14 695 резултата
Странно е усещането да не си на мястото си. Да виждаш как всички около теб се смеят, наслаждават се на малките радости в живота, парадират с успехи или се опитват да предизвикат състрадание с някой личен драматизъм. А в същото време ти да стоиш встрани, като че наблюдаваш хоровод и никой не желае да ...
  675 
-Какви са ти плановете за бъдещето? Амбиции, очаквания? За какво мечтаеш?-бяха първите въпроси на Емилия Чакърова към мен. И така потенциалната ми бъдеща работодателка ме извади от захласа, в който бях изпаднала, оглеждайки богатия, но изтънчен интериор на една от гостните на втория етаж.
-Честно да ...
  679 
Приказките са измислени, за да се приспиват децата. Колкото и увлекателни да са, децата все заспиват, точно на най-интересното място. Моят баща, беше много сериозен човек. Не, че не се усмихваше, но се отнасяше към живота много сериозно. Може би, точно затова, обичах да ми разказва. Когато го правеш ...
  584 
Резиденцията на Чакърови бе извън града, разположена насред гъста борова гора. Отпред имаше прелестен парк с множество цъфтящи през всички сезони храсти. А задният двор водеше към езеро със смарагдовозелени, прозрачни и спокойни води.
Къщата бе с размерите на имение на благородници. Към нея водеше ш ...
  614 
Ния усещаше, че майка й съвсем се е скапала. Напоследък Елица се държеше така, все едно всичко й е безразлично. Беше разсеяна и дори понякога не вършеше както трябва майчинските си задължения. А погледът й бе отнесен като на пияница. Нещо я терзаеше, но какво точно? Не че нямаше предостатъчно основа ...
  511 
Беше отрезвяващо преживяване да прекося десетината коловоза на областната гара, да газя през дълбоки преспи рано сутрин без да съм сигурна дали въобще има смисъл да се явявам на тъпото интервю. Но бях без работа вече повече от шест месеца и от трудовата борса най-накрая ми казаха "Чао!" Нямах много ...
  1113 
Коцкар Коце – Графа боледуваше втора седмица вече. Оставаха му още два дена до изтичане на карантината. 14 дена, толкова му бяха казали - да не излиза от жилището си и да не се среща с никого. Славе Невестаро му звънкаше от време на време да го чуе. Славето си беше добре - пийваше си редовно биричка ...
  824 
1.
Игор се събуди със силно главоболие. Устата му пареше от жажда, а светлината, нахлуваща през прозореца, остро го пронизваше. Сякаш хиляди тъпани биеха между ушите му.
Бе прекалил с питиетата предишната вечер. Защо изобщо му трябваше да ходи на тази сватба!
Някога бяха влюбени с Елисавета. По-точн ...
  728 
Добрите хора не стават легенди.
Брандън Сандерсън
„Извинете?“, мъжът, който беше заговорила, спря и я погледна въпросително.На кръста му висеше мачете. “Знаете ли къде е църквата на отец Бернард?“
„Отец Бернард?“, повтори като ехо той. “Рисуващият с пеперуди?“
Катрина кимна. ...
  551 
Не беше грешка да бъда влюбен в теб и в красотата ти,
не е и лесен този достъп до устата ти. Пазя в сърцето си любовта.
Подкрепям я с думи, ама мога и с дела. Ключа за моето мога да ти отделя.
Една игра със малко грешки, с добро развитие, но с много параметри.
Не искам аз ненужно внимание, аплодисме ...
  389 
- Жените са глупачки. – изсъска той и мързеливо протегна люспестото си тяло върху камъка. Беше гъвкав смок, а кожата му проблясваше красиво - плашещо.
- Е, не е съвсем вярно. Не се отнася за всички. – намести се до него приятелят му, присвивайки очи от удоволствие. Беше малко по-къс, но също в зряла ...
  482  11 
/Цикълът "Банални истории" събира почти истински истории на реални герои. При това живи и оцветяващи реалността като мазно леке на нова риза/
Академик го кръсти баща му. Изнасяха в селото им сказка за руския академик Лихачов, а той реши, че Академик е малкото му име. Което му хареса.
Е, такива бяха ...
  440  10 
„Всичко изглежда, че ще отиде по дяволите.“ – така си мислеше дядо Васко.
„Той, тоя следобед, най-вероятно от там е дошъл.“ – рече си и му се стори, че нещата са си на мястото. Седеше в парка, твърде съсухрен за да се изпоти и слушаше как соковете на дърветата съскат, докато се изпаряват в душния въ ...
  563 
– Братле, потегляме след като ТИР-ът отмине. Какво ти е? Не ми изглеждаш добре. О’҆кей ли си?
– Не съвсем. Напрегнат съм – въздъхна Ангел.
– По пътя ще ми разкажеш. Става ли?
Секунда по-късно гласът на Спас проехтя:
– Ангеле, тоя е луд! ТИР-ът! Лети срещу нас! – викът му се вряза в стъклата на пежото. ...
  521 
Правиш своята стъпка… Судено ми е, а искам да се стопля. Вали. Толкова много оставени стъпки на нечий обувки, преминаващи през всички тези локви. Погледите са надолу, а всеки мечтае уверено, успешно нагоре. Въпреки всичко това, там долу има толкова смисъл. Някои прашни, окаляни, все още има непознат ...
  554 
Един прозорец на първия етаж на терасата на частна къща искреше в нощната тъма.Щурчетата се ослушваха и лениво се обаждаха.Силует на полугола жена се мяркаше за кратко.Тихо дихание покриваше света с нежни въздишки.Някакви шумни птици нарушиха покоя на отминалите илюзии и разрязаха облаците с крясък. ...
  461 
Една от знаковите къщи в центъра на Бургас, в стил романтичен сецесион, обявена за паметник на културата, се рушеше и придобиваше все по-окаян вид. Построена бе в началото на миналия век от италиански архитект, допринесъл изключително много за модернизацията и западноевропейския вид на бързо развива ...
  1022  25 
3.
Ивет бе наясно, че ще я потърсят от полицията. В подобни случаи съпругът бе винаги дежурният заподозрян и щяха да проверят алибито му. Когато Иван ѝ се бе обадил, съвсем машинално се бе съгласила да му помогне. Не бе очаквала никакви усложнения. Какво трябваше да направи сега? Да излъже или да из ...
  582  10 
Мъжът стоеше на улицата с ръце в джобовете, свел умислено глава. Подухваше лек ветрец, който разрошваше косата му и караше полите на шлифера му да потрепват. Бе малко след полунощ и никъде не се мяркаше жива душа. Само един от прозорците на издигащата се наблизо жилищна сграда светеше. На небето се ...
  402 
Не спирам да се сблъсквам със себе си. Обикновено казват, че имаш две основни страни. Едната е толкова опасна, че огледалото ще те опише по начин, по който не можеш да се представиш, а другата точно обратното-символ на чистота и педантичност към която всеки перфекционист се стреми. Проблемът е, че н ...
  621 
***
- Елена, събуди се! – чух дрезгавия глас на началника си.
- Какво!? – стреснах се.
- Браво, Елена! Отличен шест! - изръкопляска той.
- Съжалявам!
- И повече никакви успокоителни по време на работа. Следващият път да си знаеш. ...
  381 
2.
Една злополука, предхождана от едно обаждане, на което не бе отдала никакво значение.
Ивет реши кръстословицата във вестника и прелисти страницата. Попадна на криминалната хроника и забеляза заглавието с червени букви „Две престъпления в града през предишната нощ“.
Ценен диамант бе отраднат от до ...
  761 
Днес си купих обувки, с които да дойда при теб.
Продавачката беше млада, с издължено лице и фини глезени.
Каза ми, че обувките, които съм избрала са сами по себе си празник.
Гласът и бе дрезгав, нетипичен за младо момиче.
Гледах разсеяно наоколо, но знаех, че точно тези обувки са вече мои, както меж ...
  497 
**
- Какво става? – попитах малко притеснена след като дочух трясъка на вратата.
- Мисля, че токът спря. – отвърна ми хладнокръвно.
- Ами вратата?
- Може би е станало течение.
- Но прозорците са затворени… ...
  376 
Когато влязохме в хотела, очаквахме да са ни дали най-обикновена хотелска стая…Но не бе така. Тя бе терасирана, долу до антрето, сякаш бе първия етаж. Имаше телевизор с легло, персон и половина. Вляво бе тоалетната с баня, а в дясно, по-нагоре бе интересното. Стълбите като че свършваха на втория ета ...
  587 
*
Вървях по улицата когато чух зад себе си някакъв глас.
- Здравей. - усмихнах се когато се обърнах.
- Здравей.
Беше мъжът, с когото се запознахме наскоро в любимия ми бар.
- Искаш ли да се поразходим? ...
  646 
1.
Ивет мразеше моловете. Огромни тълпи хора, гласове от всички страни, пространства без прозорци – всичко това предизвикваше у нея пристъпи на паника. Ужасно съжаляваше, че някои от любимите ѝ марки бяха затворили останалите си магазини и продължаваха дейността си единствено в тези ужасни здания.
Н ...
  703  20 
-Добро утро!
-Добро утро, Ванка! Ти сън не спиш, за да дойдеш.
Всяка сутрин, Иван пиеше кафе пред големия селски магазин. Младият мъж излизаше рано от дома си. Имаше заболяване по рождение, поради което провлачваше единия си крак. Младият мъж имаше навик да изпраща своите приятели от детството на ра ...
  341 
Старият полковник видя проблем… Не, той винаги и навсякъде виждаше проблеми. Особени проблеми, важни проблеми. Ту дъщерята донесла не точно искания хляб, ту объркала какво месо да купи, ту намерила време да ходи на работа, когато Старият полковник се е сетил за някоя случка от фройдисткото детство и ...
  345  10 
Беше слънчев ноемврийски ден. С книга в ръка седях в парка. Слънцето се беше показало между дървета и денят очаквах да е приятен. Аз бях 30 годишен практикуващ лекар и в една неделя имах свободен ден.
По едно време към мен приближи клошарка, с дълга мръсна сива рокля, която леко се вееше на вятъра и ...
  738  10 
В живота на една тираджийска съпруга неизменно идва моментът, в който трябва да „отскочи” до някой съседен или не много съседен град, откъдето да прибере главата на семейството след поредния успешно завършен курс. В моя живот – тоже.
Случва се в зората на корона-кризата, т.е. ранна пролет.
- Мило, м ...
  524 
10.
Романът му харесваше. Френцов реши, че след като приключи с този случай, непременно ще потърси други произведения на същия автор.
Въпреки че историята беше зловеща, бе пресъздадена по начин, който не предизвикваше ужас у читателя. В описанието на сцените нямаше бруталност, а се залагаше на психо ...
  544 
Правилникът за движение по пътищата е едно митично сказание, малко като ония скрижали дето уж Моисей е дялкал на планината преди няколко хиляди години. Всички са наясно, че го има (или поне са чували за него) - точно като Божиите заповеди - обаче единици "праведни люде" (в своите очи) и "балами" (в ...
  454 
Той беше дребен. Май само изглеждаше на такъв, но имаше ли значение? Беше незабелeжим и нищожен. Ами на него всичко му беше малко. Имаше малко пари, живееше в малко жилище и според шефа си - работеше малко. Колегите малко разговаряха с него. Той също. Понякога се усмихваше, но това нямаше значение. ...
  1345  12 
Животът е странно нещо. Кога да се родиш, кога да умреш?. Истината е, както казва бай Иван:
" Преди да се родя не съм пил! След това няма да пия! Абе, дай сто грама!"
Бай Благо беше и е добър Човек. Когато беше старото време той завърши техникум.
Тракторите бяха неговата слабост. Работа обаче нямаше ...
  365 
Мъжът лежеше безпомощен. С годините болестта го превиваше, надмогвайки всички опити да избяга от нея. Временни подобрения и после отново го връхлиташе с непреставаща методична последователност на преследвач, който не изпуска от поглед жертвата си. Чувстваше се жертва. Дните и нощите се въртяха в кръ ...
  356 
8.
- Заглавието? – попита веднага Френцов.
- Казва се „Червената библиотека“ и е с червена корица, знам, че ще ме попитате.
- Доста неясно! За какво се разказва?
- Не знам, не съм я чела – смотолеви госпожица Петросян. В изражението ѝ личеше възмущение от факта, че някой смята за задължение на една ...
  563 
Дракононът с пилешките крилца
В димната бърлога, драконът спеше спокойно. Изглеждаше в пълен синхрон с заобикалящата го среда. Пълен пепелник, с още димящ фас, с дим едва доуловим на мъглявата светлина, мъждикаща от единствената лампичка на огромният му полилей,люлееща се опасно над главата на звяръ ...
  566 
Аз съм Гошо или Гошака, както ми викат. Митата и Ванко са мои приятели. Ние сме родени и живеем край морето, а рибарите ни лепнаха и прякор - "морячетата". От тях съм чувал, че морето освен бурно било и мълчаливо. Мълчанието му се случвало в края на август, след това ставало разговорливо. Имало обач ...
  535 
Балясины
Занимающийся вопросами снабжения в нашей дерево - отделочной фирме Коган, - человек неуклюжий; строением тела медведя напоминает. Он даже лицом чем-то похож на медведя, глаза только всё портят, они у него выпуклые, округлённые и облачно-серые, как горизонт моря в закат дня. Начальник он дох ...
  764 
Предложения
: ??:??