40 909 резултата
Тя беше на 13 години (все още девствена), когато се влюби за първи път – в циганин - №1. Той беше 15 години по-голям от нея, разведен, с дете, с любовница... Тя не знаеше още нищо за любовта, за чувствата, за страстта. Затова й беше толкова странно, когато той я докосваше и я целуваше. Тя не знаеше ...
906
2
Мама бори се с живота
и показва смелост с усмивка.
Тя иска само това -
на всеки от нас щастие да
ни докара... ...
и показва смелост с усмивка.
Тя иска само това -
на всеки от нас щастие да
ни докара... ...
523
Га ша черпити...???
... лятото на 1989 г...
Последните два-три месеца преди настъпването на най-емблематично събитие в родната казарма, наречено уволнение, познато още и с галеното наименование УВО, изкарах в едно обезлюдено село на име Славейково.
Поради липсата на ученици, местното училище отдавна ...
... лятото на 1989 г...
Последните два-три месеца преди настъпването на най-емблематично събитие в родната казарма, наречено уволнение, познато още и с галеното наименование УВО, изкарах в едно обезлюдено село на име Славейково.
Поради липсата на ученици, местното училище отдавна ...
908
3
Как влязох в съня на жена си - част от разказа ми от книгата "Живото съкровище"
“Обичам, когато ръцете ти се плъзгат бавно по кожата ми... Тръпката, която ме залива, е необяснима... и летя, пропадам... благоговея...”
Събудих се целият плувнал в пот. Беше тихо, тъмно и спокойно. Жена ми спеше до мен ...
“Обичам, когато ръцете ти се плъзгат бавно по кожата ми... Тръпката, която ме залива, е необяснима... и летя, пропадам... благоговея...”
Събудих се целият плувнал в пот. Беше тихо, тъмно и спокойно. Жена ми спеше до мен ...
1025
2
Ключът на любовта
Глава 9
- Скъпа, аз съм – провикна се Ричард, влизайки в апартамента на Ребека.
- Здравей, скъпи! – направи усилие да се засмее тя. Очите ù бяха подпухнали от плач и недоспиване. Изглеждаше зле. – Ела, седни при мен и ми разкажи как мина с Джейсън.
- Ще ти разкажа, Бека, но първо м ...
Глава 9
- Скъпа, аз съм – провикна се Ричард, влизайки в апартамента на Ребека.
- Здравей, скъпи! – направи усилие да се засмее тя. Очите ù бяха подпухнали от плач и недоспиване. Изглеждаше зле. – Ела, седни при мен и ми разкажи как мина с Джейсън.
- Ще ти разкажа, Бека, но първо м ...
932
Това село е… е, името сложете сами, защото сигурно го знаете. Та това село е някъде в България. Преди в него са живели стотици, а другаде хиляда, че и повече човека.
Един дядо седи на излъсканата от дълга употреба пейка и разправя как едно време… Гласът му хрипкав, лицето набраздено от толкова много ...
Един дядо седи на излъсканата от дълга употреба пейка и разправя как едно време… Гласът му хрипкав, лицето набраздено от толкова много ...
1385
1
Кои са нещата, които ни отличават от животните, природата и ''жизненоважните'' предмети на нашето ежедневие... Не са ли това нашите чувства...? Какво правим, за да покажем хубавите и да избегнем лошите... Стараем ли се да покажем най-доброто от себе си чрез чувствата? Изразяваме ли достатъчно ясно н ...
907
2
Бъди слънцето в тежките ми дни, бъди светлината, водеща ме към по-добри дни.
Искам да си тази, която да държа за ръката, тази, която да ми отключи душата
oт мрачният затвор на грубостта и простотата, страха и самотата.
Имах сили да те намеря, макар да нямах сили да живея.
Вече мракът ме поглъща, при ...
Искам да си тази, която да държа за ръката, тази, която да ми отключи душата
oт мрачният затвор на грубостта и простотата, страха и самотата.
Имах сили да те намеря, макар да нямах сили да живея.
Вече мракът ме поглъща, при ...
777
2
3.
Завръщането
Отворих очи в сумрачната стая. Нещо ме беше събудило, но какво? Вероятно големите дъждовни капки, удрящи се в стъклата на прозорците. Или воят на ураганния вятър, свирещ около къщата. Или пък нечие присъствие.
В неосветения ъгъл на стаята ми се стори, че някой ме наблюдава. Не, не няк ...
Завръщането
Отворих очи в сумрачната стая. Нещо ме беше събудило, но какво? Вероятно големите дъждовни капки, удрящи се в стъклата на прозорците. Или воят на ураганния вятър, свирещ около къщата. Или пък нечие присъствие.
В неосветения ъгъл на стаята ми се стори, че някой ме наблюдава. Не, не няк ...
1222
1
Приятелство
Този път грипът го беше съборил безапелационно.
Докторът, негов стар познат, му беше наредил:
“Имаш нужда от почивка, драги, вече не си на двайсет години, така че пази леглото, изключи телефоните, пий си каквото ти казах и почивай! Двама заместници имаш, училището ще оцелее и без тебе. И ...
Този път грипът го беше съборил безапелационно.
Докторът, негов стар познат, му беше наредил:
“Имаш нужда от почивка, драги, вече не си на двайсет години, така че пази леглото, изключи телефоните, пий си каквото ти казах и почивай! Двама заместници имаш, училището ще оцелее и без тебе. И ...
1577
5
Иванка от Клондайк 2
След американското приключение Ванчето се кротна на село. ТКЗС-то беше разтуренот, лудият Гошо се беше оженил за Пена Улавата. За Иванка вече нямаше бъдеще в това село. Отскачаше от време на време при един приятел в града, но чувстваше, че се задушава.
За да пребори скуката, се ...
След американското приключение Ванчето се кротна на село. ТКЗС-то беше разтуренот, лудият Гошо се беше оженил за Пена Улавата. За Иванка вече нямаше бъдеще в това село. Отскачаше от време на време при един приятел в града, но чувстваше, че се задушава.
За да пребори скуката, се ...
793
1
- Ето Ви документите. Всичко съм изпълнил, както ми бяхте написали на листчето. Дарението искам да го направя днес - изговори на един дъх напетият старец, чевръсто сядайки срещу бюрото на нотариус Тошев.
- Как само за един ден Ви издадоха и удостоверението за данъчна оценка, и кадастралната схема на ...
- Как само за един ден Ви издадоха и удостоверението за данъчна оценка, и кадастралната схема на ...
808
14
Окъсаният й вид го порази. Уж заздравели стари рани, но дълбоките белези се простираха по цялата й душа. Поиска му се да се протегне и да докосне за миг яркото й излъчване, но това породи безпокойство в скиталческата му същност.
Той беше тя.
Докосването му до самия себе си беше твърде болезнено по н ...
Той беше тя.
Докосването му до самия себе си беше твърде болезнено по н ...
830
2
Боклукчийските кофи
Както много други истории - и тази започна през една нощ. До онзи момент не страдах от безсъние, но оттогава и веднъж не съм успял да спя спокойно. Имах стабилен и дълбок сън, докато веднъж не се събудих малко след полунощ. През лятото оставям прозореца отворен и точно онзи път о ...
Както много други истории - и тази започна през една нощ. До онзи момент не страдах от безсъние, но оттогава и веднъж не съм успял да спя спокойно. Имах стабилен и дълбок сън, докато веднъж не се събудих малко след полунощ. През лятото оставям прозореца отворен и точно онзи път о ...
706
5
МЕЖДУ СЪН
И ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ
Гледаше занемял. Тя вървеше през света, като през своя градинка – така бе проникнала във всичко. Вървеше през утрото, като призрачно видение, сякаш забравено от недосънувания сън на някой вълшебник. Прегърнала зората, идваше към него и се усмихваше с изгревния руменец на б ...
И ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ
Гледаше занемял. Тя вървеше през света, като през своя градинка – така бе проникнала във всичко. Вървеше през утрото, като призрачно видение, сякаш забравено от недосънувания сън на някой вълшебник. Прегърнала зората, идваше към него и се усмихваше с изгревния руменец на б ...
620
Вечерта беше тиха и мрачна. И пуста.
Вървях по безлюдното, изоставено и забравено от години шосе. Минавах през преспи сняг без проблем. Не ми правеше впечатление, че съм боса и почти гола. Нищо не усещах. Просто вървях напред, сякаш знаех къде отивам, но всъщност не беше така. Усещах вятъра, който н ...
Вървях по безлюдното, изоставено и забравено от години шосе. Минавах през преспи сняг без проблем. Не ми правеше впечатление, че съм боса и почти гола. Нищо не усещах. Просто вървях напред, сякаш знаех къде отивам, но всъщност не беше така. Усещах вятъра, който н ...
841
2
Секунда. Още една. И още една... Един по един отлитаха последните мигове на този ден, надбягвайки се с малките и крехки снежинки към Вечността. Вече всичко беше побеляло. Всичко наоколо беше кристално бяло. Замръзналите дървета, къщи, улици, хора - целият свят. Като че ли всичко бе започнало да се п ...
1032
1
«Хе, да му се не види, макар! Целият баир е разоран от зурли! С кой акъл си дадох пушката на съседски Дончо?» Тъкмо наум се укорявах за глупостта си, когато насреща ми изскочи едър глиган - поне на мен ми се видя бая охранен. Ама нямах време много да се оглеждам - плюх си на петите и бегом, а той - ...
891
14
Пътувахме вече близо три часа. Безпокойството и натрапчивите ми видения бавно се разсейваха като дима над есенните полета, покрай които минавахме. Мълчахме. Детето спеше отзад. Мъжът ми здраво държеше волана заради високата скорост и страничния вятър. Опитвах се да пропъдя последните предателски тъм ...
845
В един скучен, но красив ден, я видя. И сърцето замлъкна. Хората замръзнаха по местата си. Вятърът спря своята песен. Птиците прибраха крилете си и се сгушиха по медните жици на стълбовете. Сякаш слънцето намали топлината си. С всяка нейна крачка цветенцата я милваха по нежните стъпала. Тя ходеше, а ...
1175
7
Продавам книги. Стари книги на сергия, на едно кръстовище. Там е шумно и натоварено, там наблизо има пазар, коли, автобуси, сергии, павилиони, стока, хора. Моята сергия е от тия дългите, дървени маси със сгъваеми, железни крака. Тия, на които по цяла България продават стари книги. Отстрани имам и 5 ...
2148
1
15
2.
На гости
Мина цяла седмица, откакто започнах да живея без магии. Естествено, че ми беше изключително трудно, но свикнах. Леля беше права – стана ми интересно и забавно.
Завъртях кранчетата на душа, грабнах хавлиената кърпа и се омотах с нея. Днес беше почивен ден за простосмъртните и не трябваше ...
На гости
Мина цяла седмица, откакто започнах да живея без магии. Естествено, че ми беше изключително трудно, но свикнах. Леля беше права – стана ми интересно и забавно.
Завъртях кранчетата на душа, грабнах хавлиената кърпа и се омотах с нея. Днес беше почивен ден за простосмъртните и не трябваше ...
1001
Истини, покрити от песъчинки, остават там. Но не биват забравени.
Мечти от сусамени пилешки хапки остават в чинийката, но никой никога няма да ги отмие.
Метеоритен дъжд над морето се оглежда в очите и сбъдва желания.
Масло за почерняване изтрива грозната белота от кожата ни и оставя след себе си за ...
Мечти от сусамени пилешки хапки остават в чинийката, но никой никога няма да ги отмие.
Метеоритен дъжд над морето се оглежда в очите и сбъдва желания.
Масло за почерняване изтрива грозната белота от кожата ни и оставя след себе си за ...
1118
4
Хладно. Най-накрая беше хладно и се дишаше, това поне им е хубаво на нощите тук. И са едни такива ясни нощи... Луната и Слънцето като че ли се виждат на по-различно, понеже сме по-близо до екватора. Но внезапните ми географски пориви ги наруши той, Везните. Везните могат да бъдат доста колеблива и н ...
738
2
И си мисля понякога...
Скайп,
фейсбук,
форуми,
сайтове... ...
Скайп,
фейсбук,
форуми,
сайтове... ...
1178
5
- Сложи си колана!...
- Ииии, мамо...
Разбрах, че го казах твърде рязко, а дъщеря ми беше сънена, но паниката, която се беше свила на топка в корема ми при тръгването ни от Несебър, вместо да изчезне, неудържимо се катереше нагоре към гърлото и вече не можех да я спра. На моменти усещах как ме задуш ...
- Ииии, мамо...
Разбрах, че го казах твърде рязко, а дъщеря ми беше сънена, но паниката, която се беше свила на топка в корема ми при тръгването ни от Несебър, вместо да изчезне, неудържимо се катереше нагоре към гърлото и вече не можех да я спра. На моменти усещах как ме задуш ...
847
Лятна любов
Бети миеше чашите и ги нареждаше под бара. Самуел наливаше питиетата и важно разклащаше шейкъра.
- Как си днес, Марко. Уиски ?
- Добре съм. Забъркай нещо с текила.
- Оздравя ли кракът ти ? ...
Бети миеше чашите и ги нареждаше под бара. Самуел наливаше питиетата и важно разклащаше шейкъра.
- Как си днес, Марко. Уиски ?
- Добре съм. Забъркай нещо с текила.
- Оздравя ли кракът ти ? ...
3120
43
В това време Ани се появи с гръм и трясък на вратата в хола и стресна Невена. Носеше огромен сребърен поднос, върху който беше наредила две големи порцеланови чаши с горещо и ароматно кафе, студено прясно мляко в стъклена каничка, нарязани, в чинийка на парчета, банани и портокали. В друг съд бе изс ...
1290
10
Огледай се около себе си.
Той идва за тебе.
Погледни в огледалото.
Наднича зад гърба ти.
Враговете са толкова близо. ...
Той идва за тебе.
Погледни в огледалото.
Наднича зад гърба ти.
Враговете са толкова близо. ...
1120
2
Съществува една реалност, в която е позволено да си объркан. Настъпва понякога, когато истинската е прекалено тясна за да разпръснеш разочарованието си. Там момичето влюбено в залеза, се превръща в лед. И когато сълзите му потекат, нищо не се топи. Там няма никой. Само фасове и лунна светлина. Там н ...
1108
2
Ако днес Господ имаше профил във Фейсбук, нещата нямаше да бъдат по- различни от библейско време. Той пак щеше да има тълпи от приятели, които щяха да натискат бутона "Харесва ми" на всяка Негова публикувана притча или проповед на планината. Но, когато стане време да Го разпъват на Голгота, нито еди ...
1282
2
ЗА КЪПИНИ
Това лято се бяха родили много къпини. Всички се хвалеха, че са направили компоти, сокове и сладка. Затова решиха да отидат и те, макар и да не знаеха, къде точно могат да се наберат тези ароматни плодове. Ще се поразходят из планината и все някъде ще се натъкнат на тях. Ако ли пък не, щеш ...
Това лято се бяха родили много къпини. Всички се хвалеха, че са направили компоти, сокове и сладка. Затова решиха да отидат и те, макар и да не знаеха, къде точно могат да се наберат тези ароматни плодове. Ще се поразходят из планината и все някъде ще се натъкнат на тях. Ако ли пък не, щеш ...
730
Променя ли го? Променя ли света си? - Излишен въпрос. Разбира се, че не. Стои и чака. Тъпче на едно място. Като кон. Кон с капаци... Яд ме е. Вбесява ме. Съдбата не раздава шансовете си току-така. Не ги разпилява за щяло и нещяло. А вижте я нея, хем галеница, хем неблагодарница. Възможностите ù са п ...
1098
4
10.07.2010 - wreck of the day
Утрото носи утеха. Отваряш очи и сякаш светлината те съживява. Няма ги сенките на нощта, криещи се в ъглите. И самотата вече не е така осезаема. Осъзнаваш, че уплахата ти е била така детинска. Утрото носи новото начало… или поне желанието за такова. Колко пъти се заклев ...
Утрото носи утеха. Отваряш очи и сякаш светлината те съживява. Няма ги сенките на нощта, криещи се в ъглите. И самотата вече не е така осезаема. Осъзнаваш, че уплахата ти е била така детинска. Утрото носи новото начало… или поне желанието за такова. Колко пъти се заклев ...
839
1
1.
Странна среща
- Адела – прошепна майка ми, - не е необходимо да го правиш.
Погледнах я право в широко отворените като на четиригодишно дете очи и се запитах дали това наистина е правилното решение. Как бих могла да изоставя милата си и любяща майка тук сама?!?
- Но аз искам да отида – гласът ми п ...
Странна среща
- Адела – прошепна майка ми, - не е необходимо да го правиш.
Погледнах я право в широко отворените като на четиригодишно дете очи и се запитах дали това наистина е правилното решение. Как бих могла да изоставя милата си и любяща майка тук сама?!?
- Но аз искам да отида – гласът ми п ...
1369
Нашият Чико Чиков
Чико се почеса под мишницата, и от там се понесе аромата на „умрели лебеди”. В хола вонята беше непоносима, но гостите се забавляваха чудесно. С френско шампанско и шотландско уиски днес празнуваха двадесетгодишнината от прераждането на най-преуспелия мъж в страната. Тук беше целия ...
Чико се почеса под мишницата, и от там се понесе аромата на „умрели лебеди”. В хола вонята беше непоносима, но гостите се забавляваха чудесно. С френско шампанско и шотландско уиски днес празнуваха двадесетгодишнината от прераждането на най-преуспелия мъж в страната. Тук беше целия ...
1664
2
Клошарят ме забеляза отдалече. Още докато заключвах външната врата и слагах ключа в джоба си. Аз също го забелязах. Контейнерът е близо до оградата ни и пътят ми минава оттам. Там винаги някой рови. Направи ми впечатление, че нещо блести на врата му. Той спря да рови. Изправи се. Дългото черно парде ...
1719
7
Дълбок сън, най-дълбокият, преди да бъдеш заличен от списъка на живота. Навярно и най-желаното място, където може да се скрие остатъка от умореното съзнание.
Тук вече ги няма рецепторите на болка, която да го кара да страда заради едно или друго от битието. Нито онези фини окончания превръщащи светл ...
Тук вече ги няма рецепторите на болка, която да го кара да страда заради едно или друго от битието. Нито онези фини окончания превръщащи светл ...
834
4
Спи градът в безшумни тъмнини. На нощта невярна броди тя бездомна и сама, а дъждът ръми ли, ръми... Невидими вървят след нея жалби за преминалите дни. Спомените като кучета бесни злобно я разкъсват, а скръбта расте ли, расте. Миналото ù остана тъмен край, заледен е той сега, а виковете нейни нощната ...
1106
Бизнесът ù потръгна. Най-накрая. След дългогодишни опити за пробив на пазара и редица безсънни нощи над книгите. Сега имаше всичко. "Животът ù започна отначало" в истинския смисъл на фразата. Накупи си куп ненужни нови вещи от най-скъпите магазини в града, а от старите бързаше да се отърве, сякаш пр ...
915
2
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
