4 247 резултата
XI
Тази сутрин в двора на едринския сарай цареше необикновено оживление. Султанът потегляше на лов.Той яздеше прекрасен бял кон, следван от приближените си люде, възседнали силни жребци, както и от доганджиите, всеки от които беше с обучения си сокол на рамо. Край това шествие подтичваха ловните хръ ...
  1026 
IX
Работа кипеше в султанския двор. Какви ли не майстори изпълняваха прищевките на султана! Имаше мимари, дърворезбари, златари, ковачи на желязо, художници и каменоделци, като моя приятел Злат Момчилов. Повечето бяха от румелийската земя, но освен гърци и българи, срещах още и италианци, маджари, б ...
  1192  17 
IV
%
Дали наистина Азорските острови са толкова далече, колкото ти се струва?
За да бъда по-убедителна, ще ти задам един не-много подходящ за момента въпрос/само не се плаши, ОК?/:
-Представи си за секунда, че съм на смъртно легло и единственият начин да оздравея е да ми донесеш шишенце жива вода от ...
  998 
Между отделните номера правеха големи паузи. Това те бяха усвоили от чужбина. Преди да започнат концертите, се кланяха на публиката и правеха реверанси. Когато им ръкопляскаха, слагаха ръка върху сърцето си.
Нощта се катурна. Дойде утрото. Момчето се приготви набързо. Вън, утрото чакаше хладния полъ ...
  612 
VII
Многолюден град бе Станбул. Всеки ден в него караха от всички краища на румелийската земя както безкрайни стада от овце, така и ечемик, брашно, мед и масло.Чак от Анхиалско раята превозваше дърва за огрев, от Узунджовско - храна за добитъка, а от други български поселища - тархана, булгур, нахут ...
  971  11 
V
Застуди се. Раздадоха ни дебели дрехи. С тях изглеждахме добре. Аджемиоглан-агата каза, че е време да отидем до султанския сарай, защото се очаквало Мурад – вече двадесет и осем годишен, да седне на трона на баща си - Селим II, който внезапно бил починал. По-късно разбрах, че султанът умрял от пре ...
  1024 
III и IV от първата част на романа
III
Видях как търговецът на роби започна да се кланя на някакъв големец, който не обръщаше никакво внимание на жените, а оглеждаше момчетата. Дойде до мен и започна да ме опипва по мускулите. После ми отвори устата и дълго гледа в нея - сигурно е броил зъбите ми. Т ...
  1090  10 
- А сега да свършим! Стига за неска! Има и утре. Време е да тръгвам.
- Кво ти дължа, дъще? - прекъсна я Стефана.
- Накрая ше са разберем, стрино Стефано.
Вяра се извини и тръгна към вратата. Павлето забърза към нея. Отвори вратата и я подкани. Когато излязоха на двора, то хвана ръкта ù и рече:
- До ...
  686 
От ПЪРВА ЧАСТ на роман
за българската действителност /16-21 век/
I
Събудих се сред хора с вързани ръце. Някои си шушнеха, но нищо не можех да разбера. Стори ми се, че говорят на хърватски, на гръцки, но дочувах и други - непознати за мен езици. Всички изглеждаха уплашени, бяха раздърпани и мръсни.”Г ...
  1112  12 
Едно от най- предпочитаните места за разходка беше Цар-Симеоновата градина, която наричаха "Изложението". Време за разходка беше, когато изгряваше слънцето. През студените дни никой не се мяркаше по алеите. През дъждовните ставаше кално. Вечерта мъждукаха фенери. Листата на дърветата шепнеха и сякаш ...
  686 
ІІI
О, да! Такива снимки като последните мога да гледам с часове и все няма да им се наситя!
Твоят краснодарски диван определено е по-шик, когато сто килограмовият делфин се е отпуснал на него! Мноооого по-шик!
Какви очи има този мъж! Какви очи! И как те гледа само! Но и ти, сродна душице, и ти...
А ...
  1101 
Част 1
- Искаш ли да си с мен?
Страхуваше се да отговори. Въпросът му беше безобиден, както и отговорът, който тя би дала. Ужасяваше я собственото ù безсилие. Какво ще я попита след това, я плашеше да отговори сега. Искаше ù се да избяга, да се скрие, да не го чуе. Не можеше. Не можеше да изтрие мин ...
  1667 
askdfhkalsjhdflakjsdgflaksdgf;jfapoidfa;sdfha;osifnaowiefjna;w
НОЕМВРИ
І
%
Благодаря, добре съм. Не седя много зад монитора, защото търся усилено работа и съм навън почти по цял ден. ...
  1167  11 
Из „Дневникът на един луд”
08.03.2010
- Здравей! Как си? Беше ми съпруга, някога... преди 100 лета или бяха по-малко, може би 10, може би, а може би не? Не знам, вече не знам, не ги броя. На мен ми се струват 100. Отиде си някак на бързо, беше само на 32 и, като се замисля, аз много ти помогнах, не ...
  1304 
Тя беше завършила девическата гимназия и преподаваше уроци по пиано. Павлето беше неспокоен. Не го свърташе на едно място. Вяра беше пред очите му. Виждаше я навсякъде. Тя се превърна в оживен образ, чийто очи го наблюдаваха и алени устни се усмихваха. Той се наслаждаваше на тия очи. Но за миг се оп ...
  650 
Въведение
В деня, в който Куинси Медейра безследно изчезва, се случват някои неща, за които не мога да не спомена.
На 26 август 1985г. капитанът на кораба "Делфин" - Антонио де Лука Севаро - е повишен в чин полковник, и решава да смени името му.
На 27 август корабът е вече с ново име - "Герой".
Сест ...
  1013 
Делфини край Азорските острови
ІІ
%
Липсва ти делфинът, казваш... Че защо? Виж колко ти е подреден домът сега, беше ти омръзнало да гледаш разхвърлени по паркета чорапи! Утре, като замине и синчето, ще стане още по-лесно! Никакво разсейване повече, пълно отдаване на борбата със световната икономичес ...
  1013 
ОКТОМВРИ
І
%
Ех, Петкана!
Не си разбрала нищо от това, което ти бях написала преди две седмици! Взела си отделни думи и изрази, сглобила си ги по някакъв свой образец и чак след това си погледнала цялата конструкция. И , разбира се, видяла си това, което ти си искала да видиш, а не това, което аз съ ...
  969 
Павлето махна с ръка и си тръгна.
Шумна и весела беше карнавалната седмица през февруари. Дюкяните бяха отворени, учрежденията работеха. Личеше си, че е празник. Една година беше минало, но всичко беше по старому. Градът и хората бяха почти същите, освен ония, които бяха си отишли от този свят, а и ...
  644 
Времето беше напреднало. Павлето хвана момичето за ръка и я поведе навън.
- Ше та изпратя до вас, че ей, на. Ного е мрачно и нищо са не види.
Тя поклати глава и двамата тръгнаха. Минаха по Цар Освободител и стигнаха до главния вход на Бунарджика, покрай алпийската хижа. Стръмен, двускатен покрив, че ...
  655 
СЕПТЕМВРИ
І
%
Продължавам да търся работа.Упорито седя зад монитора, изпращам обяви, обаждам се на обяви, ходя по обяви...Сякаш не търся място за работничка, а министерско кресло.
През това лято назначения имаше единствено в бюрата по труда, защото молбите за помощи за безработица бяха толкова много ...
  928 
- Какво, по дяволите, правиш тук? – изпищя Далия, а лицето ù поаленя от ярост. - Не ти ли стана ясно, че не желая да те виждам повече?
- Знаех си, че не си от най-непорочните девойки, с които съм бил, но не предполагах, че до такава степен владееш курвенските номера – изсмя ù се в лицето черноокият ...
  814 
II
%
Какво умниче е твоето куче! И аз бих целувала това лице право в устата!
%
Разхвърляните чорапи са доказателство за здрави крака в дома, глупаче! Ти подредена къща ли предпочиташ, или жива? ...
  1110 
ІІ
%
Гледам снимките, които си ми изпратила и не вярвам на очите си. Каква си мъничка, слабичка, да те духнат, ще паднеш! А като чета как си минавала десетократно границите с детето на ръце и какво си преодоляла, докато стигнеш до собствена фирма за недвижими имоти, се убеждавам за сетен път в следн ...
  1467  12 
%
Две нощи лягам и ставам с твоето ДА СИ ВЛЮБЕНА, Светочка! Чета, препрочитам и всеки път откривам по нещо различно. Все едно, че чета съвсем различен текст! Аз самата се променям с него при всяко прочитане.
Днес бях строена до кафеварката в кухнята още в 5:33 сутринта. До 6:30 бях превела всичко на ...
  1128 
ЮНИ
І
%
Прости ми, че едва сега отварям твоите и- мейли, Света! Не бях в състояние!
Всяко едно пътуване до България ме обръща с хастара навън! След това ми струва толкова много усилия да си приведа вътрешния свят в нормален вид! ...
  1263 
%
Ей, не знаех, че имаш там съседка от България! Виж ти! Да живеете двадесет години в един и същи вход и да сте само на “добър ден”, а сега, само с едно стихче, нещата да се обърнат на 180 градуса!
Радвам се, че е плакала, когато го е прочела, Светочка! За нея самата се радвам! И за теб, че си откри ...
  1251 
Тази вечер го чакаше изненада. Павлето облече черния панталон, който стрина Стефана уши при шивача от горната махала, бялата кенарена риза и сложи черната папионка. Сякаш беше излязъл от моден салон. Красавец беше той. Приличаше по красота на майка си, а по сила на баща си. Доста моми го заглеждаха. ...
  652 
АПРИЛ
І
%
Гледам снимките, които ти е изпратил твоя невидян още красавец Антонио и се смея с глас. Дивите зайци са много сладки! Същите са, като нашите, българските! Интересно, как ли са прелетели океана?
О, да! Със сигурност ще му изгризкат бегониите! Предай му от мен много поздрави и един ценен съ ...
  1030  10 
Маскарадът все още беше в разгара си. Отпред вървеше баш-маскарата. Чуваха се подвиквания:
- От тук минете! Леко, леко, че локва!
Нанизът от звънчета, който висеше на шията му, издаваха весели звуци. Беше голяма гюрултия. Шествието образуваше виещата се пътека, на която не се виждаше краят. Чуваха с ...
  640 
Дневникът на едно излекуване- част 13, последна
42
Той ме чакаше на автогарата. Спуснахме се един към друг като “жадни араби към оазис”. (Сравнението бе от един автор, чийто хумор много ми допадаше. Трябваше да светна и Марти за него, сигурна бях, че ще го хареса.)
Погледите, които ми хвърляше, дока ...
  1384  16 
Сандра караше колата със замъглени очи. Болеше я. Господи, колко я болеше. Защото годеницата му напираше за сватбата! А тя... глупачката, му повярва! Пак същата история! Докога ще попада на такива мъже? Предният път се оказа женен, с две деца, а сега... годеница! Докога ще преживява едно и също? Ста ...
  1559 
Ключът на любовта
Глава 7
Ричард тъкмо се бе прибрал и си бе взел душ след изтощителната фотосесия, когато телефонът в апартамента му звънна. Той вдигна слушалката и чу отсреща разтревожения глас на Ребека:
- Ричард, скъпи, ще дойдеш ли да ме вземеш от болницата? – умолително изстена тя.
- Как? От б ...
  916 
Дневникът на едно излекуване - част 12
39
Пиесата беше интересна и забавна. Точно в най-пиперливата ù част, докато на сцената се упражняваха да използват всички синоними на фелацио, се сетих, че не бях му казала за поканата на Калина и направо подскочих. Той ме изгледа тревожно.
- Какво, да излезем ...
  1140 
Ето, че изложбата бе към края си. Всичко отдавна бе продадено и договорите бяха сключени.
- Сандра, хайде да идем да хапнем нещо.
- Сам, благодаря, но не ми се яде.
- Но, скъпа, днес не си хапнала нищо!
- Не съм гладна. По-скоро ми се вие свят и ми е лошо. ...
  833 
Ключът на любовта
Глава 6
Междувременно, докато течеше фото сесията на Ричард, на другия край на града Ребека се събуди към обяд в ужасно настроение. Главата ù щеше да се пръсне. Все още бе ядосана на Ричард заради снощната случка в ресторанта. Имаше нужда да сподели гнева си с някога, затова реши д ...
  793 
Дневникът на едно излекуване - част 11
37
Марти имаше интересна професия. “Лекуваше” компютри. Чистеше ги от вируси и други такива. Оня познат, дето ни беше запознал, ми беше подхвърлил по тоя повод:
- Удари кьоравото ти! Браво, човекът е много добре платен и с обещаващо бъдеще!
Хич не ми и пукаше. ...
  1105 
- Алекс, някога правил ли си предложение за брак на Айви?
- Господи!Трябваше да се досетя! Тя е идвала при теб, нали?
- Да, и искам да зная всичко за нея!
- Добре, ще съм откровен с теб. С Айви бяхме сгодени близо две години. Дори живеехме заедно. Една вечер се прибрах от командировка по-рано от пре ...
  798 
Ключът на любовта
Глава 5
- Хайде, г-це Питърсън, закъсняваме за снимките – Ричард припряно погледна часовника си, влизайки в кабинета.
Бе свикнал винаги, каквото и да прави, да бъде точен и да не кара хората да го чакат. Смяташе, че е неуважително към другите, а и проява на лоша черта в характера. ...
  877 
Дневникът на едно излекуване – част 10
35
Седях насреща му и си мислех, че нищо не е случайно.
Готвел се да мине направо у нас още вчера, но от работата му го извикали спешно. Пратих мислено целувки на шефа му и се усмихнах широко. Как ли щях да се почувствам, ако ме беше заварил насред разхвърлянот ...
  1099 
Предложения
: ??:??