40 909 резултата
- Счупих ли ти нещо?
Не. Не ми е счупил нищо. Шестгодишен веднъж паднах и си счупих ръката, и си спомням, че боли много по-силно, отколкото ме боли в момента. И той знае, че не ми е счупил нищо. Пита от гузна съвест, предполагам. Или поне се надявам.
Поглеждам го. Ядът си е отишъл. Не винаги става т ...
Не. Не ми е счупил нищо. Шестгодишен веднъж паднах и си счупих ръката, и си спомням, че боли много по-силно, отколкото ме боли в момента. И той знае, че не ми е счупил нищо. Пита от гузна съвест, предполагам. Или поне се надявам.
Поглеждам го. Ядът си е отишъл. Не винаги става т ...
1006
3
- Ало? – Чух познат женски глас и изведнъж всичко в мен се преобърна.
- Да? Кажи какво има?
- Имам нужда от теб.
- Къде си? Какво е станало? Всичко наред ли е? – Вече бях сигурна кой е и едвам успях да поема дъх от емоция. Беше ТЯ. Жената, обсебила ума ми, тялото ми, мислите ми, живота ми.
- Пред вр ...
- Да? Кажи какво има?
- Имам нужда от теб.
- Къде си? Какво е станало? Всичко наред ли е? – Вече бях сигурна кой е и едвам успях да поема дъх от емоция. Беше ТЯ. Жената, обсебила ума ми, тялото ми, мислите ми, живота ми.
- Пред вр ...
1199
Бялата лястовица -
един разказ за любовта
„Любовта е дълго търпелива, пълна с благост,
любовта не завижда, любовта не се превъзнася,
не се гордее, не безчинства, не дири своето, не ...
един разказ за любовта
„Любовта е дълго търпелива, пълна с благост,
любовта не завижда, любовта не се превъзнася,
не се гордее, не безчинства, не дири своето, не ...
2598
Бурята вилнееше като полудяла. След тягостната черна нощ градът се беше свил унило в мокрите обятия на дъждовния ден.
Вятърът, заграбил пълни шепи морски пясък, шибаше яростно лицето на единствения човек, дръзнал да излезе насреща му.
Разгневен от явното пренебрежение на човека към силата на природн ...
Вятърът, заграбил пълни шепи морски пясък, шибаше яростно лицето на единствения човек, дръзнал да излезе насреща му.
Разгневен от явното пренебрежение на човека към силата на природн ...
951
1
Помниш ли колко човека си видял днес? А помниш ли на колко от тях си се усмихнал? Вървиш, подминаваш, бързаш, винаги бързаш. И не забелязваш какво става покрай теб. Не виждаш, че всъщност ти си този, който губи. Губиш ценно време в преследване на високи цели, в постигане на все повече успехи, пари и ...
1504
1
Разказ на Никола
Събуди ме мелодичният звън на часовника. Откъм коридора, дори през вратата на стаята ми се чуват ударите на чукчетата по невидими камбани… Как бият само! А мога да се закълна, че часовникът бе само за украса на жилището ми!
По какъв начин проработи механизмът му - пълна загадка, коя ...
Събуди ме мелодичният звън на часовника. Откъм коридора, дори през вратата на стаята ми се чуват ударите на чукчетата по невидими камбани… Как бият само! А мога да се закълна, че часовникът бе само за украса на жилището ми!
По какъв начин проработи механизмът му - пълна загадка, коя ...
475
1
От някое време комшийката, жена на 37-38 години, ме гледаше предизвикателно. Често когато излизах за работа, тя излизаше за някъде и се качвахме заедно в асансьора. Закачаше ме: „Комшу, много изморен ми се виждаш тази сутрин…?” или „Тенис ли играеш вечер, че се чува туп-туп-туп..”. Вчера дойде и ни ...
34632
1
3
Сега, като помисля така малко за всичко, което съм преживяла, като погледна назад, виждам повече и по-малко... не знам защо е така, сигурно това е някаква специална способност на мозъка да отбира определени моменти и да ги изтрива, а други да запазва, не мога да обясня нито критерия, по който ги изб ...
906
2
Имам нужда от теб. Всеки ден, всеки час, всяка минута. Сама съм, сама сред многото души. Ела. Вземи ме. Искам те. Имах те. Нуждая се от теб, от ласките ти, от миризмата ти, от погледа и усмивката ти, каращи ме да се пренасям в един нов и красив свят. Къде си? Защо те няма? Ела и ме вземи при теб, та ...
1840
1
- Как описваш болката? Как намираш думи, в които да я обгърнеш? Как говориш за нея? Как се бориш? Как я приемаш? Как така се примиряваш, че сърцето ти е разбито? Че мечтите ти са потрошени, че копнежите ти са потъпкани? Как поемаш края в прегръдките си?
- Престани!
- Не. Истина е и го знаеш. Приеми ...
- Престани!
- Не. Истина е и го знаеш. Приеми ...
1073
2
1: Началото
Човешкото развитие претърпя неочаквани обрати. Бяха направени научни открития, които промениха изцяло съзнанието и мисленето на хората.
Бяха открили тайната на смъртта, бяха открили, че телата са само временни обвивки на духа, който бе едно цяло със свещения дух, бяха открили този имагин ...
Човешкото развитие претърпя неочаквани обрати. Бяха направени научни открития, които промениха изцяло съзнанието и мисленето на хората.
Бяха открили тайната на смъртта, бяха открили, че телата са само временни обвивки на духа, който бе едно цяло със свещения дух, бяха открили този имагин ...
867
Липсват ми… Сега ми липсват бетонните стълбове… И не толкова те, колкото жиците между тях. А дори не и самите жици, а накацалите по тях лястовички… Разбирате ли? Липсва ми ориентирът за края на истинското лято – лястовичите съвещания по това време на годината.
Интересно, къде ли се събират, като отд ...
Интересно, къде ли се събират, като отд ...
1696
5
Навън вали. Едри дъждовни капки се стичат по хладния прозорец, стремително се спускат надолу и потъват дълбоко в земните недра. Старите дъбове шумолят над опустялата селска уличка и пригласят тихо на падащите водни искри. До прозореца, под няколко захвърлени кашона лежи куче. То е изцапало белите си ...
1035
На трибуната се качи Тина. Думаха и Джоноаноу, защото непрекъснато се хвалеше, че имала някакъв познат от Америка и се казвал Джон. След нея дойде ред на Стефана - Бублицата. Беше дребничка на ръст и мъжът ù беше подобен на нея. Сложиха ù прякора Бублицата, за да я оприличат на бублий (името на лебл ...
605
- Защо дойде?
Беше тъмно и малко късно, когато Ирина му се обади и го помоли да слезе на паркинга. Беше няколко дни преди Коледа и Ирина тъкмо се бе прибрала, за да прекара празниците със семейството си. Всичко бе покрито с белия сняг, който започна да вали миналата нощ и спря едва преди час. Вечерт ...
Беше тъмно и малко късно, когато Ирина му се обади и го помоли да слезе на паркинга. Беше няколко дни преди Коледа и Ирина тъкмо се бе прибрала, за да прекара празниците със семейството си. Всичко бе покрито с белия сняг, който започна да вали миналата нощ и спря едва преди час. Вечерт ...
1224
1
Мъжете и тяхната топлота, онова чувство, което ни даряват,
макар и да не го оценяваме.
Тяхната игра обърква правилата и мислим, че не струват,
че всички са еднакви.
Но когато срещнеш някой, не винаги разбираш, че това може и да е Той. ...
макар и да не го оценяваме.
Тяхната игра обърква правилата и мислим, че не струват,
че всички са еднакви.
Но когато срещнеш някой, не винаги разбираш, че това може и да е Той. ...
975
Заровила глава в малките си длани, бавно се строполих, коленичила пред собствения си гроб. Ноемврийски вятър ме пронизваше и се удряше в мраморната плоча, нямаше дата, а най-лошото беше, че нямаше дори послание. Нямаше нищо. Тогава се сетих как някой беше казал, че ако си имал стойностен живот, "дор ...
919
2
Големите му кучешки очи гледаха в една точка, пълни с ленива меланхолия и мъдро разбиране. Очи, събрали в себе си цялата библейска мъдрост на един 15 годишен кучешки живот, изживян по строежите. Като куче пазач - гвардейски вярно и достолепно. Всички го наричаха Макс и го уважаваха. Защото Макс беше ...
732
В почивните дни водя детето си на разходка в парка. След като си поиграе и измори, единственото чувство, което изпитва, е глад. Бързо сядаме навън и той си поръчва пица.
В събота, тъкмо ни я донесоха, към масата се приближи малко циганче. От тези, които всички добре познаваме. С анцуг, върху него кь ...
В събота, тъкмо ни я донесоха, към масата се приближи малко циганче. От тези, които всички добре познаваме. С анцуг, върху него кь ...
1028
9
БОНБОНЪТ
Работният ден беше отдавна изтекъл, а той още не можеше да се прибере. Напук на това, че му се искаше час по-скоро да си иде, движението за проклетия, ставаше все по-натоварено, със задръствания на улиците и кръстовищата. А сутринта трябваше отново да тръгне рано на път. Най-после се добра ...
Работният ден беше отдавна изтекъл, а той още не можеше да се прибере. Напук на това, че му се искаше час по-скоро да си иде, движението за проклетия, ставаше все по-натоварено, със задръствания на улиците и кръстовищата. А сутринта трябваше отново да тръгне рано на път. Най-после се добра ...
653
Преследвачката
Беше четири и половина сутринта. Много ранна есенна сутрин. Времето беше хладно. Подухваше лек ветрец, който повдигаше от време на време от земята някое паднало листо, което след това отново се приземяваше на алеята. Мъжът излезе от къщата и забърза да прекоси двора ù. Движеше се мног ...
Беше четири и половина сутринта. Много ранна есенна сутрин. Времето беше хладно. Подухваше лек ветрец, който повдигаше от време на време от земята някое паднало листо, което след това отново се приземяваше на алеята. Мъжът излезе от къщата и забърза да прекоси двора ù. Движеше се мног ...
868
В едно незапомнено време, в една тъмна земя, без светлини, в едно неизвестно бедно семейство на пролетарии се родило едно дете… от спукан презерватив. Пук! Веднага му наложили глоба за неправомерно раждане под дъжда, тъй като случката се случила до паметника Левски в центъра на София, а на такива ме ...
840
- Страх те е да бъда зависима от теб - промълви тя, докато лежаха в пясъците в хладината на нощта.
Той я погледна почти възмутено и тръгна да роптае.
- Знам, знам какво ще кажеш... Всичко, което правиш за мен, това че си с мен, това че заедно се справяме с препятствията....
- Тогава какво... - едва ...
Той я погледна почти възмутено и тръгна да роптае.
- Знам, знам какво ще кажеш... Всичко, което правиш за мен, това че си с мен, това че заедно се справяме с препятствията....
- Тогава какво... - едва ...
850
На гости ни е вуйчо Слава, най-малкият брат на майка. Две години подред той ни гостува по два месеца.
Седим на масата с по чаша «Столичная» в ръка и пеем «Душа болит, а сердце плачет», «Зачем вы девушки красивых любите». Любимата песен на баба «Что стоиш качаясь, тонкая рябина» и любимата на вуйчо « ...
Седим на масата с по чаша «Столичная» в ръка и пеем «Душа болит, а сердце плачет», «Зачем вы девушки красивых любите». Любимата песен на баба «Что стоиш качаясь, тонкая рябина» и любимата на вуйчо « ...
1535
14
Отразявам се в мокрото на очите си. Понякога там е валяло. Вали.
И бури е имало. Прости ми.
Сълзите ми се подписват с моето име. Усмивките с чуждо. Твоето.
Капките в синьото ми търсеха докосване. Ръце, по които да се спуснат. Така ми ги отне. Благодаря ти.
И спира да вали. Остава отражение(то). Наше ...
И бури е имало. Прости ми.
Сълзите ми се подписват с моето име. Усмивките с чуждо. Твоето.
Капките в синьото ми търсеха докосване. Ръце, по които да се спуснат. Така ми ги отне. Благодаря ти.
И спира да вали. Остава отражение(то). Наше ...
1619
10
... Лъч светлина, промъкващ се в тъмнината, гали нежно моето лице. Пълна тишина. Единственият шум е биенето на моето сърце. Красива тишина, плашещо спокойствие и някаква топлина се усеща в тази нощ. Нощните картини те омайват, звездите греят в тъмното небе и сякаш ти политаш в безкрая да откриеш нов ...
471
– Не разбирам! Трябваше да съм бесен, да крещя, да чупя всичко, което ми се изпречи. Искам да съм ядосан, по дяволите.
– Хм, може би порасваш.
– Виждаш ли, говоря ти сериозно, а ти ми се подиграваш.
– Не, не. Сериозно. Слушам те.
– Не знам какво ми е! И преди са ме уволнявали. И преди се е случвало ...
– Хм, може би порасваш.
– Виждаш ли, говоря ти сериозно, а ти ми се подиграваш.
– Не, не. Сериозно. Слушам те.
– Не знам какво ми е! И преди са ме уволнявали. И преди се е случвало ...
1325
4
Сергей слезе от колата. Обърна се към пропастта и започна да се придвижва към нея. Застана на ръба ù. В този момент се сети за всички филми с подобни сцени – героят, който се опитва да се самоубие, като скача от скала, покрив на някоя сграда или просто се хвърля от петия етаж. Но сега той не беше ге ...
768
Той ме помни. Помни ме пленителна, но много малка, нервна, но прекалено свенлива, бурна, но по истински наивна. Когато му позволявах да измагьосва от сцената истина и обратното. Той ме помни в топла майска вечер и аз като нея - прокраднала се като полъх в живота му. Когато още друг беше и различен о ...
958
Поезията е огърлица от думи и мълчания.
Поезията е гейзер с индивидуална температура.
Поезията е пътуване към свободата.
Поезията се строи като къща - тухла по тухла.
Поезията се задавя от една излишна дума. ...
Поезията е гейзер с индивидуална температура.
Поезията е пътуване към свободата.
Поезията се строи като къща - тухла по тухла.
Поезията се задавя от една излишна дума. ...
2740
6
„Каква пищна красавица, Господи!” - едва не ахна адвокат Манев, когато в кантората, като пролетен лъх, влезе следващата му клиентка. Мъчеше се да я гледа в лицето, но погледът му неволно се спускаше надолу и упорито се залепваше върху дълбокото й деколте, където имаше толкова много за изучаване.
- З ...
- З ...
1338
34
Тъмно е, студено е. Слабата светлина, идваща от мъждукащата лампа над нас, едва осветяваше лицата ни, по които имаше изписани страх, страх от късмета, страх от числата… едно от шест… Знаех, че започна ли, играя за живота си. Той взе студеното оръжие и по челото му се стече капка пот, която падна на ...
844
"... какво е Човекът:
две дати на камъка - ето животът ни
с тире между тях - за пътека..."
Кольо Александров
Посвещавам на моя приятел. ...
две дати на камъка - ето животът ни
с тире между тях - за пътека..."
Кольо Александров
Посвещавам на моя приятел. ...
1414
3
ЕСЕНЕН ДЪЖД
Пътят се вие през гората. Пред тях просветва отвореното пространство на голямата ливада към която са се запътили. Слънцето провира лъчи през клоните и светлината им трепка по осланените жълтооранжеви листа на буковете. Окапали вече листа шумолят в краката им. Спират до изворчето край гор ...
Пътят се вие през гората. Пред тях просветва отвореното пространство на голямата ливада към която са се запътили. Слънцето провира лъчи през клоните и светлината им трепка по осланените жълтооранжеви листа на буковете. Окапали вече листа шумолят в краката им. Спират до изворчето край гор ...
943
2
Колко празноти останаха в мен? Бездънно безлюдни улици. Истинно илюзиите, вкопчени в силуета ми, ме убиха. Ярки са щрихите на страха. Бледо рисуват моите очертания. Гледам към себе си, неспособна да ги видя. Но смелостта ми днес е така безпредметна. Нямаш нужда от нея, нито потребност от мен.
А те ч ...
А те ч ...
1003
6
XI
Така се бях захласнал с този Доброслав, че когато вдигнах глава от житието му, разбрах, че бай ти Ганя вече бил привършил с подготовката на парламентарните избори. Дали да не ида гласа да си пусна? Ама за кого ли? Та то като ги погледнеш как са се изтипосали - кого да избереш да се не начудиш! А, ...
Така се бях захласнал с този Доброслав, че когато вдигнах глава от житието му, разбрах, че бай ти Ганя вече бил привършил с подготовката на парламентарните избори. Дали да не ида гласа да си пусна? Ама за кого ли? Та то като ги погледнеш как са се изтипосали - кого да избереш да се не начудиш! А, ...
872
11
Всяка сутрин започвам да те обичам отново.
Чувам, мърмориш си нещо, дърпаш косата ми, чакаш да се обърна към тебе.
Аз отварям очи, протягам се лениво и… те виждам. Кратък миг, в който погледите ни се срещат и после твоят вик разцепва светлината.
Всяка сутрин ти се раждаш за пореден път със крясък, щ ...
Чувам, мърмориш си нещо, дърпаш косата ми, чакаш да се обърна към тебе.
Аз отварям очи, протягам се лениво и… те виждам. Кратък миг, в който погледите ни се срещат и после твоят вик разцепва светлината.
Всяка сутрин ти се раждаш за пореден път със крясък, щ ...
913
2
Вече му казах ,,Обичам те!”. От доста време се питам дали е така. И знаеш ли, всеки път, щом се запитам, отговорът е ,,ДА! Обичам го!”
Обичам го, когато се радва на странностите ми. Обичам го, когато ми обяснява нещо и вижда, че го разбирам. Обичам го! Обичам го! Обичам очите му, косата му, ръцете м ...
Обичам го, когато се радва на странностите ми. Обичам го, когато ми обяснява нещо и вижда, че го разбирам. Обичам го! Обичам го! Обичам очите му, косата му, ръцете м ...
5398
1
2
Свещено да бъде името ти!
Г.Ф. Стоилов (gfstoilov) и Донко Найденов (donkooooo)
1.
1599г.
Тристан се беше облегнал на решетката и гледаше към залеза. Килията му се намираше на върха на кулата и от нея се виждаше цялата долина. Нощта се спускаше меко и долу вече палеха факлите, а стражите се сменяха ...
Г.Ф. Стоилов (gfstoilov) и Донко Найденов (donkooooo)
1.
1599г.
Тристан се беше облегнал на решетката и гледаше към залеза. Килията му се намираше на върха на кулата и от нея се виждаше цялата долина. Нощта се спускаше меко и долу вече палеха факлите, а стражите се сменяха ...
807
1
6
Сълзи от радост и смях
(Втора част)
Промяна в работата ми.Семейството на сеньората ми най-накрая разбраха, че с милостинята за месеца не става и че могат да ме загубят. Решението не е в тяхна загуба, но и това ме устройва. Оставам свободна следобедите и веднага влизам в нови къщи, за по три часа на ...
(Втора част)
Промяна в работата ми.Семейството на сеньората ми най-накрая разбраха, че с милостинята за месеца не става и че могат да ме загубят. Решението не е в тяхна загуба, но и това ме устройва. Оставам свободна следобедите и веднага влизам в нови къщи, за по три часа на ...
1464
15
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
