40 832 резултата
Пътуваше и пред очите му се превърташе като стара лента последния разговор. Тя търсеше обяснение, но само той само повтаряше:
- Мога да ти обясня всичко като се видим! Не може по телефона.
- Напиши го!
- Не искам! Не мога! Моля те искам да ти го кажа в лицето.
И ето че сега пътуваше. Без надежда, че ...
- Мога да ти обясня всичко като се видим! Не може по телефона.
- Напиши го!
- Не искам! Не мога! Моля те искам да ти го кажа в лицето.
И ето че сега пътуваше. Без надежда, че ...
870
6
Стоя сама в тъмната стая. Луната ме прегръща с бледото си сияние. Звездите ми шепнат утешителни думи, а не ти. Чашата с рубинено червено вино ме развеселява. Розата ми казва, че съм красива. Ала никой не може да заеме празното място, което остави в сърцето ми. В душата ми зее рана, която прилича на ...
850
1
Изминаха 12 месеца от нашата раздяла. В сърцето ми таи се мрак. Кристалните сълзи не докосват повече сърцето ти. Сега за теб съм просто една прочетена книга, захвърлена сред много други. Но страницити ми вечно ще помнят допира на твоите пръсти, а ти ще си забравил моите думи. Кориците ми винаги ще п ...
963
1
I
Денят беше мрачен, снежен и студен... може би защото беше четиринадесети февруари, може би защото Лора се чувстваше по-сама от всякога... В училище вторият срок започна, изпитите наближаваха, но сякаш желанието за учене днес беше заместено от натрапчивото усещане на меланхолия. Беше междучасието п ...
Денят беше мрачен, снежен и студен... може би защото беше четиринадесети февруари, може би защото Лора се чувстваше по-сама от всякога... В училище вторият срок започна, изпитите наближаваха, но сякаш желанието за учене днес беше заместено от натрапчивото усещане на меланхолия. Беше междучасието п ...
1344
6
- Денис, лягай си вече! Два след полунощ е, не ми пука, че се вижда еди-коя-си звезда. След десет минути да си в леглото! - тъмнокоса жена гълчеше сина си.
- Уф, да! Чух, лягам, лека нощ! - симпатичен тийнейджър се отдръпна от телескопа си, затвори прозореца и измърмори нещо. Като видя, че синът й с ...
- Уф, да! Чух, лягам, лека нощ! - симпатичен тийнейджър се отдръпна от телескопа си, затвори прозореца и измърмори нещо. Като видя, че синът й с ...
1269
11
Може би заради своята младост, може би заради нейното излъчване на древна любов, а може би и заради онази невероятно страстна вечер. Кой знае! Но сега бързаше към бара, където се запознаха. Надяваше се, че още се появява там. Освен ако бе решила да скъса с предишната си среда. Позвъни. Никой не вдиг ...
1137
19
Отново стоя сама... Сама под мрачното небе... Поглеждам нагоре... и какво се случва...? Полудявам ли или това е реалността...? Звездите ми говорят... Луната ме гледа... Чувам песен, но от къде...? Сън или реалност, вечно задавания въпрос... В този миг разбрах нещо, което не знаех до сега... Мракът.. ...
922
4
Фанданго със съдбата
Част 4
Краят на един кошмар
- УБИЕЦ! ШИБАНЯК! НЕЩАСТНИК! НЕДОРАСЪЛ ОЛИГОФРЕН! – сипех обидите една след друга, докато се изправях на крака. Залитах като пияна. Погледнах го в очите и му показах среден пръст. Той се ококори тъпо и започна да слиза на бегом по стълбите. Побягнах к ...
Част 4
Краят на един кошмар
- УБИЕЦ! ШИБАНЯК! НЕЩАСТНИК! НЕДОРАСЪЛ ОЛИГОФРЕН! – сипех обидите една след друга, докато се изправях на крака. Залитах като пияна. Погледнах го в очите и му показах среден пръст. Той се ококори тъпо и започна да слиза на бегом по стълбите. Побягнах к ...
1154
2
Ако искаш да разсмееш Господ, кажи му, че си имаш плановe...
Епилог
Жега, пет следобяд, последен ден от отпуската ми, аз продължавам да се охлаждам с бира. Правя анализ на миналите дни. Днес се събудих и първата ми мисъл бе: „Отпуската свърши, значи и всичко, което се опитах да постигна и постигнах, ...
Епилог
Жега, пет следобяд, последен ден от отпуската ми, аз продължавам да се охлаждам с бира. Правя анализ на миналите дни. Днес се събудих и първата ми мисъл бе: „Отпуската свърши, значи и всичко, което се опитах да постигна и постигнах, ...
2504
7
Фанданго със съдбата
Част 3
Смърт на новата надежда
- Хорхе?
Нямаше никой. Чудесно, казах си аз. Преоблякох се набързо, сложих си тениска, покриваща лакътя, за да скрия поне малко раздраните си ръце. Грабнах чантата си и излязох. Скочих в колата, слязох в центъра на града и се запътих към оръжейния ...
Част 3
Смърт на новата надежда
- Хорхе?
Нямаше никой. Чудесно, казах си аз. Преоблякох се набързо, сложих си тениска, покриваща лакътя, за да скрия поне малко раздраните си ръце. Грабнах чантата си и излязох. Скочих в колата, слязох в центъра на града и се запътих към оръжейния ...
1174
1
Беше тук едва от десетина дни, а дрехите и вече щяха да се спръскат по шевовете. Обожаваше италианската кухня и при всеки престой и се случваше все същото. Винаги, когато идваха по празниците, беше така...
И двамата с Виктор бяха влюбени в Италия, в природата, историята, хората... Когато намериха он ...
И двамата с Виктор бяха влюбени в Италия, в природата, историята, хората... Когато намериха он ...
1502
2
Последни мисли
Беше тъмно, студено и мрачно!
Валеше!
Луната бе загубила своя лик, защото знаеше, че тази нощ умира една любов!
Чаша уиски с много лед и една бавно изгаряща цигара, а с нея си отиваше и моя живот! ...
Беше тъмно, студено и мрачно!
Валеше!
Луната бе загубила своя лик, защото знаеше, че тази нощ умира една любов!
Чаша уиски с много лед и една бавно изгаряща цигара, а с нея си отиваше и моя живот! ...
762
- Мишел, какво се случи с нас?
- С нас не се е случвало нищо. Просто ти се влюби до оглупяване. Всъщност по единственият възможен начин. Иска ми се и аз да можех да го преживея отново. Сега си толкова красив. Очите ти искрят,озарявайки всичко в зелено. Крилата ти растат отново. Сърцето ти тупти така ...
- С нас не се е случвало нищо. Просто ти се влюби до оглупяване. Всъщност по единственият възможен начин. Иска ми се и аз да можех да го преживея отново. Сега си толкова красив. Очите ти искрят,озарявайки всичко в зелено. Крилата ти растат отново. Сърцето ти тупти така ...
980
4
Вяра
- Вярваш ли ми?
- Да. Не. Всъщност аз не те познавам.
- Няма значение. Аз мога само да те погледна и да преценя дали мога да ти се доверя.
- Всеки с дарбата си. ...
- Вярваш ли ми?
- Да. Не. Всъщност аз не те познавам.
- Няма значение. Аз мога само да те погледна и да преценя дали мога да ти се доверя.
- Всеки с дарбата си. ...
881
5
Въпрос на вкус
В девети клас си имах приятел Боби от нашия клас. Той беше приятел на моето гадже Янис и аз го запознах с моята приятелка Жени. Така излизахме заедно и ни беше весело. В девети клас ние с Жени изглеждахме много добре за годините си, защото четяхме списанията на майките си и полезните ...
В девети клас си имах приятел Боби от нашия клас. Той беше приятел на моето гадже Янис и аз го запознах с моята приятелка Жени. Така излизахме заедно и ни беше весело. В девети клас ние с Жени изглеждахме много добре за годините си, защото четяхме списанията на майките си и полезните ...
1258
27
"Обичам те! Ще ми липсваш много!"
Това бяха последните ти думи, преди да се качиш в колата и да заминеш за Испания. И ето, вратата се затвори и колата потегли. Това ли беше края? Всичко, което преживяхме през тези 4 години, не може да завърши така. Винаги сме били заедно и сме се подкрепяли. Сега съ ...
Това бяха последните ти думи, преди да се качиш в колата и да заминеш за Испания. И ето, вратата се затвори и колата потегли. Това ли беше края? Всичко, което преживяхме през тези 4 години, не може да завърши така. Винаги сме били заедно и сме се подкрепяли. Сега съ ...
7119
1
Гърди си с рози накичи
Едни от най-щастливите ми седем години бяха, когато живеехме между ЦУМ и Халите. Живеехме общо с още едно семейство. Как за седем години не се скарахме нито веднъж?! Да делиш обща кухня и баня с още една жена е, меко казано, страшничко. А при нас беше приказка. Оставям си съдо ...
Едни от най-щастливите ми седем години бяха, когато живеехме между ЦУМ и Халите. Живеехме общо с още едно семейство. Как за седем години не се скарахме нито веднъж?! Да делиш обща кухня и баня с още една жена е, меко казано, страшничко. А при нас беше приказка. Оставям си съдо ...
2994
37
Защо те обичам
"Защо ме обичаш"?! Това ли ме питаш?! Когато ме обичат, не се питам "защо" - просто се раздавам, но щом толкова държиш...
Сутрин, когато се събуждам, не мисля, че през новия ден може да се случи нещо интересно, или че точно днес ще срещна някой забравен познат и ще си спомня отминалит ...
"Защо ме обичаш"?! Това ли ме питаш?! Когато ме обичат, не се питам "защо" - просто се раздавам, но щом толкова държиш...
Сутрин, когато се събуждам, не мисля, че през новия ден може да се случи нещо интересно, или че точно днес ще срещна някой забравен познат и ще си спомня отминалит ...
2590
3
Притча за бедуина и двете кратунки вода
Един бедуин пътувал през пустинята със стария си болен баща и невръстния си син. Не щеш ли, настигнала ги пясъчна буря, която продължила три дни и три нощи. Свити до камилите, завити с чергилата си, пътниците изпили почти цялата вода, която имали. Когато на че ...
Един бедуин пътувал през пустинята със стария си болен баща и невръстния си син. Не щеш ли, настигнала ги пясъчна буря, която продължила три дни и три нощи. Свити до камилите, завити с чергилата си, пътниците изпили почти цялата вода, която имали. Когато на че ...
2248
8
Отварям очи. Слънцето жизнерадостно наднича през прозореца и ме гали с палавите си лъчи. Ставам. Излизам на терасата. Денят е слънчев и топъл. Навсякъде се носи омайно ухание на цветя. Наоколо цари зеленина. Птичките танцуват в небето, пеейки. Вятърът леко полъхва, сякаш помагайки на лятната магия д ...
1315
3
Беше зима, около 9 часа вечерта. Тя влезе вкъщи и заключи вратата. Баща й отново пушеше цигара спокойно пред телевизора. Майка й отново се ядосваше и беше на ръба на истерията... След като я видя, прозвучаха обичайните крясъци: "Къде беше? Защо не се обади, че ще закъснееш? За какво ти е този телефо ...
1009
9
Преди много години (няма да ви кажа колко, че и аз се стряскам като се сетя на колко съм станала), та преди много години съпругът ми беше военен в едно малко крайморско градче. Бяхме млади, влюбени и всичко щеше да е о. к. ако бурните ни нощи не бяха прекъсвани от многобройни учебни тревоги. Явно чи ...
1171
9
Жената се подаде на терасата.
- Майсторе, майсторе, ела да обядваме.
- Имам още за двайсетина минути работа и идвам.
Жената кимна и се прибра. Харесваше и сръчността, с която младежът работеше. Нае го по препоръка на свои познати. Къщата се нуждаеше от ремонт. Парите не бяха проблем, но качествен ма ...
- Майсторе, майсторе, ела да обядваме.
- Имам още за двайсетина минути работа и идвам.
Жената кимна и се прибра. Харесваше и сръчността, с която младежът работеше. Нае го по препоръка на свои познати. Къщата се нуждаеше от ремонт. Парите не бяха проблем, но качествен ма ...
1539
38
Евелин...
Вървеше бързо, но това не правеше походката й по-малко грациозна. Токчетата на високите й обувки припяваха с ритъма на шумния столичен булевард. Беше от жените, които нямаше как да не забележиш. Имаше сексапила на блудница и ореола на светица. А факта, че дори не го осъзнаваше, й придаваше ...
Вървеше бързо, но това не правеше походката й по-малко грациозна. Токчетата на високите й обувки припяваха с ритъма на шумния столичен булевард. Беше от жените, които нямаше как да не забележиш. Имаше сексапила на блудница и ореола на светица. А факта, че дори не го осъзнаваше, й придаваше ...
990
7
С него се запознахме към края на 2004 година. Запозна ни моята най-добра приятелка Нина, която му беше гадже. Станислав беше симпатично момче - висок, слаб, с кестенява коса, кафяви очи и много чаровна усмивка. С него винаги беше весело, понякога имитираше маймуна, която скача по дърветата. И ние дв ...
1402
4
Обичах. Обичам.
Идвах, но къде ли отивах, какво ли си мислех, че правя? Да бъда с теб беше лудост, която сърцето ми пожела. Исках те, защото ми даде нежността, от която се нуждаех, нуждая се и сега, но не мога да те върна. Никога няма да мога. Онзи ден беше единствен в живота ми. Няма да се повтори ...
Идвах, но къде ли отивах, какво ли си мислех, че правя? Да бъда с теб беше лудост, която сърцето ми пожела. Исках те, защото ми даде нежността, от която се нуждаех, нуждая се и сега, но не мога да те върна. Никога няма да мога. Онзи ден беше единствен в живота ми. Няма да се повтори ...
1587
4
Събота е. Преди този ден прекарвахме заедно. Сега аз лежа на леглото, Луната любопитно наднича в стаята. Гледам филм-драма, с участието на теб, мен и миналото време заедно. Самотата ми прави компания. Да, само тя! Само ако можеше да си тук, до мен... ти да ме галиш, ти да ме прегръщаш, ти да ми шепн ...
1472
4
Да полетиш след една мечта
Що за мрачен ден, как успяха звездите да замръкнат в тишината. Само нечии отчаян зов приветства с агонична радост смъртното дихание на изтичащото време. Нима забрави, че щом затвориш очи, болката не отлита, а просто крие се зад нечие друго лице. За да победиш призрака, заб ...
Що за мрачен ден, как успяха звездите да замръкнат в тишината. Само нечии отчаян зов приветства с агонична радост смъртното дихание на изтичащото време. Нима забрави, че щом затвориш очи, болката не отлита, а просто крие се зад нечие друго лице. За да победиш призрака, заб ...
1230
~ Големият черен часовник тежко отброяваше секундите-вечност на мълчание в душата ми. Празни часове и улици от очаяние. Сълзи от злато и напразно признание. Стъпките ти кънтяха като далечна камбана в съзнанието ми. Исках да спрат... или да се усилят. Ако спрат, ще знам, че си си тръгнал завинаги, а ...
1229
3
Част 1. Запознанството
Двамата се запознаха предния ден. Още не разбираше, с какво тя постепенно привлече неговото внимание. Когато я видя за първи път, не запомни за нея нищо повече, освен една луничка. Опитваше се да я разбере. Наистина със сестра си само външно бяха близначки. Физически се различ ...
Двамата се запознаха предния ден. Още не разбираше, с какво тя постепенно привлече неговото внимание. Когато я видя за първи път, не запомни за нея нищо повече, освен една луничка. Опитваше се да я разбере. Наистина със сестра си само външно бяха близначки. Физически се различ ...
1169
16
Вселена. Хаотична безначална безразмерна безкрайна вселена. Тъжно разширяваща се. Изтъкана от вечност, вакуум, планети, звезди, незнание, догадки, мистерии и хаос.
Черни дупки жадно засмукват тъжна материя. Лиснати атоми в Самотното Празно длани протягат за топла прегръдка. Синтезират материя; форми ...
Черни дупки жадно засмукват тъжна материя. Лиснати атоми в Самотното Празно длани протягат за топла прегръдка. Синтезират материя; форми ...
1217
6
Още същия ден отидоха до селото, в което живееха родителите на Сашко. Бяха възрастни, отрудени хорица и място не можеха да си намерят от щастие, че техният Сашко се жени. Обадиха се и на нейните родители – е, те не изпитваха чак такъв възторг, но се примириха. Единственото им условие беше Катя да ус ...
1716
9
През следващите месеци Сашко на няколко пъти се обажда. Идва дори в града на Катя, за да се видят. Освен, че не можеше да преодолее смущението си от по-големия мъж, тя се чувстваше и някак си неудобно. Все още не знаеше почти нищо за живота, разбиранията и за любовта се ограничаваха до няколкото уче ...
953
2
От малка Катя си беше надарено дете. Рисуваше, пееше, на 5 годинки четеше и пишеше, даже тайничко си съчиняваше малки сладки детски стихчета, които баба и веднъж намери и изпрати на Дора Габе. Без нейно знание. Катя по детски и се сърди, срамуваше се много и оттогава спря да пише, не искаше баба и о ...
1271
4
...в Бледо... синьо, жълто, пурпурно и още?!... колко цвята за това, което минало е...
... за гласовете на тези живи спомени, прокрадвайки се из съзнанието сякаш от отвъдното...
... за очите, кладенци душевни, изход на душата...
... останали усмивки нечии, коси докосвани, целувки плахи, страст от пр ...
... за гласовете на тези живи спомени, прокрадвайки се из съзнанието сякаш от отвъдното...
... за очите, кладенци душевни, изход на душата...
... останали усмивки нечии, коси докосвани, целувки плахи, страст от пр ...
651
... Двойник-музика... в душата... извиква от тъмното на тялото най-съкровеното, което сам не искал си да чуеш и да знаеш, че го има... и да избягаш моли те, за да не те боли и още иска да се връща в нея, в тази болка... Душата ми не знае много обич, не познава и раздели много, раните й не са така дъ ...
777
Още една нощ, моята богиня стоеше в тъмното... още една нощ се страхувах да я заговоря... още веднъж сърцето ми спря, когато я видях в тъмнината, която обливаше нощта. Тя стоеше толкова спокойно, а очите и леко проблясваха на светлината на лампата. Тъмнината, която обливаше пространството около нея, ...
1265
/ден четвърти/
Неделя. На този ден вече усетихме липсата на нож, тъй като парите бяха на привършване, а за ресторант трябваха все пак пари. Не се бяхме съобразили, че като си купим домати и пастет, няма са какво да режем доматите и мажем филиите. А след плаж много се огладнява, както знаем всички.
С ...
Неделя. На този ден вече усетихме липсата на нож, тъй като парите бяха на привършване, а за ресторант трябваха все пак пари. Не се бяхме съобразили, че като си купим домати и пастет, няма са какво да режем доматите и мажем филиите. А след плаж много се огладнява, както знаем всички.
С ...
1392
2
Отдавна не бях изпитвала подобно нещо. Седяхме си в кафето с Любо и си приказвахме. По-точно той ми разказваше за новото си гадже. Беше влюбен. Обожавам такива мъже! Разказваше ми какво ще й сготви за вечеря. Питаше ме какви свещи да купи. Другата седмица смята да напълни ваната с пяна, да запали мн ...
1415
39
Алекс вървеше по улицата съвсем сам, опитвайки се да си събере мислите. Лампите, които светеха над главата му, единствени осветяваха пустия път пред него. Бе избрал точно този път, защото той беше като живота му, мрачен, пуст и страшен. Спомени се разхождаха из главата му, но не какви да е спомени, ...
1454
7
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
