40 833 резултата
Любовта е красива също като теб. Любовта има вкуса на твоите устни, любовта има сиянието на твоите очи. Любовта има всичко твое. Тя ми го показва и след това си го взема обратно, като ми оставя най-прекрасните мечти. Тези мечти, от които живея.
Понякога, докато си мисля за теб, за всичко, което може ...
  852 
Тя е всички тях,
но себе си не знае,
все далеч от нея бях,
но знаех как се кае.
Едра снежна плът се люшваше из тъмното небе, сякаш галеше вечерта, а сетне неусетно заспиваше върху натрупалата навсякъде бяла покривка. Студът, този събрат на великите души, проникна в страните на Васил, прочисти съзнан ...
  1315 
...
Да, тя може би е момиче като всички останали.
Е, вярно, малко по-умна от повечето хора на нейната възраст.
И малко повече изстрадала.
И малко по-невярваща във философията за предначертаната съдба. ...
  1138 
Любовта - чувството, което те кара да повтаряш на човека, когото обичаш, тези две думи "ОБИЧАМ ТЕ", да го желаеш с всяка част от тялото си, да гориш по него. Да! Любовта значи толкова много неща. Толкова много, събрани само в едно - в живота. Това си ти за мен, това си ти за мен, любов моя. За теб ж ...
  2454 
- Ехо! SOS! Спасете ни!
- Стига, де. Сами сме.
- Да, но може пък да ни забележат.
- Няма.
- Защо пък? ...
  1880 
Градините разцъфтяваха в нежни розови цветове. Памучни облачета се простираха около двата бряга на реката. Весело в дворовете на къщите на тогавашния град жужаха пчели.
Беше началото на XX век, когато в България нахлуваха новите тенденции в модата, в обзавеждането на домовете, в порядките на обществ ...
  1837  16 
Добър вечер, Мануела. Не, не се оглеждай... Аз съм невидим. Един малък и измислен фантом. Не се ядосвай и възпри пиперливия език, който напира да изригне. Не съм дошъл да споря с теб, а да ти разкажа приказка... А може би и да ти попея... Усмихни се, облегни се и не се оглеждай... Приеми, че Сънчо е ...
  1880 
Глава първа: Първите трепети на любовта
Когато се прибра у дома си, Амбър направо сияеше от щастие. Това блажено чувство като че ли се бе вселило в душата й и я караше да разцърфти като пролетно цвете, подготвящо се за съвършено нов живот, изпълнен със сладки мигове. Майката на момичето, старата веч ...
  1793 
Из "Колажи"
На квартира съм. Тук съм вече от десет години. Живея под наем. Плащам си редовно сметките. Имам и кабелна и нет, и домашен телефон и мобилен, парно, топла вода... Не обичам живота си в квартирата, не го обичам и извън нея. Прекаравам по-голяма част от времето си пред компютъра или по-ско ...
  930 
Глава трета - Тревожни сънища
Тримата продължиха по пътя и около час преди полунощ спряха за почивка.Кел накладе огън и сложи един сочен и вкусен шаран да се пече. Ан стоеше облегнат на едно дърво, мислите му се губеха някъде в безкрайността и гледаше към Кел. Елфът си мислеше какво ли прави сега Ел ...
  1336  10 
Поглеждаш ме! С топлина с погледа си ме галиш! Искаш да ми кажеш нещо ли? Какво - хайде де, кажи го! Какво те спира? Искаш ме толкова, колкото аз ли? Въпрос след въпрос задавам, а тихом мълком излизаш. Искам те! Как на глас да ти го кажа? Искам да бъда с теб, да заспивам и да се събуждам до теб - та ...
  1530 
Бяла стая. Почти няма мебели. Първото усещане е за студ, но...
Не, не е студено... горещо е... Нетърпение... страст... Устните се впиват жадно, дрехите падат, падат, без значение къде. Те не са важни. Важно е безумното желание, важни са ръцете, изгарящи кожата, важни са напуканите от страст устни, м ...
  1264  11 
От една седмица съм болна. Много ми е зле, имам температура и се чудех какво ми е, а то! Абе, гледам си аз произведенията на изкуството и... О, Джизъс!!! Някой ми е писал двойки. Отначало се зарадвах. Викам си - най-после! Но след това ревнах с глас. Е па я в училище бех отличничка, а сега на стари ...
  1948  49 
Мразя, когато искаш носна кърпичка от непознати!
- Еми... като имам сополи...
- Бъди ДАМА!
- Аз съм дама... с хронична хрема.
- Иии... изобщо голяма мърла си станала, тия празни чаши от кафе навсякъде. Абе ти слушаш ли ме изобщо?! ...
  1343 
САМОДИВСКА ЛЕГЕНДА
Преди години отидохме на летен лагер в Х. След като оставихме багажа си в стаите, решихме да разгледаме околността. Първото нещо, което ни направи впечатление, беше една поляна, на която имаше нещо като езеро. Тъй като вече започваше да се стъмва, през някой от следващите дни реши ...
  2848 
- Обичам те, Джон!…
- Наричай ме Червеният Демон.
- Наистина те обичам, не знам как го почувствах, за толкова кратко време, но усетих, че сме един за друг…
- Съжалявам, мила моя, трябва да тръгвам. Бизнес.
- Не, моля те, остани още пет минути… ...
  2132  16 
Зима, сняг, гора. Дърветата са черни силуети, обгърнати от бяла мекота, тихо е. От тях се отронват снежинки....
Аз и ти вървим един към друг... Гората е гъста, от време на време се изгубваме от поглед...
Сърцата ни бият толкова силно, че са единственият звук в тихата зимна гора, като музика са - дре ...
  1200 
Момиче в приказка
Живяло някога момиче, преди хиляди лета. Обикновено, румено, засмяно, с усмивка скромна било то. Обичало да се усамотява, да мисли за красивите неща. За балони, облаци, цветя мечтало то. За хубавия принц в каляска и тиквата голяма искало да види то и чакало с години той да спре на ...
  1424 
Погледна през замъгления прозорец, но не можеше да намери правилния силует, затова се отдръпна и пак седна. В главата му прескачаха празни мрачни карикатури и той се опитваше да се бори с тяхното мъгливо същество. Знаеше, че тази борба ще завърши с неговият край, но той продължаваше устремен да се в ...
  1095 
Глава втора - Тъмни мистерии
Ан и Еланор вече няколко часа ходеха по горските пътеки без да срещат някой друг с изключението на един стар продавач на коне, на когото Ан даде няколко жълтици от съжаление и това много се хареса на Еланор. Около половин час след срещата със стареца, Ан, като много опит ...
  1323  10 
Първо действие:
Ставам от леглото и се приготвям за училище. Трябва да се облека и то не първата попаднала ми дреха, а нещо хубаво. В противен случай фрапиращата разлика ще провокира твърде много въпроси от страна на околните. Същото важи и за косата и грима. Истината е, че въобще не ме е грижа дали ...
  987  10 
представям си, че им пиша писмо…
и на двамата.
казвам им едно и също…
че ги
обичам, ...
  1445 
СБОГУВАНЕ С НИКИФОР
Такъв дъжд селото не помнеше. Нямаше нито вятър предния ден, нито облаци, нито пък се затопли – усетиха го през нощта да чука по ламарините. На сутринта старчоците завиха крачоли и нахлузиха ботушите. До обяд по улиците тръгнаха кални реки и всичко живо излезе да ги отбива. Продъ ...
  1584  11 
Училище! Още щом пристъпя прага на учлищната врата, обсипана с цветни венци, усещам магията, която ме понася към класната стая. Тя ме води към старите старите и нови приятели. Веселим се, но когато звънне като медна камбанка първият учебен звънец, ние сядаме по местата си и кротко чакаме учителката. ...
  1053 
Беше притъмняло. Оловно тежки облаци с грохот сблъскваха чела. Заваля. Гръмотевици разкъсваха на парчета тишината... Валерия пълзеше с колата си бавно по хлъзгавото шосе. Преди половин час бе побягнала от живота си, в който насилствената обич я убиваше...
Внезапно тя угаси двигателя. С безпокойство ...
  1180 
Глава първа - Светлина в мрака
Една забулена в тъмен плащ черна фигура се движеше бързо в тъмната гора под засилващия се дъжд. Фигурата беше насочена към светлината на близката страноприемница. Дъждът и вятърът шибаха по лицето на елфа все по-силно и той реши да усили темпото си. Скоро влезе в стран ...
  1624  11 
Викът
Навън се е спуснала смразяваща мъгла, вятърът свири из клоните, все едно
душите на мъртвите са излезли от гробовете си и се гаврят с някой...
Едно дете се беше изгубило в гората, вече беше премръзнало и изплашено до смърт, вятърът прегръщаше тялото му, реки от сълзи се стичаха по лицето му... ...
  1284 
Зимата на 1997 година. Гладни времена. Доларът е 3000лв. Инфлацията гони 700%. Жан Виденов подава оставка.
Хората скачат по барикадите, за да се топлят.
Аз съм на селУ. Чакам пред фурната, за ляб. Студ. Клинч. Виелици. Бръкнал съм си в гащите да си топля ръцете. Гледам на земята вестник.
Замислям се ...
  3121 
Апатия.
Седя си сгушена на стола и не мисля за нищо друго, освен за собствената си апатия. Вече няколко седмици съм толкова апатична, че не мога да се понасям. Не ми се диша - изисква толкова усилия. Някъде дълбоко в главата ми процесорът ми е гръмнал, знам си го. И толкова гадории се случиха... Сиг ...
  2029 
Мъглата беше ужасна. Гъста и лепкава, влажна, създаваше впечатлението, че се придвижваш през гъста пелена. Въпреки че бе включила специалните фарове, Диана виждаше едва на няколко метра пред колата. Караше бавно вече часове, а непрекъснатото взиране в млечната мъгла пред нея я уморяваше невероятно. ...
  1761  10 
Магьосниците от Средноград
Вълшебна приказка
Средноград и баба Цветна
Някога, в една далечна страна имаше малък град. Той беше съвсем обикновен. Хората, къщите, кметство, училището - всичко бе съвсем като в останалите градове. Тъй като се намираше в средата на страната, хората го бяха нарекли Средно ...
  4768  10 
В прах от призрачни рози потъва моето сърце, усещам уханието им да гали изпръхналото ми лице. Ала вятърът отнася ги в бягството си устремен, пожелавам си към тебе да ги отнесе, за да мога за последен път чрез тях да те докосна.
Пускам се по течението на съня, и се понасям във водовъртеж от отминали ...
  1244 
Екипът от журналисти се качиха в голям военен джип и потеглиха кум сърцето на Грозни. Соня се настани до Исмаил - искаше да поговори с него за независимото сепаратистко движение водено от Шамил Басаев.
- Познаваш ли го? - запита го Соня, докато джипът шумно се тътреше към Грозни.
- Виждал съм го няк ...
  1873 
Аз загубих и спечелих в живота. Спечелих син, загубих баща... Аз постигнах
нещо досега, имам следа, която да оставя назад. Преследвам моята мечта - да стана поетеса и чрез стиховете си, да печеля приятели, които да са до мен - в добрите и лошите моменти! След себе си. Аз разбрах повечко от болката, ...
  1414  24 
Искам да летя над дъгата с коз в ръка, да гледам синия залез, да си говоря с розовите кондори. Да плувам в океана с подводните твари, да знам всички тайни, да, това е огромна тежест, но съм готова да я понеса... Шаляляляяя... Животът е прекрасен, любов моя, не мислиш ли?
Аз ще те чакам, любов моя, н ...
  1161 
Не мога без твоето рамо
Обожавах дядо си Георги. Имах две баби, но един-единствен дядо, който ме караше да се чувствам най-щастливото дете на света. После татко го замени, когато дядо си отиде. Ако майка се грижеше да съм нахранена и чиста, папа ме възпитаваше. Той ме учеше как да рецитирам Ботев. Н ...
  2394  31 
Другият живот на Виктория
Два часа след пладне се изви вятър. Неочаквано въздухът стана тежък и мазен, небето зацапа синьото си и легна като капак над града. Вихрушката разнасяше по тротоарите пластмасови чаши, лъскави бонбонени опаковки и ланшни листа. По оглозгания от вятъра площад две кучета душе ...
  1689  10 
- Ъм... Стив, какво е това?!
- Червило. Червено червило.
- Да, това го виждам. Но защо си... Наистина ли ще си сложиш от него?!
- Не ставай глупава, Сид. Разбира се,че ще си сложа! Виж този цвят и...
И аз излязох от банята. Гаджето ми щеше да използва моето червило. Страхотно. Как се случи?! ...
  1284 
КОГАТО ПОЛУДЯВАШ
"Когато си помислиш да скочиш през
прозореца и не се изплашиш...
значи наистина си полудял"
Една леко шантава зъболекарка. ...
  1660  11 
...
Сега ме мразиш. Под душа, в колата, в офиса... мразиш ме навсякъде и по всяко време. Заспиваш и се будиш с една-единствена дума: "Кучка!". Вчера дори и пред приятелите си призна:
- Онази кучка ме заряза!
Първият ти съветник махна с ръка:
- Остави! Стига си опявал. Голяма работа! Да не ти е за първи ...
  1067 
Предложения
: ??:??