40 832 резултата
Последна глава
The Last Star
Алексис и Стилиян тръгнаха към пещерата. Не взеха нищо със себе си, защото знаеха, че ще изчезне. Беше малко преди залез и слънцето бе оцветило цялото небе в червено. Вятърът бе така издухал облаците, че те приличаха на размъкнат захарен памук.
- Толкова е... Как беше „b ...
The Last Star
Алексис и Стилиян тръгнаха към пещерата. Не взеха нищо със себе си, защото знаеха, че ще изчезне. Беше малко преди залез и слънцето бе оцветило цялото небе в червено. Вятърът бе така издухал облаците, че те приличаха на размъкнат захарен памук.
- Толкова е... Как беше „b ...
662
Сега какво? Стоим тук един срещу друг и всеки се чуди накъде да поеме. Но в която посока и да тръгна, сигурнa съм, че пътищата ни никога вече няма да се пресекат. И това ме прави щастлива... Ти се постара да очерниш живота ми и до някаква степен успя. Успя да ме накараш да мразя света, да мразя себе ...
961
1
Фанданго със съдбата
Слънцето отдавна беше изгряло над Cullera. Летният ден тъкмо започваше. Въпреки това термометрите бяха на път да се пръснат. Живачният стълб стигаше до 40. Нямаше никакво значение, че все още беше 9 и нещо. Жегата беше нормално нещо за южна Испания, особено в края на юли. Сякаш ...
Слънцето отдавна беше изгряло над Cullera. Летният ден тъкмо започваше. Въпреки това термометрите бяха на път да се пръснат. Живачният стълб стигаше до 40. Нямаше никакво значение, че все още беше 9 и нещо. Жегата беше нормално нещо за южна Испания, особено в края на юли. Сякаш ...
1136
1
Обществена болница
Саманта влезе неуверено в болничната стая. В нея имаше само две легла, стените бяха боядисани в зелено, а на тавана висеше стара лампа, която мъчително осветяваше пространството. На едното легло лежеше симпатичен двадесет годишен мъж, който замислено четеше някаква книжка и поглъщ ...
Саманта влезе неуверено в болничната стая. В нея имаше само две легла, стените бяха боядисани в зелено, а на тавана висеше стара лампа, която мъчително осветяваше пространството. На едното легло лежеше симпатичен двадесет годишен мъж, който замислено четеше някаква книжка и поглъщ ...
1092
4
Иво се спря пред двете момичета, поемайки си въздух едва едва. Капките пот се стичаха по бялото му лице, горните копчета на ризата му бяха разкопчани, явно заради жегата. От ризата му се стичаше вода. ‘'Пак са ходил на реката'' каза си наум Анна. Ах, как обичаше да го гледа, как плува в студените во ...
1156
2
Бях в 5 клас, когато се запознах с Жоро, той беше момчето от съседното село. Сестра ми ходеше с негов приятел и всеки ден идваха вкъщи. Аз бях толкова влюбена в него, а той беше влюбен в приятелка на сестра ми. Тази моя любов не споделена продължи една година, после му изгубих следите.
Пораснах, дой ...
Пораснах, дой ...
1219
1
Отварям очи и преди да усетят дори свежата ласка на водата, пред тях попада сладко плюшено мече, подарък от бившия за нашата годишнина. Стои там сладко, пухесто, като нарисувано в анимация и сякаш ми се надсмива. Приятелки ме посъветваха да не го държа,да го изхвърля, за да спре да ми напомня за нег ...
871
4
Имало едно време една принцеса. Тя живеела в една висока кула и никой не можел да стигне до нея. Принцесата се страхувала да скочи, защото кулата била прекалено висока. Тя била заключена там от един лош магьосник, който се опитвал да спечели любовта й. След като омагьосвал принцесата с различни закл ...
2987
2
Този юли направо съсипваше хората с изпепеляващата си жега. За това днешният, прохладен ден действаше на всички като животоспасяващо лекарство. Градинските алкохолици бяха повече от доволни. Днес нищо не можеше да развали пивкото им настроение. Пъстроцветната, ухаеща на спирт, пот и други неопределе ...
881
5
Историята на едно момиче
Утринното слънце бе огряло прозореца и светлите му лъчи влизаха през стъклото необезпокоявани. Усетила топлината от слънчевите лъчи, аз станах и отидох до прозореца. Вгледах се в далечината, докъдето поглед стигаше, щастлива, че и този ден почва с усмивка. Осъзнах, че все ощ ...
Утринното слънце бе огряло прозореца и светлите му лъчи влизаха през стъклото необезпокоявани. Усетила топлината от слънчевите лъчи, аз станах и отидох до прозореца. Вгледах се в далечината, докъдето поглед стигаше, щастлива, че и този ден почва с усмивка. Осъзнах, че все ощ ...
1032
2
Пясъчен замък
Дните бързо се нижат по неизписаните страници на нашия живот и отмятат страница след страница.
Живеем с лекичка насмешка за утрешния ден, осмивайки чуждите мечти, различните желания и близките амбиции.
Впускаме се в живота, без да ние страх той да ни погълни в дълбоките си води. А вътр ...
Дните бързо се нижат по неизписаните страници на нашия живот и отмятат страница след страница.
Живеем с лекичка насмешка за утрешния ден, осмивайки чуждите мечти, различните желания и близките амбиции.
Впускаме се в живота, без да ние страх той да ни погълни в дълбоките си води. А вътр ...
6260
4
Evanescence преведено от английски означава изчезване, изгубване; преходност, мимолетност, краткотрайност. Такива са и миговете на щастие на сърцето ми в този живот: мимолетни, краткотрайни. Не отричам, че едно време също бяха кратки, но се случваха доста по-често.
Колко красиво звучи тази дума... " ...
Колко красиво звучи тази дума... " ...
1736
1
Мила семейна картинка : Уикенд. Брачно легло. Аз и той. Аз - будна отдавна. Той - почти в кататония.
Аз:(нежно) - Милоооооо
Той : м-м-м-м-м-м
Аз: Събуждай се вече !
Той :ъъъъъъъъъъъъъм ! ...
Аз:(нежно) - Милоооооо
Той : м-м-м-м-м-м
Аз: Събуждай се вече !
Той :ъъъъъъъъъъъъъм ! ...
2274
11
Отвори прозореца и погледна нетърпеливо часовника. Не знаеше какво го очаква и какво може да се случи. Вече бе идвал няколко пъти в страната. Добре знаеше, че по нашите разбирания са потайни и някак непредсказуеми. Но усещаше, че този ден ще му донесе нещо непознато до момента.
За пореден път посеща ...
За пореден път посеща ...
3561
16
Кажи-речи цяла година планирах как ще си направя кратка почивка на юг, по места, които са ми харесвали, и по места, които още не познавам. Като казвам кратка, то значи наистина кратка. Не за нещо друго, а защото при мен много бързо идва пресищането и едно закрепостяване някъде за две седмици или, не ...
2226
2
Надбягване
_____________________________________________________________________
Слънцето се покатери на покрива на старата порутена сграда и седна, като сви краката в коленете си така, че брадичката му опираше в тях. Това беше единственият начин да се задържи там горе, тъй като беше прекалено голям ...
_____________________________________________________________________
Слънцето се покатери на покрива на старата порутена сграда и седна, като сви краката в коленете си така, че брадичката му опираше в тях. Това беше единственият начин да се задържи там горе, тъй като беше прекалено голям ...
1036
3
Телефона звънна.
- Да!
- Добър ден.
- Добър да е.
- Мога ли да разговарям с Анна? - попита мек момичешки глас. ...
- Да!
- Добър ден.
- Добър да е.
- Мога ли да разговарям с Анна? - попита мек момичешки глас. ...
1242
2
Глава VIII
TV медии
Стилиян и Алексис влязоха в магазинчето. Преваляше пладне, а те все още нямаха план. Селото изглеждаше злокобно без жива душа.
- Сядай! - рече Стилиян, който си бе върнал човешкия вид, но само до залез слънце. - Идвам ей сега!
Той отиде някъде и след минутка се върна с един GSM в ...
TV медии
Стилиян и Алексис влязоха в магазинчето. Преваляше пладне, а те все още нямаха план. Селото изглеждаше злокобно без жива душа.
- Сядай! - рече Стилиян, който си бе върнал човешкия вид, но само до залез слънце. - Идвам ей сега!
Той отиде някъде и след минутка се върна с един GSM в ...
672
- Не ти ли писна да говориш за това? Само за това?
Двамата мъже, г-н X и г-н Z, седяха в просторен хол, подобен на малка тронна зала.
Мъжът в скъпия ленен костюм, г-н X, кротко се усмихна и се отпусна в червения кожен фотьоил.
- Никога. Мога да говоря за това по цял ден... Все пак парите са всичко.
...
Двамата мъже, г-н X и г-н Z, седяха в просторен хол, подобен на малка тронна зала.
Мъжът в скъпия ленен костюм, г-н X, кротко се усмихна и се отпусна в червения кожен фотьоил.
- Никога. Мога да говоря за това по цял ден... Все пак парите са всичко.
...
1302
2
Сиво е... Навън вали, вали, вали... А вътре също. Там, много, много надълбоко... в душата ли? В сърцето ли?... Във мен. Във всяка капчица кръв, която тече по вените, която изпълва всяка част от тялото, обхожда всички органи, пробужда с невероятна сила и дава, дава живот! А ако спре... Ако спре да ва ...
839
6
- Къде ме водиш, Алекс? - попита тихичко Петя, докато се опитваше да оправи червеното си шалче, което така добре се съчетаваше с новата и бяла блузка!
- Ще видиш, миличка! - отговори и спокойно той!
Петя погледна към черните вълни, които се разбиваха в скалите! Погледна и небето, то бе мрачно с черн ...
- Ще видиш, миличка! - отговори и спокойно той!
Петя погледна към черните вълни, които се разбиваха в скалите! Погледна и небето, то бе мрачно с черн ...
1084
2
- Альооо!? Данче! Данчеееее!
- Ицеее, ти ли си?
- Аз съм. Не викай така, слушалката пращи!
- И как се сети да се обадиш?
- Нали вчера се разбрахме аз да ти звъня днес? ...
- Ицеее, ти ли си?
- Аз съм. Не викай така, слушалката пращи!
- И как се сети да се обадиш?
- Нали вчера се разбрахме аз да ти звъня днес? ...
927
11
Още в момента, в който сложи подписа си под онзи документ, разбра, че вече си обречена. И че нищо няма да бъде същото.
Не пожела да видиш роденото от теб дете, не пожела да подържиш, да му подадеш гръдта си. Мислеше, че така ще бъде по-лесно, но не е. И никога няма да бъде!
Всяка вечер ще сънуваш ед ...
Не пожела да видиш роденото от теб дете, не пожела да подържиш, да му подадеш гръдта си. Мислеше, че така ще бъде по-лесно, но не е. И никога няма да бъде!
Всяка вечер ще сънуваш ед ...
1227
8
Страх
Три и половина през нощта! Беше късно, но момичето не спеше! Високата температура изгаряше тялото и! Момичето се чувстваше изморено и отпаднало, но незнайно защо, не можеше да заспи! Незнайно ли? Напротив, тя знаеше, чувстваше непоносима болка, но не бе физическа, а душевна! Виялис, така се ка ...
Три и половина през нощта! Беше късно, но момичето не спеше! Високата температура изгаряше тялото и! Момичето се чувстваше изморено и отпаднало, но незнайно защо, не можеше да заспи! Незнайно ли? Напротив, тя знаеше, чувстваше непоносима болка, но не бе физическа, а душевна! Виялис, така се ка ...
1110
4
Далеч от града, през ширината и отвъд планината, там, където никой няма работа, а и работата никаква я няма, се намира загадъчното училище Нь. Учениците в това училище едва ли са повече от пръстите на двете ръце, ала по-силно от глъчта им няма. Дали е сутрин, обед или вечер, учениците имат една един ...
958
1
Подаръкът
Телефонът иззвъня. Беше секретарката от фоайето.
- Господин Сербезов, търси Ви господин Филипов. Нямате уговорена среща, но той твърди, че знаете за какво става въпрос и е сигурен, че ще го приемете.
Гримаса на досада изкриви лицето на шефа й:
- Покани го! Или... не! Кажи му, че слизам! Ил ...
Телефонът иззвъня. Беше секретарката от фоайето.
- Господин Сербезов, търси Ви господин Филипов. Нямате уговорена среща, но той твърди, че знаете за какво става въпрос и е сигурен, че ще го приемете.
Гримаса на досада изкриви лицето на шефа й:
- Покани го! Или... не! Кажи му, че слизам! Ил ...
1164
5
- Добре! Този път се получи горе-долу. Алисия, ти си главна героиня, след два дни е спектакъла, а ти не си знаеш репликите, може ли такова нещо! Срамота! Почивка, след десет минути продължаваме! - една ниска и леко прегърбена жена, видимо обзета от сценария гледаща някъде, неопределено, говореща с д ...
1470
5
Лана плачеше. Не беше плакала толкова от дни. Терапевтите вече не й помагаха. Нито предписаните успокоителни и сънотворните. Чувстваше се все по-зле и все по... сама. Откъсната от света. Никой не я разбираше. Никой не разбираше болката й. Искаше да изкрещи, да изкрещи, защото душата й се разкъсваше. ...
834
1
Ана взе колелото си от гаража и го подкара по тясната уличка. Родителите й отново се бяха скарали. Не можеше да понася крясъците им, затова реши да излезе.
Ана беше кльощавото русо момиченце с букли като на порцелановите кукли, които продаваха в магазина на края на улицата. Едва навършила седем, но ...
Ана беше кльощавото русо момиченце с букли като на порцелановите кукли, които продаваха в магазина на края на улицата. Едва навършила седем, но ...
804
1
3
Затворникът
_____________________________________________________________________
[...] Обикновено за затвор служеше някоя стая от произволно избран апартамент на първия етаж, задължително разполагаща с тераса, заградена с решетка, необходима, за да раздели затворника от останалия свят. На места жел ...
_____________________________________________________________________
[...] Обикновено за затвор служеше някоя стая от произволно избран апартамент на първия етаж, задължително разполагаща с тераса, заградена с решетка, необходима, за да раздели затворника от останалия свят. На места жел ...
1262
1
Мокра хладна прозаична носталгична дълга нощ. Не помня от кога не е спряло да вали.
Хладно е. И тихо. Всички звуци са заспали и сънуват тишина. Стаята се дави в дим. И в мирис на запалени кибритени клечки.
Сам съм. Лежа в леглото си и пуша. Гледам празно в тавана. И той е помръкнал. Нисък и бял до б ...
Хладно е. И тихо. Всички звуци са заспали и сънуват тишина. Стаята се дави в дим. И в мирис на запалени кибритени клечки.
Сам съм. Лежа в леглото си и пуша. Гледам празно в тавана. И той е помръкнал. Нисък и бял до б ...
3156
1
33
Ако искаш да разсмееш Господ, кажи му, че си имаш плановe...
2.
Нощта бе неспокойна. Трескаво очаквах утрешния ден, а още по-неспокойно следващия. Имах много работи за вършене и, както винаги, времето не стига или надделява онова гадно гласче в главата ми, което ми нашепва -“Остави всичко за после“. ...
2.
Нощта бе неспокойна. Трескаво очаквах утрешния ден, а още по-неспокойно следващия. Имах много работи за вършене и, както винаги, времето не стига или надделява онова гадно гласче в главата ми, което ми нашепва -“Остави всичко за после“. ...
2285
9
Прощално
На раздяла искам да оставя нещо, някакъв спомен, парещ и жив, колкото очите ми. Но какво? Снимките пожълтяват и образите по тях избледняват, парфюмите изветряват, сувенирите се трошат. Имам само думите - да ги изрека, да разчупят тишината, да свържат теб и мен.
Всъщност и думи вече нямам. В ...
На раздяла искам да оставя нещо, някакъв спомен, парещ и жив, колкото очите ми. Но какво? Снимките пожълтяват и образите по тях избледняват, парфюмите изветряват, сувенирите се трошат. Имам само думите - да ги изрека, да разчупят тишината, да свържат теб и мен.
Всъщност и думи вече нямам. В ...
1125
1
2
Глава VII
„Атлантида преди"
Стилиян и Алексис стояха и мълчаливо гледаха вълка. Те усещаха как носят на плещите си отговорността за милиарди човешки живота.
- Сега... какво? - промълви тихо Алексис. - Какво следва?
- Не знам! - прошепна Стилиян, а кръвта му се стичаше по ръката и капеше в краката му ...
„Атлантида преди"
Стилиян и Алексис стояха и мълчаливо гледаха вълка. Те усещаха как носят на плещите си отговорността за милиарди човешки живота.
- Сега... какво? - промълви тихо Алексис. - Какво следва?
- Не знам! - прошепна Стилиян, а кръвта му се стичаше по ръката и капеше в краката му ...
757
Petya (13:50):
виж какво - за да е по-интересно - и ти помагай в разказа
Plamen (13:50):
ми то фантазията ми се развинти... и
Plamen (13:52): ...
виж какво - за да е по-интересно - и ти помагай в разказа
Plamen (13:50):
ми то фантазията ми се развинти... и
Plamen (13:52): ...
787
2
Тя прелистваше празните страници. Четеше невидими, непознати думи... Бели листи... и се върна назад... много назад... Когато още имаше слънце и небе; дъжд, както и... надежда. Топлите лъчи галеха лицата на хората и сгряваха душите им. Все пак такова бе предназначението на слънцето. А после... настъп ...
2481
Ангелът кротко седеше, облегнат на парапета в небесния дворец и спокойно пушеше лула (да... странно, но пушеше). Черната му коса, която все едно имаше собствено мнение за всичко, като всеки един косъм се бореше за независимостта си, се беше разпиляла на всички страни. Кичурите, които падаха на челот ...
760
2
Загледа се в слънчевото зайче на стената. Светлината лениво се процеждаше през прашните прозорци и рисуваше странни фигури в тъмнината. Стаята й навяваше толкова спомени, които си мислеше, че са вече отдавна избледнели. Всичките тези чувства и емоции изригнаха в съзнанието й, а погледът оставаше все ...
820
1
На мой приятел и колега, който мъдро (както винаги) отбелязва следното : "Ако две семейства се сприятелят твърде много - БЯГАЙ! Защото ако не си ти, значи е другия!" :)
Нина имаше една слабост - парфюмите. За нея това беше най-важното, влечеше я, така да се каже беше обсебена от манията да има само ...
Нина имаше една слабост - парфюмите. За нея това беше най-важното, влечеше я, така да се каже беше обсебена от манията да има само ...
1942
14
Баща ми все това повтаря, откак получи двата инсулта.
- Добре, де, тате, разбрахме го! Кажи нещо оптимистично!
Той мълчи, изкривява джуки, както казваше баба ми, в знак на несъгласие. Ама да не става по-зле положението с него, се моля!
Хилядократно благодаря на Господ за това, че ми е дал чувство за ...
- Добре, де, тате, разбрахме го! Кажи нещо оптимистично!
Той мълчи, изкривява джуки, както казваше баба ми, в знак на несъгласие. Ама да не става по-зле положението с него, се моля!
Хилядократно благодаря на Господ за това, че ми е дал чувство за ...
960
13
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
