40 909 резултата
Какво?
Какво стана?
Замислял ли си се някога какво правиш? Ама наистина какво правиш. Замислял ли си се колко много не се замисляш, когато
правиш поредната глупост, породена от емоционалния колапс, настъпил в нервната ти система? Или колко много го боли
човека отсреща? Защото аз не се замислих... ...
Какво стана?
Замислял ли си се някога какво правиш? Ама наистина какво правиш. Замислял ли си се колко много не се замисляш, когато
правиш поредната глупост, породена от емоционалния колапс, настъпил в нервната ти система? Или колко много го боли
човека отсреща? Защото аз не се замислих... ...
929
1
Неочаквана среща
Тичах към баскетболния кош, дриблирайки с топката в ръце. Трябваше да отбележа точка. Само още една ни делеше от победата, а по този начин щях да спечеля овациите на целия клас и най-вече на госпожата по Физкултура, която по начало си беше строга и само така можех да опровергая мнен ...
Тичах към баскетболния кош, дриблирайки с топката в ръце. Трябваше да отбележа точка. Само още една ни делеше от победата, а по този начин щях да спечеля овациите на целия клас и най-вече на госпожата по Физкултура, която по начало си беше строга и само така можех да опровергая мнен ...
877
2
Неусетно станах забележителен. До вчера - я ме забелязал някой, я не Но сега всеки ме забелязва. По-точно - не мен, а... коремчето ми. Което по форма и размери прилича на класическо бирено коремче. Ама държа веднага да уточня, че то не е такова, защото аз бира почти не вкусвам. Моето коремче има дру ...
1114
8
Сигурно сте чували много легенди за "Дървото на живота", но със сигурност не сте чували тази, която ще ви разкажа.
Близо до малко селце имало чудна поляна, на която растели най-красивите цветя, които можете да си представите, а мирисът им изпълвал въздуха. Имало и езеро, то било толкова чисто, че чо ...
Близо до малко селце имало чудна поляна, на която растели най-красивите цветя, които можете да си представите, а мирисът им изпълвал въздуха. Имало и езеро, то било толкова чисто, че чо ...
1610
2
Знам, че ми треперят ръцете. И то много. Знам, че това, че съм си скрил лицето с треперещи ръце, го вбесява още повече. И си повтарям сто пъти наум да спра да треперя! Не мога. Не го чувам дали се движи, ушите ми пищят оглушително, дори не мога да се чуя колко силно подсмърчам. Със затворени очи съм ...
1241
2
Счупено ми е. Октомврийско такова. Абе, навън вали.
Дъждът нещо ми влияе зле обаче. Все едно не навън, а вътре в мен вали. Неописуемо е. В лошия смисъл.
Вали, вали, а нищо не отмива. Само цапа повече и образува локви, и става студено. Почервеняха ми пръстите. Защо си забравих ръкавиците, кой ме знае ...
Дъждът нещо ми влияе зле обаче. Все едно не навън, а вътре в мен вали. Неописуемо е. В лошия смисъл.
Вали, вали, а нищо не отмива. Само цапа повече и образува локви, и става студено. Почервеняха ми пръстите. Защо си забравих ръкавиците, кой ме знае ...
1372
2
Може би има дни, някой дни, малко дни почти ги няма, но все пак ги има...
В които
може би малко, почти не, но все пак да,
ми липсваш безумно...
И искам те, и после не, обичам те и веднага те намразвам! ...
В които
може би малко, почти не, но все пак да,
ми липсваш безумно...
И искам те, и после не, обичам те и веднага те намразвам! ...
1700
1
Лесно е да затвориш очи, нали? Да ги затвориш и да се потопиш в мрака и всичко да изчезне… Толкова спокойно и уютно, като в майчини прегръдки, мракът те обгръща, но и те предпазва. Не би ли желал и ти да избягаш за малко?
Да избягаш от реалността, от трудностите. И да не мислиш за нищо лошо. Но… не. ...
Да избягаш от реалността, от трудностите. И да не мислиш за нищо лошо. Но… не. ...
1175
3
На другия ден той реши да мине през фурната на Яне Пападати. Тя беше в Тахтакале, на улица Въжарска. Голям майстор беше Яне. Във фурната имаше първо, второ и трето качество хляб. Хлябовете бяха едни такива... Кат ги погледнеш, душата ти се напълва. А дъхавият им аромат те кара да преглътнеш от удово ...
850
- Просто един ден се събудих... - гласът му се задави, кожата му в миг пребледня, студени струйки пот се стичаха от челото му...
- Ще ви донеса чаша вода.
Изпи я на екс, въздъхна и продължи разказа си:
- Един ден просто се събудих и когато погледите ни се срещнаха, веднага разбрах, че нещо не е наре ...
- Ще ви донеса чаша вода.
Изпи я на екс, въздъхна и продължи разказа си:
- Един ден просто се събудих и когато погледите ни се срещнаха, веднага разбрах, че нещо не е наре ...
881
И ето, приказката свърши и всичко потъна в мрак и тишина.
Разделиха се главните герои, сюжетът остана недописан.
Приказката без увод и заключение, която преобърна живота ми!
Само болката от спомените остана да гложди моето сърце.
Защото ти беше най-важното, най-красивото и истинско нещо в побъркания ...
Разделиха се главните герои, сюжетът остана недописан.
Приказката без увод и заключение, която преобърна живота ми!
Само болката от спомените остана да гложди моето сърце.
Защото ти беше най-важното, най-красивото и истинско нещо в побъркания ...
729
- Значи дойде най-накрая? Очаквах те – каза младежът, без да се обръща.
- Знам – отвърна тя.
Той беше млад, на не повече от двадесет и пет години, слаб и прегърбен от грижи. Хубавото му някога лице сега беше посърнало и състарено от тревоги. Сините му очи бяха хлътнали навътре, мрачни и безизразни, ...
- Знам – отвърна тя.
Той беше млад, на не повече от двадесет и пет години, слаб и прегърбен от грижи. Хубавото му някога лице сега беше посърнало и състарено от тревоги. Сините му очи бяха хлътнали навътре, мрачни и безизразни, ...
769
1
Привидно всичко си беше на мястото – тя бе взела само няколко от любимите си книги, в хладилника вече не се кипреха неуместно двете бурканчета крем и парфюмът ù. Влезе в спалнята и отвори нейния гардероб – зейна празен. Така се чувстваше и той.
Кой би помислил, че тази вече напълняла жена, болна при ...
Кой би помислил, че тази вече напълняла жена, болна при ...
1183
8
Съвременна приказка, или почти...
Преди има-няма половин век, се родило момиченце.
Уж, момиченце като момиченце, ама не съвсем. Изглеждало толкова тъмно, та чак биело на очи.
На всичкото отгоре било и с особен нрав - вечно недоволно и вечно сърдито. Растяло, и като всички деца обичало да си играе. Д ...
Преди има-няма половин век, се родило момиченце.
Уж, момиченце като момиченце, ама не съвсем. Изглеждало толкова тъмно, та чак биело на очи.
На всичкото отгоре било и с особен нрав - вечно недоволно и вечно сърдито. Растяло, и като всички деца обичало да си играе. Д ...
972
Усмихна ù се. През мрежата за комари усмивката му изглеждаше насечена на квадратчета. Като образ от растерна снимка.
Тя отвори вратата. Огледа улицата. Косата ù беше мокра. Ухаеща на шампоан жена.
- Влез – без да го погледне каза. Отмести се и той премина покрай нея, без да я докосне. Всичко в къщат ...
Тя отвори вратата. Огледа улицата. Косата ù беше мокра. Ухаеща на шампоан жена.
- Влез – без да го погледне каза. Отмести се и той премина покрай нея, без да я докосне. Всичко в къщат ...
1149
8
Преди време срещнах един човек. Наистина, не беше клишето „изглеждаше обикновен, но когато го опознах, разбрах, че е специален”. Вече знаех, че си различен – по свой си доста дразнещ и вбесяващ начин. Ти си най-невъзможното момче, което познавам. И най-прекрасното. Толкова много неща зад един пъстър ...
891
2
Когато говорим за любов, винаги в съзнанието ни изникват двама млади влюбени, но това не винаги е така, защото любовта винаги никне там, където не я сееш и затова тя носи толкова изненади със себе си.
Любовта към семейството е най-искрената и свята любов, която можем да получим за целия си живот, тя ...
Любовта към семейството е най-искрената и свята любов, която можем да получим за целия си живот, тя ...
875
1
Дъжд. Живителен дъжд. Капки върху визьора на шлема. Шумът му заглушава вятъра. Мокра земя. Локви навсякъде. Ускорение. Силен звук на двигателя. Адреналин. Бърз пулс в главата. Птица в полет високо над земята. Остър завой. Рязък писък на спирачки. Простреляна птица пада. Твърдата земя лети срещу нея. ...
1073
6
Ако си задавате този въпрос, най-вероятно сте жена. Жена, прехвърлила своите златни двадесет. Ако ме попитате защо мисля така, ще ви отговоря по следния начин:
- За мъжете всички ние сме курви...
Да, независимо дали си стоите вкъщи и гладите прането, дали сте работохоличка и преследвате кариера, или ...
- За мъжете всички ние сме курви...
Да, независимо дали си стоите вкъщи и гладите прането, дали сте работохоличка и преследвате кариера, или ...
3655
1
18
Удари. Шутове. Викове.
- ОТВАРЯЙ, БЕ !
Отворих сънливите си очи и ги разтърках. Зачудих се какво става и дали просто не сънувам нещо. Ударите и виковете се повториха. Хвана ме шубе. Кой пък ще блъска така по вратата ми, какво искат от мен тия хора, бе?!
- ОТВАРЯЙ, ЕЙ, ИНАЧЕ ЩЕ ТИ ИЗКЪРТЯ СКАПАНАТА В ...
- ОТВАРЯЙ, БЕ !
Отворих сънливите си очи и ги разтърках. Зачудих се какво става и дали просто не сънувам нещо. Ударите и виковете се повториха. Хвана ме шубе. Кой пък ще блъска така по вратата ми, какво искат от мен тия хора, бе?!
- ОТВАРЯЙ, ЕЙ, ИНАЧЕ ЩЕ ТИ ИЗКЪРТЯ СКАПАНАТА В ...
1413
СТАРИЯТ СЕЛСКИ ДВОР 2
Широката поляна край букака беше същата. От векове огрявана през лятото от палещото слънце, тя беше вечно младата старица, с побелели през зимата коси. Дебелият зимен кожух все още стоеше непокътнат от ноември до първите дни на март, а после започваше да линее и за няколко дни ...
Широката поляна край букака беше същата. От векове огрявана през лятото от палещото слънце, тя беше вечно младата старица, с побелели през зимата коси. Дебелият зимен кожух все още стоеше непокътнат от ноември до първите дни на март, а после започваше да линее и за няколко дни ...
1553
3
Следва продължение…
© Николай Пеняшки – Плашков
© Николай Пеняшки – Плашков
664
1
На тъмно в моята стая стоя и мечтая,
тъка килими и ги подарявам на утрешния ден,
с една надежда глуха, сляпа, няма,
за да мога да вървя спокоен, не във плен.
А на сутринта - маска кова, ...
тъка килими и ги подарявам на утрешния ден,
с една надежда глуха, сляпа, няма,
за да мога да вървя спокоен, не във плен.
А на сутринта - маска кова, ...
885
1
Ето, слънцето изгрява. Лъчите му рисуват златна пътека по теб, море. Бризът леко подухва в косите ми. Гларусите, вече будни, крачат важно по пясъка. Наоколо е просто вълшебно.
На скалата стоя и се чудя що за име е "Черно море", като то е дом на красиви създания, като понякога край него се ражда и лю ...
На скалата стоя и се чудя що за име е "Черно море", като то е дом на красиви създания, като понякога край него се ражда и лю ...
1727
3
Събудих се преди малко. Гледам – светло, будилникът показва седем и половина, стенният – и той! Може и толкова да е! Но ако е деветнадесет и тридесет, а аз тръгна за вестник и мляко, втори път за тоя ден? Ще ми се смеят и паяците!
Ей за това си търся gsm-а, да видя: съмва ли се, мръква ли се.
Аз все ...
Ей за това си търся gsm-а, да видя: съмва ли се, мръква ли се.
Аз все ...
1402
27
РАЗКАЗИТЕ
Огънят, който тя беше запалила с любовта си в гърдите му, бавно изстиваше. Тя не желаеше повече да се срещат и той се приучваше да свиква с това. Отдаваше се на работата си безрезервно, за да не мисли за миналото. Искаше да напише най-хубавите си разкази, да опише красивата им любов, да ра ...
Огънят, който тя беше запалила с любовта си в гърдите му, бавно изстиваше. Тя не желаеше повече да се срещат и той се приучваше да свиква с това. Отдаваше се на работата си безрезервно, за да не мисли за миналото. Искаше да напише най-хубавите си разкази, да опише красивата им любов, да ра ...
909
1
Трудно дишам. Задръстила съм се. С въпроси. Внушения. Съмнения.
Самовлияя си.
Студеното на въпросителните в мен ме е обгърнало и не ме пуска. Докато не стана друга. И побутвам с отвращение обвивките на костюма си. Накрая не зная коя съм. Спомням си само думи. Потвърдени, неизказани, отречени, лъжовн ...
Самовлияя си.
Студеното на въпросителните в мен ме е обгърнало и не ме пуска. Докато не стана друга. И побутвам с отвращение обвивките на костюма си. Накрая не зная коя съм. Спомням си само думи. Потвърдени, неизказани, отречени, лъжовн ...
1149
6
Някога разбивали ли са ви сърцето? Естествено. На всеки се случва.
А няколко пъти подред в един ден? Всеки ден? Повтарящо се действие, отново и отново? Случвало ли ви се е? Е, тогава знаете за какво говоря.
Синдромът приятелка - да си достатъчно добра, за да слушаш как говори за хилядите момичета, с ...
А няколко пъти подред в един ден? Всеки ден? Повтарящо се действие, отново и отново? Случвало ли ви се е? Е, тогава знаете за какво говоря.
Синдромът приятелка - да си достатъчно добра, за да слушаш как говори за хилядите момичета, с ...
1429
1
Господин Широки Пръсти е собственикът на местната страноприемница. При него се отбиват странници, за да намерят легло за през нощта и граждани, за да обърнат по една или повече чаши вино. Вино, което Господин Широки Пръсти кръщаваше щедро с вода, вероятно от религиозни съображения.
В ранния следобед ...
В ранния следобед ...
878
759
Георги Стоичков беше точен човек. Любовта му към точността граничеше с педантизъм. Държеше винаги всичко да е навреме и рядко прощаваше закъсненията. Шефовете му го ценяха високо заради тази черта, но не можеше да се каже същото за подчинените му. Макар към тях да имаше същите изисквания, каквито им ...
1004
1
- Кой си ти? - запита младежът.
- Не ме ли позна? - отвърна Сянката. - Аз съм това, което съм.
- Какво си ти?
- Аз съм твоят най-добър приятел. Аз съм най-страшният ти кошмар. Аз съм ти.
- Не! - прошепна младежът. ...
- Не ме ли позна? - отвърна Сянката. - Аз съм това, което съм.
- Какво си ти?
- Аз съм твоят най-добър приятел. Аз съм най-страшният ти кошмар. Аз съм ти.
- Не! - прошепна младежът. ...
879
7
Празни хора с празни души, сърца ледени, вървят по улиците, тези, тъмните. Светлина за тях няма, живеят без приятел, без роднина! Празни хора, празни думи. Без смисъл издумани, не се усеща тласък, няма чувства. Наведени глави, разкъсани черни дрехи, изкуствени усмивки. Красота - живот лъжа! Градчето ...
1534
ПАВЛЕВИ ВЪЛНЕНИЯ
От една седмица Вяра не беше идвала у тях. Сърцето му се пръскаше от болка. Не можеше да седи на едно място. След работа бързаше да се прибере вкъщи и се надяваше, че Вяра ще е седнала до пианото и тънките ù пръсти ще докосват клавишите. Но и тази вечер беше по старому. Майка му сто ...
От една седмица Вяра не беше идвала у тях. Сърцето му се пръскаше от болка. Не можеше да седи на едно място. След работа бързаше да се прибере вкъщи и се надяваше, че Вяра ще е седнала до пианото и тънките ù пръсти ще докосват клавишите. Но и тази вечер беше по старому. Майка му сто ...
596
Понеделникът се появи официално облечен в черен костюм. Беше в любимото си мрачно настроение, замислен и забързан. Придружаваше го студена, надменна и мъглива октомврийска сутрин, която ситнеше до него на високи тънки токчета и отчаяно се мъчеше той да ú обърне някакво внимание. В същото време в лъс ...
1388
22
Любовта е като сън - кратък сън,
никога не е достатъчен!
Любовта е като алкохол-антидепресант,
отпуска тялото ти, дарява спокойствие.
И на откъснато цвете прилича - ...
никога не е достатъчен!
Любовта е като алкохол-антидепресант,
отпуска тялото ти, дарява спокойствие.
И на откъснато цвете прилича - ...
853
2
СУХИЯТ КЛОН
Колкото пъти бяха идвали тук, на това място, винаги се бяха възхищавали на красотата на планината. Тук сякаш слънцето бе по-светло, въздухът по-свеж и чист, небето най-синьо, ливадите с най-зелената трева. Бяха прекарали приятни часове и трябваше да се връщат отново в града. Пътеката мин ...
Колкото пъти бяха идвали тук, на това място, винаги се бяха възхищавали на красотата на планината. Тук сякаш слънцето бе по-светло, въздухът по-свеж и чист, небето най-синьо, ливадите с най-зелената трева. Бяха прекарали приятни часове и трябваше да се връщат отново в града. Пътеката мин ...
742
1
Единствената
Единствена. Такава бе за мен. Единствена. В нея намирах винаги утехата.
В забързаното ежедневия на родителите ми, лицата, в които виждах моите приятели-предатели никой не остана до мен. Всеки ме оставяше сама. Само тя остана до мен. Ден и нощ. Само с нея можех да споделям всички мои сък ...
Единствена. Такава бе за мен. Единствена. В нея намирах винаги утехата.
В забързаното ежедневия на родителите ми, лицата, в които виждах моите приятели-предатели никой не остана до мен. Всеки ме оставяше сама. Само тя остана до мен. Ден и нощ. Само с нея можех да споделям всички мои сък ...
1723
Пещерата
Донко Найденов и Весислава Савова
разказ на ужасите - да не се чете от лица под 18 години!
1
Пещерата в огромната скала, която се извисяваше над градчето Белем, беше мираж за множество хора. Непристъпността и най-вече лошата слава отблъскваха туристите от това красиво място. Разбира се, нам ...
Донко Найденов и Весислава Савова
разказ на ужасите - да не се чете от лица под 18 години!
1
Пещерата в огромната скала, която се извисяваше над градчето Белем, беше мираж за множество хора. Непристъпността и най-вече лошата слава отблъскваха туристите от това красиво място. Разбира се, нам ...
879
1
1
Само малки букви имам в речника си. Твърде малки, за да изпиша думите си. Хората са безлични. Имат твърде скромни лица, за да показват емоциите си. И това ме убива. Съдбата ми е една и е безгранично непозната. Притежавам лъжливи истини, които не ми позволяват да разкажа историята си. Но съществуват ...
1134
1
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
