14 694 резултата
Странно е това усещане. Необяснимо като сън и реално като живота. Искам да спя, но за да го направя, диря, викам спомени или неща, които никога не са се случили, а само е можело да станат. И тези неща се срещат в битие, съществуващо отвъд разума ми.
Ето я пак тази къща. Подът е пръстен, има няколко ...
  603 
Много ще ми липсваш
Каза “Много ще ми липсваш.” И ти на мен - представа даже нямаш колко. Сълзи се стичат по очите ми, въпреки, че пред теб не го показвам, с риск дори да изглеждам безразлична. Но не, истината е, че ми прекалено много ми пука. Повече от колкото трябва. Казват, че действията са по-ва ...
  795 
Любовта идва и си отива. Не разбирам само едно: Защо влизаш в живота на човек, караш го да се влюби в теб, да мечтае за двама ви, а накрая си отиваш? Помисли си, това ли значи любовта на теб? !
Може би не аз съм жената на твоя живот, идеалното момиче... - прости ми. Може би имам реално основание да ...
  408 
Мятах се неспокойно в леглото! Нощ е! Лятната горещина не ми даваше покой. Броих овце, жонглирах с крака и ръце, въртях се неспокойно.. Нищо не помагаше. Сънят бягаше от клепачите ми. Сатенените чаршафи галеха голото ми тяло и се плъзгаха нежно по него. Притисках ги между краката си! После бързо ги ...
  497  28 
Здравей, красива непозната!
Ако четеш това писмо, значи изчисленията ми са били верни и бутилката с писмото е достигнала точно до твоя плаж, а ти си я намерила и си се осмелила да я отвориш. Не се чуди откъде идва това писмо, а вдигни глава и погледни към острова с фара срещу твоята вила. Ако видиш ...
  1109  12 
Аз кат видя големи книги се радвам, кат видя тънка книжка, настръхвам. Много хора наобратно го дават, или пък аз най-вече все наопаки съм. Дето се вика – темерут. Навън пекнало едно слънце, жадно пият го дърветата и аз с тях го вдъхвах през кожата си. Ама разбира се, че хората живеят на фотосинтеза ...
  604  16 
-Бел Роуз. –предъвка името й, опита го и му загорча. Бел-Роуз Стоянова-Германович. Да горчиво и тръпчиво. Загледа се навън , по прозореца се стичаха дъждовни капки. Опря глава на стъклото. Градът спеше, поне за повечето , за него и колегите му в управлението нещата стояха различно. Телефонът му звън ...
  585 
2.
- Искате аз да Ви кажа дали Вие сте убили някого? – с недоумение каза инспектор Дамян Френцов.
- Наистина не си спомням! – отвърна Игор.
Бяха изминали две седмици от инцидента и смъртта на Елисавета бе официално обявена за нещастен случай. Но през това време психиката на Игор силно се бе разклати ...
  711 
Отцъствах от града доста често. Седмици наред, понякога месеци. Работех като пътуващ търговец и основната ми задача бе в това стоката да стигне и до най-отдалечените краища. Оставях жена да обитава скромния ми дом, но заварвах стаите пусти. Никоя от тях не можа да издържи на самотата. Жените си тръг ...
  910 
— Ееее, ами че той Маркес, той ееее... аз не силен... еее... трябва внимателно...
— А ще приемете ли извинението, ако дойде Маркес да ви се извини?
— Еее, нема иде. Той нема иде. Надявам се достатъчно умен, че да не иде!
Стоях си както винаги с кафенцето пред мене, нал знаете, не може без кафенце, с ...
  612  12 
Пролетта разтърси зеленото си покривало и опръска земята с цветовете си. Кокичетата срамежливо надничаха изпод рехавите снежни преспи. Минзухарите като свещици пламтяха в пръстта. Майката Земя приличаше на лехунка* жена , носеща ново начало в утробата си. Птиците се завръщаха, носейки на крилете си ...
  441  11 
- Хаха, 6:30, събуди се, несретнико, събуди се. Време е да ставаш за работа. - Хвърлих одеялото върху часовника, който продължи приглушено да врещи.
Станах, набързо се облякох в работните дрехи - те ласкаво и сладникаво въздишаха като ги навличах. Направих си конска доза кафе и я гаврътнах, докато к ...
  584 
Очакване
В миг облаците се разтуряха и напече слънце. Сякаш не беше валяло току що като из ведро А Светла, мокра до кости, се чувстваше така, сякаш Господ беше излял манна върху нея и бе изкъпал и изпълнил със светлина и любов цялата ѝ многоизмерна същност. Отвори се душата ѝ, запя. Погледът ѝ се ра ...
  552 
Асен стоеше в двора и гледаше разбития си зимник. Погледа и към нивата – това огромно парче земя, което изхранваше него и семейството му. През главата му се повтаряше непрекъснато една мисъл – „Петдест пъти… петдесет пъти… петдесет пъти… “
Двамата му братя – Стоил и Кирил също стояха безучастно. Пър ...
  835 
"По-добре дъщеря ми да стане проститутка, отколкото синът ми да бъде журналист"
/Киркегор/
Танцът е по-красив от живота...
...животът е преструвка, танцът е истинност...
...да живееш е фалш, да танцуваш е откровение. ...
  1186  21 
Историята започва там горе в безкрайното небе, което за нас хората е синьо през деня, а през нощта е тъмночерно. Но ние не знаем, че красиви ангели живееят на него. Точно така, то е техният дом, Небесният Рай се намира там.
Бели ангели помагат на Слънцето през деня да свети и да дарява на Земята кра ...
  612 
Тя – тя вече трети ден очакваше да се обади оня младеж на когото в кокетното кафене, след кратък флирт, даде телефонния си номер. Не правеше така, но, ...
Той – той правеше маркетинг проучване за нов модел домашен кухненски робот.
- Ало, здравейте! (Жизнерадостно).
- Здравейте, радвам, се че все пак ...
  668 
Нов ден, нов шанс. Сам стана от леглото и направо се запъти към терасата. Запали си цигара и се загледа в планината отсреща. Дежурството снощи беше тежко. Бяха ги извикали на обир на малко квартално магазинче. Женицата вътре беше страшно изплашена и само заекваше, не успя да си каже и буквата дори. ...
  583 
-Човече, защо се опитваш да се убиеш?
Сам стоеше на върха на старият лифт и гледаше право надолу към скалите.
-Качи се, не бъди страхливец!-подвикна към Павел. –Много е готино, от тук се вижда цяла София. Ето там, живее. –вдигна поглед и се загледа в еднаквите отдалеч покриви, само нейният се различ ...
  930 
Навсякъде със себе си
На края на града, където последните къщи се срещаха с гората се издигаше голяма сграда. Това бе диспансерът за психични заболявания. Триетажната сграда даваше подслон и лечение на много хора, които бяха изпаднали в състояние да не могат да се справят сами. На първият етаж беше ...
  450 
Преди малко надлежно ми пратиха "изискванията" на един образ към нежната половина от човечеството. Пичът решил да ползва суратдувара за табло "малки обяви" с цел да намери своята Дулсинея. Чета аз, чудя се да му тегля ли една сочна сръбска попръжня и да уважа родата му по женска линия, или да не му ...
  809  10 
ВИСШ РАЗУМ
Продължение на "Среща на по тъмно" !
- Перни го през ръцете! Да не пипа, да не пипа! Ойй, перни го, ма.
Кушетката се клатеше, телата подскачаха.
- Перни го ти казвам, по-здраво. Къде си си завряла тия пръсти. Не работи така, намести го наляво... ...
  1014 
‘И един пич се мерна, ама се позакри зад едно дърво – той охраната им бил’ … да бе да, ква охрана съм аз? Вретеновидният над мене ми турна заповед да наглеждам тези тричките, защото както ми докладваха отгоре, имали психични увреждания. Били на всичко отгоре със широките любими дрехи на младежта - ф ...
  546  10 
Той беше откровен човек, привидно отворен към всеки. Но нещо в него беше тъмно, много тъмно. За сега добре го контролираше и криеше спотаено в дебрите на ума си. Но въпреки самоконтрола, понякога не удържаше всичко така спотаено. Лесно палеше, импулсът и бързите действия... му навличаха проблеми. А ...
  710 
Светлината… Светлината! Не угасвай светлината!
Търпеливо изчаквах резултатите от последните изследвания. Камен нервно крачеше напред-назад по коридора, но това не ме притесняваше… Бях свикнала.
Лекарят се зададе. Влезе в кабинета и остави вратата отворена. Камен припряно ме хвана под ръка и двамата ...
  998 
Тресеше ме истеричен смях. Смеех са, та кънтеше цялата сграда. Ще попитате: „Защо?” Не помня, но смехът остана. Толкова беше зареждащо и аз се смеех, та чак въздуха ми на моменти секваше. По пътя към офиса срещах познати, срещах и непознати. Тези с по-слабите нерви прихваха с мен да се смеят. Смеехм ...
  857 
Случайност или съдба!? Или случайността е един от многото инструменти на съдбата? Който вярва в съществуването на една висша инстанция, полага живота си в нейни ръце. Вярва, че някой се грижи за него. В крайна сметка важно е не кой или какво стои зад тези трудно обясними случайности, а как и дали из ...
  432  13 
Чаша горещо кафе сутрешно пареше пред мене въздуха. Горчивината от него се все още спотайваше, докато разглеждах с интерес старото списание Хиперион и блъсках зениците си в Ъ-то на края на почти всяка дума и стария символ за Я/Е. Аман от граматики, напрегнато мислех си, труден да правят живота на др ...
  620  26 
Таня Мезева
"Любов ли е, когато в сутрин с теб се будя?
Любов ли е, когато мисълта гори?
Любов ли е, когато в нощите, в съня ми,
душата ми със обич към твоята лети?" ...
  579  21 
Очите нещо… Абе, официално зрението паднало под 20%. Та всички жени виждам красиви. Особено сега – когато ги помюсюлманчиха, та ходят с фереджета и се виждат само очите им. А устата е с намалена мощност и скорострелност.
Затова спестявам зяпане на телевизии и четене на вестници. Ако можеше да оглуше ...
  337  11 
Вече от три години работеше на бариерата – нощна смяна, въоръжена охрана. Пазеше на стар платен паркинг за автомобили – в централната част на града. Ежедневието му беше автоматично планирано. Сменяха се ден и нощ и вече губеше представата за дати. Всъщност беше човек пред пенсия – трябваха му още ня ...
  445 
1. Пазачът.
Скитникът пристъпи в уличката.
Това беше най-западналата улица в бедняшкия квартал на града.
Но дори това не отвращаваше толкова мъжът с качулка, колкото ужасите, които беше оставил зад гърба си.
Намираше се пред градски клозет. ...
  790 
1.
– Ето, заповядай! Върни я когато ти е удобно, ние си имаме още една-крачна.-каза тя, подавайки му помпата за велосипед.
Той я взе и благодари. Двамата не си размениха повече реплики и бавно се насочиха към пътната врата. Камен щеше да ходи на излет с приятели, като един от тях бе решил да измине ...
  415 
Спря колата, но остави фаровете включени. Запали цигара и бавно излезе отвън. Снегът скърцаше под краката му. Красивата нощна белота омайваше погледа. Огледа се и бавно тръгна към чернеещото се петно на пътя. Приближи и видя, … това беше някаква дупка. Вгледа се, явно беше дълбока, защото опитното м ...
  348 
Знаех,че Уендиго беше причината за писъка в гората,знаех,че ще бъде там,но не предполагах,че ще трябва да спасявам ..... Не! ТИ,ОТНОВО!?
-М-м..м-Михаела?!!-отвърнах тихо аз.Имах чувството,че за първи път през целият ми живот очите ми ме лъжеха,сякаш това не бе истина,а просто една илюзия. Бях се скр ...
  926 
Примката на кабела
Дъждът не спираше да вали. Заваля още като тръгваха за летището. Беше мрачно. Тягостно време. Вън и вътре в Галя. От време на време се прокрадваше някой самотен слънчев лъч между облаците. И на лицето й. Пристигнаха. На мястото, наречено Терминал 2, чиито две очи винаги плачеха. Е ...
  617 
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ТРЕТА: МАГ ТУ
На церемонията тази нощ трябваше да се призоват могъщи сили. Ембориан не бързаше да прави това. Да, трябваше да се действа, но не по този безотговорен начин. Имаше и много други важни неща, които също да се предвидят. Къде-къде по-съществено беше изборът му за Маг Ту. ...
  401 
1.Дидо
Дидо лежеше в леглото и гледаше тавана, а пачаврата спеше до него. Тя нямаше да помни, че е спала с него, когато Дидо я отпратеше – нищо по-хубаво от това.
Откакто Зеленият камък беше у него, спа поне със двадесет курветини и то все такива, каквито си искаше – червенокоси, руси, чернокоси, зр ...
  837 
Седнах срещу старият мъж на един стол,изглеждащ също като неговия. Между двата стола,на които седяхме,имаше малка дървена маса-ръчно изработена от качествена дървесина. Старият мъж тежко се изправи на двата си крака и изрече:
-Уендиго е зло създание,скитащо се из горите на Канада.Така че,това което ...
  602 
Той се появи случайно. Като подарък. Излюпил се в дома на добри хора, гледали го и го глезили от малко пиленце. Живял си така в любов и сговор, но пораснал и посегнал на най-милото. Кокошките. Обаче другият петел, старши по чин в кокошарника, така дисциплинирал по макаренковски младото петле, че се ...
  494  25 
Предложения
: ??:??