобуса минаха като в полусън. Два-три пъти се чуха с Мариана по телефона, за да се уговорят къде и кога да го чака - беше му обещала да го посрещне на автогарата, а в последния разговор му обясни, че няма да може и му продиктува адрес:
- Хващай такси и отивай в къщи. Майка ми е ...
Няколкото часа в автобуса минаха като в полусън. Два-три пъти се чуха с Мариана по телефона, за да се уговорят къде и кога да го чака - беше му обещала да го посрещне на автогарата, а в последния разговор му обясни, че няма да може и му продиктува адрес:
- Хващай такси и отивай в къщи. Майка ми е ...
923
3
В училище след часовете си определихме среща – неделя пред киното. Старателно си научих уроците, написах си домашните и реших задачите от сборника. У дома свърших всичко, каквото ми бяха заръчали и тръгнах.
Вървях по улицата и непрекъснато се озъртах, да не ме срещне класната и да ме попита: „Накъде ...
Вървях по улицата и непрекъснато се озъртах, да не ме срещне класната и да ме попита: „Накъде ...
958
7
ВЪРХУ КАМЪКА
Сядам върху камъка да си почина. Той се е откъртил от недалечния скален масив. Този масив е като отвесна бръчка между веждите на някой стар отшелник, в миг на размисъл и медитация, върху лицето на планината. Навярно в някоя геологична драма, в непредвидимите колизии на земната кора, ...
Сядам върху камъка да си почина. Той се е откъртил от недалечния скален масив. Този масив е като отвесна бръчка между веждите на някой стар отшелник, в миг на размисъл и медитация, върху лицето на планината. Навярно в някоя геологична драма, в непредвидимите колизии на земната кора, ...
647
2
Мракът обгръщаше всичко около мен. Чувах някакви гласове, далечни звуци от миналото. „Тя не заслужава да е с нас, оставете я...“ „Ква е тая тука? Ооо, колко работи съм чувала за нея...“ „Преди няколко дена я видях с онова момиче, мисля че се целуваха...“ „Махай се, кучко...“ Защо всичко това трябваш ...
901
1
- Да направим какво?! - невярващо възкликна Ко Та Рак.
- Не разбирам какво толкова се учудваш - сви рамене Дер Виш. - Това си е най-обикновена огнена пътека.
- ...?! - остана без думи котакът.
- Ще може ли да повториш още веднъж какво точно трябва да направим? - помоли Гар Ван.
- Нищо особено - отно ...
- Не разбирам какво толкова се учудваш - сви рамене Дер Виш. - Това си е най-обикновена огнена пътека.
- ...?! - остана без думи котакът.
- Ще може ли да повториш още веднъж какво точно трябва да направим? - помоли Гар Ван.
- Нищо особено - отно ...
597
1
Павлето нямаше повече време. Трябваше да бърза, щото работата го чакаше. В печатницата пристигна, когато почти всички бяха там. Реши, че ще остане след работа, за да прочете една легенда от книгата на Любен Каравелов. Времето се търкулна много бързо. Дойде края на работния ден. Взе книгата от масата ...
622
10. Black velvet- Alannah Myles
Наведете се, или направо залегнете на земята, че тази песен стреля без предупреждение с голям калибър тежки блусрок рифове. Само как започва - акустичната китара задава темата, която като искра в двигател с вътрешно горене взривява пулсиращото напрежение на баса. Той ...
Наведете се, или направо залегнете на земята, че тази песен стреля без предупреждение с голям калибър тежки блусрок рифове. Само как започва - акустичната китара задава темата, която като искра в двигател с вътрешно горене взривява пулсиращото напрежение на баса. Той ...
1631
1
Тиха нощ
Навън вали, но не от този топъл летен дъжд, който ромоли.
Сняг!
Бял... искрящо бял, толкова чист сняг!
Снежинките, облечени в бели пелерини, танцуват на дансинга в двора ми. ...
Навън вали, но не от този топъл летен дъжд, който ромоли.
Сняг!
Бял... искрящо бял, толкова чист сняг!
Снежинките, облечени в бели пелерини, танцуват на дансинга в двора ми. ...
878
2
Нов свят
Листът не ти харесва и започваш на нов... Лесно е... Светът не ти харесва... Смени го... Избери си друг... Как ще изглежда? Ще има ли рози, толкова много, че бодлите им да са повече от цветовете? Ще има ли хълмове, толкова високи, че да достигат върховете на тревичките и облаци толкова бели ...
Листът не ти харесва и започваш на нов... Лесно е... Светът не ти харесва... Смени го... Избери си друг... Как ще изглежда? Ще има ли рози, толкова много, че бодлите им да са повече от цветовете? Ще има ли хълмове, толкова високи, че да достигат върховете на тревичките и облаци толкова бели ...
782
1
/Написано твърде отдавна, по повод самонадеяността на литературния гений Бай Ганьо, четящ и превъзнасящ единствено себе си, защото всички други са “маскари”. Публикувано за първи път в “Литературен клуб”, като част от романа “3,14”, започнат от Денис Коробко, чиито продължения се пишеха от читателит ...
1491
13
Кметският наместник Цвятко, или както всички го наричаха Цвъкльо, беше съкрушен. Не, той беше съсипан!!! Унизен, смачкан до безнадеждност и попарен от случката, за която ще стане реч по-долу. Но първо да обясним странното му име. Любимата дума на Цвятко беше „цвъкам” и нему производните. Тази всеобя ...
1157
2
Пролог
Светът е плосък – това гласи първият закон на Вегри! Шуплива плоскост, поръсена с живот: растения, хора, животни, магични твари; Орелефена плочица земя, наквасена или скована, с прах покрита или на места с роса. И щом огледаме се, осъзнаваме, че погледът ни гмурка се в безкрая, закътан зад въ ...
Светът е плосък – това гласи първият закон на Вегри! Шуплива плоскост, поръсена с живот: растения, хора, животни, магични твари; Орелефена плочица земя, наквасена или скована, с прах покрита или на места с роса. И щом огледаме се, осъзнаваме, че погледът ни гмурка се в безкрая, закътан зад въ ...
714
1
Започваше да се смрачава, но студеното слънце все още леко се показваше зад планината на запад. Тоби се беше облегнал на моста и гледаше съсредоточено как тече водата. Цялата беше осеяна с тиня, остри камъни, стъкла и боклуци, които безотговорните хора хвърляха постоянно. Покрай него отмина един вис ...
981
6
КЪМ ВАСИЛЬОВ
Изкачвахме връх Васильов в надпревара с пролетта. Зелената пролетна вълна бе заляла само подстъпите към височините и ние крачехме нагоре, попаднали в тихото им междусезоние. Някои дървета и храсти бяха облекли нови резедави ризи, други сега отваряха очи за слънцето, а буковете по най-в ...
Изкачвахме връх Васильов в надпревара с пролетта. Зелената пролетна вълна бе заляла само подстъпите към височините и ние крачехме нагоре, попаднали в тихото им междусезоние. Някои дървета и храсти бяха облекли нови резедави ризи, други сега отваряха очи за слънцето, а буковете по най-в ...
657
3
Животът и любовта на Варт
Варт беше родена в семейството на богат търговец от арменски произход. В Франция се бяха заселили преди повече от двадесет години, т.е в самото начало на деветнадесетия век. Родът Гюлбенкян произхождаше от видна фамилия от град Ван, където имаха много чифлици, имоти, търгов ...
Варт беше родена в семейството на богат търговец от арменски произход. В Франция се бяха заселили преди повече от двадесет години, т.е в самото начало на деветнадесетия век. Родът Гюлбенкян произхождаше от видна фамилия от град Ван, където имаха много чифлици, имоти, търгов ...
1042
4
Ще ви разкажа една история за любовта. За тази любов, която остава неразбрана от другите хора. За любовта между две влюбени души, която променя техния живот. История за истинската любов.
Училище „Спика” бе най-елитното в страната. В него винаги цареше хармония и спокойствие. Но не и на този ден.
- Н ...
Училище „Спика” бе най-елитното в страната. В него винаги цареше хармония и спокойствие. Но не и на този ден.
- Н ...
1130
1
- Усещал ли си я някога - ей така до теб, как те прегръща, става ти топло, не можеш да дишаш, там си е!
- Кое, бе?!
- Как така, кое? - Самотата.
- Е, какво да ù усетя?!
- Прегръдката, милувката, топлината. Да усетиш как топло те обгръща и всичко изчезва, усети го бе, човек, струва си! ...
- Кое, бе?!
- Как така, кое? - Самотата.
- Е, какво да ù усетя?!
- Прегръдката, милувката, топлината. Да усетиш как топло те обгръща и всичко изчезва, усети го бе, човек, струва си! ...
636
4
Стоях пред двуетажната, тясна като комин къща. Първият етаж е построен от дялани камъни. Върху него строителят е издигнал по-високия втори етаж от измазан кирпич и дървени греди.
В сянката на каменния зид, подобно на селски пес, се свиваше пряспа мръсен сняг. Снегът можеше да се види и по сенките на ...
В сянката на каменния зид, подобно на селски пес, се свиваше пряспа мръсен сняг. Снегът можеше да се види и по сенките на ...
1231
1
И щом ме няма, намери ме...
Ако треперя, прегърни ме...
Щом не ти говоря, целуни ме...
Не ме оставяй да си тръгна,
от теб и от този лъжовен свят... ...
Ако треперя, прегърни ме...
Щом не ти говоря, целуни ме...
Не ме оставяй да си тръгна,
от теб и от този лъжовен свят... ...
1081
1
Павлето погледа малко и тръгна. В съзнанието му изникна словото, произнесено от учителя А. Биляев на 3 октомври 1866 година в Пловдив. "Децата (юношите) ще израснат като достойни бъдещи граждани, когато духовното семе - учението, бъде посято върху умствената почва, т.е. умовете на потомците. Учениет ...
561
* * *
Животът е чувства, импулси... и като се намеси и разумът... става една каша от намерения.
Животът е чувства, импулси... и като се намеси и разумът... става една каша от намерения.
756
4
Днес работата нямаше край – собственикът на фирмата искаше да тегли кредит и той, Георгиев, като негов счетоводител трябваше да приготви всички необходими документи. Четиридесет години вече в живота му имаше най-вече цифри, цифри и цифри. Работното време свърши и другите служители отдавна се разотид ...
1241
9
Като открехната врата...
Двамата да вечеряме във градината,
докато едва виждаме чиниите...
Нито много близо, нито много далеч...
Да разливаме виното и да отпиваме... ...
Двамата да вечеряме във градината,
докато едва виждаме чиниите...
Нито много близо, нито много далеч...
Да разливаме виното и да отпиваме... ...
497
Беше студена зима. Върлуваха болести. Беше настъпила ужасна ситуация в страната. Хора измираха от глад или от студ. Насред цялата тази ужасна гледка едно момиченце по бяла нощница стоеше на заледената тераса на дома си. Виеха ветрове и улиците бяха заледени, но тя не обръщаше внимание. Гледаше проск ...
1015
драма, ужаси
I
Янис бе заминал на фронта. Майка му беше останала сама вкъщи, с притеснението си, че може да загуби завинаги единственото си дете и единствения жив роднина, който имаше. Мъжът ù, бащата на Янис, се бе споминал преди две години от тежка болест. Беднотията, безработицата и стремежът към ...
I
Янис бе заминал на фронта. Майка му беше останала сама вкъщи, с притеснението си, че може да загуби завинаги единственото си дете и единствения жив роднина, който имаше. Мъжът ù, бащата на Янис, се бе споминал преди две години от тежка болест. Беднотията, безработицата и стремежът към ...
924
7
Кафето ми отпива на глътки от мен. Наслаждава се на горчивата си същност и гали отвътре-навън възприятията ми. Лъже ме, че прави деня ми по-хубав.
Както и да е, успявам да го заблудя. Усмихна ме, а това е достатъчно. Да мисли, че съм щастлива.
Паркът се разхожда из мен. Есенно-безцветна симфония озв ...
Както и да е, успявам да го заблудя. Усмихна ме, а това е достатъчно. Да мисли, че съм щастлива.
Паркът се разхожда из мен. Есенно-безцветна симфония озв ...
1284
14
Просто мислите на една романтичка
Ако очаквате приказки за някой сладък принц на бял кон,
по-добре не четете повече.
Иска ми се да можех да кача, че съм реалистка, но за жалост това ще бъде една лъжа. Може би не изцяло, но си е така. Всеки път като пиша нещо и просто чувствам, че вътре в мен живее е ...
Ако очаквате приказки за някой сладък принц на бял кон,
по-добре не четете повече.
Иска ми се да можех да кача, че съм реалистка, но за жалост това ще бъде една лъжа. Може би не изцяло, но си е така. Всеки път като пиша нещо и просто чувствам, че вътре в мен живее е ...
1237
6
Бежанците застанаха на брега и Рупелското дефиле зловещо замлъкна. Трупове лежаха по камъните и в самата река. Хората уплашени подтичваха насам-натам и всеки се молеше да оцелеят поне децата му, докато стигнат България.
Водата беше студена, есента настъпваше, а трябваше да се мине на другия бряг. Аз ...
Водата беше студена, есента настъпваше, а трябваше да се мине на другия бряг. Аз ...
1690
1
16
Помниш ли как минаваше времето “все някак си”.
Затваряхме очи в понеделник и ги отваряхме в петък вечер.
Влаковете идваха и си отиваха, пепелниците подгизваха от дим, а виното никога не стигаше.
Четяхме много книги, за да можем после да си ги разказваме.
Музиката преливаше като шампанско. ...
Затваряхме очи в понеделник и ги отваряхме в петък вечер.
Влаковете идваха и си отиваха, пепелниците подгизваха от дим, а виното никога не стигаше.
Четяхме много книги, за да можем после да си ги разказваме.
Музиката преливаше като шампанско. ...
847
1
„БЪДИ ЩАСТЛИВА, АНИ”
Първото нещо, което направи щом отвори очи, беше да погледне часовника си. Стрелките показваха девет и половина, нещо, което не го изненада. Дори мислеше, че е по-късно - беше си легнал към три часа, но заспа едва призори.
Стана и влезе по пижама в хола. За разлика от друг път, ...
Първото нещо, което направи щом отвори очи, беше да погледне часовника си. Стрелките показваха девет и половина, нещо, което не го изненада. Дори мислеше, че е по-късно - беше си легнал към три часа, но заспа едва призори.
Стана и влезе по пижама в хола. За разлика от друг път, ...
1903
Скъпа Любов,
Пиша ти това писмо като опит да освободя своя дух
и да се приближа по-близо до себе си.
Днес намерих едно невероятно красиво момиче -
видях я в автобуса. Беше като ангел - просто си стоеше, ...
Пиша ти това писмо като опит да освободя своя дух
и да се приближа по-близо до себе си.
Днес намерих едно невероятно красиво момиче -
видях я в автобуса. Беше като ангел - просто си стоеше, ...
1305
5
Да не се чете от лица под 18 години или с лабилна психика!
Петър Антонов очакваше поредния си гост. Той пиеше кафето си сдържано и равнодушно, като гледаше хронометъра пред себе си колко време остава до ефир. Гостът бе изкаран от затвора специално заради днешното предаване, като отзад седяха няколко ...
Петър Антонов очакваше поредния си гост. Той пиеше кафето си сдържано и равнодушно, като гледаше хронометъра пред себе си колко време остава до ефир. Гостът бе изкаран от затвора специално заради днешното предаване, като отзад седяха няколко ...
1247
4
Душа, Вярваш ли, че съществува Душата? Онова нещо, присъствието или
отсъствието на което ни различава от всички останали гадинки по света за добро
или лошо? Аз съм склонен донякъде да го повярвам. Ако аз имам душа, си я
представям като стая – моята разхвърляна (по мъжки начин – изглежда
безобразен Х ...
отсъствието на което ни различава от всички останали гадинки по света за добро
или лошо? Аз съм склонен донякъде да го повярвам. Ако аз имам душа, си я
представям като стая – моята разхвърляна (по мъжки начин – изглежда
безобразен Х ...
899
2
Живот, ха, нещо толкова забавно и смешно, че чак и трагично. А къде съм аз в целия този цирк, там някъде, на дъното? Крещя, викам, но няма кой да ме чуе, явно никой не споделя мнението ми. Опитвам се да направя нещо, смислено, нещо, което ще остане, но всички ме отминават. Или ги е страх да започнат ...
875
Емпатия
Болка, болка, болка.
Наистина не искам да мисля за болката, направо ме отчайва неспособността ми да отвлека вниманието си от нея. Но как да обясня... мислите са нещо, което ние създаваме, а болката е нещо, което ни се случва. Само едното подлежи на контрол. Сега ме е страх да мисля твърде мн ...
Болка, болка, болка.
Наистина не искам да мисля за болката, направо ме отчайва неспособността ми да отвлека вниманието си от нея. Но как да обясня... мислите са нещо, което ние създаваме, а болката е нещо, което ни се случва. Само едното подлежи на контрол. Сега ме е страх да мисля твърде мн ...
2085
Понякога, когато спомените се завърнат в мисълта, подгонени от настоящето...
Понякога за теб си спомням... И за тази трудна, неузряла в миналото ни любов, покълнала на плодородна почва... Покълнала, пораснала, но необрана... Необрана и неизконсумирана... И останала високо, видимо и толкова невинно! ...
Понякога за теб си спомням... И за тази трудна, неузряла в миналото ни любов, покълнала на плодородна почва... Покълнала, пораснала, но необрана... Необрана и неизконсумирана... И останала високо, видимо и толкова невинно! ...
666
Предлог
Коя съм аз?
Парещото слънце огряваше черните ми коси. Сутрешният бриз вееше роклята ми. Бе дълга и лятна, с цвят на лешник. Вървях по алеята и премислях какво ще правя днес. Изведнъж чух писък. Усетих мириса на кръв. Спрях и се ослушах. За човешкото ухо този звук бе непосилен да се чуе. За м ...
Коя съм аз?
Парещото слънце огряваше черните ми коси. Сутрешният бриз вееше роклята ми. Бе дълга и лятна, с цвят на лешник. Вървях по алеята и премислях какво ще правя днес. Изведнъж чух писък. Усетих мириса на кръв. Спрях и се ослушах. За човешкото ухо този звук бе непосилен да се чуе. За м ...
699
Един ден си тръгна… Чудех се тогава как ще продължа… Как ще живея без да те има в живота ми, без да ме вдъхновяваш… Ти ми даваше всичко, а изведнъж ми го изтръгна… Почувствах се сякаш съм малко дете, на което са взели любимата играчка, стоях и те гледах как се отдалечаваш, а с теб и всичко, което ня ...
1110
1
Споменът се врязва като острие на коса в косата на гостенина. Той се сеща кой е. Може би разказът ми му е помогнал. А може би малката снимка на камината е запалила в него пожара, в който сега гостенинът се пържи. В очите му се чете омраза. Дали ще ме убие с бутилката, която държи в ръката си? Не зна ...
947
1
Историйки от джунглата
Маймунката Муцунка се ослуша тревожно и се огледа със страх наоколо. Ревът на съблезъбия се носеше като парализиращ газ из джунглата. Стадото маймуни се спотаи по високите клони на вековните дървета.
Муцунка бе най-жилавата и красива женска маймуна. Опашката ù бе по-дълга и по ...
Маймунката Муцунка се ослуша тревожно и се огледа със страх наоколо. Ревът на съблезъбия се носеше като парализиращ газ из джунглата. Стадото маймуни се спотаи по високите клони на вековните дървета.
Муцунка бе най-жилавата и красива женска маймуна. Опашката ù бе по-дълга и по ...
634
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
