40 909 резултата
Тишина. Стои между нас и ни отдалечава все повече и повече. Защо се получава така, един ден не можем да се откъснем един от друг, ръцете не могат да се отлепят, времето не стига, а думите са толкова много. А на другия телата са далечни, студени, дори и да са на една ръка разстояние, те не се докосва ...
  1151 
Нощем съм... земя.
Лежа си там долу и зяпам сияйното небе... хубаво ми е!
Тихо. Спокойно.
Всички спят.
Когато очите ми се уморят, ги затварям и отивам при звездите. ...
  721 
Влюбени, влюбени, влюбени...
Толкова много преплетени длани се разхождат по улиците.
Думи разпиляват и хабят.
Обичам те.
Единствена. ...
  1272 
Първа част:
„Да нямаш други богове”
Беше прекрасен слънчев ден… някъде по света. Но там, където беше Хари Потър, беше нощ и то доста студена. Часът минаваше два след полунощ и някъде далеч на изток неделното слънце пътуваше към тях, но все още беше много далеч.
- Хари, сигурен ли си, че не си обърка ...
  1809 
Човек често се сеща за миналото. Но не за хората от миналото. А за себе си в миналото. За какво е бил, за промените които времето е нанесло върху лицето му, за малки бръчици щастие и белези от сълзи по бузите.
Понякога се връщам в любимото си минало. Когато бях на 7 и светът беше мой.
Всичко свято м ...
  918 
От края на миналата година са ми се отворили едни пътища, свят да му се завие на човек. Цяла България обиколих – някои дестинации по 2 пъти. Както и да е, аз поне съм в привилегировано положение – куфар съм, демек не шофирам, возят ме, но си е изморително. Още повече, че тотално съм скарана с автомо ...
  2098  19 
Глава 1
Стаята беше слабо осветена, но си личеше, че принадлежи на тийнейджър. По пода беше нахвърляно бельо, а на бюрото сякаш беше построено сметище – опаковки отчипс, бирени фъстъци и кола. От тях се подаваше един компютър. В ъгъла на стаята, точно до кошчето за боклук бяха нахвърляни смачкани ли ...
  895 
VII
Вече по-рядко посягах към Доброславовата история. Пак бях в депресия, която се задълбочаваше. По Великден, не само че нямах празнично настроение, а още по-осезателно чувствах лицемерието, студенината и отчуждеността, плъзнали сред сънародниците ми. Сякаш доброто бе поругано и погребано толкова д ...
  1635 
Какво ми се случи днес. Вървя си по Витошка и ме спира мъж, за да ми иска стотинки. Много рядко давам, защото съм виждала как ме лъжат. Искат стотинки за билет и си купуват после... няма значение. А този мъж ми каза:
- Няма да те лъжа, искам петдесет стотинки за бира, аз съм пияница. - И се усмихна. ...
  4671  41 
Харесвам този бар, поради наличието на тишина. Това е рядко явление, когато човек може да се скрие от всички крясъци и децибели на чалгослушащата общност и напиването има особено очарование точно поради този факт. В сезона на жегите се консумира предимно бира, но аз предпочитам уиски, понеже ефектът ...
  889 
Температурата на тялото ми бе ужасяващо висока. Бе най-горещата лятна вечер, а аз имах хиляди причини да горя. Намирах се под звездите, с топяща се пластмасова чаша, пълна с евтино червено вино. От другата страна дланта ми бе обгърната от ръката на тяло, в чиято плът се криеше част от мен. Хиляди не ...
  938 
Не смея да я погледна, защото ще съгреша.
Но знам, че тя е там, на улицата.
Уличница!
Виждам я, без да гледам.
Усещам я с всичките си сетива, дори с кожата си, защото настръхвам. ...
  1704 
Събужда ме бяла пухкава мъгла. Целият град е потопен в нея, като в приказките. Клоните са заскрежени и искрят. Тихо е. Толкова е тихо, че чак се чува как се движи мъглата. Неделя е.
Напомня ми за несъществуващите ми илюзии. Вече. Напомня ми експеримента, който гледахме преди два дни. В планината. Ед ...
  792 
НАЙ-ХУБАВАТА КАРТИНА
Влакът имаше престой в малкото градче. Докато чакат, той и тя решиха да се поразходят из него, защото и двамата не бяха идвали тук. В градчето нямаше кой знае какво да се види, обходиха бързо главната улица и площада. Животът в него течеше монотонно и скучно. Би било и на тях ск ...
  699 
V
Отместих житието на Доброслав, защото и моите очи овлажняха и не исках някоя сълза да го намокри. Но бързо се взех в ръце и започнах да мисля положително. Все пак засега се отървах жив от похитителите си, но имах ли бъдеще? Ето - един мой приятел е в неизвестност и никой не се интересува какво се ...
  884 
Резултатът от опитите Ин витро
В Мадрид не можеш да различиш деня от нощта.Пълнолуние е.Добър знак.Богородица е там, в лицето на луната.Съмва се.
Искам да попитам Бог дали не греша, като променя някои от неговите заповеди:
–Боже мой, смятам да правя добро само на тези, които ми правят на мен, а не к ...
  1612  17 
ЧИКО ЧИКОВ ДНЕС
Чико смукна от цигарата. Взе чашата бира. Отпи голяма глътка. Избърса с ръкава на сакото си, полепналата по устните му пяна и се почеса под мишницата. Загаси телевизора, точно когато Джеврие ханъм си обуваше прашките. Поредната серия на Листопад беше към края си. Прехвърли няколко ка ...
  855 
Тълпата се раздвижи. Чуваха се шушукания. Разменяха се влюбени погледи. На сцената свенливо гледаше Сербез Петър. Напук на голямата му свенливост, му прикачиха това име. До него стоеше Васил Сополанкото. Беше мъж около четиридесетте. Все подсмърчаше. От носа му непрекъснато се стичаше лепкава, напод ...
  651 
С ВКУСА НА ДИНЯ
Обедното слънце разпалва силно жаравата в огнището на юли. Мараня трепти в далечината и изпепелява наситената зеленина на гората насреща. Едва дишаща в горещината на летния ден, реката лениво източва води край белия гръбнак на каменистия бряг. Зажаднялото слънце пие водата, изсмуква ...
  634 
Да кажа ли на майка ми? Така и не разбрах как цял живот съм в някаква ситуация, в която се чудя да кажа ли на майка ми. Стоя и гледам така наречения гипс, тук са някакви по-различни, в едни такива сини обвивки, не като навремето, когато си счупих ръката в детската градина. Абсолютно същата ръка межд ...
  1289 
Ако никога беше всякога, животът може би щеше да бъде по-безболезнен, по-чужд откъм сълзи и по-склонен да не ни мачка... Някога, когато бях дете, обичах да играя на плажа и да правя дворци от пясък и вода. Днес гледам песъчинките, мидено несъвършенство и си мисля за мечтите - също толкова крехки и к ...
  743 
В стаята не се дишаше. Беше налепена с мръсно-оранжеви тапети опръскани със злато и това допълнително ме задушаваше, а въздухът беше толкова гъст, че милиардите частици прах бяха заседнали в пространството и аз вместо да дишам се давех като змия, която се опитва да нагълта удушен плъх. Все пак атмос ...
  856 
Луната и звездите се виждаха ясно тази нощ, но градът никога не спеше, особено в петък вечер. Навсякъде се чуваха смях, крясъци и музика. И въпреки, че слънцето отдавна се беше скрило зад хоризонта, горещината беше останала.
Млада жена се движеше спокойно сред тълпите. Имаше уверената походка на хищ ...
  735 
04.07.2010
Ден трети - “Робинзон ленд”.
Това е просто едно отчаяно писание на една самотна и също така отчаяна личност. Не е нужно да четеш това, а ако го прочетеш не е нужно дори да го харесаш, защото пишещия пише единствено и само за себе си и не се нуждае от твоето одобрение.
Няколко позакъснели ...
  971 
Тя излезе от хотелската стая и бавно затвори вратата зад себе си. Отправи се с бързи крачки към асансьора на хотела и доволно огледа отражението си в огледалната му врата. Изглеждаше наистина добре с червената си къса рокля и високите черни токчета. Беше елегантна жена на 30 години, но външно не изг ...
  897 
Мамицата му мръсна на шефчето! Червив е с пари, ама не си оправя таралясника. Щото ние двамата с тебе сме кухи лейки и му бачкаме на педала му с педал! Колко пари му домъкна ти, а? Само за две години той си купи три коли, още една фабрика и 5 декара до Тополи. И кво за тебе и за мене, дето те разнас ...
  2877 
Това е една истинска история...
През 1944 година един взвод на немската армия бил настанен в селото на майка. По-скоро - на бъдещата ми майка, защото тогава тя била... още пеленаче. В къщата на баба и дядо дошъл на квартира млад офицер от Вермахта. Младежът, още с идването си, започнал да се радва н ...
  791 
Имам чувството, че всички слаби поети и писатели на света са започвали някое свое произведение или писмо с „Обичам те... Обичам твоите... (примерно „очи“) и после... тралала, тралала“... За момент и на мен ми се прииска да започна така този текст, тривиално, по най-лесния начин. Но понеже съм нелише ...
  1184 
III
На най-интересното място трябваше да затворя Доброславовата история, защото останах поразен от новините, които в момента излъчваха по телевизията. Българският войник Гърди Гърдев бил убит в Ирак от “приятелски огън”. Оказа се, че и министърът на отбраната, всички от военното ръководство на бълга ...
  828 
1.
Беше есента на 1978 година. На брега на Дунава край Силистра, в ранната утрин цареше необичайно потискаща тишина, която стягаше сърцето ми и не му даваше покой. Черните облаци се бяха спуснали ниско, задушаваха Земята и всичко живо, попадащо под обсега им. Трудно се дишаше тежкият въздух. Дори пт ...
  848 
На атинската метростанция Синтагма две млади жени шумно се прегръщаха и целуваха. Говореха високо и възбудено на български. Хората се обръщаха и ги зяпаха с интерес. Невена и Ани. Ани беше атрактивна, естествена блондинка, стройна, около 36-годишна, излъчваща самочувствие и магнитни вълни на привлич ...
  1730  12 
Илюзия
Пламена се събуди плувнала в пот. Сърцето й биеше учестено и тя трудно осъзна къде се намира. Отново беше сънувала онази къща и човека в нея. Тя знаеше кой е тоя човек. Познаваше всяко негово движение, мимика, жест, поглед. Познаваше го от известно време. Време достатъчно да промени нейното е ...
  959  11 
1.
Когато отвори очи, Ерик остана известно време неподвижен, чудейки се дали е буден или още спи. Винаги така се усещаше в едно междинно състояние на полусън, когато всичко му изглеждаше толкова чуждо и непознато. Но сънят бавно отърси отломките си от съзнанието му и очите намериха познатите белези ...
  820 
Помни, животът е красив.
Дори когато ти се плаче.
Или болката е прекалено голяма.
Мисли, че в този момент се случва нещо прекрасно.
Нищо, че ти кървиш. ...
  956 
Из разни кални емоции, мътни, безкрайни гонения и малко сирашки мисли в една съвсем сирашка, кална локва.
Помня я тази локва. В същата дупка, на същата улица, в същите сивкави нюанси, в едно предишно детско безгрижие и в едно настоящо детско униние. Тя е много мъничка, достатъчно къса, за да побере ...
  1275 
Гражданинът Чико Чиков донася
(изповедта на агент „Мънки”)
Г- н Председател, смятам за свой свещен граждански дълг да доведа до Вашето знание онова, което Вие не знаете. А то не е малко.
Аз, гражданинът Чико Чиков, под прикритие агент „Мънки”, използвайки благоприятните метеорологически условия, се ...
  804 
Тя стои там, просто силует в мрака, на лунна светлина... съвсем гола. Неподвижното ú тяло трепва, щом четката докосне кожата ú. Стаята е празна... тихо е и някак пусто. През отворения прозорец се вижда целият град, хиляди мигащи очички. Вятърът тихо се промъква в стаята и кожата ú настръхва. Два сил ...
  893 
смо̀тан
Значение на думата "смотан"
смотана, смотано, мн. смотани, прил. Разг. Пренебр.
1. Който е неугледен, невзрачен; глуповат. Смотан човек.
2. Който е некачествен, невзрачен. Смотана кола. ...
  1808 
Беше време за обяд, но бригадата не тръгваше. Всички се бяха събрали около изкопа и мълчаливо наблюдаваха. Багерът продължаваше да копае. На пътя му - там, където трябваше да бъде изкопан канал за водопроводните тръби - се беше изпречила голяма скала, която упорито не помръдваше. Цяла сутрин кофата ...
  647 
НЕПРЕДВИДЕНАТА БАНЯ
Цялата земя е потопена в зеленото желание на планината. А долу, в междухълмието, поточето проточва дългата сребриста нишка на стремежа си да стигне все по-ниско и по-далече в дълбочината на деня. В шумналата зеленина на буковете се совна кукувица и силният ù глас подгони тишината ...
  683 
Предложения
: ??:??