40 909 резултата
Имаше някой в дома ми посред нощ. Подгоних го. Побягна. Последвах го. През задни дворове, запустели паркинги, тесни и мръсни улички, в които прескачах заспали бездомници и ме погнаха зли кучета… Накрая го приклещих. В центъра на града. В улицата между църквата и кметството. И тогава той откри огън п ...
  1204 
ВЕСЕЛА НОВА ГОДИНА (продължение)
Изведнъж в непрогледната тъмнина се чу прещракване и просторното помещение, в което се намираха, бе облято от ярка светлина. Бяха в хола на апартамента, с наредените за празничната вечер маси, една за възрастните, друга за децата, които бяха цял рояк палавници. Те кр ...
  909 
Болка... ужасна болка... изсмуквайки всичко ценно в душата ми, тя ме завладява, обсебва ме...
Сякаш съдбата ме проклина отново и отново... отнемайки силите ми...
Сълзите ми се стичат една след друга... като от водопад с вечен кръговрат... усещам топлината им... стичаща се по лицето ми, сякаш се опит ...
  674 
"Хей, аз сам твоето съзнание.
Искам да поговориш с някой!"
"Забрави ме отдавна ти,
прах хванах дори,
но огън паяжините обгори! ...
  645 
Мелгар омаломощен гледаше часовника си. Искаше най-после да се прибере. Все още работеше, но гледаше с такава жажда часа, сякаш на ръката му стърчеше печелившият му фиш от "Еврофутбол".
За него не беше от значение паричната стойност на фиша, а че е печеливш. Обичаше да играе хазартни игри, обичаше д ...
  839 
До едната туркиня вървеше момченце на около пет години, с памучен елек и гайтани по краищата, със стъклени копчета. Беше гологлаво и босо. До другата се виждаше момиченце на около шест години, облечено с избеляла, басмена рокличка, с тънки плитки, приплетени със сини мъниста. То стоеше боязливо до м ...
  630 
„Късно e. Умирам от студ и ми се спи. Мисля, че е време за почивка. Денят мина бързо. Доволен съм, радвам се, че съм все още жив. Последната цигара отдавна догоря в ръцете ми толкова неусетно, както минаваха и миговете с теб, Джейн. Но бяха приятни. Ти бе мойта последна цигара. И ето защо по-рано до ...
  737 
Скъпи някой,
знам, че вероятно не ти пука.
Знам, че вероятно си зает да гледаш телевизия или да се занимаваш с твоите проблеми, или може би си зает да се смееш и преследваш пеперуди. Може би прекарваш следобедите в тревата, подушвайки уханието на слънцето и вкусвайки живота.
Може би нямаш време да с ...
  1275 
В една петъчна вечер, един човек поиска да бъде щастлив, прииска му се да не бъде сам, поиска да прогледне за блещукащата радост, която да стопли сърцето му, но се почувства егоист - нима имаше нужда от това? С какво е заслужил своето щастие?
Нима се оплаква от тишината в тази стая, която става все ...
  1828 
Отварям очи. Припомням си всичко, което видях. Стоя неподвижна.
Трябваше ли да владееш дори сънищата ми? Всяка вечер те виждам.
Виждам красивите ти зелени очи, вперени в мен. Светлата ти коса,
помръдвайки заради вятъра и все така разрошена по твоя начин -
до болка познат. С какво те отблъснах? Какво ...
  663 
Втора година Невена се грижеше за баба Елена. Началото беше отчайващо трудно, но неволята ги накара бързо да свикнат една с друга, а с времето дори се привързаха по някакъв особен начин. Елена се оказа жилаво бабче, отдавна прехвърлила седемдесетте. Цял живот не беше работила, а мъжът ú се споминал ...
  845  23 
Мое Вдъхновение!
Луната бавно и тихо спуска своите черни сатенени воали над града. Шумният град тихо заспива под звездното небе. Тук-там се появяват звездички и така, докато не се обсипа целия небесен свод. Поглеждам нагоре, красота!
***
Всеки един писател има нужда от вдъхновение. Някоя песничка, н ...
  1282 
ТЪЛКОВЕН РЕЧНИК НА НЕИЗЛИЧИМИЯ ОПТИМИСТ
Посвещавам първата страничка на този речник на всички мои приятелки, които през месец октомври имат рожден ден. Ади, Делия, Милена...включвам и себе си , разбира се, нали аз съм си най-добрата приятелка!
Ще им го напиша на всичките на поздравителни картички. С ...
  1581  16 
Гореща нощ... огън... тъмна ръка... движения на змия,
силни барабани... танцуващи души.
Почива сърцето...
Почива от тъгата.
Нощта напомня за себе си... всичко е обгърнато в мистика, ...
  484 
Няма нищо по-добро от истината,
колкото и болезнена да е тя.
авторът
Теодор бе толкова изнервен, че не го свърташе на едно място. Кръстосваше стаята и се чудеше, как да постъпи. През четирите години семеен живот с Камелия разбраха, че не могат да имат деца. Причината бе в нея. Желанието им да имат н ...
  862 
Беше средата на октомври. Около девет часа вечерта, вече бях сама.
Малко по-рано с нея изпихме по две кафета, придружени от няколко цигари и дълго говорихме. След като си пожелахме лека вечер, аз тръгнах по добре познатите улици на квартала. Очакваше ме дълга разходка.
Навън бе мрак, мъгла, студ и о ...
  666 
Историята е за един човек, който седи пред отворения прозорец на стаята си и пуши. Предната вечер е празнувал нещо и затова домът му е пълен с хора – роднини и приятели, дошли да празнуват с него. Ръцете му са груби, а лицето набръчкано. Може би е около 65-70 годишен, а може и да е по-млад. Палейки ...
  673 
... Искам сега да съм там... Да те гушна, да отпусна глава на рамото ти, да усетя как и ти нежно ме прегръщаш, дарявайки ми най-вълшебната топлина и... опиянена от щастие, в един иначе толкова обикновен момент, който истински силните чувства превръщат в специален и винаги различен, да те погледна в ...
  1376 
Разказ на Демиен.
(Илл. А. В. Фонвизин. Портрет Д. В. Зеркаловой. 1940 г., акварель.)
Днес ще се прибера у дома! Ще дойдат да ме вземат нашите, заедно с бащата и майката на Мария. Въобще не искам такива изпълнения, но… Няма начин да ги спра! Мама е полудяла от радост, татко - също! Да не говорим за ...
  523 
На тъмно в моята стая стоя и мечтая.
Изритвам одеялото и оставам гол.
Изсмуквам мечтите си от пръстите
и ги изплювам на тавана
на небесната стена да светят, а не във мен. ...
  626 
Жена ми започна да се разплаща, а на мен ми каза да слагам стоките в найлонови торбички. Взех рулото с торбичките и задърпах да откъсна една. Но още тук проклетите торбички се заинатиха. Не се късаха и не се късаха - найлонът им започна да се разтяга, да се изтънява като макарон, който се впиваше бо ...
  899 
Сам съм. Седя. Не мисля за нищо определено, просто блуждая... Хиляди мисли шават в съзнанието ми, но не се спирам на нито една от тях. Не разсъждавам, не мога... не и сега. Тъмно е, но има лампи... осветяват леко сградите надолу край пътя. Усещам миризмата на мръсния въздух наоколо, сухо е, намирисв ...
  985 
Той седеше на ръба на басейна и се взираше в прозрачната вода. Беше тихо, минаваше полунощ и странните отблясъци на водната повърхност притичваха като призрачни сенки по замисленото му лице. Такива бяха и мислите му - призрачни и мрачни... Мисли, връхлитащи го всяка нощ... Болезнени, натрапчиви... К ...
  927 
Насаме със себе си оставам
и че държа твоята ръка си представям.
На колене аз падам и не за прошка моля,
а за капчица любов - дари ми я!
Едно сърце аз имам - на теб го подарявам! ...
  1364 
Преди всичко искам дебело да подчертая, че написаното по-долу не отразява моето психическо здраве, нито бива да се тълкува от психолози, психоаналитици и т.н. като каквото и да било. Ако човек има малко чувство за хумор (и в частност ако жените имат чувство за самоирония), всичко написано по-долу на ...
  1646 
РАЗДЯЛАТА
След изпепеляващото нещастие, което така неочаквано се сгромоляса върху тях и отне любимото им и единствено дете, те все още продължаваха да съществуват, но не бяха същите. Животът и всичко свързано с него вече бяха загубили смисъл и значение. Интереси, стремежи, мечти, желания бяха изтрит ...
  1527 
Затварям очи и ги усещам... чуждите ръце, галещи тялото ми, чуждите устни, изгарящи моите, чуждите гласове, шепнещи красиви думи в ухото ми. Потръпвам. Плаша се. Искам да избягам, но повече искам да остана. Страх ме е от мен, от това, което съм. Харесва ми чувството да бъда чужда, грешна, да бъда не ...
  587 
Ако някой някога реши да напише сценарий по живота ми, не вярвам да му бъде лесно. Това са 20 години на лутане, скитане мислено и физически сблъсъци, възходи и падения (като вторите са сякаш по-често срещано явление), срещи, раздели и пропуснати познанства, любови от всякакъв род и калибър (понякога ...
  1257 
ПРИКАЗКА
Един грък отишъл на пазара да купи нещо. Търсил, търсил и намерил това, което търсил при един турчин. Гъркът не знаел турски, турчинът не знаел гръцки. Започнали да се пазарят.
- Саранда (40) - казвал гъркът.
- Кърк (40) - отговарял турчинът.
- Къкара, мъкара, бен беле бем. (къкъра, мъкара, ...
  1044 
Защо спря да пишеш? Помниш ли онзи порцеланов свой свят с дъх на кадифе и залез, който извайваше грижливо от своите мечти и вяра, и оцветяваше с най- кървавите тонове на своето сърце? Една трошлива реалност, издялана сякаш от музика. Толкова беше красиво. Най-бистрите реки бяха в него и именно твоит ...
  1198 
Отрязах и главата на моята любов,
а тя риташе, пищеше, безсилна
пред стоманеното острие.
Кръв тече много и грозно беше...
Тялото ù ритуално погребах, ...
  670 
Радостта ù от факта, че без особени усилия успя да се намъкне в любимата си пола от 2007-ма, бе триумфално отбелязана с канонада от одобрителни кимания срещу огледалото. Тъй като нямаше време за по-продължителни тържества, точно след няколко секунди и няколко бързи и отработени движения, русата ù гл ...
  822 
XV
На хубаво място оставих Доброслав - в селото Боженци и то баш в двора на дядо Миньовата къща, тая дето още през седемнадесети век е била с най-високите порти. А къде съм аз? Огледах се. В къщи от няколко дни нямаше вода. Купища мръсни чинии пълнеха мивката, а от тоалетната се носеше ужасна смрад. ...
  1040  19 
Човекът от сребърната планина
единствен, сам живее на света
със природните стихии,
ядещ от плътта на майката Земя.
От векове не виждал чаша вино и жена, ...
  703 
Бях командирована в Сопот, "Вазовски машиностроителни заводи", за една седмица. Исках да отида до Карлово, съседен град, само на шест километра. Там имало огромна и богато снабдена с техническа литература и речници руска книжарница. За мен - начинаещият преводач - това си беше златна мина.
В понедел ...
  2497  22 
Чувам глас. Някой ме вика. Късно е, но не ми се спи. Ставам. Малко е хладно. Сигурно и тази нощ ще вали. Поглеждам през прозореца. Ето го - там срещу мен е. Слизам бързо по стълбите, наметнала първата дреха, изпречила се пред очите ми. Мама спи сега, не искам да я събудя.
– Какво правиш тук?!? Толко ...
  991 
Събужда ме Руди, който нетърпеливо ходи из стаята, отваря прозореца и ни лъхва студеният въздух. Точно под балкона ни е цъфнала в бели цветове една слива, а наоколо - всичко заскрежено; явно температурите са паднали под нулата през нощта. Върхарите на близката планина - със сняг!
След закуската - пр ...
  646 
Господин Н. е бизнесмен. Това му се отдава с лекота. Още от студентските години, когато изучава атомна физика в бившия Съюз. Мъкне лекарства и матрьошки към България, а обратно се навлича в три ката кожуси, които продава за щури пари, изкарал медицинска тапия, че страда от рядко заболяване и трябва ...
  1167  15 
Вселената, в която живее Животът, се намира далеч от нас. Ние не знаeм и не виждаме, но в момента Той е седнал на огромния си трон и върху масата, направена от дърво, старо колкото времето, старателно е подредил 21 копчета. Всяка от жените, които бе срещал преди Нея, също като Нея закопчаваха сърцет ...
  622 
От странен монолог към себе си изгубих мярата на времето. Не знаех, че тече и никога не спира... дори когато птиците запеят. Бях спряла тук под цъфнала акация, в последните дни на месеца. Стоях и взирах се в моя свят, в очакване на изгрева... изпращах с усмивка последната звезда на небосвода. Аз паз ...
  769 
Предложения
: ??:??