40 832 резултата
/ден първи/
За да скрепим и без това младата си и крехка все още връзка, с моя приятел решихме да отпрашим към морето.
Една слънчева сутрин през Август събрахме малко багаж, който се състоеше само от дрехи и никакви съдове, прибори, тенджери, тигани, телевизори и още куп подобни ненужни предмети, и ...
За да скрепим и без това младата си и крехка все още връзка, с моя приятел решихме да отпрашим към морето.
Една слънчева сутрин през Август събрахме малко багаж, който се състоеше само от дрехи и никакви съдове, прибори, тенджери, тигани, телевизори и още куп подобни ненужни предмети, и ...
1039
1
Беше прохладна септемврийска утрин. Хладният вятър, полюшкващ клоните на дърветата, единствено подсказваше наближаването на зимата, с която настъпваха промените за красивите обитатели на старите бетонени промишлени комини. Тези грациозни създания бяха единственото, заради което си заслужаваше да впе ...
1158
3
Тишина. Коледа е. През решетките на прозореца виждах снежинките, които преминаваха пред прожектора, окачен на стената на сградата. Падаха леко, танцувайки своя единствен, последен танц, заблестявайки с целия си блясък. Такава красота, такова спокойствие - не исках да се прибера у дома. Исках да оста ...
1270
2
Нещо ставаше! Металните върви на стария асансьор продължаваха глухо да стържат и дрънчат. Колъкне отдавна трябваше да е на партера, но тясната дървена клетка не спираше някак да се свлича и свлича…
Колъкне се огледа, бутоните върху стената на асансьора бяха изчезнали. Сънувам ли? – запита се тя – Не ...
Колъкне се огледа, бутоните върху стената на асансьора бяха изчезнали. Сънувам ли? – запита се тя – Не ...
746
2
Ако искаш да разсмееш Господ, кажи му, че си имаш плановe...
3.
На Коки, която ме убеди да публикувам това, с много любов!
Плановете ми са провалени. Прибирам се вкъщи и отварям пощата. Първа част на тоя разказ предизвиква две писма, в които напрежението се нажежава. Срещата, като че ли се отлага за ...
3.
На Коки, която ме убеди да публикувам това, с много любов!
Плановете ми са провалени. Прибирам се вкъщи и отварям пощата. Първа част на тоя разказ предизвиква две писма, в които напрежението се нажежава. Срещата, като че ли се отлага за ...
4923
9
За разлика от изиналите няколко дни, днешният бе прохладен. Наложи ми се "да се жертвам" - да изляза! Може да звучи дори смешно, но наистина в предишнната адска жега не исках и да си помисля да покажа нослето си навън. А днес, въпреки първоначалното ми разочарование, бях изненадана приятно. Леко сту ...
1280
2
Вървеше сякаш по собствените си следи. Някога, много отдавна беше стъпвал тук нехайно, със свободна и незатормозена от злободневието душа - детска душа. Тези стари дървета с виещи се стволове и с техните напукани, посивяващи кори, изглеждаха все така достолепни, живи и тъжни, като древни мъдреци. На ...
978
3
... Хвърляше се на всяка трета... Ето, че дойде и нейният ред. Той й обещаваше целия свят... Сваляше й звезда след звезда...
В началото тя не вярваше. Но... след това му повярва.Отключи сърцето си за него. Той беше всичко за нея. Владееше душата й. Играеше си с чувствата й. Но тя му прощаваше, защот ...
В началото тя не вярваше. Но... след това му повярва.Отключи сърцето си за него. Той беше всичко за нея. Владееше душата й. Играеше си с чувствата й. Но тя му прощаваше, защот ...
1294
9
Насред поляната стоеше мъж с прошарена коса и носталгично лице. Очите му бяха угаснали - сякаш хиляди самотии се отразяваха в тях. Хората в града говореха, че би трябвало да е свикнал с липсата й, но той не успя. Как да приеме, че нея я
няма, когато детският образ-мечта все още изплуваше в сънищата ...
няма, когато детският образ-мечта все още изплуваше в сънищата ...
947
2
Нощта беше хладна, небето беше обсипано със звезди, а луната - пълна. Бях се събудила от един от моите кошмари цялата потна и с учестено дишане и пулс. Влязох в банята да се облея, за да се успокоя малко, но не ми помогно особено. Излязох на терасата и запалих цигара. Лекият ветрец галеше голите ми ...
2102
"Ще полудея, ще полудея, ще полудея!" -
повтаряше си тя, като леко поклащаше слабото си и безпомощно тяло.
Беше гладна, нечовешки гладна, а красивите й очи се бяха вдлъбнали от плач... Те вече не бяха очи, а дупки.
Устните и бяха напукани от толкова много дъвкане със зъби... Лицето й, побеляло като ...
повтаряше си тя, като леко поклащаше слабото си и безпомощно тяло.
Беше гладна, нечовешки гладна, а красивите й очи се бяха вдлъбнали от плач... Те вече не бяха очи, а дупки.
Устните и бяха напукани от толкова много дъвкане със зъби... Лицето й, побеляло като ...
1508
4
Когато любовта умира
Не знаеш нищо - няма и да разбереш,
не казах нищо - няма и да кажа,
но загубата е за теб, а не за мен,
защото ти загуби най-добрата... ...
Не знаеш нищо - няма и да разбереш,
не казах нищо - няма и да кажа,
но загубата е за теб, а не за мен,
защото ти загуби най-добрата... ...
2816
4
Лежа върху студената улица и наблюдавам обсипания със звезди небосвод... Всяка звезда сякаш прониква в спомените ми и ме кара да се връщам назад във времето. Време, в което чуствах всеки полъх на вятъра с душата си, време, в което изгарях сърцето си... потапяйки се в любовта...
Сега съм сам... Абсол ...
Сега съм сам... Абсол ...
1481
4
Лежах в тъмното и с ръце притисках колена към гърдите си, опитвайки да убия глада. Съвсем сам с мислите си се мъчех да разсъждавам адекватно, за да спра да усещам празния си от седмици стомах.
Вече чувствах, че ще се задуша в малката си мръсна стая, отдавна изгубил представа за времето. Нямах сили д ...
Вече чувствах, че ще се задуша в малката си мръсна стая, отдавна изгубил представа за времето. Нямах сили д ...
1730
12
Искам да пиша за нещо, което ме притеснява от дълго време. Човешките отношения и по-точно приятелството...
Това е нещо, което винаги ме е занимавало. Ето защо моята искреност ме задължава да го изразя писмено и да го споделя. Материализирането на собствените ми мисли върху лист хартия ми носи няколк ...
Това е нещо, което винаги ме е занимавало. Ето защо моята искреност ме задължава да го изразя писмено и да го споделя. Материализирането на собствените ми мисли върху лист хартия ми носи няколк ...
3604
7
Фанданго със съдбата
част 2
Ибиса
Последва кратка пауза. Той предъвкваше храната, но по-скоро опитваше думите ми на вкус. Часовникът от съседната стая тиктакаше и отмерваше секундите на мълчание. Тик… так… тик… так. Имам усещането, че сме седели така цяла вечност. Не беше нормално. Никак даже. Хорат ...
част 2
Ибиса
Последва кратка пауза. Той предъвкваше храната, но по-скоро опитваше думите ми на вкус. Часовникът от съседната стая тиктакаше и отмерваше секундите на мълчание. Тик… так… тик… так. Имам усещането, че сме седели така цяла вечност. Не беше нормално. Никак даже. Хорат ...
1499
3
Стейси Люнг беше на двадесет. Майка й беше китайка, а баща й американец. Тя трениаше баскетбол откакто се помнеше и досега беше спечелила много титли. След като завърши училище, Стейси всеки ден прекарваше на игрището или в залата. Спортният екип отдавна беше станал ежедневното й облекло, а освен мо ...
599
Поредният скандал вкъщи. Тръшвам вратата. Излизам на улицата. Започвам да бягам... искам да отида надалече. Сълзите се стичат по лицето ми. Вятърът духа. Някакъв камък ме спъва. Падам. Нямам сили да стана. Болката е сковала тялото ми. Изведнъж се появи Той! Докосна ме - сякаш съживи душата ми... Пог ...
830
3
Дълг
Тежката врата се разтвори и оттам се появиха три фигури, едната влачеше краката си по студения мраморен под. Загледах се в тях. Двете сестри от Легиона водеха мъж на средна възраст. Човекът беше навлечен с дрипи и си личеше, че е прекарал време в каторгите, долу в подземията на замъка. Ниана и ...
Тежката врата се разтвори и оттам се появиха три фигури, едната влачеше краката си по студения мраморен под. Загледах се в тях. Двете сестри от Легиона водеха мъж на средна възраст. Човекът беше навлечен с дрипи и си личеше, че е прекарал време в каторгите, долу в подземията на замъка. Ниана и ...
1363
2
В разгара на всяка битка настъпва разломен час – победеният изпада в неподозирано състояние! Мъдреците на войната наричат този момент “последната тишина на битката”. Тогава съзнанието на победеният е изправено пред изпитание: или да приеме загубата, или да преправи спомена за претърпяното поражение. ...
873
Убиец
Черната вест обиколи селото за броени минути. Митко е мъртъв! Цветан беше убил сина на Георги! Никой не можеше да го повярва. Как? Защо?! Тези, които разнесоха новината, не знаеха. Към площада пред кметството започнаха да се стичат съселяни. Хората идваха с надеждата, че някой нещо не е разбра ...
Черната вест обиколи селото за броени минути. Митко е мъртъв! Цветан беше убил сина на Георги! Никой не можеше да го повярва. Как? Защо?! Тези, които разнесоха новината, не знаеха. Към площада пред кметството започнаха да се стичат съселяни. Хората идваха с надеждата, че някой нещо не е разбра ...
1157
7
Навън е мрачно, мокро, вали дъжд... Небето сякаш се сърди на нас, хората и не иска да пусне топлата благодат на слънчевите лъчи, които отчаяно се опитват да преминат през гъстите декемврийски облаци. Чуват се само минаващите коли и камиони. Тишина. Спокойствие. Самота... Клоните на дърветата като из ...
757
Когато денят си отива притихвам сама в тъмнина. Потънала в мисли, в самота, взирам се в очите на нощта. Усещам сърцето си с нейния ритъм да бие и чудя се защо е така. Разговор кратък проведох с луната и тя ми запя с чуден глас. Разказа ми как вятърът гали морето, как нежно разбужда листата на подрем ...
1288
3
Средата на юли. Един от най-горещите летни дни. Слънцето грееше упорито през целия ден и гонеше всяко облаче. Вечерта се стъмни бързо, но не захладня.
-Ще умреш ли? - гледаше я малкото й момиченце. Право в очите и без да мига.
-Да...
- Страх ли те е?
-Не, рожбо. Не ме е страх и ти не бива да се стра ...
-Ще умреш ли? - гледаше я малкото й момиченце. Право в очите и без да мига.
-Да...
- Страх ли те е?
-Не, рожбо. Не ме е страх и ти не бива да се стра ...
1733
7
Листенца от рая
"Cur Moriatur Homo Cui Salvia Crescit in Horto?"
"Why should a man die in whose garden grows sage?"
- Хей, момче добре ли си?...
- Ще се оправи... ...
"Cur Moriatur Homo Cui Salvia Crescit in Horto?"
"Why should a man die in whose garden grows sage?"
- Хей, момче добре ли си?...
- Ще се оправи... ...
1279
7
Той не е нито малък, нито рус... не е и наивен - напротив - мъдър е, точно като възрастните, но все пак това е той - пътуващото дете на Екзюпери. Малкият принц... Моят принц...
Има сини очи и... май е това. Май това е единственото по-забележително нещо, когато го срещнеш за първи път. И не, че не е ...
Има сини очи и... май е това. Май това е единственото по-забележително нещо, когато го срещнеш за първи път. И не, че не е ...
1045
Здравей, мое разочарование! Даже е по-точно - мое двойно разочарование!
Вчера през нощта се прибирах в къщи. По улиците имаше малко хора. Ако онзи французин вървеше до мен, би познал в тях много свои герои от „Търбухът на Париж". Но не ме интересуваха.
Безразлично ми бе и случилото се преди малко. И ...
Вчера през нощта се прибирах в къщи. По улиците имаше малко хора. Ако онзи французин вървеше до мен, би познал в тях много свои герои от „Търбухът на Париж". Но не ме интересуваха.
Безразлично ми бе и случилото се преди малко. И ...
1304
1
22
-Никога не бях мислил по този въпрос по такъв начин - каза Господ и изчезна в облаче логика.
„Пътеводителят на галактическия стопаджия", Дългас Адамс
Среща с въпросителна и удивителна
логика
Човекът слезе от Машината и се огледа. Беше попаднал на доста странно място. Все пак беше на края на света. П ...
„Пътеводителят на галактическия стопаджия", Дългас Адамс
Среща с въпросителна и удивителна
логика
Човекът слезе от Машината и се огледа. Беше попаднал на доста странно място. Все пак беше на края на света. П ...
2897
8
Ще се опитам да разкажа за сивото ежедневие на едно момиче, превърнало величието на нещата в едно съвсем нормално съществуване. Било един прекрасен летен ден, като един от онези, които остават в съзнанието ни с нещо значимо. Утро с прохладен бриз и омайната зора, покрила като с бяла паяжина цялото в ...
842
1
По действителен скучай
Виктор беше на 27 г. Красив мъж, висок и едър. Познавах го доста добре, не беше лош, но бях чувала най-различни истории по негов адрес. Не вярвах на никоя от тях. Той беше приятел на братовчед ми и честно казано никога не ми беше правил лошо впечатление. Точно обратното. Когат ...
Виктор беше на 27 г. Красив мъж, висок и едър. Познавах го доста добре, не беше лош, но бях чувала най-различни истории по негов адрес. Не вярвах на никоя от тях. Той беше приятел на братовчед ми и честно казано никога не ми беше правил лошо впечатление. Точно обратното. Когат ...
2024
4
Небето гледа отгоре, от високо. Но в какво се взира векове наред, без да откъсва лазурен поглед от земята? Гледа вечната, безкрайна Зима. Със своята ледена ръка, хиляди години преди да се родим, тя докоснала света и той станал като нея - нежен, бял, студен... Но какво друго гледа небето? Има едно мя ...
1345
1
Много хубаво пъшкам
Докато бяхме в Пинче стана дума освен за поезия, мода и морето, и за секс. Може би заради труженичките на тротоара. Дали Мая или Дарче да не опишат тая част от вечерта? Или ще ми преразкажат, абе... То ще се разчуе.
Та за секса. Аз им казах, че не съм добра в жанра. Мъжът ми ми к ...
Докато бяхме в Пинче стана дума освен за поезия, мода и морето, и за секс. Може би заради труженичките на тротоара. Дали Мая или Дарче да не опишат тая част от вечерта? Или ще ми преразкажат, абе... То ще се разчуе.
Та за секса. Аз им казах, че не съм добра в жанра. Мъжът ми ми к ...
3521
31
Дарче в София или на гости в Пинче
От един месец се чуваме по-често с Дарчето по телефона. Мъжът й също ми станал фен, чувам го, че потвърждава.
- Много еротичен глас има твоя, я ми го дай! - и като се заприказвахме, станахме си приятели. Обаче нещо нашата сладурка ме подготвя отдалече за предстояща ...
От един месец се чуваме по-често с Дарчето по телефона. Мъжът й също ми станал фен, чувам го, че потвърждава.
- Много еротичен глас има твоя, я ми го дай! - и като се заприказвахме, станахме си приятели. Обаче нещо нашата сладурка ме подготвя отдалече за предстояща ...
1780
35
От това, което и причини Ивайло, тя не почувства нищо друго, освен болка. След като всичко свърши, тя продължи да лежи около час и половина на студения под, сгушена на кълбо. Нямаше, нямаше кой да и помогне, кой да я утеши и да я прегърне. Анна погледна към часовника, който висеше от тавана. Той бе ...
1607
3
Отново съм сам, стенещ и плачещ.
Изгубих те, не - изгубихме се.
Този път вината не е само моя, сега тя е обща.
И въпреки това я чувствам цялата върху мен.
Тежи. ...
Изгубих те, не - изгубихме се.
Този път вината не е само моя, сега тя е обща.
И въпреки това я чувствам цялата върху мен.
Тежи. ...
884
1
Разхождаше се сам из мрачния град. Достигна моста и се загледа в дълбоката, черна река. Беше спряло да вали, но си оставаше все така тъмно и потискащо. По улиците нямаше никой. Гледката го караше да се чувства още по-самотен. Сети се какво трябва да направи. Беше нужно, а и го искаше.
Прескочи прегр ...
Прескочи прегр ...
738
1
(мини-приказка)
Имало едно време една стара къща. И имало земетресение.
И вътре имало един поп, боядисал си две яйца. Дал му ги царя, да му ги боядиса и да му ги върне, и ако не му ги върне - ще му направи земетресемие на къщата.
А иначе било станало друго земетресение от една комета, паднала от неб ...
Имало едно време една стара къща. И имало земетресение.
И вътре имало един поп, боядисал си две яйца. Дал му ги царя, да му ги боядиса и да му ги върне, и ако не му ги върне - ще му направи земетресемие на къщата.
А иначе било станало друго земетресение от една комета, паднала от неб ...
1522
8
1006
1
- Мръсно, гадно същество! Изчадие! - празният й поглед се пълнеше с гняв и омраза. Беше с гръб към мен, но виждах лицето й в мръсното, счупено огледало, облегнато на кухненския плот.
- Що?! Що да съм мръсна?! С колко мъже си спала на моята възраст? А?! Кажи ми де! Прескачала си от легло на легло... ...
- Що?! Що да съм мръсна?! С колко мъже си спала на моята възраст? А?! Кажи ми де! Прескачала си от легло на легло... ...
1888
9
Звезден прах
Глава I
Турнирния град
Годината бе 680-та след Ядрения взрив. Началото на Новото летоброене бе съпътствано от много организирани престъпни банди, които нахлуваха в покрайнините на кралство Вокохас и опустошаваха поминъка на хората. Те грабеха, отвличаха и опражняваха терор над местното ...
Глава I
Турнирния град
Годината бе 680-та след Ядрения взрив. Началото на Новото летоброене бе съпътствано от много организирани престъпни банди, които нахлуваха в покрайнините на кралство Вокохас и опустошаваха поминъка на хората. Те грабеха, отвличаха и опражняваха терор над местното ...
808
1
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
