6 652 резултата
Поради определени причини, аз реших да спра временно профила си в една от социалните мрежи. Всичко изглеждаше просто - три дена без чат, без снимки на домашните ми любимци и без дълбоки мисли.
Още щом деактивирах профила си, в мен възникна въпросът: „Защо?”. Вместо да почуствам свобода или някакво о ...
  840 
КАК ДА НЕ СМЕ ТЪЖНИ?
Този въпрос играе ръченица от доста време в главата ми. Самичък е – други танцьори не са пристигнали, но съм разтворил широко вратите си за тях. Нека да идват – да извият едно голямо хоро, способно да обиколи земното кълбо.
Аз съм нормален човек. Не можете да си представите колк ...
  577 
- Защо? - попита ме колежката.
- Ами... - погледнах нагоре и хванах главата си с ръце – ами... а..а... Аз съм на 20... Страхувам се да не ме анатемоса...
***
Колежката отново се усмихна и ме успокои. Малко по-късно непознатата ни спътница се върна в купето и отвори чантата си. Извади цял куп лакомст ...
  514 
Дългото лутане е изморително...
Целта – неясна.
Успехът – съмнителен.
  1509 
Ева запали цигара в тъмното. Загледа се през прозореца на своята сивота. Не можеше да се усмихне дори с ъгълчетата на начервените си устни. Защо ли ги рисуваше, за какво и за кого?... Едва ли се мислеше за красавица, защото гледаше все в земята и рядко вярваше на комплименти. Всичките бяха толкова ф ...
  1286 
На предела на времето
(Пиеса в едно действие, миниатюра)
Дянко Мадемов
Д е й с т в а щ и л и ц а:
Вела – ремсистка ...
  1799 
Аз съм като солта
Полепвам по кожата ти. Понечваш да ме "изтупаш" с ръка от нея, както и от живота си. Но, уви, пръстът ти е порязан от острия ти език и солта навлиза дълбоко в раната.
Допираш устни да ме изпиеш, но ожадняваш...за още. Вкусът ти хареса. Вкус, който досега винаги ти е липсвал.
И разб ...
  821 
Стоях точно пред него и го гледах право в очите, в онези очи, които си мислех, че всеки момент ще се предадат и ще покажат слабостта си, отронвайки поне една сълза, сълза от болка, обида или пък може би от страх, да не бъде наранен.
Той не помръдваше и дори за секунда не мигваше.
Чудех се как да тъл ...
  1004 
- Коя си ти?
Момиче, търсещо в думите, написани от други забравените си мечти.
- Какво обичаш?
Не знам… но искам да обичам себе си.
- Какво те плаши? ...
  679 
Самопомощ
Рай
Или вместо опиум
Тук няма болка. Няма сълзи, тревога и ужас. Спокойствие е тук. Защитено е тук. Тук е крепост. Въздушна. Велика. Има безкрайно синьо небе, в което са потопени и плуват най-различни пухени облаци, преливащи цветовете си ту в розово, ту в млечно бяло. Във въздуха е топло ...
  1156 
Политическа
Ораторът: Хм, хм…Например, заплатите…
Партийният лидер: /шепне отзад/ Какви заплати? Какво говориш? Нали трябваше да кажеш, че не всичко у нас е добре, че хората са недоволни, че в някои неща изоставаме от другите държави…
Ораторът: /обръща се/ Нали това казвам? Например, заплатите…
Любовна ...
  720 
Вратата се отвори, младият мъж прескочи прага и излезе.
- Крадец, крадец! - провикна се женски глас след него.
Телефон. 112. Набиране. Полиция.
Последователност от безсмислени действия, които жената беше готова да предприеме.
Пари. Телевизор. Бижута. ...
  702 
Живот
Той: Не, не, не! Тук не може да се живее…/излиза/
Тишина.
Той: /влиза/ И там не може да се живее…
Културна ...
  872 
Неотдавна, докато се прибирах след нелек ден, прекаран в университета, имах щастието (случайно) да срещна една (своя) колежка от по-горен курс, с която (неведнъж) сме имали съвместни лекции. След кратка размяна на поздрави, ние (вкупом) се запътихме към ЖП гарата на града, който носи вече позабравен ...
  736 
Любовта е чувство.
Обичта е чувство, облечено в разум.
Верността и изневярата са просто решения.
Водени от чувствата, но подчинени на същността ни.
Уважението? ...
  865 
Защо ми трябваше да се влюбвам в теб? В онова невинно момиче с кристали в очите. Ще ти прозвуча лигаво, ако те нарека пеперуда. Но за мен ти бе такава! Намирах в погледа ти нещо откровено, нещо, което ме отдалечаваше от ежедневната злоба на хората. Искрено и неопетнено желание стискаше момчешкото ми ...
  616 
Поради что, съвременни българино, се срамиш да поддържаш чистотата на душата си? Все мръсна и гнила я носиш – в щастие, в мъка и проблеми. У теб се крие нещо неизказано, сгърчено и разплакано, което вие като чакал в гореща нощ.
Ти си едно много опасно същество. Заслужаваш признание за животинската п ...
  841 
Най-трудното нещо беше да издържа, без да му се обаждам. Да задържа в плен думите заседнали в гърлото ми. Тежащи и готови да се затичат към него. Да се изтръгнат сами от гърдите ми, да се изплъзнат между устните ми и да изкрещят свободно или да прошепнат тихо ‘"липсваш ми".
Да стискам зъби всяка веч ...
  1349 
Да срещнеш ''правилният'' човек.
Да имате непринудено отношение един към друг.
Лекотата на разговора. Вариациите на темите. Липсата на табута.
Откровеността.
Зачитането на мнението и интересът към него. ...
  799 
Кой ти каза, че си далеч?
Ти си тук, точно тук - посочих с пръст гърдите си. Не исках да я загубя, въпреки разстоянието.
- Малко по-наляво от гръдната кост, върху сухожилния център на диафрагмата, точно там си - продължих аз, както винаги, с великите ми изказвания.
Беше глупаво. Настъпи мълчание. Ре ...
  606 
  1044 
Атмосферното ти налягане спада, ти ми се зъбиш и в погледа ти виждам буря.
Обичам бурята, вятърът ѝ ми вдъхва живот, дъждът ѝ ме прави щастлив и мокър.
Обичам бурята ти, твоите мълнии, тътенът, който заглушава недоволството и мощното атмосферно изригване на чувствата ни.
Най-много обичам спокойното ...
  680 
Когато някой ни каже, че се самолекува, какво разбираме? Често пъти това означава, че аз самият ще решавам какво и как да пия или правя, за да се излекувам. Ако тялото може да избира как да се лекува, така може да избираме и за вътрешната ни проекция. Можем сами да се лекуваме единствено и само чрез ...
  851 
Казвала съм „обичам те“. На много малко хора. Половината от пръстите на едната ръка. И точно затова винаги е било с леко сърце. Сигурно, без страх от последиците. Без страх от това какъв ще е отговора, без страх дори от липсата на такъв. Защото това е маловажно. Страхът е маловажен. Нито желанието д ...
  508 
Любовта започва с мисъл.
А първият ѝ израз е докосването.
Онова първо несигурно протягане в очакване на ответния допир.
Срамежливата игра на пръсти длан в длан, сякаш ти шепнат „търсих теб“.
Нежната ласка, издаваща чувствата на безмълвното „влюбен съм“. ...
  426 
Не е само желанието.
А онова вътрешно изтръпване дори само от мисълта за допир.
Кожата.
Как диша с близостта ти. И как ти се иска да я съблечеш, за да усетиш всичко възможно по- надълбоко.
Устните. ...
  532 
За да живеем в пълна хармония със самите нас и светът около нас, ни липсва само едно нещо. Нещо, което всъщност е ключа към щастието. Знаете ли къде е този ключ? Ще ви подскажа – вътре в нас. Това е ключът да се харесваме и обичаме. Може би за повечето хора това би звучало, като поредната банална фи ...
  844 
Той обещава, разни неща, които аз запомням без да искам и които оставам все там – някъде си...
Аз танцувам сред дима на чужд цигари, сред настроенията на моята и неговата чаша уиски без лед.
Толкова уморена от неизпълнени планове, че предпочитам само да мълчи и да не обещава нищо, само да е тук до м ...
  751 
Нямам приятелка /гадже/, а съм на морето. Звъннах на жената, с която бях и бих искал да бъда гадже
/приятел/ и попитах: Аз сега всъщност СВОБОДЕН ли съм?
В момента, в който го изрекох, се стреснах.
Когато бяхме заедно аз СВОБОДЕН ли бях?
Имам ли нужда някой да ми дава СВОБОДА? ...
  542 
Ние, хората, за жалост сякаш сме автоматично настроени да лъжем, да се самозаблуждаваме, устроени сме да се поддаваме и никога да не търсим истината. Като по този начин се самообвиняваме „къде“ и „защо“ бъркаме. Виждам как хората всекидневно, непрестанно лъжат. Някои за лична изгода, други за да скр ...
  853 
Ако попитаме някое дете с какво отъждествява шестия ден от месец септември, е силно вероятно да чуем отговор от порядъка на:
- Как с какво? С края на лятната ваканция.
Разбира се, че посоченият отговор не е валиден за всички деца. Може да се каже без преувеличение, че любопитството на децата към род ...
  591 
Животът е едно дълго и изпълнено с приключения пътуване, с добри и лоши спирки. Животът наподобява и „превозно средство“. За някой животът тече в бързи обороти, както самолетът прелита над стотици площи за минимално време. За други пък животът тече с минимална скорост бавно, мудно и тежко, както вла ...
  927 
Не искам да търся смисъла в думите. Или зад тях.
Искам да го намирам в жестовете. И да го дарявам.
В мълчаливата прегръдка, когато не ти остава нищо друго, освен да приемеш нещата такива, каквито са;
в опита за шега, когато се опитваш да спреш сълзите;
в споделения момент, когато невъзможността ти к ...
  547 
Възможно ли е да се връщташ там, където си казал, че е лошо. А да искаш отново да приемеш онова, което някога си отричал. Нима това е възможно? Възможно ли е човек до толкова да си противоречи, че да отрича себе си? Та кой би искал да се върне там където е твърдял, че му е лошо. Възможно ли е нещо, ...
  1166 
Времето беше спряло. Стрелките на часовниците бяха замръзнали и се взираха в една точка някъде в небитието. Хората се настройваха физически и психически за предстоящия апокалипсис. Някои пиеха до забрава, а след това псуваха правителството и господ за несгодите си. Други строяха железобетонни укрити ...
  878 
Да се усещаш богат, изпълнен и одухотворен… Копривщенските улички са пленителни! Разхождайки се по тях, ти става едно леко, леко на душата. Шарено е! Цветове заливат очите ти – къщите, боядисани в различни цветове, всяка изрисувана в типичния за Възраждането стил, с изчистени до съвършенство форми, ...
  890 
Ако имаше Фейсбук през Социализма, сигурно статусите щяха да звучат също толкова пресилено патетично и дебилно, както агитационно - идеологическите партийни лозунги от това време...И може би щяха да са такива:
"Да преизпълним дневната норма от лайкове!"
"Фейсбук е извор на прогресивни идеи!"
"25 год ...
  931 
Последователка съм на принципа, че всяко нещо в нашия живот е целенасочено, носещо ни важна и ценнаи нформация. Информация, която само и единствено ние избираме да видим или не. В даден момент можем да не си даваме сметка за случващото се около нас. Обвиняваме нашия неуспех, лош късмет, лош урока и ...
  959 
Пред Портите Господни
Попитали един, а той казал:
– За мен живота е ядене,пиене и жени.
Друг казал:
– За мен живота е разходки. ...
  479 
– Хей. Спиш ли? Имам добри новини.
Отворих бавно очи и я видях надвесена над мен. Лицето ѝ грееше озарено от огромна усмивка.
– Мъртъв ли съм? Това ли са добрите новини? – отвърнах аз.
– Не глупчо. Разбира се, че не си мъртъв. – тя се засмя с коприненият си глас.
– Тогава ме събуди, когато умра. – о ...
  815 
Предложения
: ??:??