40 909 резултата
Много често го правя! Преноса.
Според анализите на душепознавачите пренасям проблемите си на неодушевени предмети. И така ги омаловажавам.
Гледам този Балкан. Толкова извечен. Толкова къдрав! И си мисля – “Колко ли века си стои там, непоклатим. Голям. Силен. Могъщ. А ние сме едно мигновение. Клепка ...
Според анализите на душепознавачите пренасям проблемите си на неодушевени предмети. И така ги омаловажавам.
Гледам този Балкан. Толкова извечен. Толкова къдрав! И си мисля – “Колко ли века си стои там, непоклатим. Голям. Силен. Могъщ. А ние сме едно мигновение. Клепка ...
871
- Според картата трябва да сме на точното място - заяви Но Щен Вълк, който се бе оказал най-успешният навигатор в отделението. - Какво пише на табелата?
- Не се чете - отговори Ко Та Рак.
- Как така не се чете?! - учуди се Черната Пантера Ра. - Толкова ли не можеш да прочетеш една табела?!
- Чета си ...
- Не се чете - отговори Ко Та Рак.
- Как така не се чете?! - учуди се Черната Пантера Ра. - Толкова ли не можеш да прочетеш една табела?!
- Чета си ...
568
2
психотрилър, ужаси
да не се чете от лица под 18 години от хора със слаба психика!
Петър Антонов си оправяше вратовръзката. За него тази част от облеклото имаше огромно значение за добрия му външен вид. След няколко минути отново щеше да започне предаването "Факти", на което той бе водещия.
Днес отно ...
да не се чете от лица под 18 години от хора със слаба психика!
Петър Антонов си оправяше вратовръзката. За него тази част от облеклото имаше огромно значение за добрия му външен вид. След няколко минути отново щеше да започне предаването "Факти", на което той бе водещия.
Днес отно ...
1878
4
Съжалявам.
Съжалявам, че с всеки ден се чувствам все по-безполезна, когато съм с теб.
Съжалявам, че когато плача, ти не ме разбираш, а обясня ли ти, не искаш да ме слушаш повече.
Съжалявам, че когато завъртиш очи заради проблемите ми, ме заболява.
Съжалявам, че съм готова да направя всичко за теб, а ...
Съжалявам, че с всеки ден се чувствам все по-безполезна, когато съм с теб.
Съжалявам, че когато плача, ти не ме разбираш, а обясня ли ти, не искаш да ме слушаш повече.
Съжалявам, че когато завъртиш очи заради проблемите ми, ме заболява.
Съжалявам, че съм готова да направя всичко за теб, а ...
1649
1
1
По улицата вървеше момче на видима възраст около 16 години, което водеше до себе си на каишка своето куче Барни. Момчето обичаше кучетата, но за жалост Барни не го удовлетворяваше, тъй като беше порода болонка, а момчето искаше немска овчарка, но се радваше и на това, защото животинката беше единств ...
887
Втора глава
Странният гост
През една лятна нощ, докато се разхождах по поляната, видях тъмен образ, който приличаше на мъж. Погледът беше толкова зловещ и реших да тръгна към къщата ми, но през цялото време ме дебнеше странна птица. Докато се отбих в една тъмна селска улица, излезе доста силен вятър ...
Странният гост
През една лятна нощ, докато се разхождах по поляната, видях тъмен образ, който приличаше на мъж. Погледът беше толкова зловещ и реших да тръгна към къщата ми, но през цялото време ме дебнеше странна птица. Докато се отбих в една тъмна селска улица, излезе доста силен вятър ...
628
След като се справи с вилните и митничарските селища, “Комисията Кушлев” дойде и при мене.
- Какви доходи имаш?
- Пенсионер съм.
- Колко ти е пенсията?
- Двеста лева. Има хора и с по-малки. ...
- Какви доходи имаш?
- Пенсионер съм.
- Колко ти е пенсията?
- Двеста лева. Има хора и с по-малки. ...
708
4
ПРИКЛЮЧЕНИЯ В С Т Р А С Б У Р Г
Беше средата на октомври. Трябваше да отида до Париж, а след това и до Страсбург. На летище “Орли” ме посрещна представителят в Париж Коцев, който беше дошъл със служебния “Ситроен”. Навремето неговият предшественик Ковачев беше успял да убеди ръководството на СО МАТ, ...
Беше средата на октомври. Трябваше да отида до Париж, а след това и до Страсбург. На летище “Орли” ме посрещна представителят в Париж Коцев, който беше дошъл със служебния “Ситроен”. Навремето неговият предшественик Ковачев беше успял да убеди ръководството на СО МАТ, ...
1682
Враца. 2 юни. Денят, в който цяла България отдава почит на Христо Ботев и всички останали известни и неизвестни негови последователи, както и на тяхното дело.
Вече почти се бе стъмнило от падащия мрак на настъпващата лятна вечер. Погледът ми обхвана събралата се наоколо многобройна тълпа. И тази год ...
Вече почти се бе стъмнило от падащия мрак на настъпващата лятна вечер. Погледът ми обхвана събралата се наоколо многобройна тълпа. И тази год ...
827
1
Дьо Шамек, Десперанца (1616-1700).
Първият в света antkiller.
Кръщелно име: Десперанца. Ражда се в богато френско семейство на модни активисти, привърженици на пропорционализма в кройките и цикламено-резедавите флорални десени. Расте под умелите грижи на баба си по майчина линия, на име Евдемоник ль ...
Първият в света antkiller.
Кръщелно име: Десперанца. Ражда се в богато френско семейство на модни активисти, привърженици на пропорционализма в кройките и цикламено-резедавите флорални десени. Расте под умелите грижи на баба си по майчина линия, на име Евдемоник ль ...
698
С Мария сме като войници. Така казва Руди. Няма "това-онова"; решаваме - тръгваме! Резервирали сме апартамент в хотел "ПлаНината" за Великден. Много пъти съм минавала покрай табелките за Рибарица, но досега не съм я навестявала. А е красива, дявол да го вземе! Много е красива! Младата трева, дървета ...
799
2
Нежната ръка може да заглади и най-острите ръбове
с... постоянство!
с... постоянство!
1463
4
Смееш ми се, когато плача.
Преживял два пъти по моите двайсет години.
Двайсет години преди мен си на пистата,
живял - преживял поне три катастрофи.
Виждал си много, ...
Преживял два пъти по моите двайсет години.
Двайсет години преди мен си на пистата,
живял - преживял поне три катастрофи.
Виждал си много, ...
767
2
Сълзи от радост и смях
(4)
–Знаеш ли?-галя аз облегалката на пейката.-То расте! Сто и четиридесет грама е!
Днес съм на работа при малката Лусия, която ме нарича Енена. Тя е моето зайче. Трябва да я взема от училище. Питали са ги какви искат да станат, а Лусия отговорила, че иска да стане голяма. Ког ...
(4)
–Знаеш ли?-галя аз облегалката на пейката.-То расте! Сто и четиридесет грама е!
Днес съм на работа при малката Лусия, която ме нарича Енена. Тя е моето зайче. Трябва да я взема от училище. Питали са ги какви искат да станат, а Лусия отговорила, че иска да стане голяма. Ког ...
2277
17
ВЕСЕЛА НОВА ГОДИНА
Последните дни беше навалял приказен сняг. Ябълковата градина беше цялата с дебела снежна покривка. При най-малкото движение на клоните, от тях политаше огромен облак снежинки. Най-често виновни за това бяха премръзналите врабчета, които напразно търсеха храна по отдавна оголените ...
Последните дни беше навалял приказен сняг. Ябълковата градина беше цялата с дебела снежна покривка. При най-малкото движение на клоните, от тях политаше огромен облак снежинки. Най-често виновни за това бяха премръзналите врабчета, които напразно търсеха храна по отдавна оголените ...
1990
1
Сънувах, че няма време. Че няма преди, нито после. Няма декор, няма и театър. Аз съм цвят, погледнат през призмата на душата ти. Сънувах, че ме искаш такава - сляпа, няма и глуха, каквато ме направи болката. И същевременно - с толкова силно обострени сетива. Сънувах, че с теб сме звуци, загнездени в ...
1073
7
Откъм завоя се дочу локомотивната свирка. Дочка Парапанова легна на железопътната линия и се приготви да посрещне съдбата си.
„Направо съм като Ана Каренина”- помисли си Дочка, а след това с малко тъга си даде сметка, че никой няма да опише собствения ù живот. Все пак тя беше умна жена и знаеше, че ...
„Направо съм като Ана Каренина”- помисли си Дочка, а след това с малко тъга си даде сметка, че никой няма да опише собствения ù живот. Все пак тя беше умна жена и знаеше, че ...
731
2
Слънцето се промъкна през спуснатите щори и освети болничното легло. Лъчите докоснаха лицето на мъжа и той бавно отвори очи. Имаше чувството, че върху него е паднала скала - такава тежест и болка усещаше в гърдите, че му идеше да завие като куче. Точно така, той беше като куче, самотен, без близки, ...
952
1
Телефонът звънна. Повтори, след това потрети. Може да се каже, че бе настоятелен като пенсионер за тринадесета пенсия. В стаята беше тъмно. Една ръка бавно и фино се спусна към телефонната слушалка и събори чашата на нощното шкафче. Чу се шепот от ругатня. Към десетия път в слушалката се чу сънен же ...
929
Често си мисля кои са по-зле у нас: работещите или безработните. Отивам да се подписвам в Бюрото по труда. Служителят ми се жалва, че са останали наполовина и от работа няма време да си изпие кафето. Кимам му съчувствено. В пощата жената зад гишето мърмори, че върши пет неща едновременно и от две го ...
1174
30
АЙ ГИ ДЕЛИМ
Дъщерята на един българин се омъжила за турче. Зетят и тъстът обичали да ходят да ловят риба. Един ден отишли на близкия язовир и цял ден ловили, но уловили само една рибка. На зетя му писнало, че нищо не уловили и казал:
- Ай ги делим.
- Какво ще делим, та ние хванахме само една малка р ...
Дъщерята на един българин се омъжила за турче. Зетят и тъстът обичали да ходят да ловят риба. Един ден отишли на близкия язовир и цял ден ловили, но уловили само една рибка. На зетя му писнало, че нищо не уловили и казал:
- Ай ги делим.
- Какво ще делим, та ние хванахме само една малка р ...
1497
5
Помниш ли?
Хей, помниш ли ме? Да, това съм аз. Момичето от детството ти, твоята най-добра приятелка, допреди 3 години... Аз съм същата като онази, с която всяка сутрин се срещаше на кръстовището със счупените светофари и споделяше пътя си към училище, с която делеше обяда си, на която споделяше трев ...
Хей, помниш ли ме? Да, това съм аз. Момичето от детството ти, твоята най-добра приятелка, допреди 3 години... Аз съм същата като онази, с която всяка сутрин се срещаше на кръстовището със счупените светофари и споделяше пътя си към училище, с която делеше обяда си, на която споделяше трев ...
1520
1
Да речем, че си у вас. Вкъщи, на хотел, при баба ти, 'се тая. Сгъвал си се преди да е изгряло слънцето и не си бил сигурен дали е имало такова, когато си се връщал. Може би не знаеш дали е имало слънце, защото не си стъпвал навън изобщо.
Чинията седи пред теб, остатъците от вчера -- изблизани. Порад ...
Чинията седи пред теб, остатъците от вчера -- изблизани. Порад ...
822
1
Теле Зеле Визия
(Писмо до новия ми, плазмен...)
Аз, Зина,
Отчаяната съпруга на д-р Хаус,
24 часа съм Lost ...
(Писмо до новия ми, плазмен...)
Аз, Зина,
Отчаяната съпруга на д-р Хаус,
24 часа съм Lost ...
1001
4
Беше не много отдавна. Мислех си, че постъпвам правилно. Но не беше така. Всъщност грешах. Оплитах се вътрешно в себе си и всички пътища
се събираха в една точка. Възел, преплетен милиони пъти и нямаше изход.
Нямаше светлина, нито дупка или празнина през, която да изляза. Трябваше да се боря сама.
П ...
се събираха в една точка. Възел, преплетен милиони пъти и нямаше изход.
Нямаше светлина, нито дупка или празнина през, която да изляза. Трябваше да се боря сама.
П ...
704
След около половин час мълчание ме попита имам ли книжка.
-Да – отвърнах му.
-Това е добре. Ще имаш ли нещо против да застанеш на волана след малко, не обичам да шофирам, пил.
А аз да ме возят пияни шофьори.
-Не изглеждате да сте пил! – казах му го съвсем искрено. ...
-Да – отвърнах му.
-Това е добре. Ще имаш ли нещо против да застанеш на волана след малко, не обичам да шофирам, пил.
А аз да ме возят пияни шофьори.
-Не изглеждате да сте пил! – казах му го съвсем искрено. ...
1015
1
Вече трети месец ядем само царевица. Как каква царевица? Царевица за прасета и кокошки. Звъня на майка си постоянно и я моля да ми изпраща колет след колет. Пълни с царевица. После я варя по 4-5 часа и така я ядем. Той със сол, а аз със захар. Той не плюе люспите, аз ги плюя. И продължаваме да ядем ...
1145
19
Часът беше седем и две минути сутринта, денят беше събота. Зимата беше превзела всичко, а снегът беше на поне педя от земята.
Едва се долавяше лекият шум от стъпките на гумените му ботуши в снега. Той стъпваше наистина бавно, плавно и дебнещо. Очите му горяха, свити под тежестта на дебелите му вежди ...
Едва се долавяше лекият шум от стъпките на гумените му ботуши в снега. Той стъпваше наистина бавно, плавно и дебнещо. Очите му горяха, свити под тежестта на дебелите му вежди ...
916
3
ПРИКАЗКА ЗА ЛЕЩАТА
По едно време в квартала се появи мода. На края на града, там, където се изхвърляха боклуците от строежите, хората започнаха да разчистват и да обсебват земя около 200-300 кв. м. и да сеят и да я обработват. И ние с майка ми си разчистихме около 200 кв. м. и започнахме да сеем. Бр ...
По едно време в квартала се появи мода. На края на града, там, където се изхвърляха боклуците от строежите, хората започнаха да разчистват и да обсебват земя около 200-300 кв. м. и да сеят и да я обработват. И ние с майка ми си разчистихме около 200 кв. м. и започнахме да сеем. Бр ...
1580
2
Отвори учудено уста, заприлича на дете. Вина изкриви лицето му, смут замени изражението му, после страх. Обясни си го и се почувства нелепо. Филмът току – що беше свършил, но не помнеше какво е гледал. Макар да беше класика, а напрегнатият драматичен сюжет и виртуозното изпълнение, за около два часа ...
1267
3
Имаше го! Знаех, че го има. Не беше нито измислица, нито легенда. От дете слушах да се шушука за него. Било старо, много старо. Никой от шушукащите не знаеше какво точно е това имане, но всички бяха сигурни, че е много, много ценно.
- Голямо богатство ще е! От мене да го знаете! – с разтреперан от в ...
- Голямо богатство ще е! От мене да го знаете! – с разтреперан от в ...
1736
7
В малко, плоско шише, винаги си носеше хисарска вода. Пиеше, дъвчеше и вечно устата му не спираше да бъбри. Една вечер, скапан от умора, седнал в Чифтето и поискал ракия и мезе. Кръчмарят отговорил, че вече няма и всичко се е свършило. А Артин ядосан, продължил да иска. Кръчмарят отговорил същото. Т ...
654
Пепел от рози
Вървях по пътека от повехнали розови листа, а те превръщаха се в пепел, щом докоснех ги с нозе. Тъмната гора загърна ме и ме направи една от своите сенки. Студа прегърнах с отворени ръце, а бялата ми рокля обагри се в мрак. Косите дълги, рееха се в нощта, търсейки светлината на звезда. ...
Вървях по пътека от повехнали розови листа, а те превръщаха се в пепел, щом докоснех ги с нозе. Тъмната гора загърна ме и ме направи една от своите сенки. Студа прегърнах с отворени ръце, а бялата ми рокля обагри се в мрак. Косите дълги, рееха се в нощта, търсейки светлината на звезда. ...
1098
3
Здравей, mon cheri, пиша ти тези редове, докато слънцето навън умира бавно, процеждайки своите лъчи подобно на златна утайка, която се отмива от ситото на луд златотърсач, за да изчезне в студената и бурна река. Чудех се как да започна тази изповед и дали тя ще има някаква стойност за теб? Преди бях ...
949
Някога, отдавна, септемврийският полъх раздухваше златните й коси. И днес септемврийското слънце е топло, но навява хлад в празното ми и болно сърце. В огледалните локви виждам отражението на душата си – каменна и охладняла. Повеят на вятъра разнася спомена за времето с нея. Септемврийско слънце изг ...
731
1
"Общите принципи съществуват само
в главата, в живота има само
частни случаи.“
Достоевски
Останал сам на масата, Иван бе шокиран от разказа на страдалеца. Опита да се откъсне от тайнствеността на нещата, които чу. Чудеше се на себе си, какво ли го интересуваше всичко това. Като че някаква нежелана и ...
в главата, в живота има само
частни случаи.“
Достоевски
Останал сам на масата, Иван бе шокиран от разказа на страдалеца. Опита да се откъсне от тайнствеността на нещата, които чу. Чудеше се на себе си, какво ли го интересуваше всичко това. Като че някаква нежелана и ...
613
2
Денят беше вторник 19,30 часа.
Силна болка разкъсваше сърцето ми,
красиви спомени нахлуха в главата ми.
Заплаках!
Плачех и се молех за спасение, което нямах право да искам, защото сама си причиних страдание. ...
Силна болка разкъсваше сърцето ми,
красиви спомени нахлуха в главата ми.
Заплаках!
Плачех и се молех за спасение, което нямах право да искам, защото сама си причиних страдание. ...
497
Гневът на Анджела
Писмото
Събуди се от лекото щракване на вратата и отвори очи. Огледа се и видя капитана, който я наблюдаваше. Погледна го изпитателно и той се усмихна.
- Как се чувстваш? - попита Севаро.
Тя не отговори, а се обърна към стената. Капитанът въздъхна тежко и седна близо до леглото. ...
Писмото
Събуди се от лекото щракване на вратата и отвори очи. Огледа се и видя капитана, който я наблюдаваше. Погледна го изпитателно и той се усмихна.
- Как се чувстваш? - попита Севаро.
Тя не отговори, а се обърна към стената. Капитанът въздъхна тежко и седна близо до леглото. ...
1018
1
Вратата на външната тоалетна зееше отворена, сякаш ме подканваше да вляза. И аз влязох, за да освободя "напрежението" от бирата, която бях изпил в селската кръчма. Бях заел разкрачена поза, когато някъде изпод краката ми се чу зловещо скърцане, сякаш излязло от английски филм на ужасите.
Тогава се з ...
Тогава се з ...
704
- Не! Да не си посмяла! – викна отдолу той и хвърли кофата за смет. – Това е Адидас!
- Ако ще Армани да е – крещеше от балкона тя и режеше с огромна ножица.
Хората от автобусната спирка извиха глави към новата кооперация и се зазяпаха.
- Не се излагай, Мария! Престани! – опитваше се да я уговори.
- ...
- Ако ще Армани да е – крещеше от балкона тя и режеше с огромна ножица.
Хората от автобусната спирка извиха глави към новата кооперация и се зазяпаха.
- Не се излагай, Мария! Престани! – опитваше се да я уговори.
- ...
1091
10
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
