40 908 резултата
Понякога ти се ще да изскочиш през прозореца, за да избягаш от себе си? Невъзможно! По черчеветата стърчат като пирони спомените ти. Затова - я, по-кротко! Спусни кепенците и остави в полумрака на същността ти да прекипи емоцията. Като изстине, ще се сгъсти, като мармалад, и ще покрие дупките по под ...
  659 
Кристална чаша счупих
Много неща се чупят, при това постоянно. Това е нещо неизбежно и вечно болезнено. Идва внезапно и всеки път отнема по частица от чистосърдечното ни безгрижие. На плещите ни се закрепва камък, който е особено тежък когато сме платили и после обезценили закупеното.
Подобно нещо с ...
  2093 
КАМШИКЪТ
Мой приятел, прочут композитор, ме покани да ми изсвири някои от най-новите си произведения. Приех с голяма радост тази покана. Малцина могат да се похвалят с благоразположението му и за мене беше чест да го посетя. Домът на маестрото ме впечатли с това, че бе подреден с много вкус. На една ...
  870 
Не те обичам повече. Не ми е позволено. Наивна съм. А отдавна си забраних да се лъжа... Нашата любов е плод на последователни заучени машинации. Подбор на подходящите думи. Просто сляпо следване на необмислени краткотрайни желания. Далечни сме вече, но още държим ръцете си. В плен съм на тялото си. ...
  1158 
Разказ на ужасите - да не се чете от лица под 18 години
Конър се събуждаше. Съзнанието му бавно преминаваше от фазата, наречена сън към реалността. Само че този път реалността изглеждаше по-черна.
В началото си помисли, че ще трябва малко време, за да може да фокусира някакви предмети в мрака, но то ...
  1636 
Докосваш ме. Безплътно. В стрелкащите се атоми кислород, които жадно и безсънно поемам с всяко вдишване, се носи мирис на уморена любов. Уморена, залиняла, изчерпана любов. Взирам се сляпо в рязко набраздените стени. Таваните ми са въпроси. Чудя се, колко неискане трябва да срещне една любов, за да ...
  1078 
3
Стоях и гледах един плакат на почти голи момичета, които се излежаваха или бяха заели предизвикателни пози на плажа. Безспорно бяха с великолепни тела и се замислих за твърдението, че виждате ли - красотата щяла да спаси света?!
Дрън, дрън. Красотата може и спасява само себе си и то ако е управляв ...
  734 
Обичам да спя в неделя следобед. Усещането, че почивните ми дни стават три, е невероятно. Или, по–точно, че получавам това, което никой друг не е получил. Минутите, отброяващи преминаването ми в реалността и, успокоена и отпусната, оставам още малко леглото.
Навикът на годините ме отведе в кухнята. ...
  751 
Състезанието щеше да се проведе близо до лодките. На дървената площадка състезателите стояха прави. За победителят беше приготвен лавров венец от бръшлян.
- Пред вас е Митьо Доктора - обяви началото конферанса.
Беше сериозен момък, та затова му лепнаха името "доктора". След него излезе Кольо. Викаха ...
  638 
Глава втора
Софо разкрива тайните на миналото
Време е да разкажем малко повече за Полуелфия. Това тук са знанията на Фрео за нея до този ден. Полуелфия или Квадратната страна се бе зародила на планетата около една неголяма звезда, наречена Слънце. Тази страна имаше формата на квадрат, а бе наречена ...
  1072 
Веднъж един човек вървял по голяма улица в центъра на едно голямо село, незнайно по каква работа. Вървял той, а насреща му – стадо овце. Толкова голямо, че препречило пътя и дори и мисъл не можело да става за разминаване. Начело на стадото – невероятно голям овен – с голяма глава и забележително гол ...
  936 
ЧИКО ЧИКОВ НАЧАЛНИК
Помните ли Чико маймуната, дето си живееше щастливо в джунглата. Ядеше вкусни банани и се къпеше в езерото с приятеля си Тарзан. Но по-късно той стана човек и сега живее в града. Помните го, нали? Е, това съм аз. Човекът Чико Чиков. В фейсбука съм само 3Ч. Но да не бързаме. Когат ...
  748 
Танцуваш, танцуваш. А аз се преструвам, че гледам някъде другаде. Сякаш е възможно да откъсна поглед от тялото ти, извиващо се под ритъма на музиката, подскачащо и приклякащо, приближаващо се с бърза стъпка и връщащо се обратно. Песен след песен се сменят във все по-влудяваща последователност, но ти ...
  980 
Написах набързо преди време
На някакво крехко стъкло, между два стоманени свята:
“i’m leaving for paris”*
и го написах с маминото червило за специалните поводи.
“parish li?” попитаха недонаучените. ...
  1295 
Хората често си мислят, че сценариите на сериалите се пишат просто така, за развлечение на широката аудитория, търсеща сензации. Но когато животът те сблъска в даден момент с нещо толкова нетипично, неочаквано и нелепо, наподобяващо тези сериали, си даваш сметка, че все пак те не са само измислица, ...
  883 
"Всичко започна в деня преди да започна първи клас. Живеехме на село. Вече бях на седем и трябваше да почна училище. Помня как по-големите от мен деца, преди да почнат училище, трябваше да идат в града с родителите си, за да се подготвят. Чаках с нетърпение този ден. И ето, че дойде. Сутринта мама м ...
  1740 
От безкрая
„... и трусове и мор ще има...” (Откровение на Йоан)
Не, не – това не е есе или друго литературно творение, това не е демонстрация на начетеност и добра памет за цитиране. Това е едно писмо, което ще бъде копирано, скатано и четено неведнъж, а и не само от един човек. Това писмо е моят по ...
  1592 
Човек казва: “Аз искам да се събудя духовно”. Това е негова цел.
Тази цел все още не е част от човека, а част от неговата его настройка. По някакви его-причини той иска да се събуди, да търси съзнателно.
Човек не може да си постави съзнателно духовна цел и да успее. Е, може да изглежда, че е успял, ...
  821 
Една сутрин, пресичайки улицата заедно с котката, жената, която живее отсреща на нашата къща, ни препречи пътя. Тя чула, докато пазарувала, че на границата пристигнал двуетажен автобус, пълен с мъже втора употреба. Ние живеем близо до границата и наистина може да е чула, рекох си аз. Само котката на ...
  899 
Не мога да не се запитам, особено в моменти като този, какво да правя, когато се загубя. Знам какво ще кажете – огледай се за ориентир или нещо познато, питай за посоката. И ще сте прави – това би подействало. Да, би подействало, ако знаех къде отивам. Спирам. Оглеждам се. Сядам. Почвам да прехвърля ...
  926 
Миг. По-кратък от времето, необходимо на човек да поеме въздух. Болезнено кратък и изстиващ. Колко дълго гори пламъкът? Толкова, че да те запали и унищожи, а после да загасне? Наивно е да вярвам, че утре ще си тук. Хората се спират за малко един при друг. Те винаги бързат. Спират се, само за да се и ...
  1192 
Поглед, отправен към небето. Лошото време никога не е било повод за дискомфорт, но в този ден тази буря идва малко изненадващо. Оглеждайки се наоколо, установявам, че тази изненада е само за мен. Навсякъде хора с чадъри, бързащи да се скрият от засилващия се дъжд. Гласни коментари, че поне този път ...
  1083 
Капки дъжд като ледени сълзи по тънкото стъкло се стичат. Лек ветрец си играе с клоните на дърветата.
Мисълта за теб ме пронизва сладко, последвана от развълнуваното, мелодично туптене на сърцето ми.
Затвори очи! Отпусни се! Представи си как милиони пеперуди летят около теб!
Усещаш ли топлия, мек и ...
  1692 
- Ало?
- Здравей, Спайк.
- Kой се обажда?
- Имам нужда да говоря с теб, Спайк. Може ли?
- О... ти ли си... Слушам те. ...
  583 
Мамка му и живот, Иване,
или Вяра , Надежда и Любов, Краси!
Преди шест или 7 години, не помня точно колко, прочетох в Нова дума, вестникът на българите в Испания, че е организирана изложба на българския скулптор Иван Христов. Името ми беше непознато, но като видях снимките на скулптурите и прочетох ...
  1575  18 
- Като я гледам тая, кълве на мускули, а бате?!
- Аз като я гледам кълве на кинти, братле.
- Па, да свирна, а?
- И да свирнеш – вятър, глей как тока, нема да мъцне.
Виктор се нацупи като малко дете, извади кутия омачкани цигари и запали. ...
  1320 
Кейт беше сама... Идеално сама, съвършено сама... Сърцето ù тупкаше бързо, сякаш щеше да изскочи. Колко беше изморена тя от бягането... Колко много искаше да се наслади на самотата. Разочарована от всички, Кейт беше предприела това трудно пътуване, без посока. Но не се страхуваше. Не изпитваше прите ...
  669 
Дръж ме здраво.
Малка съм.
И съм крехка.
Безброй пъти съм чупена.
Безброй пъти и лепена. ...
  773 
Събуждам се и пак се разплаквам. Всъщност плачът ме събужда. Отдавна е така. Сълзите идват преди да съмне. И така, цялата с обляно в сълзи лице, дълго гледам вишната на двора. Цъфнала и бяла. Много бяла, и много красива. Има вятър и тя се движи. Отрупана с цвят се полюшва и ми говори нещо. Заслушвам ...
  697 
ЩЕ СЕ ОПРАВИ ЛИ СВЕТЪТ
- Дядо Христо, ще се оправи ли някога светът? - попитах близо стогодишния старец.
- Цял век живея в този свят и все чаках да се оправи, и не дочаках. Дано поне ти, синко, дочакаш.
- А мислиш ли, че все пак някога това ще стане?
- Божа работа. Мисля, че човек трябва да не се за ...
  780 
ПЕВЕЦЪТ
Нощната тишина бе нарушавана само от една самотна песен. Тя караше хората от квартала да спят, като люляни от приспивна песен. Песента се лееше, като изворна вода, като планински поток, скачащ от камък на камък, като песен на синигер, изливащ, през тази ранна пролет, любовната си мъка.
Във в ...
  877 
Крещиш... Но какво от това? Никой не те чува през капките дъжд, потропващи по прозореца. Само луната бавно се извръща и те поглежда. Тя е единствената ти компания.
В такива нощи най-лесно се сънуват кошмари. Защото никой не се заслушва във виковете посред нощ, никой не им обръща внимание. Защото вси ...
  982 
Целувам те, без да знам колко пъти ще съблечеш тялото си.
Моето обаче стои, отмяляло. На леглото ти.
Невежи, топли тела. Понякога празни.
И студени въздишки. На съблечена душа.
Мракът на телата ни поставя сянка върху тях. ...
  1111 
ИСТОРИЯТА НА ЕДНО ОСЛЕПЯВАНЕ
Дните минават бавно, бавно. Две седмици нищо не се случва.На скайпа се взирам в лицето на дъщеря си, за да открия промяна. Питам непрекъснато какво и се случва, за да разбера дали шесте деца са още с нея, но тя след толкова ин витро не ми отговаря убедително.Гледам от мо ...
  1829  16 
Бурята бе вилняла цялата нощ. Това, което беше останало право в гората, все още бе окъпано от последвалия успокояващ дъжд. Реката шумеше буйно с придошли води и продължаваше да прокопава дефилето все по-надълбоко. Наблизо тази нощ бе паднало огромно дърво.
Чепатите изкоренени корени стърчаха на всич ...
  802 
Всичко, което трябва да направиш, е просто да ме изгубиш. Не тях или нещо – МЕН да изгубиш. И то не е да загубиш нещо важно и безценно – то е просто отметка в тефтера на нищото.
... А аз ще бързам за среща с дявола. Отново изгубих облога си с него. Ще му връча ново ковчеже със спомени. Но не – те не ...
  849 
Проследявайки неуспеха, частица от мен се откъсна, поглеждайки светa с неумираща надежда, надявайки се за спасение, неосъзнал истината, красотата и тъгата, заслепен от търсенето на отговори и въпроси, искайки да го приема, но не мога - изправен пред стъклената преграда, осъзнавайки, че не трябва да ...
  637 
Павлето реши, че ще покани Вяра. Стана рано и се запъти към къщата, където живееше тя. Не усети как се намери пред малката порта. На двора видя Керана - майката на Вяра. Кольо - бащата ù, беше в чужбина. Двете останаха сами. Момъкът допря желязната халка до портата и захлопа. Чу се гласа на Керата.
...
  608 
Наоколо цареше тишина. Не се чуваше нито дежурната усилена музика, нито истеричен смях или скандали, нито тряскане на врати или викове - сякаш времето в голямата къща беше спряло. Единствено вятърът развяваше дългите завеси през отворената врата и разреждаше задушния въздух. Слънцето бавно залязваше ...
  1249 
Пътник седемдесет и четири се размърда на седалката си. Току що събудил се, той изпита желание да стане и да се протегне, нещо напълно невъзможно в ограниченията при пътуване с космическата совалка. Огледа се и установи, че останалите пътници все още се намират под влиянието на приспивателния наркот ...
  782 
Предложения
: ??:??