40 908 резултата
Чико Чиков Софиянец
Жега е. Камък се пука по Витошка. Месото в Халите се вмириса. Бозата прекипя и ще я преварим на ракия. Салатите на Женския пазар са като печални хризантеми. Сладоледът прави шарени локви по Царя.
Витоша е напечена като суджук на скара. Асфалтът по цариградско шосе е станал на евт ...
Жега е. Камък се пука по Витошка. Месото в Халите се вмириса. Бозата прекипя и ще я преварим на ракия. Салатите на Женския пазар са като печални хризантеми. Сладоледът прави шарени локви по Царя.
Витоша е напечена като суджук на скара. Асфалтът по цариградско шосе е станал на евт ...
1035
5
(продължение)
Елена се прибра, натоварена с няколко чанти. Едва отвори входната врата, за да влезе. После леко я притвори, все още с торбите в ръце. Дочу гласа на Георги от стаята. Разговаряше с някого. По телевизията предаваха футболен мач. Елена реши, че Георги реагира заради играта на футболистит ...
Елена се прибра, натоварена с няколко чанти. Едва отвори входната врата, за да влезе. После леко я притвори, все още с торбите в ръце. Дочу гласа на Георги от стаята. Разговаряше с някого. По телевизията предаваха футболен мач. Елена реши, че Георги реагира заради играта на футболистит ...
965
1
В началото бе ISQ. Тогава за пръв път навлязох в интригуващите и тайни дебри на интернет пространството и чат-а. А бе, голям маймунджилък било това да си пишеш с някой на хиляди километри, виртуални приятели да имаш. А и с едни човечета си изразяваш настроенията. По-късно в интернет развитието ми ня ...
1270
6
Един човек каза, че ако някой, друг човек, получел писмо, от мен, нередактирано, от мен самата, щял да се влюби...
...
Дай ми порцеланова чаша и ще те разплача. Ще сложа инстантно кафе, сухо мляко, течен шоколад, ванилия, захар, уиски, сметана и гореща вода, после така ще изопача нещата, че ще ти се ...
...
Дай ми порцеланова чаша и ще те разплача. Ще сложа инстантно кафе, сухо мляко, течен шоколад, ванилия, захар, уиски, сметана и гореща вода, после така ще изопача нещата, че ще ти се ...
1888
6
Хронология на загубеното време
Остатъкът на ноември се изнизва скучно. Няма го вече дразнителят. Никой не ми се обажда да ме пита за това и онова. Идва и декември по същия начин. Без желание и радост. За да удовлетвори любопитството на един близък приятел, който няколко пъти го пита какво му е, реша ...
Остатъкът на ноември се изнизва скучно. Няма го вече дразнителят. Никой не ми се обажда да ме пита за това и онова. Идва и декември по същия начин. Без желание и радост. За да удовлетвори любопитството на един близък приятел, който няколко пъти го пита какво му е, реша ...
807
Гледам аз едно предаване по телевизията, как се заснема един филм. Много ме впечатли режисьорът, непрекъснато повтаряше колко е велик, колко е креативен, колко е умен. Браво! Отмина времето на «скромността краси човека», сега всичко е реклама. Направиш ли си добра реклама, лед на северния полюс може ...
1211
13
РЕАЛНОТО И ИДЕАЛНОТО
Зимното слънце залива събудения град с меката си нетоплеща светлина. Врабчета са кацнали на тротоара и кълват трохички, разпилени от закусващите граждани. Други от тях са накацали по голите клони на тротоарните дървета и пощят с човчици настръхналата си перушина. Съседът Григор ...
Зимното слънце залива събудения град с меката си нетоплеща светлина. Врабчета са кацнали на тротоара и кълват трохички, разпилени от закусващите граждани. Други от тях са накацали по голите клони на тротоарните дървета и пощят с човчици настръхналата си перушина. Съседът Григор ...
725
Как станах депутат
(или приключенията на маймуната Чико)
Над джунглата се стеле мараня. Голяма жега е още от сутринта. Само край езерото на крокодила Кочо има живот. Събуждам се и не мога да повярвам на очите си.
Никаква джунгла няма наоколо. Вместо езерото на Кочо, има голяма кална локва на площада ...
(или приключенията на маймуната Чико)
Над джунглата се стеле мараня. Голяма жега е още от сутринта. Само край езерото на крокодила Кочо има живот. Събуждам се и не мога да повярвам на очите си.
Никаква джунгла няма наоколо. Вместо езерото на Кочо, има голяма кална локва на площада ...
939
ЦАРИЦА СТЕФКА БЪЛГАРСКА
Току-що се събудих. Станах, направих си кафе, пуших като луда, нали нямам работа, какво друго да правя. Навънка е студено, вътре е студено, в душата ми е лед. Настроението адски гадно. Лекарите биха казали депресия, аз - бездействие. И така, докато се мотах час-два из стаята ...
Току-що се събудих. Станах, направих си кафе, пуших като луда, нали нямам работа, какво друго да правя. Навънка е студено, вътре е студено, в душата ми е лед. Настроението адски гадно. Лекарите биха казали депресия, аз - бездействие. И така, докато се мотах час-два из стаята ...
1634
1
Ключът се завъртя в обратна посока и вратата се отвори навътре:
- Заповядай. - покани я Той
- Благодаря. Накъде? – попита Тя и се огледа в непознатата обстановка.
- Направо и после надясно. - посочи ù пътя.
Влезе в голяма стая с обширна спалня, шкафове и бюро. ...
- Заповядай. - покани я Той
- Благодаря. Накъде? – попита Тя и се огледа в непознатата обстановка.
- Направо и после надясно. - посочи ù пътя.
Влезе в голяма стая с обширна спалня, шкафове и бюро. ...
2764
7
ЛЕГЕНДА ЗА ФАУСТИНА
ПЪРВА ЧАСТ
Писмото
Мила Фаустина,
Пак се обръщам към епистоларната форма, за да ти кажа това, което имам и искам да ти кажа, защото словесното общуване с теб е трудно постижимо. При не многото ни разговори на живо, а и по телефона, ти винаги си взимала думата и не си я „пускала”, ...
ПЪРВА ЧАСТ
Писмото
Мила Фаустина,
Пак се обръщам към епистоларната форма, за да ти кажа това, което имам и искам да ти кажа, защото словесното общуване с теб е трудно постижимо. При не многото ни разговори на живо, а и по телефона, ти винаги си взимала думата и не си я „пускала”, ...
1042
2
Само едно искам да ви кажа. Само едно искам да споделя. То нека да изтръгне от мен, грешницата - това, което не успях никога да изхвърля. То беше нещо много истинско, то беше в сърцето ми заковано. Исках само да мога да се докосна до него и да знам това, че мъката ще успея да захвърля.
А ето какво е ...
А ето какво е ...
3366
3
Отново бях там. В приказния свят на сънищата си. Почти всяка нощ сънувах един и същи сън. Това започна преди около два месеца и вече всяка вечер, когато си лягам, нямам търпение да заспя, защото знам, че той отново ще ме чака там и само в четвъртък във Венеция.
Намирах се на приказна поляна. Слънцет ...
Намирах се на приказна поляна. Слънцет ...
857
1
НЕИЗПРАТЕНОТО ПИСМО
Докато изчаквах приятеля си да се облече, за да излезем на разходка из града, намерих върху бюрото му едно недовършено писмо. В него пишеше следното:
"И понеже не можем да бъдем заедно сега, скъпа, пиша ти това писмо и мисля за теб. Отчаян съм, че в този красив зимен ден не можем ...
Докато изчаквах приятеля си да се облече, за да излезем на разходка из града, намерих върху бюрото му едно недовършено писмо. В него пишеше следното:
"И понеже не можем да бъдем заедно сега, скъпа, пиша ти това писмо и мисля за теб. Отчаян съм, че в този красив зимен ден не можем ...
863
3
ДУША ЗА ПРОЗОРЦИ
Никола потропваше от време на време и поглеждаше часовника на телефона си. Скоро щяха да тръгнат като всеки ден. Току вдигаше глава и обгръщаше с поглед прозорците на последния етаж на съседния блок. Там живееше. А те – прозорците, го гледаха отвисоко, но не високомерно, а много тъж ...
Никола потропваше от време на време и поглеждаше часовника на телефона си. Скоро щяха да тръгнат като всеки ден. Току вдигаше глава и обгръщаше с поглед прозорците на последния етаж на съседния блок. Там живееше. А те – прозорците, го гледаха отвисоко, но не високомерно, а много тъж ...
657
Селото е намокрено, аз съм тъжна. Тъжна и безпомощна. И ме боли... боли. Казвам добро утро на хората от други планети. Тях ги поздравявам вече, те ми отговарят. Моля им се... Моля им се за помощ. Безсилна в самотата си, те ми изпращат знак. „Няма да дочакам” – им отговарям аз – „Не се чувствам добре ...
749
Близките на покойника си тръгнаха преди малко. Бяха само двама – жената му и негов приятел. Аз стоях отстрани и наблюдавах кратката погребална церемония. Гробището отдавна е препълнено и се налага да изравят мъртвите от гробовете им, че да погребват там други.
Нещата вървяха към лошо още през далечн ...
Нещата вървяха към лошо още през далечн ...
705
4
Когато отвори очи, навън всичко беше различно. Нямаше ги потрошените сгради, нямаше го резкия, плашещо бумтящ шум от взривове и срутвания. Нямаше го чувството на смазаност. На безнадежност. Нямаше робство. Нямаше самота.
***
Днес е вчера. Вчера е днес.
Часовете се нижат подлудяващо бавно. Непрестанн ...
***
Днес е вчера. Вчера е днес.
Часовете се нижат подлудяващо бавно. Непрестанн ...
1931
2
Там, където e сферата на Любовта, сълзите изтичаха в своя млечен път,а под нея, се процеждаха и се променяха в извиращи водопади, от изгрели спомени, които се изливаха бавно... И любовта ми е някъде там... Цялата покрай теб, пада между захапката на очите ти... Гали те, като пауново перо, по изгубена ...
1081
4
Художникът Франц държеше огромна стая, под наем, в приземния етаж на стара и величествена кооперация, строена някъде по средата на миналия век. Беше завършил художествената гимназия с пълно отличие и малко преди изпита за Академията си счупи дясната ръка. Дълго време беше в гипс. На следващата годин ...
1006
17
4
Не, не. Какво ти шефче?! Заминаха за чужбина и аз се топя тук като ескимос в Африка.
- Спокойно, след ден ще си добре!
- Какво искаш да кажеш? - запитах изненадан.
- Единият от шефовете ти ми е вуйчо. Обади ми се и ми каза да те взема и да те заведа на Златни пясъци, да си починеш малко. Остави ми ...
Не, не. Какво ти шефче?! Заминаха за чужбина и аз се топя тук като ескимос в Африка.
- Спокойно, след ден ще си добре!
- Какво искаш да кажеш? - запитах изненадан.
- Единият от шефовете ти ми е вуйчо. Обади ми се и ми каза да те взема и да те заведа на Златни пясъци, да си починеш малко. Остави ми ...
682
1
Поуки от старите социални сайтове
Сещате се, става реч за местата, където случайността събира непознати хора на едно място и за да минава времето по-бързо, па и по-ползотворно, започва опознавателен разговор, започващ с „Ти откъде си?”. Ако се окаже, че са земляци, темата се удължава с претакането н ...
Сещате се, става реч за местата, където случайността събира непознати хора на едно място и за да минава времето по-бързо, па и по-ползотворно, започва опознавателен разговор, започващ с „Ти откъде си?”. Ако се окаже, че са земляци, темата се удължава с претакането н ...
1449
ЗА ЧАДЪРИТЕ И ХОРАТА
Нахлупи шапката си ниско над очите, почти както облаците бяха сплескали хоризонта и изплакваха с едри, студени сълзи някаква своя си болка. “Сега остава и аз да се разрева и съвсем ще сме си в тон.” Излезе, както много често правеше в дъжда, без чадър. Като я питаха, все се шегу ...
Нахлупи шапката си ниско над очите, почти както облаците бяха сплескали хоризонта и изплакваха с едри, студени сълзи някаква своя си болка. “Сега остава и аз да се разрева и съвсем ще сме си в тон.” Излезе, както много често правеше в дъжда, без чадър. Като я питаха, все се шегу ...
846
7
(продължение)
***
“Ще експлодирам! Всички са еднакво подли! Чудовища!“ – мисълта на Росица се луташе между стотици обидни думи, но не можеше да намери най-точната, с която да задоволи надигащата се в гърдите й ненавист – към всички и всичко, случващо се. Защо? Защо точно сега? Какво не беше направил ...
***
“Ще експлодирам! Всички са еднакво подли! Чудовища!“ – мисълта на Росица се луташе между стотици обидни думи, но не можеше да намери най-точната, с която да задоволи надигащата се в гърдите й ненавист – към всички и всичко, случващо се. Защо? Защо точно сега? Какво не беше направил ...
904
1
Приведох се отново напред в опит да сграбча стъпалото си. Ръцете ми трепереха като на болна от паркинсон, а сърцето ми бумтеше в гърдите. Нов спазъм в коляното ме принуди да се извия настрани. Не исках да крещя, но в гърлото ми напираше вик, който едва ли щях да успея да възпра.
Чух, че вратата се о ...
Чух, че вратата се о ...
645
Смокините узряха. Вече капят. Не бях ги виждала с години. Когато миналото лято са изкапвали, мен ме е нямало, не съм събирала. Сега съм тук и ги събирам, в чинии и в красиви фруктиери, а после сядам, гледам ги и пуша, не питам нищо, вътре в себе си се чудя – смокините награда ли са, или наказание?
Н ...
Н ...
1295
4
Нощ, а в стаята е августовска жега, чупят се температурни рекорди от 27 градуса вътрешна температура. Не върви да изключват климатика. Добре, че не е много шумен.
Мастиленото на нощта се предава в дланите им, когато светват настолната лампа над лаптопа. Не ги дразни, защото светлината в периферията ...
Мастиленото на нощта се предава в дланите им, когато светват настолната лампа над лаптопа. Не ги дразни, защото светлината в периферията ...
1468
2
Знам, че те има, не може да си само порив! Бълнувам те, жадувам те, викам твоя дух в мислите си, усещам прегръдката ти в полъха на вятъра. Дъждът ритмува твоето име и се стича по мен, така както сладостта ти би ме обляла. Взирам се в тишината, за да уловя усмивката ти-толкова естествена и чиста, че ...
1304
3
Точно в средата на тъмната стая, през таванския прозорец, се промъкваше самотен лъч лунна светлина. Той огряваше една роза, пo магичен начин носеща се във въздуха, точно под лунния лъч, сякаш той я канеше да погостува на луната.
Беше много тъмно червена и все още не беше разцъфтяла – малка, нежна пъ ...
Беше много тъмно червена и все още не беше разцъфтяла – малка, нежна пъ ...
768
Купонът течеше с пълна сила. Музиката беше толкова оглушителна, че хората вътре, въпреки че крещяха, не се чуваха. Но това нямаше значение - нали се бяха събрали да се забавляват, да танцуват, да разпуснат. Надето тръсна русата си, перфектно изправена коса и се огледа. Къде ли в навалицата беше Нора ...
864
2
ЧАДЪРЪТ
Пътуването бе към своя край, все пак минавах по този маршрут вече за втори път и то в рамките на два месеца, така че не изпитвах особено влечение да се взирам в пейзажа встрани от автобуса, още повече, че пътят бе прорязан от многото последователни тунели от двете страни на италиано-френскат ...
Пътуването бе към своя край, все пак минавах по този маршрут вече за втори път и то в рамките на два месеца, така че не изпитвах особено влечение да се взирам в пейзажа встрани от автобуса, още повече, че пътят бе прорязан от многото последователни тунели от двете страни на италиано-френскат ...
626
Стоеше пред витрината и разглеждаше дрехите от рисувана коприна. Цветовете преливаха в жълто, оранжево и червено, като огън, който галеше сетивата. Прииска му се да погали материята с ръка, както по времето, когато рисуваше. Беше толкова отдавна или толкова скоро, сякаш предишен живот или сънувано б ...
1703
1
11
Опитвам се да заспя. Дъждът силно трополи по прозорците. Вятърът наддава вой, а природата се бори с нестихващата буря. Въпреки шума, продължих със своите опити. В един момент всичко се сля и... изведнъж попаднах отново в родното място. Атмосферата около мен обаче бе различна. Сякаш всичко преливаше ...
779
2
Много добре знам какво искам. Това и правя – опитвам да получа това, което желая и нищо по-малко. Дори този път се подготвих. Купих една евтина ръчна прахосмукачка, костюмирах се и се запътих към Лондонските предградия. Избрах си една от всички еднакви къщи, пристъпих на прага и почуках на вратата. ...
670
Малко момиченце се беше свило в тъмен ъгъл, прегърнало коленете си с ръце, то плачеше, че отново е само. Самотата го беше сграбчила в острите си нокти и нашепваше в ухото му лъжливи слова. Нашепваше му, че всички го мразят и са го изоставили там, защото не го искат, и че е в тежест на онези, които о ...
778
1
Глава трета
Къщичка в гората
Сенките се сгъстиха около двамата пътници, които вече крачеха навътре между дърветата. Дълго време Фрео се бе замислял какво се крие в тази гора. Тя изглеждаше тъмна дори и през зимата, когато листата опадаха и стоеше подобно страж към Кралството на елфите. Вече наближав ...
Къщичка в гората
Сенките се сгъстиха около двамата пътници, които вече крачеха навътре между дърветата. Дълго време Фрео се бе замислял какво се крие в тази гора. Тя изглеждаше тъмна дори и през зимата, когато листата опадаха и стоеше подобно страж към Кралството на елфите. Вече наближав ...
829
Работя в голям супермаркет. Взимам добри пари, но работя яко за тях. Вечер се прибирам уморена от работа и със скъсани нерви от капризните клиенти, които...
Затова обичам всяка събота с колежките да излизам на чаша бира след работа. Единственото ми време за разтоварване, защото после всички пак тича ...
Затова обичам всяка събота с колежките да излизам на чаша бира след работа. Единственото ми време за разтоварване, защото после всички пак тича ...
1696
15
Когато се събудих в онази юнска сутрин, почувствах лекия ветрец, идващ отвън, от отворения ми прозорец. Освен приятна хладнина, той донасяше и ухание на скоро разцъфнал се люляк.
Вдишах и издишах дълбоко. Усмихнах се и се надигнах от леглото, но ме проряза познатата болка в стомаха. Бялата ми нощниц ...
Вдишах и издишах дълбоко. Усмихнах се и се надигнах от леглото, но ме проряза познатата болка в стомаха. Бялата ми нощниц ...
914
Кескин Мара беше сложила новата си премяна и навирила нос. Носеше се славата ù на най-устатата клюкарка. Вечно се караше с комшиите си. Появи се и Кирлив Митко. Беше се скарал с миенето. За него водата беше като лютата чушка. Отхапеш ли я, ще се завъртиш като виенското колело. Така и Митко. На врата ...
575
Слънцето хвърли първите си лъчи над китното селце, скрито зад величествените планини. Едно момиче бързаше към своя дом. По лицето ù се стичаха сълзи и оставяха мокри следи по каменистия път. Този път малко закъсня. Но как да си тръгне бързо? Съдбата им отреждаше винаги толкова малко време заедно. Те ...
616
3
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
