40 832 резултата
Лесно е да нарисуваш сърце, нали?
А знаеш ли колко е трудно да го притежаваш, а то да е пълно с любов, от която не можеш да се отървеш?
Да обичаш,а човекът, на когото подаряваш цялата си любов, да не го оценява?
Знаеш ли колко е гадно да ставаш с мисълта за него и да си щастлива, независимо дали нав ...
А знаеш ли колко е трудно да го притежаваш, а то да е пълно с любов, от която не можеш да се отървеш?
Да обичаш,а човекът, на когото подаряваш цялата си любов, да не го оценява?
Знаеш ли колко е гадно да ставаш с мисълта за него и да си щастлива, независимо дали нав ...
1111
1
Беше хубава августовска нощ. Не ми се прибираше и седнах на една пейка. Последният трамвай отмина. По улицата вече се срещаха само развеселени компании. Неизвестно откъде започнаха да се появяват нощните пеперуди. Като молци, излизащи на нощна паша. На ъгъла се настани един тромпетист и засвири тихи ...
1063
4
Будилникът звънна отново в шест сутринта. Отново дойде време за работа. Съпругът и вече беше заминал на работа един час по-рано. Детето пак беше останало да спи в приятелка след поредната вечер в дискотеката или да напише някое домашно,това ставаше често и тя като че ли вече го беше приела за нормал ...
1560
4
Последните дни на лятото са, а навън е още толкова горещо, началото на септември е, а нощите са толкова ясни и задушни. Красива вечер е, луната грее ярко, на небето има много звезди, вятърът подухва нежно, а на пейката в парка стоят сгушени момиче и момче. Тя е тъжна, очите и са пълни със сълзи, но ...
2224
Когато се обадиха на Дана да я включат в избирателна секция, тя се съгласи. Свободна беше, нямаше с какво да запълва времето. Съботата и неделята се очертаваха скучни - времето беше дъждовно, не и се стоеше вкъщи и затова прие с радост. Тя и затова се беше записала в модерната тогава партия - ей так ...
1193
6
veni, vidi, vici
Историята, която иде, е истинска. Землянинът, който я изписва, обеща да не споменава моето име.
Защото аз все още съм тук, на тая планета…
----
Първото, което направих, щом стъпих на Земята, е да си намеря жена. Въпреки че съм извънземен, то и аз съм мъж. Е, оказах се съвсем неподго ...
Историята, която иде, е истинска. Землянинът, който я изписва, обеща да не споменава моето име.
Защото аз все още съм тук, на тая планета…
----
Първото, което направих, щом стъпих на Земята, е да си намеря жена. Въпреки че съм извънземен, то и аз съм мъж. Е, оказах се съвсем неподго ...
1574
Едно, две... - крещеше Лудият Маркс от вратата на спалното помещение. В ръката си държеше офицерски колан с тежка метална тока. До него стоеше ефрейтор с кофа, пълна с леденостудена вода. Кой знае защо?! Моржовете обичаха да се къпят в леденостудените води на Северно море, но те се намираха далеч, д ...
1155
Хумористична проза
"Преди много, много години, когато на Боговете им доскучавало на Олимп, те слизали на Земята, за да си убият времето в лов или любовни авантюри.
Един ден на краля на едно кралство се родила мъжка рожба. Радостта му била толкова голяма, че той обявил всенародни веселия. За простите ...
"Преди много, много години, когато на Боговете им доскучавало на Олимп, те слизали на Земята, за да си убият времето в лов или любовни авантюри.
Един ден на краля на едно кралство се родила мъжка рожба. Радостта му била толкова голяма, че той обявил всенародни веселия. За простите ...
1200
2
Нашите герои се бяха свили в единия край на перона и чакаха търпеливо влака. Те пропуснаха първата мотриса. Беше вечерно време и хората се прибираха вкъщи от работа.
- Да се качваме тук. Тази е по-празна - рече Югото.
- Двамата югославяни се вмъкнаха във вагона, проправяйки си път с лакти и застанах ...
- Да се качваме тук. Тази е по-празна - рече Югото.
- Двамата югославяни се вмъкнаха във вагона, проправяйки си път с лакти и застанах ...
979
1
Колко е странен светът? Животът трескаво мени вкусовете и разбиранията си за съществуване. Всичко се променя, всичко се преобръща с главата надолу за един миг... и треперим, молим се - дано да не се случи най-лошото, каквото и да е то за дадената ситуация...
Глория беше едно жизнено, усмихнато момич ...
Глория беше едно жизнено, усмихнато момич ...
1211
20
Искам да върна времето назад, назад преди да се погуби едно дете, преди да се заличи един ангел от лицето на земята.
Къде си, дете? Къде скри вярата, която те водеше през безгрижните дни, къде загуби надеждата, която те държеше за ръката и милваше бледото ти лице?
Уби истината и я замени с лъжата, с ...
Къде си, дете? Къде скри вярата, която те водеше през безгрижните дни, къде загуби надеждата, която те държеше за ръката и милваше бледото ти лице?
Уби истината и я замени с лъжата, с ...
1619
1
Седя уморено пред огледалото, зареяла поглед в очите на образа пред мен. Не мисля за нищо. Гладката огледална повърхност се набразди като от стичащ се дъжд. В очите отсреща нещо трепна и те се разшириха като огромни кладенци, подканящи ме да надникна дълбоко в тях. Съзрях група фигурки, вперили в ме ...
941
2
И все пак дойде. Късно! Защо не се осъзна минута по-рано, щеше да спасиш един живот. Намери една празна стая, на пода лежеше шише от парфюм, разбито на парченца. Той си спомни този парфюм, спомни си усмивката на неговото момиче, когато и го беше подарил. Стаята беше опръскана с кръв. Какво се беше с ...
1149
1
Когато лежа на пода, на пода на Света, изглеждам толкова мъничък и незначителен – вперил съм поглед в Небето и килима от Облаци... Когато лежа на пода на Света – на тези стоплени от пръстите на слънцето скали, усещам туптенето на спокойствието... Пулсът на тишината... Опитвам да докосна Облаците...
...
...
941
2
Това е историята на моя живот, в който аз изпитах и болка, и щастие, страдания и отчаяния, но също така и удоволетворения и сбъднати мечти. Опитах от тъмната и светлата страна на любовта.
До преди година аз бях въображаемо за мен щастлив в нещастието си в черната като нощ без звезди и луна дупка на ...
До преди година аз бях въображаемо за мен щастлив в нещастието си в черната като нощ без звезди и луна дупка на ...
1107
2
Не знам колко е часът, понякога наистина не знам и не искам да поглеждам стрелките на часовника... Начинът, по който се влачат, драскат по повърхността на деня ми... Кротко отварям вратата и излизам навън. Денят е сив, опушен. Мирише на есен. Нямам какво да ти дам. Нямам какво да ти взема. Докато се ...
834
2
Много ми е тъпо
В десети клас ме запознаха с едно момче, малко по-голямо от мен. Много готин! Тренираше модерен петобой - фехтовка, езда, стрелба, лека атлетика и плуване. Висок, красив и интелигентен, невероятно, но факт. Майка му, леля Надя, се „влюби" в мен и ме запозна с цялата им рода. Всички м ...
В десети клас ме запознаха с едно момче, малко по-голямо от мен. Много готин! Тренираше модерен петобой - фехтовка, езда, стрелба, лека атлетика и плуване. Висок, красив и интелигентен, невероятно, но факт. Майка му, леля Надя, се „влюби" в мен и ме запозна с цялата им рода. Всички м ...
4103
21
За малко, за част от секундата, докато бях с тези слушалки в ушите, докато разглеждах нещо странно познато, нещо толкова познато, което ме кара да се чувствам сигурен, за момент...
За малко, докато Принцеса Несмеянка ядеше фъстъци пред Гадния Телевизор и чувах звуците толкова приглушено...
Стори ми ...
За малко, докато Принцеса Несмеянка ядеше фъстъци пред Гадния Телевизор и чувах звуците толкова приглушено...
Стори ми ...
726
1
Двамата мъже седяха на последната маса в ъгъла, където мракът не позволяваше да се видят лицата им. Въздухът беше задимен от пушека на цигари и една от фигурите, която беше забулена в черно наметало, често избухваше в остра кашлица. Въпреки че лицето му беше почти скрито от качулката, можеше да се р ...
3292
(продължение)
Евелин...
- Спри! Ще се нараниш! Ще се убиеш... Спри, лудетино... Моля те... Ако трябва, аз ще те закарам до там... Недей!...
Ръцете му, безпомощно увиснали, направиха кръст и зашепна...
- Господи, запази ми я! Пази я... от самата нея!... ...
Евелин...
- Спри! Ще се нараниш! Ще се убиеш... Спри, лудетино... Моля те... Ако трябва, аз ще те закарам до там... Недей!...
Ръцете му, безпомощно увиснали, направиха кръст и зашепна...
- Господи, запази ми я! Пази я... от самата нея!... ...
1290
14
След войната бившият полковник помагаше на бедната вдовица с каквото можеше. Брашно, яйца, фасул. Първите години след победата над фашистка Германия бяха трудни. Купонната система превърна живота на младата вдовица в ад. Ако не бяха трите и деца, навярно би се самоубила.
Първият комунистически парла ...
Първият комунистически парла ...
887
- Къде ще спим, приятелю? - запита Югото бившия ефрейтор. - Раната ми не е още напълно зараснала и се опасявам, че ще я разлютя, ако остана на открито.
- Един приятел намерил чудесно местенце в студентските общежития в Дефенс. Ще му отидем на гости.
- Ще ни приеме ли? - усъмни се Югото.
- Да се надя ...
- Един приятел намерил чудесно местенце в студентските общежития в Дефенс. Ще му отидем на гости.
- Ще ни приеме ли? - усъмни се Югото.
- Да се надя ...
1218
2
- Хей, госпожице! Защо сте така млада и сама?
Забързваш леко.
- Госпожице!
Усещаш студените капки дъжд. Продължаваш. Не си уплашена, просто този явно няма какво друго да прави.
- Не желаеш ли да споделиш? ...
Забързваш леко.
- Госпожице!
Усещаш студените капки дъжд. Продължаваш. Не си уплашена, просто този явно няма какво друго да прави.
- Не желаеш ли да споделиш? ...
1167
2
“Най-хубавото се вижда само със сърцето.
Най-същественото е невидимо за очите“
Антоан дьо Сент Екзюпери
Евелин...
- Татко, почакай... Моля те... Мама ми чете за Малкия принц и неговата красива роза... ...
Най-същественото е невидимо за очите“
Антоан дьо Сент Екзюпери
Евелин...
- Татко, почакай... Моля те... Мама ми чете за Малкия принц и неговата красива роза... ...
1912
8
Ти ме гледаш втренчено, а аз виждам жаждата в очите ти, пропити от онова завладяващо чувство, да се наситиш на любовта. Ние говорим, а ти пушиш последната си цигара, може би последната, с която те виждам, защото усещам как се отдалечаващ от мен. Животът ни разделя, съдбата ни дарява с последна усмив ...
974
3
Зверчето бе тъжно и гората - неговият дом, също бе потънала в тъга.
Наоколо всичко живо тъгуваше.
Нищо не беше както преди.
Хората - онези двукраки и грозни създания, които се мислеха за господари на целия свят, бяха започнали да унищожават и последното убежище на малкото диво зверче.
Ужасяващите им ...
Наоколо всичко живо тъгуваше.
Нищо не беше както преди.
Хората - онези двукраки и грозни създания, които се мислеха за господари на целия свят, бяха започнали да унищожават и последното убежище на малкото диво зверче.
Ужасяващите им ...
1128
2
Здрасти, мила...
Как е там, горе? Зле, казваш? Е, щом казваш...
Но не мога да те разбера. Какво му е толкова зле, имаш всичко... всичко... дори щастието ти е купено преди да се родиш. Да, да, и богатите понякога плачат, но... по-рядко от бедните, нали?
Защо ти пиша това... Ето защо. Искам да ти кажа ...
Как е там, горе? Зле, казваш? Е, щом казваш...
Но не мога да те разбера. Какво му е толкова зле, имаш всичко... всичко... дори щастието ти е купено преди да се родиш. Да, да, и богатите понякога плачат, но... по-рядко от бедните, нали?
Защо ти пиша това... Ето защо. Искам да ти кажа ...
1114
My Confession - част 4
Споменът ме грабва за последно! Сякаш, за да доубие и последното красиво нещо, останало у мен! Ако въобще е останало! Моето подобие на живот се бе превърнало в нещо по-страшно от ад. Дори кръвта, от която тъй жизнено се нуждаех, започна да ми горчи. С всеки изминал ден светът ...
Споменът ме грабва за последно! Сякаш, за да доубие и последното красиво нещо, останало у мен! Ако въобще е останало! Моето подобие на живот се бе превърнало в нещо по-страшно от ад. Дори кръвта, от която тъй жизнено се нуждаех, започна да ми горчи. С всеки изминал ден светът ...
1260
… Седя сама, свита в ъгъла под малката тераса на първия етаж - единственото „сухо” място наоколо. Леденият есенен дъжд се излива безпощадно, образувайки локви с размерите на малки езера. Ослепително белите светкавици раздират тъмното, сиво небе и осветяват могъщите, призрачни облаци. Студеният вятър ...
1408
Исках да бъда с него с цената на всичко, но се страхувах, страхувах се от това да не го загубя завинаги... Той ме молеше, плачеше, вричаше ми се, а аз му отказвах, отказвах му разкъсвайки сърцето си на хиляди парченца. Боже, толкова болеше да го гледам как страда, как ме моли да го обичам, а неусетн ...
1234
7
Звънецът прониза дълбоката тишина, настанила се удобно в малката къща. Всичко в няколкото скромно обзаведени стаи изглеждаше пусто и вдъхваше усещането за самота. С празен поглед, облечен с халат, господин Коен или Шами, както всички го наричаха, се затътри към входната врата. Отвори я и насочи пуст ...
932
3
Всеки в живота си има безкрайно много надежди и очаквания. Мисли,търси,дерзае и премисля, как да постигне желаното. Трудно оказва се навярно, но пътечка се намира, дори когато самият ти си на път да се откажеш, да се примириш, че този път просто няма да стане... Че мечтата ти ще си остане нищо повеч ...
968
23
Легна под храста с изплезен език. Едва си поемаше дъх от бягството. От нейната, някога лъскава козина, не бе останало нищо. Вече цялата бе покрита с пръски кал. По опашката имаше закачени бодли от трънливите шубраци. Ослуша се нервно. Наоколо цареше тишина и започна да облизва раните си. Постепенно ...
1236
14
![[`Лунно`цвете`] (Теодора Топалова)](https://m3.otkrovenia.com/cache/img/dv/p6/dvp6vhvhwwu99unin.jpg "[`Лунно`цвете`] (Теодора Топалова)")
Валеше дъжд, валеше и от моите очи... Загубена бях в мъглите, а отминалите дни... Седях в голямото кресло, в пустата къща, пълна с духове от миналото. Бродеха около мен те и не искаха да си тръгнат, а аз не издържах. Извадих кутия с цигари - запалих една. Взех чашата, пълна с уиски и вдигнах тост. Т ...
1393
Госпожи и господа, другарки и другари,
земеделки и зимеделци!
/м-да много ми харешува това Господа, ...
особено кък завършва на ...-а,
имам предвид ... като, хм, либовта, ...
земеделки и зимеделци!
/м-да много ми харешува това Господа, ...
особено кък завършва на ...-а,
имам предвид ... като, хм, либовта, ...
890
2
Приказни и бързи, дните ни минават без да усетим колко са много. Преливат се, сепват се и пак продължават напред, а ние крачим бодро в нашата любов, готови да прегърнем слънцето, поглъщайки скрити усмивки и тайно нашепнати думи за обич. Прехласнати в мечти, удушили тъгата, се смеем на отчаяна болка, ...
848
---------------------------------------------------------------------------------------
Резюме, какво се случи в миналата част...
Родителите на Борис и Лора ги сгодяват за да запазят семейните си капитали. Няколко месеца по-късно частен детектив нает от Лилияна разобличава малката изневяра на младож ...
Резюме, какво се случи в миналата част...
Родителите на Борис и Лора ги сгодяват за да запазят семейните си капитали. Няколко месеца по-късно частен детектив нает от Лилияна разобличава малката изневяра на младож ...
857
С кокетни крачки излязох навън и тръгнах към офиса.Бях в превъзходно настроение,слънцето галеше нежно лицето ми, лек ветрец си играеше с кичур от косата ми,а в главата ми се изнизваха тротоарните картини и ми вдъхваха още доза оптимизъм.Продавачката по навик ми се усмихна приятелски,когато и подадох ...
976
7
Графитеният човек
Двамата мъже влачеха момчето по коридора, който блестеше на луминисцентната светлина. Те бяха високи, мускулести и в бели костюми. Ръцете на момчето бяха вързани зад гърба му с усмирителна риза. То бръщолевеше:
- Той е тук, тук е! Ходи пред вас и ме гледа! Аз не съм луд!
- Всички т ...
Двамата мъже влачеха момчето по коридора, който блестеше на луминисцентната светлина. Те бяха високи, мускулести и в бели костюми. Ръцете на момчето бяха вързани зад гърба му с усмирителна риза. То бръщолевеше:
- Той е тук, тук е! Ходи пред вас и ме гледа! Аз не съм луд!
- Всички т ...
1741
3
Напоследък Дана спеше зле. Не, че нещо я тормозеше, не. Просто уморена от изминалия ден, заспиваше още щом докосне възглавницата, а после се събуждаше внезапно, отваряше очи и в главата и започваха бавно да нахлуват най-различни мисли...
Дана обичаше да размишлява над живота си, над изминалия ден, д ...
Дана обичаше да размишлява над живота си, над изминалия ден, д ...
983
2
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
